Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
№ II-221 04.12.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в публичното си заседание на 24 ноември
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При секретаря Ани Цветанова …………………………………………..
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 314 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
постъпилата въззивна жалба от А.С.Х. ,М.А.Х.
и Х. Ш. П., чрез процесуален представител адв.Йорданка Кондиева, съдебен адрес
: гр.Разград ,ул.“Искър“ № 1,кантора 24 против решение № 175/19.09.2019г по
гр.д.№ 434/2016г на районен съд –Несебър,с което е допусната съдебна делба между А.М.Ч. ,С.С.Ч.,Д.С.Ч.,А.С.Х.,С.С.Ч.,
М.А.Х. и Х.Ш. П. на описани
недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор 53045.501.100 и три самостоятелни обекти в сграда и масивна
сграда –навес ,при посочени за всеки от имотите квоти на съделителите.
Въззивниците изразяват недоволство от
съдебното решение само в частта, в която е допусната делба на масивна сграда
без кадастрален номер, изградена от бетонни тухли в северната част на поземлен
имот с идентификатор 53045.501.100,със застроена площ 33кв.м., с предназначение
:навес, както и частта ,в която е допуснат до делба поземлен имот с
идентификатор 53045.501.100 с площ 592 кв.м. Твърди се, че ищците в исковата
молба и ответниците в отговора не са
поискали да се включи в делбата масивната сграда,изградена в северната част на
имота с площ 33 кв.м.В първото по делото заседание никой от ответниците не е
поискал тази сграда да бъде включена в делбената маса.В докладите на съда по
делото също не е включен този имот в делбата.Като не е изменил доклада си
,посочвайки, че включва в делбата масивната сграда, съдът е изненадал
страните и не е дал възможност да се
вземе становище относно наличието на съсобственост.Въззивниците твърдят,че
никой от страните не твърди съсобственост на тази сграда, освен това съделителят
С.Ч. е собственик на съседния поземлен имот и предназначението на тази
сграда е барбекю или лятна кухня на
хотела му .Макар да е незаконна и нетърпима, тази сграда е негова
собственост и не следва да се включва в
делбата.Нарушено е правото на защита на ответника С.С. с оглед липсата на
включването й в делбата ,като по този начин той е бил лишен от възможността да
възрази против включването й и да изложи становище относно фактът дали тази
сграда е съсобствена или я е придобил по давност.Твърди се ,че процесуалният
представител на С.С. е посочил ,че тази сграда е негова собственост ,не е
включена в делбената маса и е придобита по давност, но възражението за давност
не е включено за разглеждане от съда.Считат ,че при това положение възражение
за давност може да бъде направено и във въззивната инстанция.
На второ място се твърди,че съдът
не може да допуска до делба незаконни и нетърпими сгради.Масивната постройка,
според въззивниците, подлежи на събаряне и не може да бъде узаконена. Въззивниците
оспорват като неотносима към конкретния
казус практика на ВКС по гр.д.№1018/1996 и гр.д.№1177/1996г,защото от
доказателствата по делото се установява,че сградата е незаконна и нетърпима и
не подлежи на узаконяване.Оспорен е изводът на съда,базиран на изявлението на
вещото лице в съдебно заседание,че площта на сградата е 33кв.м.,като твърдят
,че тя е по-голяма.Налице е позоваване на съдебна практика-решение по
гр.д.№7365/2013г на ВКС относно императивния характер на нормите на пар.127 и
параграф 16 от ПР на ЗУТ.
По отношение на другия допуснат до делба имот – ПИ с
идентификатор 53045.501.100,считат, че има неяснота дали масивната сграда-навес
е индивидуална собственост на съделителя С.С.Ч.. Жилищната сграда не е етажна
собственост, доколкото съделителите притежават идеални части от правото на
собственост от всеки самостоятелен обект ,находящ се в тази сграда.Ако се
приеме от съда ,че С.С.Ч. е индивидуален собственик на масивната сграда-навес
,би могло да се приеме,че дворното място има статут на обща част и е
неделимо.Не е отчетено, според въззивниците, и обстоятелството, че съделителя С.С.Ч.
е прехвърлил изцяло идеалните си части
от жилищната сграда, но е запазил
ид.части от поземления имот,именно с оглед на изключителната му собственост на
съседния ПИ.
Искането в жалбата е да се отмени
решението в обжалваните части и да се постави ново ,с което да се изключи от
делбата масивната сграда в северната част на имота и поземления имот с идентификатор
53045.501.100.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е
постъпил отговор от въззиваемите по въззивната жалба- въззиваемите А.Ч., С.С.Ч.
