Р Е Ш Е Н И Е
№ 333
град Велико Търново, 18.11.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
и секретаря С.Ф.
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 3/2022г.
по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.219, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано е по жалба вх. № 3/04.01.2022г. в АСВТ,
подадена от името на Н.Л.К., действаща чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се
издадена от главния архитект на община Стражица на 01.12.2021г. Виза за проектиране, с която се допуска допълващо застрояване в УПИ II-193, кв.88 по плана на с.
Лозен, общ. Стражица, с обем на
проектното строителство: стълбищна клетка, масивна ограда по границата с УПИ III-192 и
гараж. Визата/текстово и графично/ е обективирана върху скица с рег. № 205/2904
от 21.04.2021г./вж. л.90/.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на съседния
недвижим имот, представляващ УПИ III-192, кв.88 по плана на с. Лозен. Оспорва Визата
като издадена от некомпетентен АО, с липсващи реквизити, при нарушаване на
предвидената процедура и в противоречие с материалните разпоредби на ЗУТ. По
тези съображения моли съда да отмени оспорения акт. Ангажира доказателства.
В о.с.з., в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателката се явява лично и с упълномощения адвокат. Последният поддържа жалбата. Пледира
за нейната основателност. Претендира разноски за производството.
Ответникът
по оспорването – главният
архитект на Община Стражица се явява лично в о.с.з. Оспорва жалбата като недопустима,
т.к. е издал визата при наличие на нотариално заверена декларация за съгласие
на жалбоподателката и др. ЗС. Алтернативно я определя като неоснователна.
Поддържа, че не е допуснал нарушение на законови разпоредби и следва Визата да
остане в сила.
Заинтересованата
страна Д.М., като
заявител на издадената Виза, поддържа, че жалбата е недопустима, т.к. не е
налице валидно извършено оттегляне на даденото съгласие. Счита, че такова
действие трябва да бъде извършено в същата форма на нотариално заверена
декларация и да достигне до неговото знание, което не се е случило.
От ЗС, които се явяват съсобственици на
жалбоподателката за посочения УПИ, се явява лично Л.М.. Същият не ангажира
категорично становище по жалбата.
По допустимостта на оспорването съдът прие следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, съсобственик на
съседния от изток имот - УПИ III-192. За целта бяха представени нотариално
завещание, актуална скица на УПИ, Удостоверение
за наследници на Л. И.С. и Удостоверение за данъчна оценка/вж. л.120 и сл. от
делото/. Същият имот е непосредствено засегнат, т.к. е предвидено свързано допълващо застрояване на вътрешна
имотна граница, налице е намалено отстояние на стълбищната клетка от вътрешната
регулационна граница и масивна ограда на границата със съседния имот. Поради
това жалбоподателката е процесуално
легитимирана в хипотезата на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, във вр. с чл.140, ал.3,
изречение второ от ЗУТ. Визата за проектиране е издадена при условията на
чл.140, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ, т.е. издаването й е задължително,
т.к. замества ПУП. С нея се допуска допълващо застрояване в УПИ II-193, кв.88
по плана на с. Лозен, общ. Стражица, непредвидено с ПУП. Поради това, визата
има качеството на индивидуален административен акт по устройство на
територията. Следователно визата за проектиране подлежи на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215, ал. 1 във вр. с
чл. 214 и чл. 213 от ЗУТ. Оспорването е извършено в определения в закона - чл.
215, ал. 4 от ЗУТ преклузивен срок. Визата е съобщена на 08.12.2021г., а
жалбата е депозирана на 16.12.2021г.
пред компетентния да я разгледа съд – този по местонахождението на имота, съгл.
чл.215, ал.1 от ЗУТ. При тази служебна проверка съдът намери жалбата за
процесуално допустима.
Тук следва да се обсъди възражението за недопустимост
на жалбата, заявено от ответника и ЗС Д. М.. Според тях Визата е издадена при наличие на
нотариално заверена декларация за съгласие на жалбоподателката по второто
изречение на чл.140, ал.3 от ЗУТ, което не е оттеглено валидно, т.к. не е
извършено пред нотариус. Съдът не сподели това виждане поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява, че със Заявление вх. № 2904-2/30.11.2021г. Д.М. е поискал издаване на виза за проектиране за пристройка – стълбищна клетка към жилищна сграда, масивна ограда между двата имота УПИ III-192 и УПИ II-193, в кв.88 по плана на с. Лозен, общ. Стражица и преизграждане на съществуващ гараж. Към заявлението е приложено копие на НА от 20.01.2010г. за собственост върху УПИ II-193, в кв.88 по плана на с. Лозен и декларации от Н.К. – от 30.06.2021г., и от Л.М. и Н.М. – от 22.06.2021г. Декларациите на тримата съсобственици са с нотариална заверка на подписите, а по съдържание се отнасят до изразено съгласие от посочените лица, съседът им Д. М. да извърши застрояване по общата им имотна граница между УПИ III-192 и УПИ II-193, с. Лозен и да изгради стълбище към жилищна сграда и навес.
