Определение по дело №1616/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Предмет на настоящото определение е произнасяне по обективираното в жалбата от А. К. К. от [населено място], подадена чрез адв. А. Д., срещу Заповед № 24-0819-000859 от 08.07.2024 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, искане за спиране на предварителното изпълнението на оспорения акт, с който на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Изложените от оспорващия доводи, обосноваващи поддържаната основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед са следните: В нарушение на чл. 60, ал. 1 АПК, липсва изрично разпореждане за допусканото предварително изпълнение на заповедта; Липсват мотиви за разпореждането, съгласно чл. 60, ал. 2 АПК; Предварителното изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, и съществени – важен интерес на А. К. – да работи; СУМПС е необходимо на оспорващия с оглед управлението на автомобил – А. К. работи като ***; Реализират се непоправими вреди и пропуснати ползи в патримониума на оспорващия – той ще бъде уволнен, тъй като не може да изпълнява трудовите си задължения като търговски представил в ****, защото няма СУМПС, ще бъде лишен от възможността да управлява служебния автомобил, ще бъде обречен на липса на финансови средства, а оттам и на глад и мизерия, доколкото живее самостоятелно. Искането е да се спре предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ и да се разпореди връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Процесното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Налице е висящо съдебно производство – адм. дело № 1616/2024 г. на АдмС - Варна, образувано по жалба на А. К. К. срещу заповедта, с която му е наложена ПАМ, а въпросът за отговорността на К. няма данни да е разрешен към настоящия момент, респ. не е налице отпаднало действие на процесната ПАМ.

Искането обаче следва да се приеме за неоснователно, по следните съображения:

За да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът следва да прецени в настоящия казус налице ли са предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК. Според посочената норма, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Спирането на предварителното изпълнение на административния акт при обжалване на акта осигурява временна защита на лицето, подало жалбата - до окончателното решение на съда за законосъобразността на оспорения акт. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които са с такъв интензитет, че да са противопоставими, доминиращи и несъразмерни на преследваната с допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел. Когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на административен акт, се предполага, че законодателят е дал превес на обществения интерес.

В случая с оспорената заповед е приложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 1369804 на 07.07.2024 г. Според заповедта на 07.07.2024 г., около 02:00 ч., в [населено място], по [улица], посока к.к. З. П., до пътен възел „Почивка“, А. К. К. управлява лек автомобил АУДИ А7, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test-5000 с фабричен № ARPK-0014, проба № 190, който отчита положителен резултат за Кокаин, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 276591/07.07.2024 г.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат такива ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка, т.е. по силата на закона е допуснато предварително изпълнение.

Сочените от оспорващия доводи, не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Доколкото в случая предварителното изпълнение на процесната заповед е предвидено в закона, не е необходимо обективиране в заповедта на самостоятелно мотивирано разпореждане в този смисъл. Мотивирано разпореждане се изисква в случаите на допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 АПК, не и в случаите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт.

Действително временното отнемане на СУМПС препятства възможността да се управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността и създава значителни затруднения в ежедневието. В случая препятствията, които създава процесната ПАМ, не се установява по делото да е доказано, че представляват значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, противопоставима на обществения интерес.

Оспорващият представя два трудови договора и съответните за длъжностите, които заема длъжностни характеристики. Според Трудов договор № 15/22.08.2019 г. оспорващият е назначен, считано от 02.09.2019 г., на пълно работно време – 8 часа, на длъжност „***“ в *******, а според Трудов договор № 10/02.02.2024 г., оспорващият е назначен на длъжност „***“, считано от 05.02.2024 г., с продължително на работното време – 2 часа, в ********. Сред посочените в длъжностните характеристики основни задължения за длъжностите по двата трудови договора и изисквания за заемане на двете длъжности не е визирано изискване за наличие на правоспособност за управление на МПС.

Твърдените от оспорващия в жалбата обстоятелства, че ще бъде препятствано удовлетворяването на нуждите от трудови доходи – ще бъде осуетена възможността за работи като ***, не обуславят сами по себе си извод за наличие на основание за спиране на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Освен че не е доказано, че за да работи като ***, работодателят изисква от оспорващия да притежава СУМПС, предвид представения от оспорващия и трудов договор на пълно работно време със „Самостоятелна медико-техническа лаборатория *******, то няма данни да е препятствано упражняването на правото на труд от оспорващия, респ. няма данни за лишаването му от финансови средства за издръжка.

Предвид големия процент на пътно-транспортни произшествия с отнемане на човешки животи именно след употреба на наркотици, в закона съвсем оправдано и закономерно е предвидено защитата на основното човешко благо – правото на живот и на физическа цялост на участниците в пътното движение, да бъде засилена чрез предварително изпълнение на принудителните административни мерки по ЗДвП. Охраняваните в случая от законодателя обществени отношения, представляват особено важен обществен интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка ал. 2 АПК.

Оспорващият не представя и доказателства за нови обстоятелства, въз основа на които може да иска спиране на предварителното изпълнение и не доказва, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на принудителната административна мярка би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, което обосновава неоснователност на искането му.

С всяка ПАМ се ограничават и засягат по някакъв начин правата на адресатите й, но това е с цел да се защити общественият интерес посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл. 22 ЗАНН.

За да е налице основание за дерогиране от страна на съда на допуснатото по закон предварително изпълнение, следва оспорващият да докаже, че вредите за него от предварителното изпълнение са несъразмерни, непропорционални на преследваната от законодателя цел. Тоест да се установява, че интересите на оспорващия надделяват над законовата презумпция за наличието на предпоставките от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК. В случая твърдените от оспорващия вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед не е доказано, че надделяват над обществения интерес, и не следва да се определят като значителни или трудно поправими.

Предвид обоснованият от значимостта на засегнатите ценности и характера на обществените отношения обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта следва да се остави без уважение.

На основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. К. К. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 24-0819-000859 от 08.07.2024 г., издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред Върховния административен съд.