Р Е Ш
Е Н И Е № 136
Гр.
П., 02 септември 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично
съдебно заседание на четвърти август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
при
секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 127 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство е образувано по жалба на “Д. Е. Б. И. Г.“ ЕООД, гр.П.,
представлявано от А. Р. В., действащ чрез адв.Д.П. от
ТАК, против Наказателно постановление №26/26.03.2020г.,
изд. от Директора на РИОСВ-Ш., с което са му
наложени две наказания-имуществени санкции, а именно за нарушение на
чл.28б, предл.2 от ЗЛР- в размер на 1000.00лв. и за
нарушение н чл.31, ал.2, т.2 от ЗЛР в размер на 2000.00лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли да бъде отменено изцяло, а в условията на алтернативност да се приложи чл.28 от ЗАНН. В с.з. се явява процесуалния представител, който
поддържа изцяло жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в с.з. се
явява- ю.к. Е. Г., която по същество
оспорва депозираната жалба, и счита, че атакуваното НП е правилно и и
законосъобразно, и като такова моли съда да го потвърди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
следното за установено от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН, и е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства се
установява, че на 26.03.2020г., Директора на РИОСВ-Ш., издал атакуванато НП №26, въз основа на АУАН №ДС-16/21.02.2020г.,
съставен от св.Д.С., против жалбоподателя “Д. Е. Б. И. Г.“ ЕООД, гр.П., представлявано
от А. Р. В., с което са му наложени две наказания-имуществени санкции, а
именно за нарушение на чл.28б, предл.2 от ЗЛР- в
размер на 1000.00лв. и за нарушение н чл.31, ал.2, т.2 от ЗЛР в размер на
2000.00лв.
Констатираните нарушения и обстоятелствата, при
които били извършени са описани по идентичен начин, както в АУАН, така и в НП.
И в двата акта е посочено, че
жалбоподателя от месец
април до месец декември 2019 година, в РИОСВ - гр. Ш., е извършило
административни нарушения, изразяващи се в следното:т.1. Дружеството изкупило 23986 кг. плод трънка и 7520 кг. плод бъз,
като по този начин надвишило със
16980кг. разрешеното му количество за ползване на плод трънка от 7000кг. (определено
в издаденото на дружеството Позволително № 14936/ 12.12.2019г.
от ТП „ДГС О.") и с 820кг. разрешеното му количество за ползване на плод
бъз от 6700кг. (определено в издаденото на дружеството Позволително № 14936/
12.12.2019г. от ТП „ДГС О."), с което е нарушило
чл. 286, предл. 2 от ЗЛР, и т.2. Дружеството изкупило 46320кг левурда,
19123кг. листа липа, 392кг. жълт кантарион, 5460кг. камшик, 25015кг. пелин, 1100кг.
комунига, 287кг. дървесен бъз; 3213кг. цвят липа, без
да притежава издадени позволителни за ползване на лечебни растения за
въпросните видове билки и количества от тях, с което нарушило чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗЛР.
Така описаните нарушения били установени, след
извършена проверка на 13.01.2019г. по
подадена в РИОСВ-Ш. справка от
жалбоподателя, с посочен вх.№ОА-114/10.01.2019г. за изкупените,
реализираните и наличните количества билки за 2019г., в организирания от „Д. Е.
Б. Й. Г." ЕООД билкозаготвителен пункт, находящ се в гр. П., ул. „П Е." № *.
Към входираната справка били
представени следните документи, приложени като доказателства и към настоящото
дело, както следва: регистрирана в РИОСВ – Ш. към билкозаготвителния
пункт книга-дневник № OA-1210/10.04.2014г.; Заверено копие на издадено
позволително за ползване на лечебни растения№ 14936/ 12.12.2019г
от ТП ,,ДГС О."; Заверено копие на Договор за отдаване под наем на
недвижими имоти от 15.06.2019г. и Заверено
копие на Анекс № 1 към Договор от 01.04.2019г. за възлагане на доставка за
билки, между „В. - 2012" ЕООД (възложител) и „Д. Е. Б. И. Г." ЕООД
(изпълнител), съгласно който страните се съгласили да бъдат използвани
позволителните за ползване на възложителя всички позволителните за ползване, а
именно - Позволително за ползване на недървесни горски продукти № 01766/2019г.,
Позволително за ползване на недървесни горски продукти № 14204/ 2019г. и
Позволително за ползване на недървесни горски продукти № 21027/ 2019г.
От показаният на актосъставителя-Д.С.,
се установи, че при извършената проверка на тези доказателства били установени
несъответствия във вписаните изкупени количества
билки в книгата дневник и подадената
справка. Освен това за определена категория билки, била установена липса на позволителни за ползване. В тази връзка
било изпратена писмо-покана, изх. № ОА-288/21.01.2020г. до дружеството, в срок до 31.01.2020г. да представи в
сградата на РИОСВ – Ш. копия на всички позволителни за ползване на лечебни
растения за 2019г., издадени на „Д. Е. Б. И. Г." ЕООД.
