Производството е по реда на чл.152а ал. 10- ал.11 от НПК и е образувано по протест на Районна прокуратура Кърджали против определение № 32/28.10.2005 година, постановено по НЧД № 90/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което спрямо Шабан Ибрям Алибаш от с.Жълти бряг, общ. Стамболово- уличен по дознание № 740/2005 година на РПУ Кърджали, е взета мярка за неотклонение “гаранция” в размер на 350 лева. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста. Ответникът по протеста и уличен лично и чрез защитника си оспорват протеста и молят протестираното определение да бъде потвърдено като законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваното определение, приема за установено: В протокол за разпит на уличено лице от 25.10.2005 година по дознание № 740/2005 година по описа на РПУ Кърджали, Шабан Ибрям Алибаш от с.Жълти бряг, общ. Стамболово е уведомен, че спрямо него започва наказателно преследване за това, че на 24.10.2005 година в с.Божурци, общ. Черноочене отнел чужди движими вещи- пари на стойност 650.00 лева, от владението на Ердинч Реджеб Али от с.с., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. В Районен съд Кърджали, на 28.10.2005 година е внесено искане от Районна прокуратура Кърджали на основание чл. 152а ал.1 от НК, за вземане спрямо уличения на мярка за неотклонение “задържане под стража”. В проведеното производство по реда на чл. 152а ал.1- ал.8 от НПК, с определение № 32/28.10.2005 година по НЧД № 90/2005 година, Кърджалийският районен съд, е взел спрямо уличения Алибаш мярка за неотклонение “гаранция” в размер на 350.00 лева. Съдът, за да приеме, че искането на прокуратурата за вземане на мярката за неотклонение “задържане под стража” е неоснователно, е счел, че първата от двете кумулативните предпоставки по чл. 152а ал.6 от НПК, а именно наличието на обосновано предположение, че престъплението по чл. 198 ал.1 от НК е извършено, не е налице. За да направи извода си е обсъдил, че от доказателствата по делото не може да се направи предположение, че уличеният е извършител на деянието, за което спрямо него е започнало наказателно преследване. Този извод на съда е обоснован, поради което и протестираното определение е правилно. Данни за липсата на парите, предмет на обвинението, се съдържат единствено в показанията на св. Али, като самият той като пострадал в показанията си пред съдия, не е заявил, че нанесеният му побой е във връзка и с цел отнемането на тези пари, или най-малкото, за да запази уличеният владението върху открадната вещ. Безспорно от неговите показания става ясно, че побоят и влизането в дома му през нощта на инкриминираната дата е станало именно заради отношенията, които е поддържал този свидетел със св. Осман. Следва да се има предвид също така, че в показанията на последната не се съдържат данни дали същата вечер св.Али е имал такава сума пари у себе си, ако е имал- къде я е държал и за каква цел му е била необходима. В тази връзка, показателно е противоречието в обсъжданите свидетелски показания относно следното обстоятелство: св. Али твърди, че сумата бил взел от майка си, за да пазаруват на следващия ден със св. Осман в гр. Хасково, докато самата свидетелка заявява, че й било известно, че св. Али отишъл при майка си, за да вземе от нея пари, които му трябвали, защото щял да заминава на работа на “Пампорово”. Останалите разпитани свидетели- Емин и Хасан с показанията си не сочат допълнителни факти относно това имал ли е св.Али пари, каква сума; били ли са му отнети и пр., напротив, същите сочат, че са дошли в дома на свидетеля, за да отведат св.Осман при родителите й, тъй като последните не били съгласни тя да живее със св. Али. При това положение, по делото не може да се направи обосновано предположение, че уличеният е извършил престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. Данните за извършени в съвкупност други престъпления, не могат да бъдат основание спрямо него да бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража” за обвинението, което му е предявено. Презумпцията по чл. 152 ал.2 т.2 НПК в настоящото производство е оборена: от една страна липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че съществува опасност уличеният да се укрие; от друга страна опасността да извърши престъпление също не се установява поради липсата на обосновано предположение, че е извършил престъплението. Ето защо и с оглед на изложеното, въззивният протест се явява неоснователен. Определението на съда като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 32/28.10.2005 година, постановено по НЧД № 90/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което спрямо Шабан Ибрям Алибаш от с.Жълти бряг, общ. Стамболово, ЕГН **********- уличен по дознание № 740/2005 година на РПУ Кърджали, е взета мярка за неотклонение “гаранция” в размер на 350 лева. Препис от определението да се връчи на органите на досъдебното производство и ОЗСА - Кърджали за сведение и изпълнение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|