РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Русе,
20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, трети
касационен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на
прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН
дело № 413 по описа за 2023
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от
глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.Х.М.,
чрез процесуален представител адв. Т.Я. от ШАК, срещу Решение № 115/13.07.2023
г., постановено по АНД №186/2023 г. по описа на Районен съд Разград, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 38 - 0000394/18.02.2022 г. на
Директор РД "АА" гр. Русе към ИА "Автомобилна
администрация", с което на основание чл. 105, ал. 1
от Закона за автомобилните превози
на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 10, ал. 2
от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г., на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.
В
жалбата са релевирани касационни основания за нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и
оценката на доказателствата.
Иска се от съда да отмени решението на въззивната
инстанция и вместо него да постанови друго, с което да отмени решението на
въззивния съд и се постанови друго, с което да се отмени издаденото НП.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за четири съдебни
инстанции по делото, уговорено в условия на безплатна защита. В съдебно
заседание не се представлява.
Касационният ответник – Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на РС -
Русе следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За
да потвърди оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд от
фактическа страна е приел за безспорно установено, че на 07.01.2022 г. около
09, 30ч. в обл. Разград, на път ІІ-49, К - Р в близост до кръстовището за с. Стражец,
контролните органи по ЗАвП извършили проверка на документите на водач на състав
от ППС, състоящ се от влекач "Волво" с рег. № Н8448ВН, от категория
ППС "N3" с прикачено полуремарке с рег. № Н1587ЕК от категория ППС
"04", извършващ обществен превоз на товари (пясък), по маршрут от с.
Пожарево до гр. Шумен, оборудван с дигитален тахограф "Continental
Automotive DTCO 1381 със сер. № **********, при която установили, че "...
При извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент
(ЕО) № 561/2006,
водачът представя удостоверение за дейности, което не е подписано от водача на
позиция 22". Удостоверението било издадено на 16.12.2021 г. и било за
период от 11:20ч. на 10.12.2021 г. до 08:20ч. на 16.12.2021 г., с отразена
позиция № 17. За констатираното нарушение контролните
органи съставили на касатора в негово присъствие АУАН бл. № 311778, в който
описали нарушението по посочения начин и го квалифицирали като такова по чл.
10, ал. 2 от Наредба № Н - 3 от 07.04.2009 г. на МТ като връчили АУАН срещу
подпис на жалбоподателя, който не вписал възражения. Писмени такива не
постъпили пред административнонаказващия орган в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, по-късно на 18.02.2022 г. било издадено и атакуваното пред
въззивния съд НП, в обстоятелствената част, на което по идентичен начин било
описано осъщественото от жалбоподателя нарушение, също квалифицирано и от
административнонаказващия орган, като такова по чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н -
3 от 07.04.2009 г. на МТ и санкционирано от него с налагане на административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП. При така
установените факти, за да потвърди процесното НП, от правна страна въззивният
съд е приел, че както АУАН, така и НП, са издадени от компетентните длъжностни
лица, в сроковете по чл.
34 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.
42
и чл.
57 от ЗАНН.
Описаното нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере,
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Направено е пълно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Разградският районен съд е приел, че не
е налице несъответствие в описанието на нарушението от фактическа страна в акта
и постановлението, поради което изложил мотиви, че възраженията в жалбата в
тази насока са неоснователни. Счел, че правилно е дадена от административно
наказващия орган квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно
наложеното административно наказание, прилагайки общата санкционна норма на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Районният съд е изложил мотиви
относно липсата на основание за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2,
изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Изложените пред
настоящата инстанция възражения на касатора практически преповтарят
съображенията му, развити пред въззивния съд, на които възражения районният съд
е дал подробен и мотивиран отговор в решението си. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни. На основание чл.
89, ал. 1 от ЗАвПр
е приета Наредба № H-3 от 7.04.2009 г.
за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕС) № 165/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите
в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85
на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението
при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006
на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент
(ЕО) № 561/2006
на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти
(ЕИО) № 3821/85
и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85
на Съвета. В разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от тази наредба е
предвидено, че водач,
който при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите
тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки,
както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент
(ЕС) № 165/2014, поради
това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка,
управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006 или AETR,
извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на
разположение, предоставя на контролните органи удостоверение по образец
съгласно Решение на Комисията от 12 април 2007 г. относно формуляр във връзка
със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт
(ОВ L 99/2007 г.). Съгласно
чл. 10, ал. 2 от цитираната наредба удостоверението по ал. 1 се попълва на
машина на един от езиците на Общността и се подписва от представител на
предприятието и от водача преди началото на пътуването. ИА"АА" към
която е РД"АА"-Русе осъществява контрола по спазване изискванията на
Наредба №H-3 от 7.04.2009 г. Контролните органи от ИА"АА" са тези,
които съгласно чл. 42, ал. 1 от
тази наредба
констатират нарушенията по нея и съставят АУАН. В случая при проверката на
07.01.2022 г. контролните органи са дали възможност на водача да представи за
предходните 28 календарни дни ръчен запис, разпечатка, тахографски листове, информация
в дигиталната му карта или удостоверение
за дейности. Факт е, че за периода от 11:20ч. на 10.12.2021 г. до 08: 20ч.
на 16.12.2021 г. той е представил удостоверение
за дейностите с отразена в него позиция № 17, но без да е положен в позиция №
22 неговият подпис. Правилно и законосъобразно АНО е приложил за това нарушение
на чл. 10, ал. 2
от Наредба №H-3 от 7.04.2009 г. административно-наказателната разпоредба на
чл. 105, ал. 1 от
ЗАвт.,
тъй като представеното при проверката на контролните органи на ДАИ - Русе
удостоверение за дейности не е подписано от касатора като водач на превозното
средство, с което се извършва обществен превоз на товари. В този смисъл същото не съдържа изискуемите
реквизити съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) №
165/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г., а именно подпис на
водача, поради което административнонаказващият орган е приел, че същото не
може да служи за удостоверяване на посочените в него обстоятелства. Липсва твърдяното от касатора нарушение на чл. 53 от ЗАНН, според който наказващият орган
издава НП, с което налага на нарушителя съответно административно наказание,
когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността
на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за
прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено
споразумение с нарушителя. Съгласно чл. 36 ЗАНН,
административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение, а съгласно чл. 53 ЗАНН, когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно,
административнонаказващият орган издава наказателно постановление. Посочената разпоредба установява
минималните изисквания за установеност и доказателствена обезпеченост, за да
бъде издадено НП, което, щом като е обжалвано пред съда, подлежи на изследване
от гледна точка на неговата законосъобразност. Неоснователен е и доводът в
касационната жалба, за ограничаване на правата на привлеченото към отговорност
лице, поради това, че наказващият орган не бил предложил сключване на
споразумение. По същество доводът на касационния жалбоподател се свежда до
въпроса бил ли е задължен административнонаказващият орган да предложи на
жалбоподателя сключване на споразумение по чл. 58 г от ЗАНН. Анализът на новоприетата с ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., разпоредба на чл. 58 г от ЗАНН не сочи в тежест на органа да е
установено твърдяното в касационната жалба задължение, неспазването на което да
води до опорочаване на следващите процесуални действия, вкл. и издаване на НП.
Сключване на споразумение е само възможност и то ако органът предложи на
лицето, срещу което е бил съставен АУАН. Нарушителят също има право да инициира
процедура по обсъждане на клаузи на евентуално споразумение в 14-дневен срок от
връчване на акта. Следователно, отправянето на предложение, изхождащо от
административнонаказващия орган, за сключване на споразумение не е въздигнато в
процесуална предпоставка за издаване на НП, нито е част от
административонаказателната процедура, а е уредено като възможна алтернатива за
приключване на производство, но само при съгласие на страните по всички
въпроси, изброени в чл. 58 г, ал. 4 от ЗАНН. В този
смисъл е изричната разпоредба на чл.
58 г, ал. 15 от ЗАНН, според
която издаване на НП, без да е направено предложение по ал. 1, изр. 2, не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е
изложеното възражение за нарушено право на защита на касатора, поради неизпълнение
на наказващия орган на задължението му по чл. 52, ал. 2
от ЗАНН. С нормата на чл.
43, ал. 5 от ЗАНН
е въведена гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу
нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да
му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него. Неслучайно
законодателят при приемането на ЗАНН е предвидил, че към АУАН следва да има
предвидена разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се
оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е положен подписа на
нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Видно от
представения по делото АУАН № 311778 в разписката касаторът А.Х.М. е удостоверил с подписа си,
че е получил препис от акта на 07.01.2022 г. т.е в деня на нарушението, в този
смисъл правото на защита на наказаното лице не е нарушено, което води до
отпадане на задължението на контролния орган за изпълнение разпоредбата на чл.
52, ал. 2 от ЗАНН, тъй като АУАН-ът е бил предявен на наказаното лице. Неоснователно е позоваването на касатора на чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014, според който
държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето,
когато не са били в превозното средство. Видно от § 1 на същата разпоредба,
водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през
който управляват превозното средство, считано от момента на поемането му. В чл.
2 от Регламента са дадени легални определения, според които тахографският лист
се поставя в аналогов тахограф и служи за запис и съхраняване на данни, а
тахограф е уред, предназначен да бъде монтиран в пътни превозни средства, за да
показва, регистрира, разпечатва, съхранява и извежда автоматично или
полуавтоматично данни за движението, включително за скоростта, на тези превозни
средства и за определени периоди на дейност на техните водачи. От анализа на
така посочените разпоредби може да се направи извод, че тахографските листове
се използват всеки ден, през който се управлява превозното средство, като не
могат да бъдат изваждани преди края на дневния работен период, а соченият от
касатора чл. 34, § 3 от Регламента касае действията на водача извън превозното
средство, а не дейността по неговото управление, за който е длъжен да представи
документи. Правилна
е преценката на първостепенния съд за индивидуализацията на наложеното
наказание, съгласно чл. 27 от ЗАНН. Следва да се посочи,
че извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност, а
жалбоподателя, е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП и ЗАвП, видно от
приложената справка на стр. 10 от въззивното дело. По отношение на изложените аргументи
в касационната жалба, че извършеното от жалбоподателя разкрива признаците на
маловажен случай и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за
неоснователно и споделя изводите на въззивният съд. По гореизложените съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при правилно
приложение на материалния закон и при спазванете на съдопроизводствените
правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за
отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно
и правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
115/13.07.2023 г., постановено по АНД № 186/2023 г. по описа на Районен съд -
Разград.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.