Решение по дело №1148/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Х., с [ЛНЧ], [държава], с адрес: [населено място], [жк], против Решение № 11185 от 28.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на жалбоподателя на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента бил наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за оспорващия е налице възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход.

Анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът за закрила. Същевременно органът не изследвал обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава] и региона на страната, в който евентуално щял да бъде върнат.

Още повече, позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, респ. чл. 9, ал. 5 ЗУБ, ДАБ не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата.

На следващо място ДАБ следвало да извърши обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността жалбоподателя да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в момента. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването на жалбоподателя в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Същевременно не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването на жалбоподателя именно в посочената област.

Следователно атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011 /95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата.

Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С- 465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му.

Следователно в решението си ДАБ не прави обоснована връзка между твърдените от оспорващия факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава] в област Д. А., в която щял да бъде върнат. Информацията, на която органът се позовавал, не отговаряла на реалната ситуация в страната му на произход и дори административния орган си противоречал в анализа и опита си да докаже, че при евентуалното завръщане на оспорващия в [държава], последният би могъл да води нормален живот.

По този начин неразгледани по същество останали причините, довели до напускане на местоживеенето на жалбоподателя поради основателен страх от преследване именно там.

Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], провеждал заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините жалбоподателя да напусне държавата си по произход били свързани с твърдени от последния актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ.

Оспорващият се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата му на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ.

Заявява, че въпреки, че през последните години международното внимание било изместено, то безспорно въоръженият конфликт в [държава] продължавал. В държавата му на произход и в конкретното му местоживеене продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] е неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът е преценил.

Жалбоподателят счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила.

По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Като не бил обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не е съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателя с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяна на същия, което от своя страна като последица водело и до незаконосъобразност на административния акт, който следвало да бъде отменен.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Назначеният му процесуален представител - адв. С. Н. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Твърди, че в обжалвания административен акт не са изяснени всички относими факти, свързани с личното положение на жалбоподателя и със ситуацията в държавата му по произход.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че анализът, направен от административния орган, бил задълбочен и обхващал всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон и не били налице основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира обжалваното решение за обосновано и законосъобразно, поради което предлага жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх.№ 271000-6048/11.07.2024 г. по описа на Районно управление – Харманли в ОД на МВР – Хасково жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България (л. 77). На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП-33462/12.07.2024 г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33462/12.07.2024 г. (л. 74), в който е вписан с имената А. А. Х., от *** пол, роден на [дата]. в [населено място], обл.Д. А., [държава], с идентичен постоянен адрес, [държава], ***, религия – ***, ***, с *** образование, *** професия, семейно положение - ***, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките на чужденеца – родители, *** братя и *** сестри, всички с местонахождение в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 56).

С Писмо рег. № УП-33462/17.07.2024 г. (л. 51) от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от А. А. Х. молба за закрила. В писмо с рег. № М-14592/10.09.2024 г. (рег. № УП-33462/11.09.2024 г. в ДАБ при МС) (л. 34) на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 09.08.2024 г. (л. 43 и сл.), в което същият е потвърдил отбелязаното при попълването на регистрационния лист и е заявил, че не е използвал други имена, нито псевдоним. Брат му, А. А. Х., роден през *** година, се намирал в лагера в Харманли. Заедно с него дошли в България. Напуснал Сирия нелегално през юли 2024 година, като пътувал с брат си за Турция. В Турция пребивавали около една седмица, след което продължили към България. Влязъл в Република България нелегално на 11.07.2024 година, през оградата със стълба, в група от девет души. Преходът бил извършен пеша, а след това каналджия ги докарал с кола до Харманли. Там им показал къде се намира лагера, след което си тръгнал. По-късно били задържани. Нямал възможност да подаде в Турция молба за международна закрила. Не притежавал документи, издадени от Турция, и не знаел какви са процедурите в страната. Заявил, че не иска да остане в Турция, защото там положението било нестабилно и съществувала опасност да бъде екстрадиран в Сирия. Последният му адрес в Сирия бил в [населено място], в област Д. А., където живял до отпътуването си. Притежавал само сирийско гражданство, а личната си карта изгубил в Сирия. Не бил арестуван нито в Сирия, нито в друга страна, и не бил осъждан. Притежавал арабско етническо потекло и се идентифицирал като сунитски мюсюлманин. Нямал проблеми поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения. Не е бил член на политическа партия, организация или религиозни общности. Нямал възможност да учи, не ходил на училище, а по професия бил земеделец. Напуснал Сирия заради войната - конфликтите между *** племена и *** се водели близо до неговото село. Въпреки че в самото село нямало бойни действия, те били наоколо, а войната между *** и *** продължавала вече три години. През този период се водели и боеве с ДАЕШ. Семейството му нямало финансова възможност да напусне С. по-рано. Срещу него не били отправяни лични заплахи и не бил подложен на насилие. Заявява, че не би се върнал в Сирия, тъй като ситуацията там не била стабилна и не се очаквало мирно решение на конфликта. В С. имал близки роднини – баща, майка, *** братя и *** сестри, които живеели в същото село. Те нямали проблеми в страната. Подал молба за закрила в България, защото страната му се сторила хубава, с мирна обстановка и възможности за легален статут.

