№ 47
гр. Шумен, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630202112 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 7667313 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР -
Шумен, с който на Г. Б. Б. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100
лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДв.П във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДв.П, като собственик
на когото е регистрирано МПС „БМВ Х4Драйв“ с рег. № СВ08 28ХК.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения
електронен фиш като необоснован и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се твърди, че установеното
нарушение не е при условията на повторност, тъй като ЕФ № К 4988858 е анулиран. Моли
съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш, алтернативно, в случай, че не уважи
жалбата моли глобата да бъде съобразена с реалната за това нарушение, а не в условията на
повторност. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание,
редовно призован жалбоподателя не се явява и не изпраща упълномощен представител. В
деловодството на ШРС е постъпила писмена молба от упълномощен представител на
жалбоподателя, в която изцяло поддържа жалбата и моли за отмяна на електронния фиш.
Административно наказващият орган, редовно призован изпраща упълномощен
представител, който оспорва жалбата, като моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да измени електронния фиш, тъй като анулирането на предходния ЕФ е
станало след издаване на процесния. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.06.2023г. свидетелят И. П. С. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Шумен работил с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта в с.
Радко Димитриево, обл. Шумен на път Шумен – Карнобат. Автоматизираното техническо
средство било позиционирано в рамките на населеното място, по ул. Бургаско шосе. В 11,56
часа, автоматичното техническо средство засякло лек автомобил „БМВ Х4Драйв“ с рег. №
СВ08 28ХК, който се движел със скорост 66 км/час. Поради движението си с превишена
скорост в населено място, автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство
– „АRH CAM S1”, с Ф№ 11743С3. От справка в централна база – КАТ била установена
собствеността на автомобила – същия бил собственост на Г. Б. Б., с ЕГН **********. Било
установено още, че нарушението е било извършено в условията на повторност, в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К№ 4988858 на 18.04.2023г. На
собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
мобилно автоматизирано техническо средство серия К, № 7667313 от ОД на МВР – Шумен,
с който на Г. Б. Б., с ЕГН ********** било наложено административно наказание ”глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П. Електронния фиш бил връчен на жалбоподателя на
15.09.2023г.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
гласни доказателства и приложените по делото писмени такива. .
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. От приобщените по делото писмени доказателства, а и от
свидетелските показания на свид. И. С., че към дата 21.06.2023г. са били налични пътни
знаци, удостоверяващи начало и край на населеното място, като скоростта на л.а „БМВ
Х4Драйв“ с рег. № СВ08 28ХК“ е била засечена именно в този участък, между пътните
знаци, очертаващи границите на споменатото по горе населено място. При максимално
допустима скорост за движение в населено място - до 50 км/ч, автоматизираното техническо
средство фиксирало скорост на движение 66 км/ч. на л.а „БМВ Х4Драйв“ с рег. № СВ08
28ХК“. Приложена е снимка № 11743С3/0506568.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване
2
на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В ел.фиш правилно, при
текстовото описание на нарушението, е посочена установена скорост на движение,
превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също
така максимално допустима скорост – 50км/ч.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „ автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
Използването на заснемащи технически средства е позволено /по арг. на чл.165, ал.2,
т. 7 от ЗДвП/, доколкото касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по
пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност.
Съгласно мотивите на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, използването на
мобилни технически средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват. Именно с посоченото тълкувателно решение е приета
нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която на Министъра на вътрешните
работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съобразно закона е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР /обн. ДВ, бр.36
от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от същата регламентира, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
3
информационна система. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай
нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH
CAM S1“
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи образец.
Настоящата инстанция намира, че в процеса по установяване и заснемане на
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба, съдържаща
правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
Приложен по административно - наказателната преписка и приет по делото като
писмено доказателство, е задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС,
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, който е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво
АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е
поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
Протоколът е попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на
ограничението на скоростта от 50 км/ч. Чл.10, ал.3 от Наредбата регламентира, че
съставеният на основание ал.1 от нормативния документ протокол се съпровожда със
снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, която има за цел да даде
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това
място отговаря на посоченото в протокола. Подобна снимка е налична сред
доказателствения материал, доколкото е налице работа с временно разположено на участък
от пътя автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Налице са
доказателства за техническата изправност на използваното средство. Номерът му е надлежно
посочен в електронния фиш.
Лекият автомобил, чийто собственик е санкционираният, е отчетливо заснет на
снимка, налична по делото. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, видно
от коментираната по-горе снимка /66 км/ч/, като в ЕФ е отчетена допустимата грешка при
измерването й и тя е определена на 63 км/ч, съобразно изискванията на Протокол за
проверка № 133-СГ-ИСИС/09.11.2022г.. на Института по метрология. При това положение, а
и с оглед ограничението на скоростта за движение в населено място, се налага извод, че
превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 13 км/ч.,
от което следва, че отговорността на жалбоподателя следва да бъде ангажирана по реда на
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба от 50
лева. С оглед гореизложеното, съдът намира, че доказателствата по делото безспорно
установяват противоправно управление на МПС в границите на населеното място, както и
дата на извършване на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен
4
фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на Г. Б. Б.. Предвид чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят, в
качеството му на собственик, се явява наказателноотговорното лице, чиято отговорност
следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-наказващия орган
лице, на което е предоставено управлението на МПС. В случая настоящият съдебен състав
намира, че законовите разпоредби са спазени.
В описателната част на констатираното нарушение, АНО е описал повторно
извършено нарушение и е наложил предвидените в чл.182, ал.4 от ЗДв.П санкции, налагани
за повторно нарушение, която предвижда санкция за повторно нарушение в хипотезата по
ал.1, т.1 - 5, а именно: предвидената глоба в двоен размер за съответното нарушение.
Според съда в конкретния случай жалбоподателят не е извършил нарушението на
чл.21, ал.1 от ЗДв.П при условията на повторност. Видно от изисканите и приложени по
делото писмени доказателства, ЕФ серия К № 4988858 на СДВР е бил анулиран на
07.07.2023г., т. е. в едногодишния срок предхождащ констатираното нарушение
жалбоподателят Г. Б. Б. не е санкционирана за такова нарушение. В тази насока съдът счита,
че следва да упражни правомощието си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН и да преквалифицира
нарушението като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Санкционната
разпоредба следва да се преквалифицира само по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДв.П.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление
като бъде преквалифицирана санкционната разпоредба от чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ЗДв.П
на чл.182, ал., т.2 от ЗДв.П, в която е предвидено наказание глоба в размер на 50 лева.
С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД
МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7667313, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“, издаден от ОД МВР -
Шумен, с който на Г. Б. Б. от гр. София , с ЕГН ********** на основание чл.182, ал.4 връзка
с ал.1, т.2 от ЗДв.П е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100
лева като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.182, ал.1 т.2 от ЗДв.П и намалява
размера на глобата на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА Г. Б. Б. от гр. София , с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД
МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Шумен,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6