Р Е Ш Е Н И Е
№ 584
гр. Горна Оряховица, 09.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на десети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 397 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж
твърди, че сключил с ответника Л.И.Е. договор за потребителски заем №
PLUS-13332608/19.05.2016 г., по силата на който й отпуснал паричен кредит в
размер 3 000 лв., като тя закупила и застраховка на стойност 604,80 лв. Твърди,
че изпълнил задължението си да предостави заетата сума, а за ответника
възникнало задължение за погасяването й на 36 месечни вноски, всяка от 155,82
лв., включващи и оскъпяването съгласно уговорения годишен процент на разходите
– 47,86 % и годишния лихвен процент от 36,85 %. Твърди, че ответникът е
преустановил плащането на 20.03.2017 г. и към тази дата били погасени 9 месечни
вноски. Кредитът е станал изискуем предсрочно на 20.04.2017 г. на основание
чл.5 от договора, предвиждащ тази последица при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Твърди, че е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, в която
изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил да го погаси.
Ответникът не изпълнил задължението си за погасяване на остатъка от кредита и
поради това ищецът счита, че му дължи и обезщетение в размер на законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер от 201,10 лв. Моли се
за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването
на вземанията на ищеца по договор за потребителски заем №
PLUS-13332608/19.05.2016 г., а именно 2 660,76 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 28.12.2018 г. до окончателното й изплащане; 1 072,06
лв. - възнаградителна лихва; 201,10 лв. - обезщетение за забава за периода 20.04.2017
г. до 12.12.2018 г., за които е издадена заповед № 3174/28.12.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 2582/2018 г. по описа
на Районен съд - Горна Оряховица. Претендира се присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът Л.И.Е., чрез назначеният й особен
представител, оспорва основателността на иска. Възразява, че договорът за кредит
не е подписан от ответницата, както и че до нея е достигнало изявление за
предсрочната изискуемост на кредита. Моли за постановяване на решение съобразно
събраните доказателства.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че страните сключили договор
за потребителски заем № PLUS-13332608/19.05.2016 г., съгласно който ищецът се
задължил да предостави на ответника кредит за потребителски цели в размер
3 000 лв., платима по банкова сметка ***, посочена в договора. Съгласно
чл.2 и графа „Параметри и условия“ от договора, ответникът дължал заплащане на
такса ангажимент от 105 лв., срещу която ищецът фиксирал лихвения процент за
срока на договора. Таксата се заплащала чрез удържане от заемната сума при усвояването
й. В същите договорни клаузи било уговорено заплащане от ответника на договорна
лихва при фиксиран лихвен процент от 36,85 % за целия срок на договора и
застрахователна премия от 604,80 лв., разделена на месечни вноски в равен
размер, платими с месечните погасителни вноски и представляващи част от тях. Съгласно
съдържащия се в договора погасителен план, графа „Параметри и условия“ и чл.3
от договора, ответникът дължал на кредитора връщане на общо 5 609,52 лв.,
платими по банков път на 36 анюитетни месечни погасителни вноски с падеж 20-о
число на месеца, всяка по 155,82 лв. за периода от 20.06.2016 г. до 20.05.2019
г.
В чл.5
от договора било уговорено, че в случай на забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а
при просрочване на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно
изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. В чл.7 от договора била
уговорена последователност на погасяване на вземанията – разноски, лихви,
главница.
Видно
от сертификат № PLUS-13332608/19.05.2016 г., ответникът бил застрахован при
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“ по договор за застраховка „Защита на плащанията“ срещу
застрахователна премия от 0,56 % от финансираната сума месечно, или в случая 604,80
лв., която съгласно чл.7 от Общите условия е платима от застрахования.
Заключението
по приетата съдебно-графическа експертиза установява, че подписите, положени
върху договора за кредит и сертификата за застраховка, съответно за
„кредитополучател“ и „застрахован“, са положени от ответника Л.И.Е.. Видно от
писмо изх.№ 366000-22378/16.10.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново няма данни
за задгранични пътувания на ответника в периода от 01.05.2016 г. до 30.11.2017
г. Предвид посоченото, съдът намира за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че Л.И.Е. не е подписала договора за кредит и по
време на сключването на договора е била в чужбина.
Съгласно
заключението по задача № 1 от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на 20.05.2016
г. ищецът превел сумата от 2 895 лв. с основание „съгласно договор PLUS-13332608“
по посочената в договора банкова сметка, *** (документ за НОИ от 19.05.2016 г.
на „Първа инвестиционна банка“ АД).
Видно от заключението по задача № 3 на експертизата и
признанието на ищеца, за периода 18.06.2016 г. – 20.02.2017 г. ответникът е
извършил плащания в общ размер 1 414,38 лв., с които погасил първите девет
дължими месечни вноски. От посочената сума 473,64 лв. били отнесени за
погасяване на главница, 777,54 лв. - за погасяване на договорна лихва, 151,20
лв. - на застрахователната премия и 12 лв. – на такса за събиране. С последното
плащане от 20.02.2017 г. ответникът погасил изцяло вноска № 9 с падеж на датата
на плащането.
Видно от констативно-съобразителната част на
заключението и изясненото от вещото лице при изслушването му, поради
непредставяне на документи от страна на ищеца, не е извършено изследване по
задача № 2 от експертизата относно плащане на застрахователната премия от ищеца
на застрахователя за сметка на ответника. За нуждите на експертизата ищецът
посочил, че застрахователните премии се внасят като глобална сума месечно, като
след настъпване на предсрочната изискуемост, цялата оставаща сума по месечната
застраховка е „канселирана“ (анулирана). Непредставянето на изисканите от
вещото лице документи, създаващо невъзможност да се извърши експертното
изследване по поставената задача, предпоставя приложение на санкцията на чл.161 ГПК, въз основа на което съдът приема, че платените от ответника девет вноски
по застрахователната премия, в общ размер 151,20 лв., не са платени от ищеца на
застрахователя за сметка на ответника.
Ответникът не платил вноските с поредни номера 10 и
11, дължими на 20.03.2017 г. и 20.04.2017 г. и от датата на втората неплатена
вноска – 20.04.2017 г., ищецът започнал начисляване на законна лихва за забава
върху сбора на просрочената главница, непадежиралата главница и осем вноски по
застрахователна премия в общ размер 134,40 лв. Изхождайки от начина на
начисляване на законната лихва, вещото лице дава заключение по задача № 4 от съдебно-счетоводната
експертиза, че кредитът е превърнат счетоводно в предсрочно изискуем на
20.04.2017 г., ведно с всички остатъчни неплатени вноски по договорна лихва в
общ размер 1 227,18 лв.
С писмо-последна покана от 16.11.2017 г. ищецът уведомил
ответника, че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо, като
посочил размера на дължимата към момента сума – общо 4 043,77 лв., от
които 2 660,76 лв. – главница; 1227,18 лв. – договорна лихва и 155,83 лв.
– обезщетение за забава. Видно от товарителница № 8201711170957, писмото било
получено лично от Л.И.Е. на 23.11.2017 г., поради което доводът на особения й
представител, че изявлението на кредитора не е достигнало до нея, се явява
неоснователен.
Видно от заключението по задачи №№ 3 и 5 от
съдебно-счетоводната експертиза, след обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането, ответникът направил 4 вноски всяка от по 100 лв. на 05.12.2017 г.,
18.12.2017 г., 17.01.2018 г. и 16.03.2018 г., с които ищецът погасил изцяло
натрупаната до датата на последната вноска законна лихва и договорна лихва от
155,12 лв., при което останали дължими 2 526,36 лв. главница; 134,40 лв. –
застрахователна премия, начислена за вноски с №№ от 10 до 18, начислени след преустановяване
на плащанията и счетоводното превръщане на кредита в предсрочно изискуем,
включени към общия размер на дължимата главница и олихвявани след 20.04.2017
г.; 1 072,06 лв. – договорна лихва, съставляваща разликата между общо
дължимото до края на срока на договора и платеното и 201,10 лв. – законна лихва
след 05.12.2017 г. до 12.12.2018 г.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: наличие
на действително правоотношение по сключен договор за потребителски заем №
PLUS-13332608/19.05.2019 г. с твърдяното от него съдържание; че изпълнил
задължението си да предостави заетата сума; че е обявил на ответника
предсрочната изискуемост на вземането си.
В
случая се установи сключването на договор
за потребителски заем № PLUS-13332608/19.05.2019 г. между страните със соченото
от ищеца съдържание и изпълнение на задължението на дружеството да предостави
заемната сума на ответника чрез банков превод по негова банкова сметка ***.2 от
договора начин и размер на плащането.
Съгласно договора за кредит и условията по сключения
договор за застраховка, месечно дължимата застрахователна премия се събира от
ищеца, като част от месечната погасителна вноска и се превежда на
застрахователя за сметка на ответника. Не се установи ищецът да погасил
вземането на ответника към застрахователя за начислените общо 18 месечни вноски.
Платената част от тях (151,20 лв.) следва да се отнесе към погасяване на
кредитното задължение, а начислената (включена към претендираната главница) е
недължима.
