Решение по дело №1341/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и е образувано по жалбата на А. Г. Д., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 4, ап. 10 и Д. Г. Д., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 1, подадена чрез адв. Г. и адв. Ж. АК – Пазарджик, против Заповед № 18-12128/14.11.2024 г. на Началника на СГКК – Пазарджик, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Батак, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: сграда с идентификатор 02837.501.1970.1 с площ от 9 кв.м., предназначение: Култова, религиозна сграда.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е в несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменен. Представят се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, се представляват от адв. Г. и адв. Ж., които по изложени съображения молят съда да уважи подадената жалба, като отмени оспорената заповед. Представят писмени бележки. Претендират направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

Ответникът – Началника на СГКК – Пазарджик, редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Д. Б. С., редовно призован, се представлява от адв. В. АК – Пазарджик, който по изложени съображения моли съда да остави без уважение депозираната жалба срещу оспорената заповед. Счита заповедта за правилна и законосъобразна.

Заинтересованата страна – П. В. Д., редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Д. В. Д., редовно призован, се представлява от адв. Ж..

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед № 18-12128/14.11.2024 г. на Началника на СГКК – Пазарджик, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 53б, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Батак, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: сграда с идентификатор 02837.501.1970.1 с площ от 9 кв.м., представляваща Параклис „Св. Василий Велики“, предназначение: Култова, религиозна сграда, разположена в поземлен имот 02837.501.1970.

Жалбоподателите са редовно уведомени за издадената заповед на 26.11.2024 г. по пощата с обратна разписка (лист 94-95), като в законоустановения срок същите са упражнили правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Производството е започнало с подаване на Заявление с вх. № 01-422440/01.08.2024 г. (лист 39) от протоиерей Д. Б. С., на основание приложени документи и материали, с цел поддържане на актуалност на КККР, при спазване на административнопроизвоственте правила за отстраняване на явна фактическа грешка, състояща се в отразяване на съществуваща на терена сграда, попадаща в неурбанизирана територия на кадастралната карта на гр. Батак.

Одобреното с обжалваната заповед изменение е направено въз основа на геодезическо заснемане на съществуваща сграда – параклис на място и приложено Удостоверение за търпимост на строеж № 26/14.05.20254 г. (лист 44), издадено от гл. архитект на Община Батак.

По преписката е постъпило възражение с вх. № 02-960/08.10.2024 г. (лист 77) от Д. Г. Д., в като възразява за нанасянето в кадастъра на процесната сграда, предвид на това, че същата е разположена в наследствения му имот, изградена е незаконно, без необходимите разрешения за строеж и строителни документи.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото е отговорило на поставените му въпроси. Съдът счита експертизата, като неоспорена от страните, за компетентно изготвена, поради което я кредитира изцяло като част от доказателствата по делото. В отговор на поставените въпроси, вещото лице е заявило, че имот с пл. № 1970, с идентификатор 02837.501.1970 е бил заснет и отразен по действащите през годините 1974 г. и 1990 г. КРП на гр.Батак, както следва:

1. ПИ с идентификатор 02837.501.1970 област Пазарджик, община Батак, гр. Батак, п.к. 4580, ул. Г. Д., вид собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП Незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 3388 кв.м., стар номер 1970, квартал 87, парцел I, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-10/12.04.2011 г., издадена от ИД на АГКК, при граници на ПИ с ИД: 02837.501.115, 02837.501.1693, 02837.501.1968, 02837.501.1969, 02837.501.1973, 02837.501.2410, 02837.501.2465, 02837.501.9540.

2. По обезсиления кадастрален и регулационен план на гр. Батак от 1974 г., имота описан в т. 1 е представлявал имот с пл. № 233 със затворени имотни граници в кадастралната основа на плана и отразена площ от 3 549 кв.м.

Същият е попадал извън регулацията на населеното място и граничещ по югозападната си граница със строителните граници на гр. Батак. В разписния лист към плана от 1974 г.имотът е записан като нива на Д. И. Г., без да е посочено основанието за това.

3. По обезсиления кадастрален и сега действащ регулационен план на гр. Батак от 1990 г., одобрен със Заповед № 46/08.02.1990 г. имотът, описан в т. 1 представлява имот с пл. № 1970 със затворени имотни граници в кадастралната основа на плана и отразена площ от 3 549 кв.м. Същият е попадал в общ Парцел - Озеленяване в кв. 87.

Със Заповед № 398/22.05.2008г. на Кмета на Община Батак е одобрено попълването на кадастралната основа на плана от 1990 г. с нов ПИ с № 2353 с площ от 140 кв.м.

Със Заповед № 295/14.04.2008г. на Кмета на Община Батак е одобрено попълването на кадастралната основа на плана от 1990 г. с нов ПИ с № 2352 с площ от 984 кв.м.

Двата имота са нанесени и отразени в южната част на имот с пл. № 1970 с кафяв цвят по плана от 1990 г.

Според вещото лице процесният имот не е бил част от картата на възстановената собственост на ОСЗГ – Батак, изготвена през 1992 г. и отразяваща имотите и собствеността за земеделските територии. Същият е съществувал на място във възстановими на терена трайно очертани граници.

Съгласно предвижданията по плановете от 1974 г. и 1990 г., отразяващи имот с пл. № 1970, отреждането за имота по плана от 1990 г. е било за обществено обслужващи дейности – за озеленени площи, като не се предвижда изграждане на култова сграда – параклис и християнски кръст.

В заключението е казано, че имот с пл. № 1970, с идентификатор 02837.501.1970 по действащите през годините 1974 г. и 1990 г. КРП на гр. Батак е попадал:

- По плана от 1974 г. в земеделска територия със заснет кадастър;

- По плана от 1990 г. в урбанизирана територия с НТП – За озеленяване.

По делото е представено Решение № 773Б/12.01.2012 г. на Общинска служба по земеделие гр. Пещера (лист 85), с което е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на наследниците на Д. Г., скици, проект за изменение на КК, удостоверение за наследници и др.

Представени са и Договор за дарение на недмижим имот частна общинска собственост от 07.11.2008 г., комбинирана скица с нанесен имот 02837.501.1970, Заповед № 295/14.04.2008 г. и Заповед № 398/22.05.2008 г. за одобрение за попълване на кадастралната карта.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът формира следните правни изводи:

Жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. За жалбоподателите е налице правен интерес от оспорването, тъй като същите се легитимират като наследници на Д. И. Г., съответно собственици на поземлен имот с идентификатор 02837.501.1970 по КККР на гр. Батак, в който имот е одобрено изменение в КК и КР, с нанасянето на нов обект.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразена ли е с целта на закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, което е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Началника на СГКК – Пазарджик, с оглед предвиденото в чл. 53б, ал. 5, т. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР.

Съдът намира за основателни направените възражения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Оспорената заповед е издадена при липса на надлежни мотиви, обосноваващи извършеното изменение на КККР, в хипотезата на явна фактическа грешка. Според чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, който текст е посочен като правно основание за издаване на процесната заповед, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на явна фактическа грешка.

Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по – големи от допустимите в Наредбата по чл. 31.

В случая, в оспорената заповед не са посочени приетите за установени факти, въз основа на които е извършено изменението на КККР, като не става ясно и коя от двете хипотези на ЯФГ, органът е приел, че е налице. Такива данни не могат да се извлекат и от другите писмени документи, съдържащи се в административната преписка. Следва да се отбележи, че този пропуск не може да се отстрани в хода на съдебното производство, чрез представяне на писмено становище или чрез констатации на вещо лице, нито да бъде допълвано от съда.

От съдържанието на оспорената заповед не се установява изменението на КККР да е извършено и при условията на втората хипотеза на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, като липсват мотиви органът да е приел именно наличието на несъответствие в границите на съществуващите на местността трайни топографски обекти и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Във връзка с изложеното, заповедта не отговаря на изискването на чл. 59, т. 4 от АПК – не са посочени надлежни фактически основания за издаването й. Излагането на такива основания в административния акт е от съществено значение, тъй като по този начин адресатът на акта и съдът, при упражненото право на съдебно оспорване, могат да установят действителната вола на административния орган, както и конкретните факти, въз основа на които е одобрено изменението на КККР. Последните, очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство и определят рамката на съдебния контрол, като правомощието на съда е свързано с правилното приложение на закона по отношение на фактите, посочени от административния орган и обосновали крайния му извод. Изписването само на приложимите текстове от закона не санират този пропуск. Съдът намира, че липсват надлежни мотиви, обосноваващи издаването на заповедта, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Съдът намира, че не се установява да са налице и материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, е не всяка неточност на отразяванията в КККР, а единствено несъответствието в границите на поземлените имоти. В конкретният случай не се касае до такова несъответствие в границите на поземлените имоти, а до нанасяне на нови обекти в КК. Последното не представлява ЯФГ по определението на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, която да може да се отстрани по реда в чл. 53б от ЗКИР.

Видно е от приложеното по делото заявление до административния орган, че искането е за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, за обект: поземлен имот 02837.501.1970, гр. Батак, за нанасяне на сграда – параклис. В случая не се твърди несъответствие в границите на имота по смисъла на цитираната легална дефиниция за явна фактическа грешка, а се иска нанасяне на сграда в КК. Твърдяното несъответствие не би могло да съставлява явна фактическа грешка по определението на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, която да може да се отстрани по предвидения в чл. 53 б от ЗКИР ред. За случаите на отстраняване на „непълнота и грешка“ е регламентиран друг ред по чл. 54 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, с различна процедура, която приключва с издаване на нарочен административен акт – заповед за одобряване на изменението или отказ. Именно този е приложимият режим за допускане/отказ по подаденото заявление, тъй като се иска нанасяне на нов обект в КК – сграда в рамките на имот 02837.501.1970 по КК на гр. Батак. Безспорно е, че същата съставлява самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР, който не е нанесен в първоначалната КК и няма отразяване съответно в КР. Следователно правното основание по чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР за изменение на КК и КР се явява несъответно.

В тази насока е и практиката на ВАС – Второ отделение (Решение № 1736 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8253/2024 г.).

Предвид на това, съдът намира жалбата за основателна, поради което обжалваният административен акт следва да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателите своевременно искане за присъждане на разноски, Началника на СГКК – Пазарджик ще следва да бъде осъден да им заплати направените по делото разноски, както следва: На А. Г. Д. сумата от 2260 (две хиляди двеста и шестдесет) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса, 500 (петстотин) лева за вещо лице, 250 (двеста и петдесет) лева за назначен особен представител и 1500 (хиляда и петстотин) лева за адвокатски хонорар. На Д. Г. Д. следва да се заплати сумата от 1510 (хиляда петстотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса и 1500 (хиляда и петстотин) лева за адвокатски хонорар.

От ответната страна не е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът намира, че същото следва да бъде присъдено в посочения по-горе размер, съгласно представения по делото списък на разноските.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 18-12128/14.11.2024 г. на Началника на СГКК – Пазарджик, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Батак, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: сграда с идентификатор 02837.501.1970.1 с площ от 9 кв.м., представляваща Параклис „Св. Василий Велики“, предназначение: Култова, религиозна сграда, разположена в поземлен имот 02837.501.1970.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пазарджик да заплати на А. Г. Д., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 4, ап. 10, направените по делото разноски в размер на 2260 (две хиляди двеста и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пазарджик да заплати на Д. Г. Д., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, ап. 1, направените по делото разноски в размер на 1510 (хиляда петстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.