№ 398
гр. Казанлък, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100097 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция: ****, чрез адвокат М. Н. Д. от АК-С.З. с адрес за
призоваване: ****, офис 17, против „Неткредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от И.Н.Х.-С. и „Кредит
Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от К.В.В., с която се предявява установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК за
признаване за установено между страните, че договор за потребителски
кредит № **** от **** г., сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и
„Неткредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от И.Н.Х.-С., е изцяло недействителен. В условията на
евентуалност, че следните клаузи на договора от Договор за потребителски
кредит № **** от **** г. са нищожни, а именно: чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 4, ал. 3
от договора, съгласно който се дължи неустойка в размер на 420 лева, в
случай, че не се предостави обезпечение по договора в срок до края на
следващия ден от сключване на договора - чл. 11 от договор, съгласно който се
дължи възнаградителна лихва в размер на 38.75 % /тридесет и осем цяло и
седемдесет и пет процента/ върху главницата. Моли съдът да прогласи
нищожност на договор за предоставяне на гаранция № ****/**** г., сключен
между В. Б. Г., ЕГН ********** и ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК. В случай, че съдът уважи предявения иск,
моли да бъде осъден ответника „Неткредит” ООД да заплати на ищеца, на
1
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - липса на основание поради нищожност на
клаузите на договора, недължимо платената сума в размер на 132,27 лв., след
предприето на осн. чл. 214 от ГПК увеличение на цената на иска в хода на
процеса. Претендира разноски в производството. Представя банкова сметка
****. В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен
договор за кредит от **** г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца сумата в размер на 500 лева под формата на заемни средства, при
уговорен фиксиран лихвен процент от 38,75 % и ГПР от 46,42 %. Съобразно
клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия сключването
му работен ден заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 558 лева.
Едновременно се подписвал и договор за предоставяне на гаранция №
****/**** г. между ищеца и втория ответник „Кредит Гарант БГ“ ООД,
съгласно който ищецът се задължавал да заплаща по 67 лв. месечно
възнаграждение за обезпечаване Договор за потребителски кредит № **** и
бил със срок до 21.03.2025 г. Договорът за гаранция също бил нищожен, тъй
като на първо място противоречал на чл. 16 от ЗПК, по силата на която
разпоредба доставчикът на финансова услуга бил длъжен сам да оцени
платежоспособността на потребителя и да предложи цена на ползване на
заетите средства съответна на получените гаранции, а при отрицателна оценка
да откаже сключването на договора изобщо или искания размер на заема.
Сочи, че с изискването в срок до края на следващия ден да се представи
гаранция по чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит - банкова или
гаранция от небанкова институция в размер на 420 лева, длъжникът
съзнателно бил доведен до необходимостта да сключи възмезден договор за
предоставяне на гаранция и то с одобрено от заемодателя дружество - гарант.
Горното се потвърждавало и от факта, че договорът за гаранция бил сключен
на едновременно на една и съща дата с договора за потребителски кредит.
Сочи, че от партидата на двете ответни търговски дружества в ТР е видно, че
съдружници са едни и същи лица, както и че двете дружества са с един и същ
адрес на управление на различни етажи. На практика с договор за гаранция не
се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, а получаване на още
едно допълнително възнаграждение и съответно оскъпяване на договора за
кредит. На практика договорът за гаранция представлявал разход свързан с
договора за кредит, респ. разход за допълнителна услуга, която била
задължително условие за сключването на договора и предоставянето на заема
и следователно следвало да намери отражение в ГПР. Това от своя страна
водело до надвишаване петкратния размер на законната лихва и противоречие
с чл. 19, ал. 4 ЗПК, което правело договорът нищожен. Посочва, че в чл. 6, ал.
1 от договора за потребителски кредит било предвидено, че при неизпълнение
на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят дължал
неустойка в размер на 420 лева, която следвало да бъде престирана
разсрочено, заедно със заемната вноска. Ищецът усвоил изцяло заемния
ресурс, но не дължал плащане за неустойка. От правна страна се изтъква, че
2
клаузата за заплащане на неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции. Навеждат се доводи, че чрез
посочената клауза се заобикаляли изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се
целяла допълнителна печалба извън договорената възнаградителна лихва.
Поради изложеното се предявява исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********. Заявява, че предявеният
иск е допустим, но разгледан по същество същият се явява неоснователен, тъй
като между „Кредит Гарант БГ“ ООД и В. Б. Г. не бил сключван договор за
гаранция от **** г., гаранция не била издавана, респективно не било
заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Не било налице
облигационно отношение между ищеца и дружеството, поради което и
предявеният иск е неоснователен. Представеният договор за гаранция не бил
подписан от страните и не бил сключен от разстояние, ответникът оспорва
същия по реда на чл. 193 ГПК. Претендира разноски в производството,
включително юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100,00 лева. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде
определено по справедливост, като се има предвид, че съдът не е обвързан от
минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа
сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-
438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г.
