№ 233
гр. Троян, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340101051 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
****, със седалище и адрес на управление: г**, представлявано о**, чрез пълномощника
юрисконсулт Васил Пиралков, против В. С. В., с настоящ адрес: ***, ***. Претендира се
установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 770/2021 г. по описа на Районен съд
гр.Троян.
В молбата се твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден
имот в ***, дължи на ищеца сумата 576.32 лв. – главница, за доставена топлинна енергия в
периода от 05.2017г. – 04.2018г., както и сумата 161.53 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021г. В ИМ се сочи, че ответникът е ползвал, но не е
заплатил топлинната енергия в процесния период.
В ИМ се твърди, че в сградата-етажна собственост, в която се намира имотът,
собственост на ответника на посочения адрес, дялово разпределение на топлинната енергия
извършва „Нелбо“ АД-третото лице-помагач в процеса. За имота на ответника сочи, че са
издадени изравнителни сметки.
1
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на отв.В. С. В., че същият дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ****, сумата 576.32 лева, представляваща дължима
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2021 година /датата на
подаване на заявлението в Софийски районен съд/ до окончателното й изплащане и сумата
161.53 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021г.
Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и
разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от адв.К. Д. от ЛАК, назначен за особен представител на ответника В. С. В..
Същият е взел становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Адв.Д. е
релевирал възражение за погасяване на претендираните вземания по давност и е направил
искане претенцията на ищеца да бъде отхвърлена изцяло.
Третото лице-помагач „Нелбо“ АД е представило писмено изложение, в което не е
взето становище по предявения иск, а са направени уточнения във връзка с осъществяваната
от привлеченото в процеса дружество дейност по дялово разпределение.
В съдебно заседание за ищцовото дружество «Топлофикация» АД, редовно
призовани, не се явява законен представител и същото не се представлява от процесуален
представител. В представена по делото писмена молба пълномощникът на дружеството -
юрисконсулт Филиз Ибрямова поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен, като
претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът В. С. В. в с.з. не се представява от назначения му особен представител
адв.К. Д. от ЛАК. От последния е постъпила писмена молба, в която е заявено, че се
поддържа заявеното в отговора на ИМ и се прави искане съдът да отхвърли претенцията на
ищеца по съображенията, изложени в отговора.
За третото лице-помагач „Нелбо“ АД, р.пр., не се явява представител в с.з.
По допустимостта на предявения иск
Предявените искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е
обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуалната легитимация на страните.
Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. Налице са и всички
други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване
правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на
чл.415, ал.1 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно е от приложеното и прието ч.гр.д. № 770 по описа на Троянски районен съд за
2021г., че „Топлофикация“ АД са подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, като е
поискано да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу В. С. В. за
сумата 576.32 лв. – главница, за доставена топлинна енергия в периода от 05.2017г. –
2
04.2018г., както и сумата 161.53 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 12.07.2021г., както и разноските за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
заповедният съд с разпореждане № 637 от 10.11.2021г. е дал указания на заявителя да
предяви иск за установяване съществуването на претендираните вземания.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2014г.,
от който е видно, че на посочената дата ответникът е придобил имот в ***, като с
нотариален акт от 26.04.2018г. е продал апартамента на **** Последната, от своя страна, е
продала апартамента на 31.12.2018г. на Й*** и **
Представени са фактура № ********** от 31.07.2018г., която включва суми за
отопление и подгряване на вода за периода от 01.05.2017г.-30.04.2018г., която е на обща
стойност 962.41 лв., както и дебитно известие № ********** от 30.09.2018г. към фактура
от 30.04.2018г. от изравнения за периода от 01.07.2017г.-30.04.2018г., на обща стойност 2.09.
лв.
По искане на ищеца съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение кредитира като обосновано и изготвено от вещо лице-специалист, притежаващ
съответната компетентност. От заключението се установява, че ответникът е направил
плащане по фактура № ********** от 31.07.2018г. в общ размер 376.89 лв., главница.
Направено е прихващане в размер на 11.25 лв.
В заключението е посочено, че непогасените задължения за главница са в общ размер
576.32 лв. Размерът на законната лихва върху главница от 574.23 лв. по фактура №
********** от 31.07.2018г. за периода от 01.09.2018г.-12.07.2021г. е в размер на 166.84 лв., а
върху главница от 2.09 лв. по фактура № 97850154/30.09.2018г. за периода 01.11.2018г.-
12.07.2021г., е 0.60 лв.
Заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза не е оспорено от
ответната страна.