На 03.02.2020г. в РИОСВ – Ш. А. Р. В., в качеството му
на управител на „Д. Е. Б. И. Г." ЕООД
подал обяснителна записка относно
изкупените количества билки, като представил Договор от 01.04.2019г., Анекс №1
към него от 01.04.2019г. и 4 бр. позволителни за ползване
След
представяне на тези обяснения и доказателства било установено, че „Д. Е. Б. И. Г." ЕООД изкупило 23980 кг. плод трънка и 7520 кг.
плод бъз, като по този начин надвишило
със 16980кг. разрешеното му количество за ползване на плод трънка от 7000кг. и
с 820кг. разрешеното му количество за ползване на плод бъз от 6700кг., с което
е нарушило чл. 28б от ЗЛ, съгласно който
се забранява ползването на лечебни растения в нарушение на определените в
позволителното, по чл. 26, ал. 1 вид, количество, район, начин на ползване и
други условия, както и изкупило 46320кг-
левурда, 19123кг. листа липа, 392кг, жълт кантарион,
5460кг. камшик, 25015кг. пелин, 1100кг. комунига,
287кг. дървесен бъз; 3213кг цвят липа, без да притежава издадени позволителни
за ползване на лечебни растения за въпросните видове билки и количества от
тях, с което е нарушило чл.31, ал.2, т.2
от ЗЛР, съгласно който билкозаготвителят е длъжен да
изкупува само билки, за: които е издадено позволително от органите и
лицата по чл. 22 от ЗЛР или Удостоверение за култивиране.
Предвид
на така установеното до дружеството било писмо, изх. № ОА-550/
07.02.2020г., за явяване на управителя
на 20.02.2020г. за съставяне на АУАН. Видно от приложеното известие за
доставяне, това писмо е получено от Н. Д., на 11.02.2020г.
Предвид
неявяването на управителя на дружеството, на 21.02.2020г., в отсъствието на
нарушителя от св.Д.С. бил съставен АУАН №ДС-16, в присъствието н св.К.Б. и св.С.К.,
които свидетели са по съставяне на акта, след което същия бил изпратен за
връчване на дружеството, чрез Община П.. Видно от приложената разписка и
отбелязване в акта, същия е получен на 04.03.2020г. от управителя А.В., подписан без възражения, като допълнителни
писмени такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
На основание така съставеният АУАН е издадено и
обжалваното наказателно постановление №26/26.03.2020г.,
получено на 27.03.2020г. от Н. Д. (счетоводител).
Фактическата обстановка беше установена от съда
след преценка на приложените и приобщени към делото писмени доказателства,
събраните гласни доказателства, както и от изслушания в с.з. актосъставител С. и свидетелите по съставяне на акта.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
С оглед приложените по делото Заповед №РД-484/28.09.2000г. и Заповед
№РД-518/21.07.2017г., на Министъра на околната среда и водите,
видно е, че както АУАН, така
Наказателното постановление са съставени от компетентни лица, на които са
делегирани правомощия.
Тъй
като производството е от административнонаказателен
характер, същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно.
Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е
задължително за съдилищата: "отразените в акта фактически констатации не
се считат за установени до доказване на противното и затова административно
наказателното обвинение следва да се установи (докаже) е допустимите от закона
доказателства". Т. е. актът за установяване на административно нарушение
няма обвързваща доказателствена сила. Това означава,
че административно наказващият орган, като представител на административно
наказателното обвинение (а в казуса – директора на РИОСВ-Ш., чрез своя
представител) следва в административно наказателното производство пред съда да
докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че има деяние,
което осъществява състав на административно нарушение, че това претендирано нарушение е извършено от посочения като
нарушител, и че същият го е извършил виновно.
Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен
начин пред съда, че има административно нарушение и че то е извършено виновно
от лицето, посочено като нарушител. Административно
наказателното обвинение следва да бъде пълно и точно, т.е. лицето, спрямо което
се отправя обвинение в извършване на административно нарушение, следва да бъде
уведомено за това какво нарушение се твърди, че е извършило, кога, къде и при
какви обстоятелства, и кои норми се твърди, че е нарушило.
Предвид всичко изложено дотук съдът действайки като въззивна
инстанция намира, че акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателното постановление са постановени при нарушение на процесуалните
правила за това.
Настоящият състав на съда счита, че
наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5
от ЗАНН, тъй като в него не са посочени елементите от състава на
административното нарушение, за което е издадено НП. Видно от същото в него липсва
посочване на конкретна дата на извършване на нарушението, както и място на извършване на същото. Съдът
приема, че административнонаказващият орган не е
спазил императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за точно
посочване в НП на дата и място на извършването на нарушението, респ. са
нарушени и изискванията на чл.42, т.3 и
т.4 от ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение е записано: от месец април до месец декември 2019 година, в РИОСВ
- гр. Ш., дружеството-жалбоподател извършило административни нарушения,
изразяващи се в следното: т.1.
Дружеството изкупило 23986 кг.
плод трънка и 7520 кг. плод бъз, като по този начин надвишило със 16980кг. разрешеното му
количество за ползване на плод трънка от 7000кг. (определено в издаденото на
дружеството Позволително № 14936/ 12.12.2019г. от ТП
„ДГС О.") и с 820кг. разрешеното му количество за ползване на плод бъз от
6700кг. (определено в издаденото на дружеството Позволително № 14936/ 12.12.2019г. от ТП „ДГС О."), с което е нарушило чл. 286,
предл. 2 от ЗЛР, и т.2. Дружеството изкупило 46320кг левурда,
19123кг. листа липа, 392кг. жълт кантарион, 5460кг. камшик, 25015кг. пелин,
1100кг. комунига, 287кг. дървесен бъз; 3213кг. цвят
липа, без да притежава издадени позволителни за ползване на лечебни растения за
въпросните видове билки и количества от тях, с което нарушило чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗЛР.” Това описание е пренесено дословно и в процесното
НП. Записано е, че тези нарушения
са установени при извършена проверка
на 13.01.2019г., по подадена в РИОСВ-Ш.
справка, вх. №АО-114/10.01.2019г.
При така направеното описание не става
ясно за съда коя точно е датата на извършеното административно нарушение- на
13.01.2019г., когато е извършена проверка, или нарушението е извършена в
периода от април до декември 2019г. Не е
ясно и къде точно е извършено това
нарушение. Така както приема представителя на въззиваемия- в РИОСВ-Ш., или така както е посочено в обстоятелствената част на НП- в организирания от Д. Е Б. И.
Г." ЕООД билкозаготвителен
пункт, находящ се в гр.П., ул.“П. Е.“ №*. В този смисъл
правилно представителя на жалбоподателя възразява за неяснота при формулиране
на самото нарушение и определяне на наказанието, защото не става ясно дали се
касае за едно нарушение или е налице така нареченото “продължавано нарушение”.
Това е така и предвид разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която гласи, че “ когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения......наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко от тях.” Съвсем отделен е въпроса,
че датата на проверката, посочен в АУАН и НП-13.01.2019г., значително предхожда периода на извършване на
нарушението-м.април-м.декември 2019г., така както отбелязва процесуалния
представител на жалбоподателя. Вероятно се касае за техническа грешка, но ако административно наказващия орган е имал
възможност да я санира при издаване на НП, то това
вече според настоящия състав на съда е невъзможно. Правилно представителят
на жалбоподателят възразява и за неяснотата по отношение на
посочване на конкретното място на извършване на тези нарушения. От
доказателствата по делото се установява, че
дружеството е изкупувало билки
над позволителните и/или без позволителни не на територията на РИОСВ-Ш. както е
посочено в АУАН и НП, а на територията на гр.П..
Липсата на
конкретна дата и място в АУАН и
обжалваното наказателно постановление от своя страна накърнява правото на
защита на лицето, посочено като извършител на нарушението, предвид това, че
последният има право да узнае кога и
къде точно се твърди, че е извършил нарушението, за което е наказан.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, касаеща задължителното съдържание на наказателното
постановление, е императивна, и нарушаването
й води до неговата незаконосъобразност.
Неспазването от страна на административно-наказващия орган на
изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление
да бъде посочено - освен описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е извършено, а също така и датата и мястото, където е извършено
нарушението, води до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, и прави невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните
постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление
административното нарушение и съответно - съпоставянето на фактически
установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова
норма, регламентираща същото като административно нарушение. Като
установяването в хода на съдебното производство на съществуването или
несъществуването на описаното в наказателното постановление административното
нарушение предпоставя индивидуализацията на
съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
В тази връзка съда счита за основателен
довода на представителя на жалбоподателя, че при издаване на наказателното
постановление е нарушен именно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушаването на
правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, а
наличието на такова при издаването на наказателното постановление обуславя
неговата незаконосъобразност. Гореизложеното, само по себе си, обосновава
категоричния извод на съда за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради което последното следва да се отмени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
63,ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №26/26.03.2020г., изд. от Директора на
РИОСВ-Ш., с което на “Д. Е. Б. И.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление-гр.П., ул.“П. Е.“ №*,
представлявано от А. Р. В., са
му наложени две наказания-имуществени
санкции, а именно за нарушение на чл.28б, предл.2 от
ЗЛР- в размер на 1000.00лв. и за нарушение н чл.31, ал.2, т.2 от ЗЛР в размер
на 2000.00лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
постановено, пред Търговищки административен съд, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ: