РЕШЕНИЕ
№ 17506
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110115066 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявени от непълнолетния М. Д. Х.,ЕГН: **********, със
съгласието на своята майка С. В. Х., ЕГН: **********, срещу Д. В. Х., ЕГН: **********,
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК и
акцесорна искове претенция с правна квалификация чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК.
Ищецът в исковата молба, подадена на 23.03.2023 г., поддържа, че е непълнолетно дете
от брака на Д. и С. Х.и, прекратен с влязло в сила на 10.02.2021 г. решение №
20284731/29.12.2020 г., постановено по гр.д. № 65490/2018 г. на Софийски районен съд, 83
състав. С посоченото решение упражняването на родителски права по отношение на него е
предоставено на майка му, а на бащата е определен режим на лични отношения и същият е
осъден да заплаща издръжка в размер на 170 лева месечно, считано от 10.10.2018 г. Ищецът
поддържа, че размерът на дължимата издръжка е определен от съда към 2018 г., когато е бил
в четвърти клас, а сега вече е в гимназия, и за изминалите пет години са настъпили
значителни промени от икономически характер, което значително е увеличило разходите за
поддържане на домакинството, за храна, облекло, учебници и помагала и други потребности
от социален и битов характер. Към момента на предявяване на иска ищецът е редовен
ученик в 8 клас, като за учебната 2022/2023 г. майката е заплатила на училището сума за
учебници и учебни помагала в размер на 240 лева, такса за зелено училище в размер на 350
лева и такса за бяло училище в размер на 583 лева. Ски ваканцията на детето, включваща
храна, нощувки и карта за лифт е в размер на 2 315 лева. Също така, детето носи очила за
коригиране на зрението, които се подменят на шест месеца и са на стойност 500 лв., както и
шина за корекция на зъбите, която се подменя на три месеца и е на стойност 150 лв., и
използва специализирана козметика за лечение на акне на стойност около 100 лв. на месец.
Ищецът М. Х. посещава уроци по китара с месечна такса в размер на 160 лв., пътува до
училище и обратно с градски транспорт, за което използва карта, която струва 20 лв. на
месец. За да празнува рождения си ден ищецът с приятели, майка му е похарчила 500 лв.,
1
като е закупила и телефон на стойност 639 лв., два чифта слушалки на стойност 258 лв.,
диск и памет за компютъра на стойност 337 лв., мишка на стойност 80 лв. Майката
осигурява и джобни пари на детето в размер на 10-20 лв. на ден, които му превежда по
карта. Отделно от това, детето има нужда от дрехи, обувки, социален и културен живот.
Всички гореописани разходи са поети изцяло от майката, като участието на бащата е до
размер на 170 лева месечно. Детето и майката живеят в собствено на майката жилище, а тя
работи по трудово правоотношение и получава месечно възнаграждение в размер на около 3
000 лева. Бащата на ищеца е управител и съдружник във фирма „Ад...“ ООД, бил е член на
Съвета на директорите на „ВМ Ф. Г.“ АД, едноличен собственик и управител на „Ф. М.“
ЕООД с капитал от 190 000 лева, бил е съдружник в „И.“ ООД. Като упражняващ търговска
дейност в „Адвиста“ ООД ответникът е получил хонорар в размер на 7 800 лв. за периода
месец март 2021 г. – месец февруари 2022 г., както и дивидент в размер на 12 235,15 лв. На
21.12.2022 г. майката и бащата на детето са продали семейното си жилище, от което
ответникът е получил 202 500 евро. Бащата е купил от майката и паркомясто на стойност 10
000 евро, което на 28.02.2023 г. е продал за 25 000 евро. На 16.12.2023 г. ответникът е
продал апартамента си в гр. Разград. Ответникът е собственик и на два поземлени имота в с.
Бистрица, закупени на 26.03.2019 г. с площ съответно от 3 799 кв.м. и 1 600 кв.м. На
05.08.2019 г. ответникът е продал поземлен имот с жилищна и стопанска сграда в гр.
Ветово. От земеделските земи, които ответникът притежава в Добруджа получава аренда в
размер на 2 320 лева.
Ответникът Д. В. Х. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не са налице обстоятелства,
които да налагат увеличение на издръжката. Поддържа, че между него и майката на детето е
сключен брачен договор, с който е уговорено, че размерът на месечната издръжка на детето
е в размер на 100 лв., който договор не е развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не е обявен за
недействителен и дадени негови клаузи не са унищожени по съдебен ред. Твърди, че дава на
ищеца М. средства извън тези, определени с решението. Поддържа, че регулярният му
месечен доход от хонорари и дивиденти е в среден месечен размер от 2 000 лв., като очаква
през календарната 2023 г. да достигне 2 200 лв., като върху тези суми плаща данъци и
задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Твърди, че на С. Х. дава
средно по 268 лв. на месец, заплаща по 40 лв. сметка за телефон на сина си М., на големия
му син Д., който учи в Германия за последните 12 месеца е дал сума в размер на 8 040 лв.
или средно по 670 лв. на месец. Поради изложеното, ищецът твърди, че след като заплати
наема на обитаваното от него жилище, по-голямата част от доходите си предоставя на
децата си, като на него му остават около 300 лв. на месец. Извършените продажби на негово
имущество не показват реалните негови доходи, защото в имуществата дял имат и майка му,
и брат му. Относно продажбата на семейното жилище – апартамент ответникът поддържа,
че с част от получената сума от 202 500 евро е погасил кредита, който е бил обезпечен с
ипотека, платил е възнаграждение на брокера по сделката, такса за заличаването на
ипотеката, като преди продажбата на апартамента е извършил ремонт в него. Поддържа, че
от продажбата на апартамента той е на загуба, тъй като за 15 години е заплатил по кредита
за него общо 325 000 евро, а бившата му съпруга не е платила нищо. Твърди, че с
получените от продажбата на апартамента пари възнамерява да си закупи жилище.
Поддържа, че в момента бившата му съпруга разполага със 130 000 евро и живее в
собствено жилище, което той основно е ремонтирал и обзавел. Относно сделката с
паркомястото твърди, че не е вярно, че го е закупил от бившата си съпруга за 10 000 евро, а
го е продал за 25 000 евро, като посочва, че след като е заплатил разходите по продажбата на
паркомястото и сумата за дела на бившата си съпруга, за него не е останало нищо.
Поддържа, че не отговаря на истината твърдението за получен от него доход от рента на
земеделски земи в Добруджа на стойност 2 320 лв., като посочва, че има земеделски земи,
които са съсобствени с майка му и брат му и по отношение на които делят всички приходи.
Относно твърденията на ищеца за предоставяне на джобни пари в размер на 10-20 лв. на
ден, ответникът поддържа, че от представените банкови извлечения се вижда, че това не е
правено всеки ден. По отношение на твърденията за закупен на детето нов телефон
2
поддържа, че това не би могло да бъде основание за изменение на размера на издръжката, а
доказателства за действително направените разходи за ски ваканция не са представени.
Поддържа, че всички разходи за детето се правят по еднолично решение на майката, без да
бъдат съгласувани с него, а майката на детето не отговаряла на обажданията му. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
Съдът намира иска за допустим доколкото се касае за издръжка на непълнолетно дете
и същият не може да се постави в зависимост от дело за изменение на родителски права,
което е неизвестно с каква продължителност ще е във времето,предвид процесуалното
поведение на страните.
Между страните не се спори, че ищецът М. Д. Х. е син на ответника Д. В. Х..
Видно от представеното по делото решение № 20284731/29.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 65490/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав (л.8-11), влязло в
законна сила в частта за вината, упражняването на родителските права, издръжката и
семейното жилище на 31.01.2023 г., със същото ответникът е осъден да заплаща на ищеца
месечна издръжка в размер на сумата от 170 лв. от 10.10.2018 г. до 24.01.2020 г., като
родителските права върху ищеца са предоставени на майката, а спрямо ответника е
определен режим на лични отношение.
Видно от Нотариален акт № ....., том III, рег. № ....., дело № ..... от 21.12.2022 г. на
нотариус М. Ш., с район на действие – Софийски районен съд, вписана под № 42 в
Нотариалната камара (л.13-15) на 21.12.2022 г. С. Х. и Д. Х. са продали притежаваните от
тях апартамент и две паркоместа за сумата от 607 417,72 лв.
Видно от Нотариален акт № ......, том I, рег. № ......., дело № ...... г. на нотариус
Мариана Кадънкова, с район на действие – Софийски районен съд, вписана под № ...... в
Нотариалната камара (л.16-17) на 30.01.2023 г. С. Х. е продала на Д. Х. притежаваните от
нея 15.42 идеални части от съсобствените им 35.84 идеални части от паркоместа, които
идеални части се ползват реално като паркомясто № АС12 за сумата от 10 000 евро.
Видно от представената справка от Агенцията по вписванията (л.28) на 28.02.2023 г.
ответникът Д. Х. е продал самостоятелен обект с площ от 10,93 кв.м., представляващ
паркомясто № АС12.
Видно от представената справка от Агенцията по вписванията (л.26) на 16.12.2022 г.
ответникът Д. В. Х. е продал притежавания от него апартамент в гр. Разград.
Съгласно справка от Агенцията по вписванията (л.29, стр. втора и л.30) на 26.03.2019 г.
ответникът Д. Х. и Росен В. Х. са придобили собствеността върху поземлен имот в с.
Бистрица с площ от 3799 кв.м., а на същата дата Д. Х. е придобил собствеността върху
поземлен имот в с. Бистрица с площ от 1 600 кв.м.
Съгласно представената справка от Националната агенция по приходите (л.176-177)
начисленият месечен облагаем доход на ответника Д. В. Х. за периода 06.2022 г. – 04.2023 г.
е в общ размер на 7 810 лв. или средно по 710 лв. на месец.
Съгласно представената служебна бележка, издадена от „А........“ ООД (л.222-223) за
периода м.05.2022 г. – м.06.2023 г. на ответника Д. Х. са изплатени дивиденти в общ размер
на 16 850,54 лв. или средно по 1 203,61 лв. на месец.
В открито съдебно заседание, проведено на 11.07.2023 г. ответникът е посочил, че
доходите му средно са около 2 000 лв. на месец, като на майката на ищеца С. Х. заплаща 200
лв. на месец, както и сметката за телефон на ищеца в размер на 40 лв., като на големия си
син, който учи в Германия също заплаща издръжка.
Съгласно представения договор за наем (л.151-154), ответникът заплаща месечен наем
в размер на 700 лв.
Съгласно представено извлечение от банкова сметка (л.142-144) за периода 10.01.2022
3
г. – 11.04.2023 г. ответникът е превел на сина си Д. Д. Х. сума в общ размер от 10 841 лв.,
или средно по 677,56 лв. на месец.
Съгласно представеното извлечение от банкова сметка (л.140-141) за периода
05.01.2022 г. – 11.04.2023 г. ответникът е превел на майката на ищеца С. Х. суми в общ
размер на 29 021,30 лв.
Видно от справката от Агенцията по вписванията (л.27) на 22.07.2020 г. е сключен
договор между Д. В. Х., Р. В. Х. и Д. Д. Н., от една страна, а от друга – „К.........“ ЕООД за
аренда на три поземлени имота в гр. Ветово за срок от 10 стопански години при рента 60 лв.
на декар, като поземлените имоти са с площ съответно 7 493 кв.м., 23 676 кв.м. и 7 493 кв.м.
Съгласно представената справка от Националната агенция по приходите (л.176-177)
начисленият месечен облагаем доход на майката на ищеца С. В. Х. за периода 06.2022 г. –
04.2023 г. е в общ размер на 46 154,24 лв. или средно по 4 195,84 лв. на месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК и акцесорна
претенция с правно основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК.
Съгласно чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да
бъде изменена. Под изменение на обстоятелствата, съгласно ППВС № 5/1970 г., следва да се
разбира трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по
чл.150 от СК. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който
търси издръжка и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно
възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Съдът е разпределил в тежест на ответника да докаже и по делото не бяха представени
доказателства, че е плащал издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на исковата
молба, както и че изплащаната от него издръжка в по-нисък размер е достатъчна и нуждите
на ищеца са задоволени изцяло. Напротив, от представеното извлечение от банкова сметка
(л.140-141) се установява, че регулярните суми, които ответникът е превеждал на майката на
ищеца са в размер на 100 лв., 180 лв., 195 лв., 200 лв., което се потвърждава и от заявеното
от ответника в открито съдебно заседание, че на майката на ищеца за неговата издръжка
ежемесечно заплаща сумата от 200 лв.
Съдът приема за безспорно, че с нарастването на възрастта на детето, нарастват и
неговите нужди. Този извод се допълва от факта, че ищецът е ученик в осми клас към
днешна дата, има извънкласни заничания, потребност от социален и културен живот. От
определянето на издръжката са изминали около три години, през които потребностите на
ищеца от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности са се
увеличили. Поради това, съдът счита, че е налице съществено изменение на нуждите на
издържания, което е трайно, тъй като не може да се обоснове извод, че е възможно връщане
на състоянието от преди изменението на обстоятелствата. Във всеки случай, размерът на
издръжката следва да се определи и съобразно възможностите на лицето, което я дължи (чл.
142, ал. 1 от СК).
Предвид събраните по делото доказателства и съобразно твърденията на ответника,
съдът приема, че същият реализира среден месечен доход в размер на около 2 000 лв., като
видно от представената справка от Агенцията по вписванията (л.28) получава доходи от
наем на земеделски земи, и притежава изцяло един недвижим имот в с. Бистрица и в
съсобственост друг недвижим имот в същото населено място. Установи се също така, че на
21.12.2022 г. заедно с майката на ищеца са продали съсобствените си апартамент и две
паркоместа, на 28.02.2023 г. е продал придобитото от майката на ищеца на 30.01.2023 г.
паркомясто. На 16.12.2022 г. е продал апартамент в гр. Разград. Същевременно, по делото се
установи, че ответникът заплаща месечна издръжка на пълнолетния си син, който учи в
4
Германия, както и наем в размер на 700 лв. По делото не се твърди и не се доказва
ответникът да има здравословни проблеми, които да му пречат да реализира месечен доход в
по-голям размер, за да осигури своята и издръжката на двете си деца.
От събраните по делото доказателства се установява, че майката на ищеца С. Х.
реализира среден месечен доход в размер на 4 195,84 лв.
Предвид гореизложеното и вземайки предвид възрастта на ищеца и нуждите му, както
и доходите и имотите на родителите му, съдът счете, че за издръжката на непълнолетния
ищец месечно са необходими 700 лв. Като взе под внимание доходите на майката и на
бащата, съдът счита, че издръжката на детето следва да бъде поета от тях двамата като
бащата следва да плаща по-голям дял , въпреки обстоятелството, че след развода на
родителите майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на ищеца, тъй като
същата реализира по-високи доходи от тези на ответника. С оглед на това, настоящият
съдебен състав счита, че искът е основателен и осъжда ответника да заплаща на ищеца
месечна издръжка в размер на 400 лв. от датата на завеждане на иска до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума, като за сумата над 400 лв. месечно до пълния предявен размер от 500
лв. месечно искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът съразмерно на уважената част
от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който претендира такива за заплатен адвокатски
хонорар по договор за правна защита и съдействие в размер на 600 лв. Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар, което съдът намира за основателно, предвид обстоятелството, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение по делото съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата
от 500 лв., а настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
до този размер следва да бъде намален адвокатския хонорар. Съразмерно на уважената част
от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв.
разноски в производството.
Искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение, доколкото същият не е представил доказателства за реално направени такива. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК ответникът дължи на СРС
държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 331,20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размерът на дължимата месечна издръжка от Д. В.
Х., ЕГН: **********, присъдена с решение № 20284731/29.12.2020 г. по гр.д. № 65490/2018
г., 83-и състав, влязло в сила на 31.01.2023 г., в полза на М. Д. Х., ЕГН: **********,
действащ със съгласието на своята майка С. В. Х., ЕГН: **********, от 170 лв. на 400
(четиристотин) лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 23.03.2023 г. до
настъпване на законна пречка за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 150 СК за
сумата над 400 лв. месечно до пълния предявен размер от 500 лв. месечно като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. В. Х., ЕГН: ********** да заплати по сметка на СРС сумата от 331,20
лв. (триста тридесет и един лева и двадесет стотинки) държавна такса на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
5
ОСЪЖДА Д. В. Х., ЕГН: ********** да заплати на М. Д. Х., ЕГН: **********,
действащ със съгласието на своята майка С. В. Х., ЕГН: **********, направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева съразмерно
на уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. В. Х., ЕГН: ********** за присъждане на
разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му ( чл.315, ал. 2 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК)
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6