При така установеното от фактическа страна съдът, от правна страна, намира
следното:
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че
страните са установили помежду си облигационни правоотношения. По силата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Притежателите на отделни имоти в
топлоснабдена сграда – етажна собственост се смятат за потребители до датата на
прекратяване на топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост,
което може да стане само за всички имоти в сградата по решение на поне 2/3 от
притежателите на вещни права в сградата. В Закона за енергетиката не е предвидено
сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното
дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството "клиент" е
3
равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за
потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за
доставка на топлинна енергия между електропреносното предприятие и битовия потребител.
По този начин ответникът, в качеството му на собственик на имота, е свързан в
облигационно правоотношение с "Топлофикация - София" ЕАД по силата на цитираните
законови разпоредби и представените и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД гр. София на потребители
в гр. София, като по делото не се твърди и няма доказателства, че от етажната собственост е
взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.
Доказа се от представените доказателства и заключението на ССчЕ, че в периода, в
който ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, за същия има неплатени
задължения в размера, за който е издадена заповед за изпълнение.
По наведените твърдения от особения представител на ответника, че от
представените доказателства не става ясно каква е определената методика за дялово
разпределение и дали същата е спазена при формиране на процесното взема, съдът намира
същото за неоснователно. Именно във връзка с доказване на обстоятелството, че
разпределението на топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба ищецът е привлякъл като трето лице-помагач дружеството, извършващо
дялово разпределение. Видно е от изложението, представено от „Нелбо“ АД, неоспорено от
ответната страна, че разпределението на топлинната енергия в сградата-етажна собственост,
в която се намира апартаментът, собственост на ответника в процесния период, е извършено
в съответствие с изискванията, установени в чл.139, ал.1 от ЗЕ и Наредба № 16-334 за
топлоснабдяване ( отм.).
Съдът приема за неоснователно и направеното възражение от особения представител
на ответника, че претендираните вземания са погасени по давност, тъй като се касае за
периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност, която, според
адв.Д., е изтекла през месец април 2021г.
Понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д. № 3/2011г., ОСГК, вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
4
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката, потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена
предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са
различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия – на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания. Изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт.
Тригодишният срок, с който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в
който всяко едно вземане е станало изискумо. Изискуемостта на главното вземане по
фактура е настъпила на 15.09.2018г., тъй като видно от общите условия, плащането следва
да се извърши в срока, посочен в издадената фактурата. В случая е посочено, че сумата
следва да се плати в срок до 14.09.2018г. С предявяване на иска, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК на 27.07.2021г., е прекъсната давността,
която все още не е била изтекла ( до 15.09.2021г.). Исковата молба по чл. 422 ГПК има
правните последици на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б”
ЗЗД. По силата на чл. 422, ал. 1 ГПК погасителната давност се счита прекъсната от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство – така т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното съдът не споделя доводите на
адв.Д., че претендираните в настоящето производство вземания са погасени на основание
чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Основателността на иска по чл.86 от ЗЗД предполага наличие на дълг и забава в
погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в
Общите условия. Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
От анализа на разпоредбите се налага извода, че потребителят е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в уговорения срок, като при забава дължи лихва
върху съответните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане, който е датата след изтичане на 45-дневния срок за изпълнение.Предвид
което основателна се явява и акцесорната претенция в размера, посочен в ИМ и
съответстващ на сумата по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан и следва да
се уважи изцяло.
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в общ размер 725.00 лева. В
производството ищецът е заплатил ДТ в размер на 25.00 лв., 300.00 лв. депозит за вещо лице
и 300.00 лв. – възнаграждение за назначения особен представител. Предвид, че ищецът е
представляван от юрисконсулт, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер
100.00 лв. Ответникът следва да заплати и направените разноски в заповедното
производство в общ размер 75.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. В., с настоящ адрес: ***,
***, наличието на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, ****, със седалище и
адрес на управление: г**, представлявано о**, по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 770 по описа на Троянски районен съд за 2021 г., за сумата сумата 576.32
(петстотин седемдесет и шест лв. и 32 ст.) лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия в периода от 05.2017г. до 04.2018г., ведно със законната лихва, считано от
27.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 161.53 ( сто шестдесет и един лв.
и 53 ст.) лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 12.07.2021г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК В. С. В., с настоящ адрес: ***, ***, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, ****, със седалище и адрес на управление:
г**, сумата 725.00 (седемстотин двадесет и пет ) лева, представляваща разноски в
настоящето производство.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК В. С. В., с настоящ адрес: ***, ***, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ“ ЕАД, ****, със седалище и адрес на управление:
г**, сумата 75.00 (седемдесет и пет.) лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 770 по описа на Троянски районен съд за 2021 г.
Присъдените суми могат да се приведат по сметка на „Топлофикация-София“ ЕАД в
„Общинска банка“ АД, IBAN: ****.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Нелбо“ АД
гр.София.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6