Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 136 от 11.06.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 105 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, срещу Решение № 260082/04.03.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1188/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-0348-000611/02.10.2020 г., издадено от началника на РУ – Дупница. С посоченото наказателно постановление на Г.В.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.
РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил не изпраща процесуален представител
в съдебното заседание по делото.
Ответникът по касационната жалба – Г.Г., чрез процесуалния си представител
по пълномощие адвокат В.П., оспорва същата като неоснователна и претендира
присъждане на разноските, направени в касационното производство.
Прокурорът дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 20-0348-000611/02.10.2020 г., издадено
от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е
установил от фактическата страна на спора, че на 10.09.2020 г. в 07:47 часа в община Дупница, на път II 62, км 35+100, в посока гр. Дупница, Г.Г. управлява лек автомобил марка и модел „Опел Вектра”,
с peг. № КН4474ВВ, с
допълнително затъмнени с фолио предни
странични стъкла, което ограничавало видимостта на водача към останалите
участници в движението. Срещу Г. е съставен е Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 203217/10.09.2021 г.,
в който нарушението е квалифицирано по
чл. 105, ал. 1 от
ЗДвП. Въз
основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е обосновал извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснато в административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуалните правила на ЗАНН
относно дължимото съдържание на постановлението, довело до
ограничаване правото на защита на Г., както и поради недоказаност на деянието.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за
съответствие с материалния закон –
неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при
условията на чл. 222, ал. 1
от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди
наказателното постановление.
В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното
постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на Г.Г. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. Неправилен е изводът на районния съд за нарушение
на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, доколкото при
описание на нарушението не е посочена пропускливостта на предните странични
стъкла на автомобила с направеното затъмняване. С разпоредбата
на чл. 105, ал. 1
от ЗДвП е въведена забрана за ограничаване
на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗДвП намаляване
прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите,
определени в Правило №43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията
на обединените нации. При
затъмняване на стъклата чрез допълнително поставяне на тъмно фолио (за разлика
от фабричното потъмняване, при което прозрачността е в границите на
стойностите, определени от Правило № 43) се намалява прозрачността им и те
обективно не отговарят на изискванията на производителя. Лицето, предприело такава промяна, носи
доказателствената тежест да установи, че отклонението е в съответствие със
стандартизационните документи. Когато към момента на проверката върху предните
странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио без
съответен документ,
удостоверяващ, че фолиото е в съответствие с изискуемите
стандарти за намаляване прозрачността на стъклата, този факт сам по себе си е
достатъчен, за да приеме органът наличие на хипотезата на чл.
105, ал. 1 от ЗДвП (вж. в т. см. Решение №
9954/28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №15564/2018 г., VII о., Решение № 10606/17.08.2018
г. на ВАС по адм. д. №
959/2017 г., VII о. и Решение
№10583/16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о.).
Настоящият
касационен състав намира, че извършването на описаното в наказателното
постановление нарушение е надлежно установено, като от събраните доказателства
по несъмнен начин се установяват авторството на нарушителя и неговата вина. Към
момента на проверката, а и впоследствие Г. не е представил документ,
удостоверяващ, че фолиото на предните странични стъкла на автомобила е в съответствие с изискуемите стандарти за
намаляване прозрачността на стъклата. Наложеното
наказание глоба в размер на 20,00 лева е правилно определено, доколкото
санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП
определя наказанието в абсолютен размер, което изключва възможността на
административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд
е постановил неправилно решение.
При този изход на спора на Г.Г. не следва да се присъждат направените от
него разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260082/04.03.2021 г., постановено по АНД № 1188/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000611/02.10.2020 г., издадено от началника на РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Г.В.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 (двадесет) лева за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.