Р Е
Ш Е Н
И Е №42
гр.В 23.07.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан** П**
В**
М**
при секретаря В** К** като разгледа докладваното от съдия В** В** въззивно гражданско дело №45 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна
жалба от «Д** з**»АД,гр.С** с ЕИК **** против решение №598/29.11.19г. по гр.д.№983/19г. на ВРС,с
което е дружеството-жалбоподател е осъдено да
заплати на В.И.Н. ***,ЕГН ********** сумата
от 1979.88 лв. представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущество за
малък и среден бизнес“ № 0871180021001266/21.11.2018 г. за нанесените му вреди в следствие на настъпило застрахователно събитие, и след
извършено прихващане със сумата в общ размер от 58.74 лв.,представляваща
дължимите 2,3 и 4 четвърта
застрахователна вноска, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
13.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,както
и заплати направените
по делото разноски в размер на 550.00 лв., от които 55.00
лв.-държавна такса; 400.00 лв.-адвокатски хонорар и 100.00 лв.-депозит за вещо
лице.Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради което следва
да бъде отменено.За да постанови
осъдителното решение ВРС е приел,че е налице застрахователно събитие по
клауза 5Б от Общите условия на застраховката като било установено „изтичане на
вода“ като причината за теча е без значение.Подържа се,че по отношение на
причините за настъпване на вредите по делото не били ангажирани каквито и да
било доказателства-т.е. не е устоновено настъпването
на покрит от застраховката риск,който да попада под хипотезата на Клауза %Б от
застраховката,а именно в тежест на ищеца
е да установи този факти,от който черпи положителни права.С оглед на това се
иска обжалваното решение да бъде отменено,а вместо него бъде постановено
решение,с което предявения иск бъде отхвъърлен,като
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответника оспорва жалбата като подържа,че решението е
правилно и законосъобразно.
По
допустимостта на жалбата
Видинският окръжен съд намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По
съществото на спора
Видинският окръжен съд като
взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№983/19г.
на ВРС е образувано по искова
молба
Постъпила е искова молба от В.И.Н. ***,ЕГН **
, с която е предявен иск с правно основание чл. 386 ал. 2 от Кодекса на застраховането, против „Д** З**“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С**, бул. „К** Д**“ № 68, ЕИК ***.Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“–полица № 0871180021001266/21.11.2018
г.Излага, че около 28.01.2019 г. установил, че в сградата на ул. „Широка“ № 41,
ет. 1 са повредени тавана и стените от теч на вода. Горният етаж на същата
сграда твърди, че е собственост на Общ. В**. Своевременно уведомил представителя
на ответното дружество в гр. В** и същият завел щета под № *********/30.01.2019
г. и извършил опис на повреденото имущество. На 13.02.2019 г. получил от
ответното дружество отказ от изплащане на обезщетение под предлог, че след
направена справка за посочената дата и период от време през месец януари няма
данни за пороен дъжд с интензитет над 60 л./кв.м. или интензивни валежи за
по-кратък период от време. Сочи, че полицата в клауза Б5 покрива риск „Изтичане
на вода и пара“.След допуснато изменение на иска в съдебно заседание на
31.10.2019 г. се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 2038.62 лева - обезщетение за нанесените му вреди
от изтичане на вода, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по
чл. 131
ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Подържа се:че липсват доказателства за увредено имущество на
ищеца ;че не е налице
клаузата Б5 от общите условия,която
касае покриване на щети от изтичане на вода и пара от резервоари,тръбни
инсталации и включените към тях уреди и
че липсва застрахователно събитие,което да е покрито от застрахователната
полица.Твърди се също така,в условията на евентуалност,че отговорността им не може да бъде ангажирана
съобразно правилото, залегнало в разпоредбата на чл. 395 ал. 4, изр. 1, вр. с ал. 1 КЗ, тъй като в конкретния случай застрахованото
лице не е взело всички обичайни и разумни предохранителни мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди, за което е задължено по силата на т.45.1
и 45.2 от ОУ.По делото е представен застрахователен договор, обективиран
в застрахователна полица „Имущество за малък и
среден бизнес“ № 0871180021001266/21.11.2018 г. за застрахован обект
с адрес: гр. В**, ул. „Ш**“ № **, ет. *, срок на застраховката: от 00:00 часа на 22.11.2018 г. до 23:59 часа на 21.11.2019
г., с покрити клаузи: А1+А2, Б1, Б1.1, Б3, Б5, В1, В2 и В3, при застрахователна сума
30 000.00 лв. при застрахователна премия-общо премия – 76.80 лв., както и
данък върху застрахователните премии по ЗДЗП /2%/- 1.54 лв., общо дължимата
сума-78.34 лв., платима при разсрочено плащане на четири вноски в размер на
19.58 лв., която ищецът е заплатил по застрахователна полица.Няма спор и относно
факта,че върху застрахования обект вредите са причинени след изтичане на вода
от горен етаж.От приложеното уведомително писмо, изготвено от ответника и
изпратено до ищеца по електронна поща е
видно,че по претенция на ищеца за застрахователно
обезщетение по договора между страните , валиден до 21.11.2019 г. за обект, находящ се в гр. В**, ул. „Ш**“ № 41, ет. 1, е била заведена преписка №
*********/30.01.2019 г.,както и че и ищецът е бил уведомен от застрахователя, че след направена справка
от достъпни източници за метеорологични данни за посочената дата и период от
време през м. януари, няма данни за пороен дъжд с интензитет над 60 л/кв.м или
интензивни валежи за по-кратък период от време,поради което и след като не е било установено събитие относимо към договорните покрити рискове, ответникът по
делото е отказал на ищеца заплащане на застрахователно обезщетение. По делото
са приети следните доказателства:копие на застрахователна полица,копие от
уведомление за щета,констативен протокол от оглед на 30.01.2019 г.,опис на
повредено имущество от същата дата,приемателен протокол от 19.02.2019 г.,2
бр.писма до ответника с отказ за плащане на обезщетение от 13 и 26.02.2019
г.,копие на Общите условия за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ и
въпросник за сключване на пакетна застраховка „Дженерали
бизнес“.По делото е назначена и
изготвена съдебна строително-техническа експертиза,по която вещото лице
е установило, че след направен оглед и измервания в три помещения на първи
етаж в сградата на ул. „Ш**“ № **, общата стойност на ремонта възлиза на
2038.62 лв.. Вещото лице посочва детайлите подлежащи на
ремонт-изстъргване на стени до здраво, варова мазилка по стени, шпакловка с теракол, финна шпакловка с готова
шпакловъчна смес, шлайфане с шкурка, грундиране за
латекс и боядисване с латекс в три цвята двукратно по стени и тавани. С определение от 23.09.19г. съдът е
допуснал един свидетел при довеждане на ищеца за установяване на
обстоятелствата по исковата молба.С определение от 31.10.19г. съдът е разпределил доказателствената
тежест като е указал на ищеца да ангажира доказателства за наличието на
застрахователно правоотношение,обстоятелствата
на настъпване на застрахователното събитие,наличието на вреди и техния
размер,както и наличието на причинно-следствена връзка между застрахователното
събитие и причинените вреди.В представеното по делото заключение от вещото лице
,същото е посочило стойността на ремонта
за три помещения в имота.
За да уважи предявения иск ВРС е приел,че уважаването
на предявения по делото иск по чл. 386, ал.
2 КЗ е предпоставено от установяване по
делото на съществуването на валиден
договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения,
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е
причинило щети по застрахованото имущество, наличието на причинна връзка между
тях и събитието, както и размера на действително претърпените вреди.В случая между страните е било налице
валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“
за периода от 22.11.2018 г. до 21.11.2019 г. Съдът е приел,че в
срока на действие на договора, е реализирано застрахователно събитие през месец януари 2019 г., в резултат на
което по застрахования имот са настъпили щети, както и наличието на причинна
връзка между настъпилите щети и застрахователното събитие. Освен това не е
спорно и обстоятелството, че ответното дружество не е изплатило на ищеца
обезщетение за претърпените щети.От отговора на исковата молба и писмата до
ищеца от застрахователното дружество се установява,че причина за отказа за
изплати застрахователното обезщетение е липсата на покрития от застраховката
риск „проливен дъжд“/Б1/,относим към посочения
период-месец януари 2019 г..В случая обаче претенцията на ищеца не е във връзка
с клауза Б1,а във връзка с покрит риск
„изтичане на вода и пара“по клауза Б5 от общите условия.По делото е
безспорно,че от втория етаж е имало теч на вода/установено и от констативния
протокол за оглед/,в резултат на което
са причинени вреди на обекта,предмет на застрахователния договор.
При тези данни ВРС е приел,че е налице
застрахователното събитие по клауза Б5 от общите условия,а именно“изтичане на
вода“,като в случая,с оглед обстоятелството,че причината за теча е извън
застрахования обект, е без значение дали
е причинен от спукване,избиване,пробиване или счупване на резервоар,тръбна инсталация или включен към
тях уред.Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал.