на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
„Неткредит“, ООД, ЕИК *********, с който по същество се излага становище
за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че с клаузата за
неустойка се целяло обезпечаване на кредита след предоставяне на заетата
сума. Изтъква се, че договорът за кредит отговарял на изискванията на чл. 11,
ал. 1 от ЗПК. Навеждат се доводи за неоснователност на твърденията за
нищожност на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
доколкото същият съдържал информация за размера на ГПР, в който не
следвало да се включва неустойката. Поради изложеното моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се яви, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа изложеното в
исковата молба.
Ответниците, редовно призовани, не изпращат представител в
проведеното о. с. з., но в писмено становище поддържат изложеното в
отговорите.
3
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е сключил дистанционно с „Неткредит” ООД, ЕИК *********,
договор за потребителски кредит № **** на **** г., по силата на който
ответникът по главния иск е предоставил на ищеца по главния иск сумата в
размер на 500 лева под формата на заемни средства, при уговорен фиксиран
лихвен процент от 38,75 % и ГПР от 46,42 %. Съгласно чл. 4, ал. 3 от
Договора, в срок до края на следващия ден, считано от сключването на
договора, длъжникът следва да предостави на кредитора банкова гаранция или
гаранция от небанкова институция за сумата от 558 лева. При неизпълнение в
срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 6, ал. 1 от договора,
длъжникът следва да заплати на кредитора неустойка в размер от 420 лева.
Именно предвид тези обстоятелства в деня на сключване на договора за
кредит – **** г. е сключен и Договор за предоставяне на гаранция № **** с
„Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, по който ищецът се е задължил да
заплати сумата от 402 лв. – възнаграждение за предоставяне на гаранция (чл.
1, ал. 3, т. 2), заедно с вноската по отпуснатия кредит, със срок до 21.03.2025 г.
В чл. 1, ал. 1 от договора за гаранция е посочено, че „Кредит Гарант БГ“ ООД
се задължава да издаде на „Неткредит“ ООД гаранция за сумата от 558 лв., с
цел гарантиране изпълнението на паричните задължения на Г. по Договор за
потребителски кредит № **** от **** г.. Освен това от съдържанието на
процесните договори се установява, че тази обща сума следва да се погасява
по едни и същи банкови сметки, с титуляр „Неткредит“ ООД, заедно с
погасителните вноски по договора за кредит, като „Кредит Гарант БГ“ ООД
изрично е дало съгласие плащанията по възнаграждението за гаранцията да се
събират от „Неткредит“ ООД за негова сметка.
По делото са приети като доказателство и извадка от имейла на ищеца, с
която е видно, че е потвърдил сключването на договора и е приел условията по
договора.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вх. № ****г.,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението ГПР по процесния договор е 46,42%. Неустойката за
непредоставяне на обезпечение в размер на 420,00 лева не е включена като
разход в ГПР. Размерът на надвнесената сума от ищеца над главницата е
132,27 лева. Начислени лихви - 58,00 лева или 38,75% на годишна база.
Целият размер на неустойката - 420,00 лева към размера на главницата -
500,00 лева е 84%.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи от правна страна
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 и пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
4
В доказателствена тежест на ищеца да докаже пълно и главно по делото,
че между страните има сключени договор за потребителски кредит и гаранция
с твърдените клаузи, които ги правят нищожни, в който случай ответникът
следва да докаже, че не са налице визираните пороци и от там, че договорите
са действителни.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на
потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от
ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Кредиторът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният
договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за
потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Следва да се има предвид също, че автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора,
включително да уговорят възнаграждения, такси, неустойки и др., е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
По исковете за признаване за установено между страните, че договор за
потребителски кредит № **** от **** г., сключен между В. Б. Г., ЕГН
********** и „Неткредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от И.Н.Х.-С. и договор за предоставяне на
гаранция № ****/**** г., сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и
ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: **** са изцяло недействителни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК:
Между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето
5
на паричен заем в размер от 500 лева. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК. Процесният договор, представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1
ЗПК, са посочени, императивно установени реквизити, които договорът
следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му,
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
В чл. 6, ал. 1 от договора страните са се съгласили, че при
непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение - гаранция в
полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер
на 420 лева. В тежест на заемателя е да осигури предоставяне на банкова
гаранция по аргумент на чл. 4, ал.3 от Договора. След като той търси бързо
кредитиране въведеното изискване в чл. 4 от Договора на практика е
неосъществимо. Още повече, че съответната Банка или небанкова финансова
институция, за да осигурят банкова гаранция ще изискват съответно
заплащане на услугата или вмененото задължение на заемополучателят е
изначално неизпълнимо. Неизпълнението на това задължение не е свързано
пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза
извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
накърнява добрите нрави и поставя в неравностойно положение
икономически по-слабата в преговорите страна по правоотношението.
Безспорно се установи, че предоставянето на обезпечение по сключения
с „Неткредит“ ООД договор за кредит е било задължително условие за
сключването на договора и следователно сключването на договора за
предоставяне на гаранция се явява задължително условие за сключване на
договора за кредит. Договорът за гаранция е сключен от ищеца, с посочено от
ответното дружество лице, като гаранцията се предоставя във връзка с
кандидатстване за потребителски кредит именно с кредитор „Неткредит“
ООД, респ. при условия, които ищецът не може да предоговори и измени.
Възможността да се откаже от предоставянето на обезпечението, при
невъзможност да предостави някое от другите две възможности за
обезпечаване на кредита, би имала за последица анулиране на заявката за
6
кредит, а следователно и невъзможност да бъде сключен договора за кредит.
На практика това превръща сключването на договора за предоставяне на
гаранция в задължително условие за получаването на кредита. Това
положение съставлява и неравноправно третиране на потребителите, с оглед
срока на разглеждане на заявлението за кредит в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с гаранция от небанкова финансова
институция - „Кредит Гарант БГ“ ООД (предложено и одобрено от
„Неткредит“ ООД дружество). Потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на гаранция“, с посоченото в уебсайта на
кредитора юридическо лице - гарант. Договорът за гаранция има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга. Поради изложеното съдът
намира, че сключването на договор за предоставяне на гаранция се явява
допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за
кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се
стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е
известен на кредитора – т. е съдът намира, че безспорно следва да бъде
включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР. Между двата
договора е налице безспорна обвързаност. В случая, акцентът се поставя върху
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс.
На следващо място, съгласно чл. 19 ЗПК - ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите,
които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на
възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК - ГПР да не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва.
С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща
търговска практика по см. на С-453/10 на СЕС. Уговорката има неравноправен
характер, от което следва неравноправен характер на договора относно цената
на отпуснатия кредит. При включване на това скрито възнаграждение,
размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК,
следователно с оглед чл. 19, ал. 5 ЗПК, предвиждащ, че клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е. договорът за кредит
следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова, ако
съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
7
потребителя, неговите преки и косвени разходи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 46.42%, но от съдържанието
на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Горното се подкрепя и
от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК –
непосочване на годишен процент на разходите. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата
на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не са оповестили действителен
ГПР в договора за кредит и договор за предоставяне на гаранция ответниците
са нарушили изискванията на закона.
Ето защо процесните договори за потребителски кредит и договор за
предоставяне на гаранция са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С оглед уважаване на главните искове съдът не дължи произнасяне по
евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи от договора за
потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Съгласно заключението по назначената съдебно -
счетоводна експертиза с вх. № ****г., размерът на надвнесената сума от
ищеца над главницата е 132,27 лева. Предвид това осъдителния иск на ищеца
също се явява доказан и следва да бъде уважен за сумата от 132,27 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 100 лв. за
внесена държавна такса по 50 лв., всеки от ответниците, 339 лв. депозит за
ССчЕ по 169,50 лв. всеки от ответниците, както и адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лв. (400 лв. дължими от „Неткредит“ ООД и 400 лв. - от
„Кредит Гарант БГ“ ООД). Неоснователни се явяват възраженията на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния
случай, тъй като въпреки, че исковете се основават на един и същ
правопораждащ факт – недействителността на договор за кредит и гаранция,
то предвид цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и
предприетите процесуални действия на ищеца, във връзка със защитата на
съответното право (т. е. положеният от пълномощника труд) за доказване на
8
претенциите си по всеки от исковете, същото не се явява прекомерно в
претендирания общ размер от 800 лв. вкл. съобразно разпоредбите на Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По осъдителния иск не следва да бъде присъждано
възнаграждение, тъй като цената на иска е много под претендирания
адвокатски хонорар и установителния иск има обуславящ характер по
отношение на осъдителния такъв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предявен от В.
Б. Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ****, чрез адвокат М. Н. Д.
от АК-С.З. с адрес за призоваване: ****, офис 17, против „Неткредит” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
И.Н.Х.-С., Договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен
между страните по делото.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предявен от В.
Б. Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ****, чрез адвокат М. Н. Д.
от АК-С.З. с адрес за призоваване: ****, офис 17, против „Кредит Гарант БГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от К.В.В., Договор за предоставяне на гаранция № ****/****
г..
ОСЪЖДА „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от К.В.В., ДА ЗАПЛАТИ на В. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: ****, чрез адвокат М. Н. Д. от
АК-С.З. с адрес за призоваване: ****, офис 17, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, сумата в размер на 132,27 лв., представляваща недължимо платената
сума по Договор за потребителски кредит № **** от **** г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Неткредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
И.Н.Х.-С., да заплати на В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
****, чрез адвокат М. Н. Д. от АК-С.З. с адрес за призоваване: ****, офис 17,
сумата от 619,50 лв., представляваща съдебни разноски, от които 50 лв.
заплатена държавна такса, 169,50 – възнаграждение за вещо лице и 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кредит Гарант БГ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
К.В.В., да заплати на В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
****, чрез адвокат М. Н. Д. от АК-С.З. с адрес за призоваване: ****, офис 17,
сумата от 619,50 лв., представляваща съдебни разноски, от които 50 лв.
9
заплатена държавна такса, 169,50 – възнаграждение за вещо лице и 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Стара
Загора в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10