,Д.С.Ч. ,чрез адв.Емилия Събева са получили препис от жалбата на 06.01.2020г ,а
въззиваемия С.С.Ч. е получил препис от жалбата на 18.12.2019г, а по делото е
входирана „жалба“ на 24.01.2020г.,подписана от едно лице/без да е ясно кое от всички
посочени четири лица/,в която се иска да остане постановеното по делото
решение.
По въззивната жалба на Х.
Ш. П. против първоинстанционното
решение,в частта ,в която е допусната делба на дворното място и второстепенната
постройка/навес/барбекю и въззивната
жалба на М.А.Х. против първоинстанционното решение в частта, в която е
допусната делба на второстепенната постройка /навес/барбекю:
Съдът намира жалбите на тези съделители в посочените части за недопустими
поради липса на правен интерес, по следните съображения:
За да се приеме, че въззивната жалба е допустима, не е достатъчно да е
подадена от участвали в производството пред районния съд лица,каквито са безспорно въззивниците.
По аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК следва да се приеме, че подалите въззивната жалба страни трябва да имат
и личен интерес от обжалването, т. е. първоинстанционното решение да е изцяло
или частично неблагоприятно за тях и в подадената въззивна жалба да се съдържа
искане за признаване на техни лични
права.В атакуваната от тези двама въззивници
част от решението на районния съд не им се признават права в
съсобствеността.Делбата на второстепенната постройка е допусната между други
съсобственици,а въззивникът Х. П. не е включен
и в делбата на дворното място. В настоящия случай, както в хода на
делбеното производство пред първоинстанционния съд, така и във въззивната
жалба в посочените по-горе части
,М.А.Х. и Х.Ш. П. не претендират собствени права върху идеална част от въпросната постройка
–навес /барбекю, предмет на делбата, нито някой от тях поддържа да е негова индивидуална собственост, така, че да бъде изключена от
делбата, а Х. П. не твърди и собствени
права върху дворното място. Напротив, поддържа се, че въпросната
сграда е еднолична собственост на С.С.Ч.. Съделителят С.С.Ч. не е подал въззивна жалба против
решението в тази му част с твърдение, че претендира признаването му за
едноличен собственик и отхвърляне на иска за делба по отношение на всички
останали съделители.С жалбата се заявяват
за защита правата на друг съделител, който обаче не е обжалвал както първоинстанционното
решение, с което делбата е допусната.След като районният съд не е признал права
на тези съделители във въпросните обекти и те не твърдят такива права, нямат
интерес да обжалват решението и по съображения ,че постройката е незаконна и че дворното място, като
обща част не подлежи на делба /последното по отношение на съделителя Х.Ш. П./.
Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на въззивната жалба е наличието на правен интерес
от обжалването, т. е. страната -въззивник следва да е неудовлетворена от
постановения правен резултат по решението на въззивния съд и да съществува
възможността, доколкото би била допустима и евентуално основателна въззивната жалба, с решението на въззивния съд да се
постигне по-благоприятен за тази страна изход по правния спор- например
по-голям обем на правата в съсобствеността или изключителни собственически
права.
Тъй като жалбата на Х. П. и М.Х. ,с
която се атакува решението в частта ,в която е допусната до делба второстепенна
постройка, без кадастрален номер,изградена от бетонни тухли в северната част на
поземлен имот с идентификатор 53045.501.100,със застроена площ 33кв.м. ,с
предназначение :навес е мотивирана с това, че е изключителна собственост на С.С.Ч.,а
също и че е незаконна и нетърпима и
делбата по отношение на нея следва да се отхвърли, то жалбата е недопустима и
следва да се остави без разглеждане.Следва да се остави без разглеждане и
жалбата на Х. П. против решението ,в
частта за допускане до делба на дворното място по същите аргументи – иска се
отхвърляне на иска за делба на дворното място, но този въззивник не е сред съделителите, по отношение, на които е
допусната делбата на дворното място и той не твърди да има права в него, поради
което няма интерес да обжалва
първоинстанционното решение.
Правен интерес да обжалват
решението имат А.С.Х. - по отношение на делбата на дворното място и
второстепенната постройка /навес /барбекю и М.Х.- по отношение на делбата на дворното място,тъй като те са съделителите с
признати права в дворното място и второстепенната постройка.
В жалбата по отношение на второстепенната постройка
/навес се твърди ,че решението е
неправилно,тъй като тя е не е включена в
делбата по искане на някои от съделителите, собственост е на съделителя С.С.Ч./
не е съсобствена/, а освен това постройката е незаконна и нетърпима и поради това по
отношение на нея следва да се отхвърли иска за делба.На първо място, следва да
се отбележи ,че не се касае за самостоятелен обект,а за второстепенна
постройка,принадлежност към жилищната сграда. Съобразно разпоредба на чл.98
ЗС,принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено
друго.По възражението ,че тази постройка не е била включена в делбената маса и
следователно не е обект на делба, съдът счита,че тъй като не се касае за самостоятелен
обект, а има характер на допълващо застрояване, тя няма самостоятелно
предназначение . Тя не е приращение към дворното място, тъй като не може да се
ползва самостоятелно и дори и да не е
включена в делбената маса ,също е предмет на делото,тъй като искът за делба на
главната вещ включва в себе си искане за делба и на принадлежността/ така
решение №295/19.12.2014г по гр.д.№4415/2014г на ВКС/.Възражението,че постройката не е съсобствена ,а е
изключителна собственост на друг
съделител представлява защита на чужди права и не следва да се разглежда по
аргумент на чл.26,ал.2 ГПК.
По
възражението ,че е недопустима делба на незаконни строежи, които не отговарят на условията за
търпим строеж, съдът намира следното: безспорно е установено по делото ,че тази
постройка,имаща характер на допълващо застрояване , е незаконна и е нетърпим
строеж/както се сочи от вещото лице в заключението пред първата инстанция/ ,но
няма влязла в сила заповед за премахването му / в този смисъл допълнителното
заключение на вещото лице пред въззивната инстанция/.Съдът обаче счита,че това обстоятелството е ирелевантно в първата фаза по делбата. Съгласно съдебна практика - Решение № 56 от 3.02.1997
г. по гр. д. № 1018/96 г. на I г. о., Решение № 234 от 18.03.1998 г. по гр. д. № 1177/96 г. на I г. о. и Решение № 233 от 27.11.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 195/2012 г., II г. о. незаконни строежи, подлежащи на узаконяване, могат
да бъдат предмет на разпоредителни сделки, както и е допустима делба на сграда,
която е незаконна.Възприетата теза за допустимост на делбата от районния съд е
в съответствие и с Решение № 195 от 23.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 4951/2007 г., I г. о., (постановено по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.); ),в което се приема, че обстоятелството, че сградата е
"търпима" по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, е без значение за основателността на иска за делба. Търпимостта на един незаконен строеж е
относима към въпроса подлежи ли на събаряне този строеж, но не и към правото на
собственост на незаконната сграда/този аргумент е приложим и в настоящия
казус,макар второстепенната постройка да е не е самостоятелен обект/. В решение
№280/06.12.2016г по гр.д.№2394/2013г на четвърто гр.отделение на ВКС също е
прието,че незаконен строеж може да е предмет на разпоредителна сделка и на
делба ,като въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността
за премахването му ,но не и към правото на собственост на незаконната
сграда.Настоящият състав не счита,че е налице противоречие с решение № 109 от 08.04.2014 г.
по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС- I г. о.,цитирано във въззивната жалба, тъй
като със същото основен акцент е по отношение на търпимостта на
строежа, предмет на делбата, без да се сочи дали се касае до такъв на
допълващо застрояване или на основна сграда/ така в определение № 235 от
10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4839/2018 г., II г. о./ Техническите органи
определят кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, след издадено
предписание за това. Няма спор и от отговорите на вещото лице се
установява,че няма влязла в сила заповед за
премахване на незаконната
постройка в дворното място.Нетърпимостта на строежите следва да се
отчете във втората фаза на делбата при
оценката на имота,с оглед евентуалното
им бъдещо премахване.Въпросната постройка с характер на допълващо
застрояване следва да се преценя като
принадлежност към жилищната сграда /без гаражния етаж/.При положение,че
решението ,с което е допусната делбата на жилищната сграда е влязло в сила
,като необжалвано,навесът /барбекю следва да се допусне до делба между съделителите,които участват с права в
двата жилищни етажа и при права в съсобствеността ,посочени във влязлото в сила
решение за допускане до делба на жилищната сграда / по ½ ид.ч. от навеса/барбекю
за всеки жилищен етаж/.Нормата на чл.77 ЗС е императивна и съдът следи служебно
за нейното приложение/ ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС/.По принцип вещните права
съществуват, доколкото са предвидени в закон и могат да се придобиват по реда
определен в чл.77 ЗС, като на първо място следва да се касае за самостоятелен
обект, който да може да се придобие по реда, посочен в закона.Тъй като
въпросната второстепенна постройка не е
самостоятелен обект на правото на собственост /тя е принадлежност към
самостоятелен обект-сграда и това е главната вещ/, следва да се допусне до
делба при квоти, идентични с тези на главната вещ.Поради това ,макар да няма
оплакване в жалбата относно квотите, при които е допусната делбата на второстепенната
постройка и съделителите, с участие, на
които е допусната делба, съдът следва да отмени решението в тази му част и да
постанови ново решение в горния смисъл.