1 КЗ при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие
за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
/лимита на отговорност/, освен ако това не е предвидено в КЗ. В ал. 2
от същата разпоредба е предвидено, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното
събитие, освен в случаите на подзастрахование и
застраховане по договорена застрахователна стойност, какъвто не е настоящият
случай.Не
е спорно в случая по делото, че ответното дружество е отказало да изпълни задълженията си по сключения с ищеца договор за застраховка
на имущество.Видно от заключението на
вещото лице, което настоящият съдебен състав приема за компетентно и обективно
изготвено, действителната стойност на разходите за материали и труд по пазарни
цени към момента на настъпване на застрахователното събитие, необходима за
възстановяването на имота,е в размер на
2038.62 лв. Водим от гореизложеното ВРС ,
че справедливия и съобразен с доказателствата и закона размер на
застрахователното обезщетение в случая възлиза на сумата от 2038.62
лв.,представляваща неплатеното от
застрахователя застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, дължимо
за вреди, причинени при настъпило през месец януари 2019 година застрахователно
събитие на застрахования недвижим имот, находящ се в
гр. В**, ул. „Ш**“ № 41, ет. 1, при покрити клаузи: А1+А2, Б1, Б1.1, Б3, Б5, В1, В2 и В3.
ВОС счита,че обжалваното решение е
валидно и допустимо,а по същество е незаконосъобразно
,поради което следва да бъде отменено.Установено е по делото,че между страните
е сключен застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица „Имущество за малък и
среден бизнес“ № 0871180021001266/21.11.2018 г. за застрахован обект с адрес:
гр. Видин, ул. „Широка“ № 41, ет. 1, срок на застраховката: от 00:00 часа на 22.11.2018 г. до 23:59 часа на 21.11.2019
г., с покрити клаузи: А1+А2, Б1, Б1.1, Б3, Б5, В1, В2 и В3.Спора по делото е относно това
дали повредите по стените и тавана на застрахования обект течове попадат под
покритието на застраховката или не. Съгласно клауза
Б5,т.1 от общите условия по тази клауза застрахователят обезщетява застрахования за пълна загуба или частична
щета на застрахованото имущество в резултат на изтичане на вода и пара от
резервоари,тръбни инсталации и включените към тях уреди.В т.2 е дадена дефиниция на покрития риск.По
делото е представен констативен протокол за оглед от 30.01.19г. съставен от Ц**
Р** Г** и ищеца по делото.В същия е посочено,че по данни на застрахования на
30.01.19г. в застрахования имот е
настъпило следното събитие:проливен дъъжд,вледствие на което е възникнал теч по стените на вътрешната
стая на ет.1 от втория етаж,собственост на Община-В**.В „Приложение-клаузи“ от
Общите условия в „Клауза Б1“-т.2.3. е дадена дифиниция
на застрахователната клауза „проливен дъжд“ и стойностите,на които следва да отговаря
като застрахователно събитие.Съдът счита,че по делото не са нагажирани
каквито и да било доказателствелства във връзка с наличието
на застрахователния риск -било „проливен дъжд“,било „изтичане на вода и пара“. Допуснатия
до разпит свидетел на ищеца за установяване на обстоятелствата по исковата
молба не е доведен от ищеца в съдебно заседание.Застрахователния договор
покрива не просто вреди по имота от теч на вода,а вреди произлезли или от
проливен дъжд или от изтичане на вода и пара от посочените съоръжения,за което
няма доказателства по делото.
Отделно от горното- от делото
не става ясно,поради каква причина
в констативния протокол от 30.01.19г., който е изготвен по данни на
ищеца и в който като застрахователно събитие е посочено
„проливен дъжд“,а в исковата молба претенцията
е на основание покрития риск Б5-„теч на вода и пара“.От друга страна неразбираемо,поради
каква причина, след като първаначално са били
налице щети по „вътрешната стая“,така
както е описана в описа на повреденото имущество от 30.01.19г., се е наложило
вещото лице да прави оглед и замервания в три помещения,което е прието и от
съда в обжалваното решение.
С оглед на горното обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което
предявения иск бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 39,60лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Отменя решение №598/29.11.19г. по гр.д.№983/19г. на ВРС ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля предявеният от В.И.Н. ***,ЕГН ********** иск за осъждане на «Д** з**»АД,гр.С** с ЕИК ******* да заплати сумата
от 2038,62 лв. представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущество за
малък и среден бизнес“ № 0871180021001266/21.11.2018 г. за нанесените му вреди в следствие настъпило застрахователно събитие по щета
№********* от 30.01.19г.
Осъжда В.И.Н. ***,ЕГН ***** да заплати на «Д*** з***»АД,гр.С** с ЕИК *** направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 39,60лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1
от ГПК.
Председател: Членове:1.
2.