Установи се, че ответникът е изпълнявал точно
задълженията си за погасяване на месечните анюитетни вноски съгласно
уговореното в погасителния план до 20.02.2017 г., при което е погасил изцяло
първите девет вноски. Следващите две вноски с падежи 20.03.2017 г. и
20.04.2017 г. не били платени, което изпълнява предпоставката на чл.5 от
договора за възникване на правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост
на вземането си.
Съгласно приетото в т.18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС надлежното упражняване на това
право изисква кумулативното наличие на две предпоставки – осъществяване на
уговорените между страните обективни факти, обуславящи тази последица и
уведомяване на длъжника, че кредиторът ще превърне кредита в предсрочно
изискуем. Това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
В случая забавата, като такава обективна
предпоставка, е била налице към 20.04.2017 г., но длъжникът е получил
кредиторовото уведомление след това – на 24.11.2017 г. Не би могло да се
приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 20.04.2017 г., тъй като към
тази дата не е била налице една от предпоставките за надлежното упражняване на
това право на кредитора – отправено и получено от длъжника волеизявление за
това. Този извод не се променя от уговорката в чл.5 от договора, че
предсрочната изискуемост настъпва по силата на факта на забавата, без да се
дължи уведомяване на длъжника (т.нар „автоматична предсрочна изискуемост“).
Такава предварителна уговорка не поражда действие, ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника кредитополучател (така Решение №
135/21.09.2017 г. по т.д. № 565/2016 г. на I Т.О. на ВКС). По-късното
уведомяване на длъжника няма обратно действие и не може да породи
предпоставките на предсрочната изискуемост към датата на настъпване на
забавата, както твърди ищеца. Като елемент от фактическия състав на настъпване
на предсрочната изискуемост, действието на уведомяването е занапред –
предсрочната изискуемост настъпва от момента, в който длъжникът е узнал, че
кредиторът упражнява потестативното си право, в случая от 24.11.2017 г.
Установяването на дата на настъпване на предсрочната
изискуемост, различна от претендираната от кредитора, но също предхождаща
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не
променя основанието, на което вземането е предявено. Предмет на производството
е установяването на съществуването на вземането по договор за кредит, обявен за
предсрочно изискуем. Фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост следва да са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото в противен случай
вземането не е възникнало на соченото основание (т.18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС). Ако фактите, предпоставящи
предсрочната изискуемост, са се осъществили преди иницииране на заповедното
производство, вземането е възникнало на предявеното основание, но съдът не е
обвързан от посочената от кредитора дата на предсрочната изискуемост и може с
оглед доказателствата да определи друг момент на настъпването й (така Решение №
64/17.07.2015 г. по т.д. № 3187/2013 г. на I Т.О. на ВКС; Решение №
135/16.10.2015 г. по т.д. № 1672/2014 г. на I Т.О. на ВКС).
Така в случая и двете предпоставки за възникване и
надлежно упражняване на кредиторовото право са били налице към 24.11.2017 г. и
предсрочната изискуемост е настъпила на тази дата, но преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (на 28.12.2018 г.).
След 24.11.2017 г. ответникът е дължал не само
всички неплатени на падежа вноски по главница, договорна лихва и обезщетението
за забава, предвидено в чл.5 от договора, но и всички вноски в частта по главница
с все още ненастъпил падеж. Последното е важимо само за главницата, но не и за
вноските в частта по договорна лихва. Тъй като кредиторът е поискал връщане на
заетата сума преди срока, длъжникът няма да ползва заетата сума до края на
уговорения в договора срок и не дължи възнаграждение за това след датата на
предсрочната изискуемост (приетото в т.2
на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС). По тези съображения претенцията на ищеца за установяване на
съществуването на вземане за договорна лихва след 24.11.2017 г. до края на
срока на договора се явява неоснователна.
Така
ищецът дължи на ответника заплащане на цялата неплатена главница без включените
в претенцията за нея вноски за застрахователна премия, договорна лихва за
периода от 20.02.2017 г. до 24.11.2017 г. и обезщетение за забава, като за
периода от 20.02.2017 г. до 24.11.2017 г. то е дължимо върху неплатените на
падежа вноски от датата на падежа на всяка до предсрочната изискуемост, а след
24.11.2017 г. до претендираната от ищеца дата 12.12.2018 г. - върху цялата
неплатена главница.
Предоставената от ищеца на ответника сума е 3 000
лв., от която с първите девет вноски ответникът е погасил 473,64 лв. С тези
вноски са платени и общо 151,20 лв. за застрахователна премия - вземане, което
се отрече да съществува. Доколкото плащането е направено преди настъпване на
предсрочната изискуемост, тази сума следва да се отнесе за погасяване на
следващата вноска с падеж 20.03.2017 г. и в размер 139,02 лв. (без 16.80 лв. за
застрахователна премия), а разликата между платеното и погасеното от 12,18 лв.
- да се отнесе за погасяване на вноска с падеж 20.04.2017 г. частично (за
договорна лихва съобразно уговорената в чл.7 от договора поредност). Така
ответникът е заплатил и частта от главницата, дължима с вноска № 10 от 61,42
лв. съгласно погасителния план. Общо платената от ответника главница е в размер
535,06 лв., поради което на ищеца му се следва заплащане на остатъка от
2 464,94 лв. Искът за установяване на съществуването на вземането за
главница следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до претендираните
2 660,76 лв. - да бъде отхвърлен.
На ищеца се дължи неплатената договорна лихва до
датата на настъпване на предсрочната изискуемост 24.11.2017 г. От датата на
преустановяване на плащанията 20.02.2017 г. до посочената дата размерът на
договорната лихва съгласно погасителния план е 625,34 лв. Както по-горе бе
посочено, с платените суми за застрахователна премия по първите девет вноски,
ответникът е погасил изцяло вноска № 10 (от която договорна лихва в размер
77,60 лв.) и вноска № 11 частично до 12,18 лв. по договорна лихва. Така към
момента на настъпване на предсрочната изискуемост неплатеното задължение по
договорна лихва е било в размер 535,56 лв.
Към момента на настъпване на предсрочната
изискуемост ответникът е дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените на
падежа вноски от датата на падежа на всяка от тях в общ размер 33,94 лв. (по
вноска № 11 с падеж 20.04.2017 г. - 7,72 лв., изчислена върху неплатения размер
от 126,84 лв.; по вноска № 12 с падеж 20.05.2017 г. - 7,30 лв., изчислена върху
пълния размер от 139,02 лв.; по вноска № 13 с падеж 20.06.2017 г. - 6,10 лв.,
изчислена върху пълния размер от 139,02 лв.; по вноска № 14 с падеж 20.07.2017
г. - 4,94 лв., изчислена върху пълния размер от 139,02 лв.; по вноска № 15 с
падеж 20.08.2017 г. - 3,75 лв., изчислена върху пълния размер от 139,02 лв.; по
вноска № 16 с падеж 20.09.2017 г. - 2,55 лв., изчислена върху пълния размер от
139,02 лв.; по вноска № 17 с падеж 20.10.2017 г. - 1,39 лв., изчислена върху
пълния размер от 139,02 лв.; по вноска № 18 с падеж 20.11.2017 г. - 0,19 лв.,
изчислена върху пълния размер от 139,02 лв.).
След
настъпване на предсрочната изискуемост, на 05.12.2017 г., ответникът е платил
на ищеца 100 лв., с които съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД и приетото по т.1 от
Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
е погасена цялата начислена законна лихва преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост от 33,94 лв. и законната лихва върху цялата дължима
главница за периода от 25.11.2017 г. до датата на плащането в размер на 8,22
лв., а с остатъка от 57,84 лв. е погасена част от дължимата договорна лихва.
Към датата на следващото плащане - 18.12.2017 г. законната лихва, изчислена
върху неплатената главница, е в размер 8,90 лв., а с остатъка до платените 100 лв. (с 91,10 лв.) е погасена част от
дължимата договорна лихва. Към датата на следващото плащане - 17.01.2018 г.
законната лихва, изчислена върху неплатената главница, е в размер 20,54 лв., а с остатъка до
платените 100 лв. (със 79,46 лв.) е
погасена част от дължимата договорна лихва. Към датата на последното плащане -
16.03.2018 г. законната лихва, изчислена върху неплатената главница, е в размер 39,71 лв., а с остатъка до
платените 100 лв. (с 60,29 лв.) е погасена част от дължимата договорна лихва.
Така
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът е платил общо
288,69 лв. по задължението си за заплащане на договорна лихва в размер 535,56 лв., поради което на ищеца се дължи
заплащане на разликата от 246,87 лв. Искът над тази сума до претендираните
1 072,06 лв. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Установи се, че ответникът е заплатил цялото дължимо
обезщетение за забава до 16.03.2018 г. От 17.04.2018 г. до края на
претендирания от ищеца период - 12.12.2018 г., обезщетението за забава в размер
на законната лихва, изчислено върху цялата дължима главница е в размер 164,33
лв., която сума се следва за заплащане на ищеца от ответника. Искът следва да
бъде уважен до посочения размер, като за разликата до претендираните 201,10
лв., както и за периода 20.04.2017 г. - 16.03.2018 г. следва да се отхвърли
като неоснователен.
По изложените до тук съображения, предявените искове
се явяват частично основателни и следва да бъде уважени за сумите 2 464,94 лв. -
главница; 246,87 лв. - договорна лихва и 164,33 лв. - обезщетение
за забава за периода от 17.03.2018 г. до 12.12.2018 г., а в останалата част -
да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част
от иска. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ размер 128,68
лв. (78,68 лв. за държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение), от
които съразмерно на уважената част от исковете му се следват 94,10 лв. В
исковото производство са представени доказателства за направени разноски от 927,75
лв. (127,75 лв. за държавна такса; 500 лв. за възнаграждение на особен
представител и 300 лв. - възнаграждение за вещо лице). Доколкото ищецът е
представляван от юрисконсулт, дължи се съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената
норма, следва да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер
съгласно чл.37 ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразявайки правната сложност на спора и цената на иска, както и
осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на иска и
изразяване на становище чрез молби, без явяване в отрито съдебно заседание,
съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв. Така общият
размер на разноските, направени от ищеца в исковото производство пред
настоящата инстанция е 1 027,75 лв., от които пропорционално на уважената
част от исковете, му се следват 751,41 лв.
Ответникът
е представляван от особен представител, поискал назначаване на експертиза,
възнаграждението по която е изплатено от бюджета на съда. Тъй като особеният
представител не дължи заплащане на разноски, а никоя от страните не е
освободена от заплащане на такива, платеното от бюджета на съда възнаграждение
от 220 лв. следва да бъде платено /възстановено/ от страните, съобразно изхода
от спора, или ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на съда 59,16 лв., а
ответникът - 160,84 лв., както и по 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Л.И.Е., ЕГН **********,*** дължи на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, акционерно
дружество, регистрирано в Търговския и фирмен регистър при Търговския съд в
гр.Париж, Франция под № ********* чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***********,
представлявано от Д.Т.Д.и Ж.М.С., по договор за договор за потребителски заем №
PLUS-13332608/19.05.2016 г. следните суми: 2 464,94 лв. /две
хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ -
главница; 246,87 лв. /двеста
четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ - договорна лихва и 164,33 лв. /сто шестдесет и четири лева
и тридесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 17.03.2018 г.
до 12.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от 28.12.2018 г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед № 3174/28.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по гр.д. № 2582/2018 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.“, акционерно дружество, регистрирано в Търговския и фирмен
регистър при Търговския съд в гр.Париж, Франция под № ********* чрез "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: ***********, представлявано от Д.Т.Д.и Ж.М.С. срещу Л.И.Е., ЕГН **********,*** да се приеме за установено по реда на
чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор за потребителски заем №
PLUS-13332608/19.05.2016 г., както следва: сумата над присъдените 2 464,94 лв. /две хиляди
четиристотин шестдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ до
претендираните 2 660,76 лв. /две хиляди шестстотин и
шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, или за 195,82 лв. /сто деветдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки/ -
главница; сумата над присъдените 246,87 лв. /двеста четиридесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/ до претендираните 1 072,06 лв. /хиляда седемдесет и два лева и шест стотинки/, или за 825,19 лв. /осемстотин двадесет и пет лева и деветнадесет стотинки/
- договорна лихва; сумата над присъдените 164,33 лв. /сто шестдесет и четири
лева и тридесет и три стотинки/ до претендираните 201,10 лв. /двеста и един
лева и десет стотинки/, или за 36,77 лв.
/тридесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава,
както и за периода от 20.04.2016 г. до 16.03.2018
г., за които е издадена заповед № 3174/28.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. № 2582/2018 г. по описа на Районен
съд - Горна Оряховица.
ОСЪЖДА „БНБ ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, акционерно дружество, регистрирано в Търговския и
фирмен регистър при Търговския съд в гр.Париж, Франция под № ********* чрез
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от Д.Т.Д.и Ж.М.С. да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица
сумата от 59,16 лв. /петдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице,
както и 5,00 лв. /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.И.Е.,
ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица
сумата от 160,84 лв. /сто и шестдесет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице,
както и 5,00 лв. /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.И.Е.,
ЕГН **********,*** да заплати на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“,
акционерно дружество, регистрирано в Търговския и фирмен регистър при
Търговския съд в гр.Париж, Франция под № ********* чрез "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: ***********, представлявано от Д.Т.Д.и Ж.М.С. сумата от 94,10 лв.
/деветдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща направени разноски
за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 751,41
лв. /седемстотин петдесет и един лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса,
депозити за вещо лице и особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: