№ 12088
гр. София, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100612 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от М. О. Д., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против И. Д.
Д., ЕГН ***, за развод, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК - относно
упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на ненавършилите
пълнолетие родени от брака деца И.н И.ова Д., ЕГН ********** и О. И.ов Д., ЕГН
**********, иск по чл. 56 СК – относно ползването на семейното жилище, както и иск по
чл. 53 СК относно фамилното име.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат две родени по време на
брака деца - малолетните И.н И.ова Д., ЕГН ********** и О. И.ов Д., ЕГН **********.
Твърди се, че до преде две години отношенията между съпрузите били добри. Съпруга се
занимавал със семеен бизнес, като по време на пандемията е намалял и ответника започнал
да прекарва повече време в къщи, като от този момент са започнали проблемите между
страните, като през септември месец 2022г. отношенията им се влошили много. Ответника
започнал да обвинява ищцата, че не подържа контакт с близките му, започнал да
пренебрегва ищцата и постепенно напълно се отчуждили. Сочи се и случай на 31.12.22г.
когато ответника казал на децата, че майка им е „лош човек“ и иска да се разведе с него и да
го изхвърли на улицата, от което децата били много разтроени, както и че на 04.01.22г. се е
скарал с родителите на ищцата, при което е била извикана и полиция. Предвид изложеното
ищцата счита брака за изпразнен от съдържание и моли съда да прекрати същия поради
дълбоко и непоправимо разстройство. Моли на нея да бъде предоставено упражняването на
1
родителските права по отношение на родените от брака деца, като бащата бъде осъден да
заплаща издръжка в размер на по 2500лв. за всяко дете. Претендира ползването на
семейното жилище. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа исковете.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната
страна заявява, че желае прекратяване на брака с ищцата и не оспорва иска за развод, но
оспорва изложените в исковата факти и обстоятелства довели до разрива в отношенията им.
Сочи за причина за влошаване отношенията на страните това, че съпругата му изисквала да
й предоставя ежедневно значителни суми с които тя да разполага, не желаела да започне
работа и да допринася за семейния бюджет, била назначена на трудов договор в една от
фирмите на ответника, но реално нямала нито един ден трудов стаж. В същото време
претенциите на ищцата нараствали като през 2016г. ответника е бил принуден да наема
домашна помощница, а също и градинар, тъй като семейното жилище е триетажна къща с
двор в гр. Б.. Сочи също и че ищцата държала децата да бъдат записани в частно училище с
годишна такса от 10 000лева. Твърди и че родителите на ищцата започнали да се намесват
както в личните им отношения така и в работата на ответника, като майката на ищцата - Д.
била назначена като касиер в пункта за ГТП, а тъста му О., извършвал самостоятелна
дейност по извършване на годишни технически прегледи от името на фирмата на ответника,
но поради установени злоупотреби преустановил съвместната им дейност. Не оспорва
твърдението в исковата молба, че се иска децата му да се хранят здравословно, но не изпада
в крайности. Оспорва претенцията по чл. 56 СК и претендира жилището да бъде
разпределено за ползване и на двете страни, като при условията на евентуалност не
възразява да бъде определен на основание чл. 57, ал. 2 СК на месечен наем за ползването на
семейното жилище. Предявен е и насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака от с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод, обективно
кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняване на
родителските права по отношения с ненавършилите пълнолетие деца, местоживеенето на
децата както и по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище, евентуално по чл.
57, ал. 2 СК относно заплащане на наем за ползването на семейното жилище.
В отговора на насрещната искова молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответницата по насрещния иск оспорва същата.
ДСП-Люлин в депозирания по делото социален доклад се сочи, че децата до месец януари
2023г. са отглеждани от двамата си родители, като при семеен конфликт на коледните и
новогодишни празници на 2022г. бащата напуска семейното жилище в гр. Б.. Децата се
отглежда от майката в семейното жилище, където са създадени добри условия за
отглеждането им. В семейното жилище находящо се в гр. Б. всяко от децата има отделна
спалня, оборудвана с всичко необходимо. Бащата участва активно в грижите за тях
присъства на прегледите при личния лекар и се интересува от състоянието на О. и И.н.
Бащата живее в нает двустаен апартамент в ж.к. Люлин – 10, отлично подържан, чист и
подреден. Децата са ученици в 2-ри клас в Частно училище „Цар Симеон Велики“ , като О.
тренира скуош, а И.н балет. Между родителите и децата има изградена силна емоционална
2
връзка. Децата поддържа близки взаимоотношения с роднините си по майчина линия, по
рядко с тези по бащина.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че от раждането си до настоящия
момент тя е тази, която полага основни грижи за децата и взима важните решения, като в
кое училище да ходят и дали да посещават психолог.Сочи, че не ограничава контактите на
бащата с децата, но децата не искат да остават при баща си. Дъщеря й казва, че при баща й е
скучно, а сина й ни иска да говори с баща си защото, баща му говори лошо за мама. Твърди,
че единственото от което се интересува ответника е семейното жилище, като сочи, че това е
и единствената причина да не постигнат споразумение.
Ответникът изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че от шест месеца не подържа
контакт с ищцата, тъй като се притеснява да не заяви, че я заплашва, предвид заведено
предходно дело по ЗЗДН от нея и конфликт между него и бащата на ищцата по повод бизнес
отношения които са имали. Подържа контакт с класния ръководител и личния лекар на
децата. Звъни на децата, но не винаги му вдигат под претекст, че звука на телефона е
намален или е паднала батерията. От както е напуснал семейния дом наблюдава отчуждение
от децата. Счита, че да бъде баща четири дни в месеца е недостатъчно, като и малкия
контакт които е имал да ги кара на училище, му е бил отнет.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се по делото, че на *** г. М. О. Д. и И. Д. Д. са сключили граждански брак,
като при сключването му съпругата е променила фамилното си име от Й. на Д. /л. 2 от
делото/. Установява се също, че по време на брака им са родени децата - И.н И.ова Д., ЕГН
********** и О. И.ов Д., ЕГН ********** /л. 8-9 от делото/, които са близнаци.
Видно от представените по делото справки от Агенция по вписванията /л. 126 – 128 от
делото/ страните са придобили семейното жилище - недвижим имот, представляващ
поземлен имот и двуетажна жилищна сграда със сутерен, находящ се в гр. Б. , ул- Б..
Страните са придобили по време на брака и две парко места в ****. Ищата пък е придобила
преди брака поземлен имот, пл. № ..., както и апартамент и двете находящи се в ****.
По делото се установява, че ищцата е била назначена на постоянен трудов договор във
фирма „А. 1“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ответника/л. 15
от делото/, в периода от 01.07.2019г. като е заемала различни длъжности, видно от
представените по делото служебни бележки/л. 72-75 от делото/, като основното трудово
възнаграждение е възлизало на 650лв. договора е прекратен 10.01.2023г. видно от
приложена по делото справка от НАП/л. 114 от делото/. Видно от справката от НАП ищцата
работи по трудово правоотношение с „Е.Е.“ ЕООД от 11.01.2023г. при основна заплата в
размер на 1200,00 лв. /л. 114-115 от делото/. По отношение на ответника, видно от приетата
по делото справка от НАП се установява, че за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г.
същият се осигурява към ферма „М И П“ ЕООД на минималната работна заплата, а именно
3
на 710лв. В справката е отразено също, че същият е реализирал доходи за 2022г. като
управител е едноличен собственик на капитала на дружествата, както следва: за „А.“ в
размер на 64673,91лв., за „АА.“ в размер на 39360,30лв; за „М И П“ в размер на 37627,24лв.;
за „Ъ. К.“ в размер на 35016,75лв. /л. 117-118 от делото/. В изготвения по делото доклад от
ДСП – Люлин също е посочено, че ответника реализира доход от осъществяваната от
търговска дейност в размер на 3000 лева месечно./л. 110 – гръб/
По делото е са разпитани свидетелите Д. М.Х., майка на ищцата, както и свидетелката А.
Д. Д., сестра на ответника. Съдът кредитира показанията на свидетелките като
последователни, логични и непротИ.речиви, същите бяха преценени по реда на чл. 175 от
ГПК, предвид близката родствена връзка на свидетелите със страните по делото. От
показанията свидетелката Д. Х. се установява, че отношенията на страните са започнали да
се влошили миналото лято като ескалоцията в отношенията им е настъпила януари месец
тази година. Разказва за разразил се скандал на 03.01.2023г. между ответвика и съпруга й,
при които ответника обиждал съпруга й и се заканвал на дъщеря й по повод на които са
били пуснати жалби както от тях, така и от дъщеря им. Твърди, че децата не искат да
остяват при баща си, защото той не се грижил добре за тях. От показанията на сводетелката
Дойчина също се установява, че страните са се разделили началото на годината, като
ответника месец и половина е жевял при свидетелката. Сочи, че ответника всяка вечер е
разговарял по половин час с децата, играел е видеоигри с О. онлайн, но последните са
преустановени, тъй като О. бил наказан
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От представените удостоверения – за сключен граждански брак и за раждане се
установява, че страните са съпрузи и че същите имат две деца, малолетните И.н и О. Д.и. От
показанията на свидетелите Х. и Д. се установява, че страните са във фактическа раздяла от
началото на годината, когато е възникнал конфликт между страните и между ответника и
родителите на ищцата, при които ответника е напуснал семейното жилище. От половин
година страните почти не контактуват. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Доколкото по делото такова искане не е отправяно, съдът не следва да се произнася в тази
насока.Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Доколкото по делото такова искане не е отправяно, съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения с детето: Страните са родители на малолетните деца към датата на устните
състезания дете - И.н И.ова Д., ЕГН ********** и О. И.ов Д., ЕГН ********** /което се
4
установява от представените удостоверения за раждане/. С оглед събраните гласни
доказателствени средства, становището на ДСП – Люлин, като съобрази и възрастта на
децата, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на децата
следва да се предостави на майката. Съдът намира, че следва да бъде постановено децата да
живеят при нея, доколкото съгласно чл. 126, ал. 1 СК „родителите и ненавършилите
пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно”, а по
делото не се установиха важни причини детето да живее отделно от своята майка, която ще
упражнява родителските права, както и няма изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК.
напротив, доказа се добър родителски капацитет от страна на ищцата, която и до
постановяване на настоящото решение е полагала грижите за детето. Следва да бъде
определен режим на лични отношения на детето с неговия баща с оглед съществуващата
между тях кръвна връзка на особено близко родство. Съдът намира за подходящ с оглед
възрастта на децата и липсата на установената емоционална привързаност между тях и
бащата следния режим: всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се счита
седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 18:00 часа в
петък до 18:00 часа в неделя, с преспИ.е /така определеният режим на лични отношения не
се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от 30 дни, разделени на
два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които съвпадат с годишния
отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката
съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си
отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли – 01
септември на съответната календарна година/; всяка четна седмица от годината /като за
първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за
времето от 08:00 часа във вторник до 18:00 часа в сряда, с преспИ.е, като бащата се
задължава да взима децата от дома на майката и да ги кара на училище и да ги върне в дома
на майката /така определеният режим на лични отношения не се прилага единствено в
периода 01 юли – 01 септември за период от 30 дни, разделени на два периода от по 15
последователни календарни дни всеки, които съвпадат с годишния отпуск на майката, в
случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на бащата
писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то определеният
съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли – 01 септември на
съответната календарна година/; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01
юли до 01 септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни,
по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10,00 часа
на първия ден от периода до 18,00 часа на последния ден от периода, като майката следва да
съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01
юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си зауведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи
режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до 18,00 часа на 16 юли, и за
5
времето от 10,00 часа на 01 август до 18,00 часа на 16 август; по време на Коледните и
Великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети Петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на
понеделник след Великден, с преспИ.е /като през всяка нечетна календарна година децата
следва да бъдат при майка си по време на Новогодишните празници, от 10,00 часа на 29
декември до 18,00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в случай че този
период съвпада с петъчно[1]неделния режим/; по време на Новогодишните празници на
всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 18,00 часа на 02 януари в
следващата календарна година /като през всяка четна календарна година децата следва да
бъдат при майка си повреме на Коледните и Великденските празници, от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети Петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на
понеделник след Великден,в случай че този период съвпада с петъчно-неделния режим);
рождените си дни: децата ще прекарват рождения си ден и с двамата си родители; Бащата
ще има право да взима децата за рождения си ден, както и майката ще прекарва рождения си
ден с децата, като в тези дни не следва да се прилага общия режим на лични отношения.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на децата от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Възрастта, на която се намира децата /8 години към датата на
устните състезания/ е свързана с интензивно физическо и умствено израстване, както и с
необходимост от непрекъснато стимулиране на интелектуалното му развитие. Издръжката
на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но отглеждащият
родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал.
1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи, като
съгласно ограничението на чл. 142, ал. 2 СК същата не може да бъде по-малко от 195,00 лв.
Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установи, че ответникът работи и реализира доход и осъществяваната от
него търговска дейност в размер около 3000 лева. Не се установи същият да има други деца
за които следва да издържа и да полага грижи. При това положение съдът, като взе предвид
нуждите на децата съобразно възрастта им и доходите на родителите, счита, че искът за
издръжка се явява основателен до размера от 400,00 лв. месечно, като в останалата му част
над уважения размер до пълния предявен такъв от 2500,00 лв. месечно, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Издръжката се дължи, считано от 06.01.2023 г. /дата на
завеждане на исковата молба/.
6
Относно предоставяне ползването на семейното жилище: по делото и двете страни
претендират ползването на семейното жилище. Предоставянето на същото за ползване е
последица от развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е
длъжен и служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище. Съгласно §1
СК семейно жилище съставлява жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. По делото не се спори, че семейното жилище на страните е
двуетажна жилищна сграда със сутерен, находящ се в гр. Б., ул. „Б.“ № 13В. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че процесното жилище
придобито по време на брака от двамата съпрузи и представлява съпружеска имуществена
общност, която е без дялова, а след прекратяване на брака по ½ от всеки от съпрузите. С
оглед обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се
предоставя на ищцата, то следва на нея да бъде предоставено и ползването на семейното
жилище.
Относно фамилното име: съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно
фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от съпруга, променил името
си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото удостоверение за
граждански брак, че при сключването на граждански брак ищцата е носела фамилното име
Й., което е променила на Д.. Същата желае да възстанови предбрачното фамилно име след
прекратяването на брака, поради което съдът намира, че следва да бъде уважено искането й.
Относно разноските: Претенция за присъждане на разноски е отправена от ищцовата
страна, но доколкото в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от
ГПК, в хипотезата когато съдът не изследва въпроса за вината страните, разноските остават
в тежест на всяка една от тях така както ги е направила, поради което искането за
присъждане на разноски е неоснователно. Държавната такса при решаване на делото по иска
за развод в размер на 50,00 лв. следва да се възложи по равно на двете страни предвид
изхода на делото /чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК/, а ответникът следва да заплати и държавна
такса върху определената издръжка в размер на 576,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Така мотивиран, съдът
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на *** г. в гр.София, за което е съставен акт за граждански брак №125/*** г. на
Столична община, район „Оборище“, между: М. О. Д., ЕГН ********** и И. Д. Д., ЕГН
***, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете И.н И.ова Д., ЕГН ********** и
7
О. И.ов Д., ЕГН **********, на майката М. О. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на родените от брака
деца И.н И.ова Д., ЕГН ********** и О. И.ов Д., ЕГН **********, при майката М. О. Д.,
ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата И. Д. Д., ЕГН ***, и децата И.н И.ова Д., ЕГН ********** и О. И.ов Д., ЕГН
**********, както следва: всяка нечетна седмица от годината /като за първа седмица се
счита седмицата, включваща първия четвъртък от календарната година/, за времето от 18:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспИ.е /така определеният режим на лични
отношения не се прилага единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от 30 дни,
разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, които съвпадат с
годишния отпуск на майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година
майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва
годишния си отпуск, а в случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване
своевременно, то определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода
01 юли – 01 септември на съответната календарна година/; всяка четна седмица от
годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от
календарната година/, за времето от 08:00 часа във вторник до 18:00 часа в сряда, с преспИ.е,
като бащата се задължава да взима децата от дома на майката и да ги кара на училище и да
ги върне в дома на майката /така определеният режим на лични отношения не се прилага
единствено в периода 01 юли – 01 септември за период от 30 дни, разделени на два периода
от по 15 последователни календарни дни всеки, които съвпадат с годишния отпуск на
майката, в случай че в срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на
бащата писмено кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва годишния си отпуск, а в
случай че майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то
определеният съобразно настоящата точка режим се прилага и в периода 01 юли – 01
септември на съответната календарна година/; тридесет календарни дни през лятото /в
периода от 01 юли до 01 септември/, разделени на два периода от по 15 последователни
календарни дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 18,00 часа на последния ден от периода,
като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна
година кога в периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в
случай че майката не изпълни задължението си зауведомяване своевременно, то бащата има
право да осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до 18,00
часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 18,00 часа на 16 август; по време
на Коледните и Великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 10,00
часа на 24 декември, респективно на Разпети Петък, до 18,00 часа на 27 декември,
респективно на понеделник след Великден, с преспИ.е /като през всяка нечетна календарна
година децата следва да бъдат при майка си по време на Новогодишните празници, от 10,00
часа на 29 декември до 18,00 часа на 02 януари в следващата календарна година, в случай че
8
този период съвпада с петъчно[1]неделния режим/; по време на Новогодишните празници
на всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 29 декември до 18,00 часа на 02 януари в
следващата календарна година /като през всяка четна календарна година децата следва да
бъдат при майка си повреме на Коледните и Великденските празници, от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети Петък, до 18,00 часа на 27 декември, респективно на
понеделник след Великден,в случай че този период съвпада с петъчно-неделния режим);
рождените си дни: децата ще прекарват рождения си ден и с двамата си родители; Бащата
ще има право да взима децата за рождения си ден, както и майката ще прекарва рождения си
ден с децата, като в тези дни не следва да се прилага общия режим на лични отношения.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ***, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК и
чл. 149 вр. чл. 59, ал. 2 СК на своите деца И.н И.ова Д., ЕГН ********** и О. И.ов Д., ЕГН
**********, чрез тяхната майка и законен представител М. О. Д., ЕГН **********,
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 400,00 лв. за всяко дете или общо в размер на
800лева, считано от 06.01.2023 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, като отхвърля претенциите с правно основание чл. 143, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2
СК и чл. 149 вр. чл. 59, ал. 2 СК за разликата над уважения размер от по 400,00 лв. за всяко
от децата или в общ размер от 800лв месечно, до пълния предявен такъв от по 2500,00 лв. за
всяко от децата или 5000,00лв. общо месечно.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК на М. О. Д., ЕГН **********, ползването
на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо двуетажна жилищна сграда със сутерен,
находящ се в гр. Б., ул. „Б.“ №13 В .
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака М. О. Д., ЕГН
**********, да носи предбрачното фамилно име – Й..
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК И. Д. Д., ЕГН ***, да заплати в полза на
Софийски районен съд общо сумата 601,00 лв. - държавни такси по делото, от които 25,00
лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 576,00 лв.-държавна такса
върху издръжката на детето.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК М. О. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на
Софийски районен съд общо сумата 25,00 лв. - държавна такса при решаване на делото по
иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9