Протокол по дело №371/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 383
Дата: 12 април 2024 г. (в сила от 12 април 2024 г.)
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20243100600371
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 383
гр. Варна, 11.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
и прокурора Я. П. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243100600371 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим:
С. В. Д. – редовно призован, не се явява. За него адв. Б. Р., редовно
упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Моля, да дадете ход на делото.
Адв.Р. : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Адв. Р.: Поддържам въззивната жалба. Няма да соча и нямам искания
по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: П оддържам протеста. Нямам доказателствени
искания.
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Не поддържам протеста, но не го оттеглям. Считам,
1
че изложените мотиви на първоинстанционния съд са правилни.
Солидаризирам се с извода на ВРС по отношение на това, че деянието
представлява обществена опасност, която го квалифицира като
административно нарушение. В тази насока съдът обстойно е обосновал по
отношение на личната опасност на дееца и тази на деянието.
Мисля, че е редно да се спра по отношение възраженията на защитата,
доколкото счита, че не е осъществено нарушението и счита, че отново
съдът е обосновал в мотивите си защо е осъществено именно съхранението
по чл. 98 от ЗОБВВПИ, както и защо не е необходима тази трайна
установеност, не изисква това трайно съхранение.
Именно поради това, моля да потвърдите присъдата в цялост и така
наложено административно наказание.
Адв.Р.: Д околкото протеста не е оттеглен, считам че не следва да бъде
ангажираната наказателната отговорност на Д. по следните съображения:
За да бъде осъществен състава на престъплението по чл. 338 от НК би
следвало Д. да упражнява фактическа власт върху оръжията, съобразно
надлежно издаденото му разрешение, като същия следва да не съхранява
оръжията в предвидения в закона начин, а именно в трайно закрепена каса.
В процесния случай фактическата обстановка е съвсем различна. Д. не е
съхранявал оръжието, а е упражнявал фактическа власт върху него, като ще
изразя доводи, които се отнасят както по отношение на протеста, така и по
отношение на нашата жалба в този смисъл.
Следва да се прави разграничение между държане и съхранение, като
двете изпълнителни деяния, поне според мен са съвсем различни по
следните съображения:
Макар граматически те да се препокриват и да имат сходен смисъл, то
Закона за боеприпасите провежда известно разграничение в това кога едно
лице държи и кога съхранява оръжие.
Съхранението изисква едно трайно състояние, като не винаги лицето,
на което е издадено разрешението упражнява фактическа власт върху тези
оръжия. За това закона е предвидил те да се съхраняват в каса, защото
невинаги тези оръжия ще бъдат съхранение на това лице.
Докато държането от своя страна предполага непосредствена
2
фактическа власт, именно каквато е упражнявал Д. в процесния случай.
Оръжията са били у него, в съответното подземие, така както е установено
от съда в рамките на първата инстанция.
Ако допуснем да смесим двете изпълнителни деяния държане и
съхранение и им приведем еднакъв смисъл бихме достигнали до един
според мен абсурден извод, че винаги когато едно лице държи оръжие, за
което му е издадено разрешение, то трябва да го съхранява в метална каса,
като Закона за боеприпасите предвижда и съответните мерки за
транспортиране на тези огнестрелни оръжия като транспортирането
естествено включва и държането.
Считам, че фактологично идентичен казус е разгледан във ВКС като е
постановено решение № 437/05.11.2013 г. по НД № 1563/2013 г. на Трето
НО, като считам, че именно там е проведено това разграничение между
държане и съхранение.
Поради изложените съображения аз считам, че не следва да се
ангажира и административно-наказателната отговорност на моя
подзащитен, доколкото същия е упражнявал фактическа власт,
непосредствена върху законно притежаваните от него оръжия и същият не
ги е съхранявал, така както е предвидено в чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Моля, да уважите жалбата и да оставите без уважение депозирания
протест.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят на състава
обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването й пред ВКС на
Р.България.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.30 часа


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3