В случай като настоящия нормата на чл.140, ал.3,
изреч. 2-ро от ЗУТ предвижда изключение, като освобождава АО от задължението да
съобщава визата на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ, когато са представени
декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите. Презумпцията на
закона е, че тези лица вече са запознати
с конкретните предвиждания на
строителството и са съгласни с това съдържание. Тоест, в тази хипотеза
съгласието на съседите в нотариална форма не е материална предпоставка за
издаване на визата, а е вътрешно процесуално условие, липсата на което не
препятства издаването й, при наличието на необходимите предпоставки за това. В
случая видно от съдържанието на Заявлението и самата Виза няма пълно
съответствие между обема и съдържанието на визата и посоченото в декларациите
относно строителството. Впрочем съдържанието на последните е неясно, но категорично не е посочен
гараж, нито характеристиките на оградата и нейното разположение. Поради това
съдът прие, че за АО не се е сбъднала привилегията да не съобщава визата, а
като последица от това, настоящата жалба е допустима и предявена при наличие на
правен интерес от търсената съдебна защита. По отношение на съгласието и
съответно налице ли е оттегляне на същото съдът ще се произнесе по-долу в
настоящото, т.к. този въпрос е свързан и със съществото на спора, а не само с допустимостта
му. В заключение по изложените мотиви съдът прие жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения по фактите и правото:
С проекта на доклад по делото съдът указа на
ответника, че носи доказателствената тежест да установи пред съда наличието на
фактическите основания, посочени в издадената Виза/текстова и графична част/,
спазването на процедурата по издаване и съобщаване на Визата, както и
валидността на оспорения акт, в т.ч. териториалната, материална и времева
компетентност на органа, издал оспорената Виза.
На оспорващия съдът указа да подкрепи с доказателства
твърденията си в жалбата за положителни факти, включително с помощта на съдебна
техническа експертиза. Такава бе ангажирана в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира с доверие заключението на ВЛ по СТЕ като компетентно и
безпристрастно дадено, съответстващо на другите доказателствени източници.
Делото е основано на писмени доказателства, представени
съответно с жалбата и административната преписка. ЗС Д.М. оспори Уведомление за
оттеглено съгласие. Поради това, на основание чл.193, ал.2 от ГПК, съдът откри производство
за проверка на автентичност на писмен документ, а именно: достоверната дата и
подпис на Уведомление на л.132 от делото. В тази връзка указа на жалбоподателя,
че доколкото това е частен документ, който не носи подписа на оспорилата го
страна, то на основание чл.193, ал.3, изреч. 2-ро от ГПК, тежестта да докаже
автентичността му е на страната, която го е представила, т.е. на жалбоподателката.
В тази връзка Н.К. се яви в о.с.з. като документът й бе предявен/вж. л.221 от делото/
и даде лични обяснения по реда на чл.176 от ГПК.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата и доводите на
защитата на ответната страна, в светлината на всички събрани по делото
доказателства. Прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение
на основание чл. 12 от ГПК. При това, съдът намери за установено следното по
фактите:
1. Със Заявление вх. № 2904-2/30.11.2021г. в
Община Стражица, ЗС Д.М. е поискал издаване на виза за проектиране за
пристройка – стълбищна клетка към съществуващата
жилищна сграда в имота му, масивна ограда
между двата имота УПИ III-192 и УПИ II-193, в кв.88 по плана на с. Лозен, общ.
Стражица и преизграждане на съществуващ гараж.
1.1. Към заявлението е приложено копие на НА №43, том
първи , дело № 24/2010г., за сделка, изповядана на 20.01.2010г. пред нотариус К.Б..
Този НА го легитимира като съсобственик на УПИ II-193, в кв.88 по плана на с.
Лозен, заедно с В. М./ за която М. твърди че му е съпруга/.
1.2. Приложени са и декларации от Н.К. – от 30.06.2021г.,
и от Л.М. и Н.М. – от 22.06.2021г. Декларациите на съсобствениците са с
нотариална заверка на подписите, а по съдържание се отнасят до изразено
съгласие от посочените лица, съседът им Д. М. цитирам: „ …да извърши застрояване по общата ни имотна граница…“
между УПИ III-192 и УПИ II-193, с. Лозен и да изгради стълбище към жилищна сграда и навес.
1.3. Видно е от
съдържанието на декларациите и отразеното във визата, че в съдържателно отношение
същите не съвпадат.
2. Между момента на нотариалната
заверка на декларациите и издаването на процесната виза отношенията на съседите
се влошават. Според Н.К.Д.М. започнал строителство в имота си, при което
подкопал оградата на имота на сина й - Д.
Д., който също граничи с имота на М., но от север.
2.1. Тогава синът на Н. *** от
28.10.2021г./, в която заявява, че декларацията, подписана от майка му на
30.06.2021г. да се счита недействителна, т.к. е подписана в резултат на силен
натиск и психическо въздействие. Към молбата прилага и копие от декларацията,
върху която той самият е написал, цитирам: “невалидна, анулирана на
28.10.2021г.“ Горните
обстоятелства не се оспорват от ответника.
2.2. В резултат на проведеното
производство по проверка на оспореното Уведомление/вж. л. 132/ съдът приема за
доказани две обстоятелства. Документът е съставен по посочения по-горе повод от
синът на Н.К.. Същата е запозната със съдържанието му и е съгласна с
последиците от депозирането му пред Община Стражица. Потвърждава, че лично е
подписала документа на дата 02.11.2021г. Именно връзката с молбата подадена от
сина й/на 28.10.2021г. в Общината/ е поводът върху документа да има две дати –
28.10.2021г. и 02.11.2021г./вж. долу в ляво/.
2.3. Н.К. твърди, че синът й е
занесъл този документ в Община Стражица, което е логично, т.к. създаването му е
резултат на сериозно мотивирано решение. Последният пък е наясно, че този
документ следва да стигне до отдел ТСУ, където вече е депозирал молбата си. Няма
преки данни кога и как е постъпил в Община Стражица този документ, но съдът
приема, че същият е бил известен на ответника преди постановяване на визата. Документът
не е представен като част от административната преписка по издаване на визата,
но съдът приема, че не е новосъздаден. Същият е съществувал и е бил
действителният повод визата да бъде съобщена на Н. К. от служител на ТСУ.
Ответникът не представи това Уведомление за оттегляне на даденото съгласие като
част от АП, но създаде достатъчно затруднения по представянето й в съда, след многократно напомняне и дори глоба.
Поради това противоречиво поведение на ответната администрация и наличните
писмени доказателства/вж. КА на л.216/ за започнало строителство в имота на ЗС М.
без разрешение за строеж, съдът намира, че оспореният документ/уведомление за
оттеглено съгласие/ е автентичен и е създаден във всички случаи преди
издаването на визата на 01.12.2021г. При това волята на Н.К. е била доведена до
знанието на администрацията. В тази
връзка, на основание чл.161 от ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът приема
за доказани тези факти, относно доказването на които ответната страна създаде
пречки за събирането им.
2.3.1. Няма данни по делото кога
и как ЗС Д.М. е узнал за оттеглянето на това съгласие, но съдът намира, че това
е без значение, а необходимо и достатъчно е довеждането на тази воля до водещия
производството АО. Същият при наличие на доказателство за изявена воля за
оттегляне на съгласието от един от тримата съсобственици, извършено преди
издаването на визата, е следвало да го
интерпретира като факт. Какви са действителните правни последици на този
факт съдът ще изложи по-долу в настоящото.
3. В хода на съдебния процес бе изслушано заключението
на ВЛ архитект по СТЕкспертиза. Констатациите му, основани на писмените
доказателства по делото, са в следния смисъл:
3.1. Във визата не са посочени изрично параметрите на
застрояване в процесния имот. ВЛ обаче приема, че за с. Лозен, по общи
съображения и установената практика за селата, тази територия следва да се
третира като „Жилищна територия на малки населени места“ с устройствени
параметри аналогични на „жилищна зона с малка височина“ЖМ. Устройствените
параметри за този тип зона са: плътност на застрояване, макс.60%; коефициент на
интензивност на застрояване макс. 1,2; етажност до 3 етажа/10 метра височина/.
3.1.1. Във визата не са посочени и конкретните
параметри на предвидената ограда. Описването й като масивна не носи съществена
информация за това как ще се разположи/в имота на ЗС М. изцяло, или по равно в
двата имота/, нейната височина и конструкция. ВЛ приема, че може да се счита,
че гл. архитект е имал предвид
изискванията към оградите, предвидени в чл.48 от ЗУТ, но те са алтернативни.
3.2. Границата между процесния имот и този на
жалбоподателката е материализирана с
наличие на гараж в имота на ЗС М.,
разположен в североизточния край на границата между двата имота и стопанска
постройка в имота на жалбоподателката, в средната част на границата/. Същите не
са отразени в скицата, на която е издадена визата и са разположени на
регулационната граница. Това застрояване на граница е било нормативно допустимо
при наличие на съгласие на съседите, което се предполага с оглед времето и
начина на изграждане. ВЛ приема, че регулацията между имотите е приложена, т.к.
границата има перпендикулярен характер на уличната регулация и освен това е
отразено на представената скица за имота на жалбоподателката.
3.2.1. В имота на ЗС М. съществува монолитна стълбищна
клетка, която отстои на 66-67см. от регулационната граница с имота на
жалбоподателката. Това отстояние не е в рамките на допустимите отклонения - 20%
от нормативните, което в случая означава, че е необходимо да има отстояние поне
2,40метра.
Горните фактически констатации са основани на
съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, които не са
противоречиви. Спорът по делото е относно правната интерпретация на безспорно
установените факти. Въз основа на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Изнесените в
жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в
отношенията между физическо лице, собственик на поземлен имот в с. Лозен и гл.
архитект на Община Стражица, действащ като административен орган/АО/,
разполагащ с властнически правомощия да издава визи за проектиране за
територията на съответната община, съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ.
Приложим материален закон при издаване и
обжалване на оспорения индивидуален административен акт/ИАА/ е Закон за
устройство на територията/обн. ДВ бр.1/2001г./ – специален по материя такъв; Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони/обн. ДВ бр. 3 от 2004г./; Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017
г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на
урбанизираните територии/обн. ДВ бр.7 2018г./. Приложим процесуален закон –
субсидиарно в административната фаза на производството и пряко в съдебната е АПК/обн. ДВ
бр.30/2006г./.
Относимите
към казуса материалноправни норми въвеждат следните изисквания към визата.
Визата за проектиране по дефиницията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ представлява
извадка от действащия ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени
имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с
нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36.
Съгласно
чл.41, ал.2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза
за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно
или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота. Следователно в отклонение от чл.140, ал.2 от ЗУТ се допуска
издаване на виза за проектиране без наличие на ПУП. Поради това, съгласно
чл.140, ал.3 от ЗУТ издаването на виза за проектиране е задължително. Според
второто изречение на същата правна норма, визата за проектиране се съобщава на
заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ, с изключение на случаите, когато са
представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или
заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата.
На основание
чл.168 от АПК, съдът извърши цялостна служебна проверка за наличие на основания
по чл.146 от АПК за отмяната на оспореният ИАА. При това установи следното:
Съгласно
ал.7 на чл.140 от ЗУТ визата се издава от главния архитект на общината по
местонахождение на имота в месечен срок от подаване на заявлението. В случая
визата е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган – главния архитект на Община Стражица, при упражняване на законово възложеното
му правомощие с чл. 140, ал. 7, във вр. с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. От
представените доказателства на л.79-81 е видно, че лицето подписало визата е
имало качеството на главен архитект на Община Стражица. Същият е бил надлежно
сезиран от лице, с качеството на възложител по см. на ЗУТ, т.е. не е действал
служебно. Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, заявление за издаване на виза за
проектиране може да бъде подадено от възложителя или упълномощено от него лице.
Възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в случая е ЗС Д.М., собственик
на имота, за което се легитимира с нотариален
акт и скица от техническата
служба на Общината. Поради тези установявания съдът приема, че оспорената виза
е валиден административен акт, издаден от компетентен по материя, време и място
административен орган.
От
съпоставката с изискванията на чл.140, ал.2 от ЗУТ е видно, че в случая визата
няма задължителните реквизити за този вид ИАА. Не са нанесени съществуващите
сгради в имота на жалбоподателката и съседният от север, а в процесния имот
не е нанесен гаражът, построен на граница.
Във визата не са отбелязани линии на застрояване. Същата не съдържа информация
и за допустимите височина, плътност и интензивност на застрояване. Тези
обстоятелства са потвърдени от ВЛ. Съдът обаче, не споделя извода на ВЛ, че това е преодолимо
и следва да се подразбират параметрите, нормативно предвидени за жилищна зона с
малка височина и плътност, макар това да не е отбелязано във визата. Визата за
проектиране по своята правна природа е ИАА. Следователно трябва да съдържа
фактически и правни основания за издаването и, което да позволи на
заинтересованите лица да упражнят правото си на защита, а съдът да проведе
контрол за законосъобразност. В тази връзка съдът намира, че в процесната виза липсват съществените
параметри, свързани със ситуирането на бъдещото строителство, което е нарушение
на законово предвидената форма на акта. Същото представлява основание за отмяна
по чл.146, т.2 от АПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че при издаването на оспорения акт е нарушена
предвидената процедура. Така например очевидно е, че в декларациите на тримата
съсобственици на УПИ III-192 е описано съгласие за
застрояване, което е лишено от конкретика. Единственото което е ясно е
съгласието за изграждане на стълбище към жилищна сграда и навес, вероятно над
стълбището. Какъв е вида и обема на застрояването по общата имотна граница не е
ясно. Тази неяснота не се преодолява и при съпоставяне със заявлението, където
е посочено следното: пристройка стълбищна клетка, масивна ограда между двата
имота и преизграждане на съществуващ гараж. Главният архитект е пренебрегнал
това различие, което според съда е съществено. Липсата на съвпадение между
представите на съседите за строителството говори за липса на съгласие де факто,
а от друга страна поставя към АО да издаде визата при условия като да няма
изразено съгласие за строителство на граница, т.е. да приложи друго
разположение и отстояния както за основното застрояване/пристрояване към
жилищната сграда/, така и за допълващото такова за гараж и съответната хипотеза
по чл.48 от ЗУТ за оградата – ал.3 или ал.4 на с.р.
Освен
изложеното следва да се посочи и това, че АО е игнорирал налично писмено
доказателство, с което Н.К. оттегля даденото съгласие. Доказателството е
достигнало до отдел ТСУ на Община Стражица преди издаването на визата, поради
което е следвало да бъде съобразено от гл. архитект, съгласно чл.35 от АПК.
Посочената
норма предписва, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. В случая от тримата съсобственици един оттегля съгласието си, което
е достатъчно да се приеме липса на съгласие. Защото в тази хипотеза
съсобствениците не извършват действия по управление на общата вещ, когато мнозинството
се формира не на база съсобственици, а на база дялове/ в случая делът на Н. е
равен на другите двама/. Изправени сме пред разпореждане с право, което изисква
тяхното общо съгласие, единодушие, което липсва.
В ЗУТ е
посочено в кои хипотези и в каква форма следва да бъде дадено съгласие от
съседите на имота, за да породи правни последици за целите на устройство на
територията. В същия специален закон не
е предвидена форма или начин, по който това съгласие може да бъде
оттеглено. Следователно съответно приложение следва да намерят общите нормативни правила, доколкото
поведението на човек не е така необратимо както природен закон. Настоящият
съдебен състав намира, че по общи логически и правни съображения оттеглянето на
даденото съгласие е принципно възможно/макар и да не уредено в ЗУТ/, стига да е
достигнало до водещия производството АО преди издаването на административния
акт, в случая визата.
Защото даването
на съгласие за извършване на строителство в съседен имот е правна фигура подобна на едностранна правна сделка. Наподобява
упълномощаването. При което това волеизявление – нотариално заверена декларация
за съгласие има правопораждащ
характер за ЗС М.. Нотариалната форма на заверка на това волеизявление е форма
за доказване и действителност, което е изрично посочено в закона. Не е така
обаче с изявлението за оттегляне на съгласието. Форма и процедура не е
разписана в специалния закон - ЗУТ, поради което ще се приложи общото правило
на чл.13, ал.2 от ЗЗД, който посочва, че ако предложението бъде оттеглено, то
няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или
най-късно едновременно с предложението. Тоест, след издаване на виза или
разрешение за строеж, оттегляне на съгласието е невъзможно. В случая това
логическо правило е изпълнено – оттеглянето на преди даденото съгласие
предхожда издаването на визата, което прави практически възможно АО/този до
когото е адресирано/ да го съобрази и тогава да се произнесе. По аналогия чл.41
от ЗЗД оттеглянето следва да достигне до знанието на главния архитект и до
лицето, което ще черпи права от съгласието. Но докато първото съобщение е елемент от административното производство/с
участието на орган на власт/, то второто е за сведение на равнопоставено лице,
което може да търси защита извън
административното производство по общия граждански ред. Поради което е
ирелевантно за настоящото съдебно производство кога Д. М. е узнал за
оттегленото съгласие. В заключение оттеглянето на съгласието е факт, който е
игнориран и не е получил адекватна правна интерпретация от водещия
производството орган.
Изложеното
показва, че налични по преписката доказателства са неправилно интерпретирани
или направо игнорирани, поради което фактическите констатации на АО се
отличават от действителните факти от значения за случая. Това несъответствие на
свой ред определя допуснатите процесуални нарушени като съществени, т.к. ако не
бяха допуснати АО би достигнал до друг извод по съществото на материалноправния
въпрос. По тези аргументи съдът прие наличие на отменително основание в
хипотезата на чл.146, т.3 от АПК.
Според
текстовата част на визата се допуска допълнително застрояване на стълбищна
клетка, масивна ограда по границата на имотите и гараж. На основание чл.20,
ал.2 от ЗУТ, съдът приема, че пристрояването на стълбищна клетка към жилищната
сграда е форма на основно застрояване, за което е необходимо да се спази
отстоянието по чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ
- 3м. към границата със съседния имот, или както сочи ВЛ поне 2,40метра.
Това разстояние е нормативно определено и не може да се дерогира по съгласие на
съседите и не е налице основание за застрояване на калкан.
Гаражът е
допълващо застрояване по смисъла на чл. 20,
ал.3 от ЗУТ. Съгласно чл.21, ал.4 от ЗУТ, постройките на допълващото
застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници.
Съгласно разпоредбата на ал.5 на същата норма свързано ниско застрояване се
допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на
съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното
застрояване. Съгласието както вече установихме липсва, поради което гаражът не
може да се разположи на граница.
Изискванията
относно оградите са разписани в нормата на чл.48 от ЗУТ. Според чл.48, ал.3 от ЗУТ, оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни
части в двата имота. Когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се
допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите
имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в
съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на
плътната част на оградата. Допустимо е оградата да се разположи и изцяло в
имота на възложителя.
Във визата е
записано само предвиждането на масивна ограда по границата между двата имота.
Не е уточнена нито височината й, нито разположението й, нито нейната плътност.
Не е налице и съгласие на съседите. Поради което хипотезата на ал.3 очевидно е
неприложима. Предпоставките на чл.48, ал.4 от ЗУТ пък очевидно не са
изследвани.
Във връзка с
непосредствено изложените съображения се очертава категоричен извод, че
съдържанието на процесната виза не е съответно на изискванията на материалния
закон. Пренебрегването на предпоставките, предвидени в ЗУТ разкрива основание
за отмяна в хипотезата на чл.146, т.4 от АПК.
В заключение
съдът не уважи доводите на защитата на жалбоподателя, че наличието на незаконни
строежи в имота на ЗС М. определяло визата като противоречаща на целта на
закона. Касае се за различни и самостоятелни производства. При това съдът
сподели виждането на ВЛ, че издаването на виза е стъпка към строителството, но не
е елемент от същото. Незаконните строежи ще се преценяват евентуални при
издаване на РС.
По
изложените мотиви решаващият правен извод на съда е, че жалбата е основателна.
Оспорената виза за проектиране е незаконосъобразен ИАА поради нарушение на
изискуемата форма, допуснато съществено нарушение на процесуални правила, а по
съдържание не съответства на правилата, разписани в приложимия материален закон
- ЗУТ.
На основание
§1, т.6 от ДР на АПК разноските за производството с участието на гл. архитект
следва да бъдат поети от Общината – ЮЛ в структурата на която е АО, автор на
акта.
Своевременно и доказано такива са претендирани
в размер на 410,00лв. /10лв. ДТ и 400лв. за СТЕ/.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2 предложение
2-ро от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, VII - ми адм. състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на Н.Л.К., виза за проектиране, обективирана върху скица с рег. №
205/2904 от 21.04.2021г., с която виза се допуска допълващо застрояване в УПИ
II-193, кв.88 по плана на с. Лозен, общ. Стражица на стълбищна клетка към
жилищна сграда, масивна ограда по границата с УПИ III-192 и гараж,
ОСЪЖДА Община Стражица да заплати на Н.Л.К.
с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 410,00лв./четиристотин
и десет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република
България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено като
касационната жалба се подава чрез АСВТ.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.