Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
17.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана
Генжова
мл. съдия Натали
Генадиева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 434 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 28.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 60458/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 138 състав, Д.Б.К. /ЕГН **********/
е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 740.36
лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот: ап.10,
находящ се в гр.София, жк "********ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба- 13.09.2018 г., до окончателното изплащане, на
основание чл.86 ЗЗД сумата 262 лв.- законна
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2016 г. до 31.08.2018 г.,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 169.62 лв.-
разноски по делото /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. Със
същото решение са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу Д.Б.С. /ЕГН **********/ искове
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за присъждане
на сумата 1 740.36 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015
г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, и на сумата 262 лв.- лихви
за забава от 15.09.2016 г. до 31.08.2018 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
„Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на ответника
Д.С. сумата 100 лв.- разноски
по делото /за адв. възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са
отхвърлени предявените срещу Д.Б.С. искове, и в частта за
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за присъждане на горепосочените суми, ведно с разноските по
делото.
Въззиваемата
страна Д.Б.С. /ответник по
делото/ оспорва въззивната жалба на ищеца и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач “Б.Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на
ищеца.
Предявени са искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е неправилно в частта, в която предявеният
от „Т.С.” ЕАД срещу Д.С. осъдителен иск
по чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 870.18 лв.- главница /стойност на
топлинна енергия/, и следва да бъде отменено. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено.
Основателността на
предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната
материално- правна легитимация на ответника Д.С. да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си
към ответника С. на твърдението, че е потребител на топлинна енергия в
топлоснабден имот: АПАРТАМЕНТ № ********"- гр. София, с абонатен № 070126, през
периода м.05.2015 г.- м.04.2017 г., в която връзка представя Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.06.1991 г.,
удостоверение за наследници на М.И.С. /поч. 17.05.2003 г./ и списък на етажните
собственици в сградата, в която се намира процесният имот, в който като етажен
собственик за ап.10 е посочен ответникът Д.С..
Основният
спорен по делото въпрос е дали през процесния период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Действащата през периода нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по
чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване
върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153,
ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се
явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща
в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е приложима, доколкото относно доставката на топлинна
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 434/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
енергия до определен топлоснабден имот няма
сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/,
явяващ се по
правило основен източник
на облигационните правоотношения.
Сключването на писмен договор при
условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на
продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна
собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна
енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота.
В
случая ответникът Д.С. не е подал писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и не е изложил възражения- правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогасяващи, срещу основателността на предявените искове. Независимо, че е
получил указания за съдържанието на писмения отговор и за последиците от
неподаването му- чл.133 ГПК, ответникът не се е възползвал от предоставената от
ГПК процесуална възможност при реализиране на защитата си по същество да изложи
конкретни възражения срещу основателността на исковете. Относно
обстоятелството, че през процесния период в жилището е доставяна топлинна
енергия и че стойността й е в претендирания по делото размер, оспорване от
негова страна не е заявено.
От
страна на ответницата Д.Б.К., по отношение на която е постановено осъдително
решение от СРС, което като необжалвано е влязло в сила, е подаден своевременно писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, в който същата е заявила, че признава
исковете по основание и по размер, като е направила фактически твърдения, че
само тя е имала положението на потребител на топлинна енергия в процесния имот
през исковия период, тъй като само тя е ползвала процесното топлоснабдено
жилище и била задължена да заплати разноските, свързани с неговата
експлоатация, а също и че брат й Д.С.- ответник по делото, не е бил фактически
ползвател на жилището и съответно не следва да отговаря за задълженията за
потребена в него топлинна енергия.
От
третото лице- помагач са представени индивидуални справки за използвана
топлинна енергия и документи за отчет, съставени за процесния имот с аб.№ 70126 за периода м.05.2014
г.- м.04.2017 г. на името на Д.Б. С..
Въз
основа на представените с исковата молба писмени доказателства се установява,
че по силата на сключен през 1991 г. договор за покупко- продажба на недвижим
имот по реда на НДИ наследодателката на страните М.И.С. и Б.Д.С. са придобили в
качеството на купувачи правото на собственост върху процесния недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № *********"- гр.София, ведно с принадлежности, като след смъртта на М.И.С.
на 17.05.2003 г. законните
й наследници Д.Б.С. /син/ и Д.Б.И./дъщеря/, посочени в приложеното от ищеца
удостоверение за наследници, издадено от СО- Район „Красно село“ на 23.04.2004
г., са придобили по наследяване притежаваната от нея част от
имота, която при липсата на твърдения и доказателства за неравенство на
дяловете, следва да бъде определена на 1/2 от него, или притежаваната по
наследяване от ответника Д.С. част от имота е съответно 1/4 идеална част от
него. Данни и доказателства за придобиването на други права от ответника, вкл.
въз основа на правоприемство отБ.С. /купувач на имота- според цитирания по-
горе договор/, по делото липсват. Същевременно липсват твърдения, както и данни
и доказателства по делото, ответникът С. да е отчуждил посочената по- горе
наследствена част от имота преди или по време на процесния период.
При това положение, предвид установената въз основа на
събраните в процеса доказателства принадлежност на правото на собственост върху
1/4 идеална част от процесния топлоснабден имот към имуществото на ответника Д.С.,
същият е пасивно материално- правно легитимиран да отговаря по предявените от
топлопреносното предприятие искове. Неправилен е приетият в обратния смисъл от
първоинстанционния съд извод, тъй като представените от ищеца за обосноваване на
твърдените относно спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154,
ал.1 ГПК/ доказателства установяват качеството на ответника С. на потребител на
топлинна енергия в имота по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
произтичащо от приложението на закона и предпоставящо ангажиране на
отговорността му да заплати стойността на консумираната в същия топлинна
енергия, съответна на правата му върху 1/4 идеална част от процесния имот. В
този смисъл направените от ответницата Д.К. в писмения отговор на исковата
молба по чл.131 ГПК твърдения относно фактическото ползване на имота, при
липсата на подадена от нея молба- декларация за откриването на клиентска
партида за доставка на топлинна енергия, която да е приета от топлопреносното
предприятие, са ирелевантни за приемане изводите на съда по съществото на
спора. Не са представени и от ответника С. доказателства, подкрепящи
твърдението му, че през 2011 г. е дал съгласие откритата за имота партида за
доставка на топлинна енергия да е на името на сестра му- ответницата Д.К.. Дори
действителното фактическо положение да отговаря на изложените от ответницата К.
твърдения, то има значение за вътрешните отношения между сънаследниците, но не
може да обоснове извод за освобождаване на ответника С. от договорното
задължение да заплати стойността на доставената в имота топлинна енергия,
съответна на притежавания от него дял от 1/4 от имота.
По
делото не е налице спор относно обема и стойността на доставената през исковия
период в процесното жилище топлинна енергия, определена на 1 740.36 лв. за 1/2
от процесния имот, претендирана спрямо ответника Д.С.. Предвид приетия по- горе
извод за притежавано от последния право на собственост върху 1/4 идеална част
от имота, искът по чл.79, ал.1 ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 434/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
уважен за сумата 870.18 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. В останалата част- за разликата над сумата 870.18 лв. до пълния
предявен размер от 1 740.36 лв. /главница/, предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу
Д.С. осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД като недоказан и неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Независимо от частичната основателност на главния иск- до
размер на сумата 870.18 лв., акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждането
на лихви за забава в общ размер от 262 лв. като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен. За сумата 131 лв. неоснователността на иска произтича
от акцесорния му характер, а за останалата част- в размер на 131 лв., от
липсата на доказателства за изпадането на ответника С. в забава при изпълнение на
процесното главно задължение /задължения/ в размер на общо 870.18 лв., чиято
дължимост е призната с настоящото въззивно решение. Не са представени от ищеца
каквито и да било доказателства за обосноваване възникването на това спорно материално
право спрямо ответника, поради което и акцесорният иск за сумата 262 лв. /общо/
като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При
тези съображения и поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора обжалваното решение като неправилно следва да
бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен предявеният от „Т.С.” ЕАД срещу Д.С. иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата
870.18 лв.- главница /стойност на потребена топлинна енергия/, и вместо това да
бъде постановено решение за нейното присъждане, ведно със законната лихва от 13.09.2018
г.- дата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. На
отмяна, при този изход на спора, подлежи решението и в частта относно
присъдените на ответника С. разноски над сумата 56.54 лв.- за платено адв.
възнаграждение. В останалата обжалвана част, в която искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен за горницата над сумата 870.18 лв. /главница/ до пълния предявен
размер от 1 740.36 лв. /разлика от 870.18 лв./, и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
отхвърлен изцяло- за сумата 262 лв. /лихви за забава/, а също и в частта, в
която на ответника С. са присъдени разноски до размер на сумата 56.54 лв.,
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът- въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник „Т.С.“ ЕАД
сумата 78.26 лв.- разноски за първо-инстанционното производство /допълнително/,
съразмерно на уважената част от иска, както и сумата 60.86 лв.- разноски за
въззивното производство, съразмерно на уважената част от жалбата.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на
въззиваемата страна сумата 113.08 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв.
възнаграждение/, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
28.10.2019 г., постановено по гр. дело № 60458/ 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 138 състав, в обжалваната
част, в която предявеният от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу Д.Б.С. /ЕГН **********/ иск
с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 870.18 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2015
г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане, и в частта относно присъдените на ответника Д.Б.С. разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 56.54 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Б.С. /ЕГН **********/
да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
на основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 870.18 лева /осемстотин и седемдесет лева и 18 ст./- главница,
представляваща стойност на потребена в апартамент № *********"- гр. София,
с аб.№ 070126, през периода м.05.2015 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 13.09.2018 г.,
до окончателното й изплащане, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 78.26 лв. /седемдесет и осем
лева и 26 ст./- разноски за
първоинстанционното производство /допълнително/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
28.10.2019 г., постановено по гр. дело № 60458/ 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 138 състав, в останалата
обжалвана част, в която предявеният от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу Д.Б.С. /ЕГН **********/ иск
с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 870.18 лв.
до пълния предявен размер от 1 740.36 лв. /разлика от 870.18 лв./- главница,
представляваща стойност на потребена в горепосочения имот с аб.№ 070126 през
периода м.05.2015 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; и предявеният
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 262 лв.- лихви за забава при плащане
на главницата за периода от 15.09.2016 г. до 31.08.2018 г., е отхвърлен изцяло, а също и в частта относно присъдените на
ответника Д.Б.С. разноски по
чл.78, ал.3 ГПК до размер на сумата 56.54
лв.
ОСЪЖДА Д.Б.С. /ЕГН **********/ да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/ сумата 60.86 лв. /шестдесет лева и 86 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Л.4 на Реш. по гр.д.№
434/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК********/
да заплати на Д.Б.С. /ЕГН **********/ сумата 113.08 лв. /сто и тринадесет лева и 08 ст./- разноски за въззивното производство,
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 60458/ 2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част
/относно уважените срещу Д.Б.К. искове/.
Решението
е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД- *** като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.