По
жалбата на А.С.Х. и М.А.Х. по отношение на делбата на дворното място:
В жалбата е посочено,че искът за делба на
дворното място следва да се отхвърли ,ако се приеме ,че С.С.Ч. е индивидуален
собственик на постройката - навес/барбекю ,то това би означавало ,че дворното място е обща част и би било
неделимо. Безспорно е ,че в жилищната сграда един от съделителите/С.С.Ч./ не
притежава дял, тъй като се е разпоредил с наследствения си дял в полза на А.Х.
и М.Х. и има дял само в дворното място. Посочената в жалбата хипотеза не е
налице в настоящия спор – въпросната второстепенна постройка /навес /барбекю/,
като бе посочено по-горе, не е
самостоятелен обект на правото на
собственост, а е принадлежност към жилищната сграда и по тази причина е
съсобствена в квотите ,при които е допусната делбата на сградата,а не е
индивидуална собственост на един от съделителите.Това означава,че в поземления
имот е изградена една еднофамилна жилищна сграда, която е съсобствена, дворното
място няма статут на обща част и възражението, че е неделимо е неоснователно. Делбата на съсобствено УПИ е
недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на всеки от съсобствениците на терена, тъй като в
този случай земята е обща част/ в случая няма такава хипотеза,защото никой от
съсобствениците не притежава самостоятелен обект в имота/ или в случаите,
когато намира приложение нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ /нова - ДВ бр. 17 от 2009 г/ -Решение № 87 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г., II г. о. С
оглед на тези мотиви жалбата против решението за допускане до делба на ПИ е
неоснователна,а решението в тази част следва да се потвърди.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Х.Ш. П. против решение №
175/19.09.2019г по гр.д.№434/2016г на районен съд –Несебър,като недопустима
поради липса на правен интерес.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на М.А.Х. против решение №
175/19.09.2019г по гр.д.№434/2016г на районен съд –Несебър,в частта относно
допуснатата до делба второстепенна постройка, без кадастрален номер,изградена
от бетонни тухли в северната част на ПИ
с идентификатор 53045.501.100,със застроена площ 33 кв.м., предназначение:
навес/барбекю като недопустима поради липса на правен интерес.
Решението в тази част може
да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението
пред Апелативен съд –Бургас.
ОТМЕНЯ решение № 175/19.09.2019г
по гр.д.№434/2016г на районен съд –Несебър,в частта относно допуснатата до
делба масивна сграда без кадастрален номер,изградена от бетонни тухли в
северната част на ПИ с идентификатор
53045.501.100 със застроена площ 33 кв.м.,предназначение навес/барбекю, в
частта относно лицата ,между които да се допусне делбата и квотите на делбата и
вместо него постановява:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на второстепенна постройка на допълващо
застрояване, без кадастрален номер, изградена в северната част на ПИ, с идентификатор 53045.501.100, със
застроена площ 33 кв.м., предназначение: навес / барбекю, представляваща
принадлежност към първия и втория жилищен етаж на жилищната сграда, между
съделителите и при правата в съсобствеността, така, както са посочени във
влязлото в сила решение за делба на двата жилищни етажа на двуетажна еднофамилна жилищна сграда, построена
в ПИ с идентификатор 53045.501.100.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
175/19.09.2019г по гр.д.№434/2016г на районен съд –Несебър,в частта относно
допуснатия до делба ПИ с идентификатор 53045.501.100 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Обзор, с площ 592 кв.м; трайно предназначение на
територията –урбанизирана; начин на трайно ползване –ниско застрояване, съседи:
ПИ № 53045.501.98; ПИ № 53045.501.99; ПИ 53045.501.101; ПИ 53045.501.455; ПИ
53045.501.97.
Решението може да се обжалва
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: