№ 4365
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110143002 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в
имуществената сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от „***“ ЕООД, формиращи
стойността на обедняването на „***“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, за
следните суми: за сумата от 996.42 лева- цена на топлинна енергия, потребена в периода от
м. 05.2018г. до м. 04.2020г., в имот, представляващ фитнес, находящ се в гр. София, ж.к. „***
4“, бл. 429, вх. В, за сумата от 174.44 лева- обезщетение за забава, начислено за периода от
01.07.2018г. до 23.06.2021г. върху цената на топлинната енергия, за сумата от 31.95 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово
разпределение, както и за сумата от 6.17 лева, представляваща законна мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 23.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 25.06.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 37259/2021г. по
описа на СРС, ГО, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че през исковия период ответникът потребявал в
процесния имот топлинна енергия за стопански нужди, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключи с ищеца писмен договор за
продажба с предмет консумираната топлинна енергия, което не сторил, поради което се
обогатил за сметка на обедняването на топлопреносното дружество със стойността на
реално доставения топлинен ресурс и на предоставената във връзка с отчитането и
разпределянето му услуга дялово разпределение. Изяснява, че сумите за топлоснабдения
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след приключване на отоплителния
сезон са издавани изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършвало дяловото
разпределение в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди,
че отправил до ответника покана да заплати доброволно формираните за процесния период
парични задължения, което същият не сторил. При тези твърдения претендира спорните
вземания, законна лихва и разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, в който ответникът излага съображения за частична неоснователност на
предявените с нея искове поради погасяване на част от вземанията, техен предмет, по
давност при приложимост според него на краткия тригодишен давностен срок. Изрично в
отговора е изложено становище за частична основателност на претенциите в частта им,
имаща за предмет непогасените по давност задължения за процесния период.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Съществуването на спорното материално право- така, както е заявено от ищеца чрез
съдържащите се в исковата му молба фактически твърдения, е предпоставено от
осъществяване в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ обедняване на ищеца, осъществено в резултат на доставяне до имота
на ответника на твърдяното количество топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение; 2/ обогатяване на последния, настъпило вследствие на потреблението на така
предоставените енергиен ресурс и услуга по отчитането и разпределянето му без заплащане
на цената им; 3/ връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е
причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели
до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4/ за ищеца да липсва
друг ред за защита на твърдените права. Процесуалното задължение да установи
осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства принадлежи на ищеца по арг. от
нормата на чл. 154 ГПК.
Както бе изяснено, в случая в отговора на исковата молба от името на ответното
дружество се поддържа, че исковете са частично неоснователни поради погасяване на част
от процесните задължения по давност, респ. че за останалата част претенциите са
основателни. Последното съставлява по правната си същност признание на неизгодни за
страната обстоятелства с правно значение, а именно осъществяването на всички юридически
факти, включени в пораждащия спорното материално право фактически състав. А
признанието на неизгодни за страната обстоятелства съставлява едно от най- надеждните и
достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено по
реда на чл. 175 ГПК, намира опора в надлежно приобщената и неоспорена доказателствена
съвкупност. Така, от представения с исковата молба устав на ответното дружество се
установява, че същото се легитимира като собственик на процесния имот (за който не се
спори да е бил топлоснабден през исковия период), тъй като преди исковия период същият е
бил внесен в капитала на търговеца като непарична апортна вноска. С оглед на това в
качеството си на собственик на обекта, за който с оглед функцията му- фитнес, следва да се
приеме, че е за задоволяване на небитови, стопански нужди, именно ответникът е следвало
на основание разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ да сключи с ищеца писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди и да заплаща в изпълнение на този
договор цената на предоставените му топлинен ресурс и услуга дялово разпределение. Като
не е сторил това, а е ползвал доставяната до имота топлинна енергия, както и услугата по
отчитането и разпределянето й- обстоятелства, които не са спорни между страните, а и се
установяват въз основа на приобщените и неоспорени писмени доказателства, вкл.
извлечения от сметки по месеци за задълженията за имота за исковия период, ответникът се
е обогатил за сметка на топлофикационното дружество, с което в правната му сфера е
възникнало задължение за възстановяване на имущественото равновесие между правните
сфери на страните чрез заплащане стойността на предоставените му топлинен ресурс и
услуга дялово разпределение.
С оглед на изложеното и доколкото от името на ответното дружество не са изложени
доводи, касаещи начина на формиране и стойността на цената на потребените през исковия
2
период топлинна енергия и услуга по отчитането и разпределянето й, следва да се приеме, че
същите възлизат именно на претендираните с исковата молба суми съответно от 996.42 лева
и от 31.95 лева.
При съобразяване на така изложеното от фактическа и от правна страна и при липсата
на други конкретни доводи в тази насока следва да се приеме за установено възникването в
правната сфера на ищеца на вземане за възстановяване на настъпилото неоснователно
обогатяване, чиято стойност се равнява на цената на предоставените топлинна енергия и
услуга дялово разпределение- така, както същите бяха установени в хода на настоящото
производство.
Неоснователно е заявеното в отговора по чл. 131 ГПК възражение за погасяване на
част от процесните задължения за главница по давност, доколкото от момента на настъпване
на изискуемостта на най- старото включено в исковия период задължение до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
25.06.2021г., не е изтекъл законоустановеният в нормата на чл. 110 ЗЗД петгодишен
давностен срок, приложим в случая, доколкото се касае за вземане за неоснователно
обогатяване, а не за периодични вземания, дължими въз основа на съществуващо между
страните договорно правоотношение.
При тези съображения исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат
изцяло уважени.
Именно с оглед източника на процесните главни задължения- забраната за
неоснователно обогатяване, и липсата на конкретен срок за изпълнение, същите стават
изискуеми незабавно- от момента на получаване на престацията, а за да бъде поставен
длъжникът в забава за задължението да възстанови имуществения дисбаланс, до него следва
да бъде отправена покана за плащане- арг. от нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, каквато в случая
не се доказва да е отправена до ответника, поради което следва да се приеме, че в правната
сфера на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение за забава, което, от своя страна,
обуславя отхвърляне на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноските в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
Съобразно уважената част от исковете и на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 63.79 лева- част от разноските за
заповедното производство, както и сумата от 106.33 лева- част от разноските за исковото
производство, включващи заплатени държавни такси, както и юрисконсултски
възнаграждения, определени от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП във вр. съответно с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
В полза на ответника в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото не е
заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че в имуществената сфера на „***“ ЕАД, ЕИК ****,
3
съществуват вземания от „***“ ЕООД, ЕИК ***, формиращи стойността на обедняването на
„***“ ЕАД за сметка на обогатяването на ответника, за следните суми: за сумата от 996.42
лева- цена на топлинна енергия, потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., в имот,
представляващ фитнес, находящ се в гр. София, ж.к. „*** 4“, бл. 429, вх. В, както и за сумата
от 31.95 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2018г. до м. 02.2020г.
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
25.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч.
гр. дело № 37259/2021г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „***“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на ***“ ЕАД,
ЕИК ****, сумата от 174.44 лева- обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за периода от 01.07.2018г. до 23.06.2021г., както и сумата от 6.17 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 23.06.2021г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „***“
ЕАД, ЕИК ****, сумата от 63.79 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от общо 106.33 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4