С Решение № 11185 от 28.10.2024 г. (л. 11 и сл.) Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 04.11.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 07.11.2024 г. и регистрирана с вх.№ УП-33462/07.11.2024 г. по описа на ДАБ при МС (л. 4).

 

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.5 9 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му и обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. Х..

 

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В тази връзка, с оглед възраженията в жалбата следва да се посочи, че ответникът не е тълкувал неправилно и превратно Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., доколкото бежанската история на търсещия закрила не може да бе определена като такава, обосноваваща прилагане на изложеното по-горе от визираното решение на Съда на Европейския съюз по отношение на жалбоподателя.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9 , ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната информация в Справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г. и Справка с вх.№ ЦУ-1624/12.07.2024 г., двете издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно С. арабска република. Предвид изложеното в тях е приел, че в [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се подобрила значително и към настоящия момент не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки трудната обстановка в [държава], при евентуалното завръщане на кандидата за международна закрила в родината му нямало да се стигне до неблагоприятни последици за него. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото действително не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в провинция Д. З., където живял, било физически достъпно, релевантно и разумно, като там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и фактът, че цялото му семейство живеело в [населено място], в посочената провинция, и обстоятелството, че те не напуснали [държава] обосновавало по безспорен начин ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и в частност с тази в района, в който е живял жалбоподателят до напускането на страната.

От информацията в приложената Справка с вх.№ ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС се установява, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011 г., но от 2020 г. насам конфликтът се намира в състояние на застой. Фронтовите линии остават относително стабилни и никоя от враждуващите страни не започва нова продължителна офанзива за превземане на територия. Конкретно се сочи, че фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. С. правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Д., Х., Л. и Х., са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012 г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция Идлиб, на границата с Турция, където били разположени десетки предимно ислямистки групи.

В Справка с вх.№ ЦУ-1624/12.07.2024 г. се съдържа информация за провинция Д.З.. Действително, от същата става ясно, че ситуацията със сигурността в тази провинция е неприемлива. Въпреки това обстановката там не следва да се счита за показателна за общото положение в [държава], съответно да се преиема, че на територията на цялата страна съществува безогледно насилие, характеризиращо се мащаб и интензивност, обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут на всички сирийски граждани, живели на тази територия. Затова не може да се приеме, че липсата на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в Д. З. е пропуск на ответника, който да се определи като съществен, съответно имащ за последица отмяна на оспорения акт поради липса на мотиви.

В хода на съдебното производство е представена Справка с вх. № МД-02-41/05.11.2024 г. В същата се съдържа актуална информация относно ситуацията със сигурността в провинция Д.З., която не се променила значително в сравнение с тази от юли 2024 г.

Според справките в [държава] са регистрирани случаи на насилие. Ясно е обаче, че в отделни провинции на страната тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори да се приеме наличие на въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. А. Х.. Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е достигнал нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Преди да напусне страната, не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава], неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в [държава] и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи, че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. Ето защо, не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава], както и от информациите от общодостъпни източници. От същите следва извода, че в страната ситуацията е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

 

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х., с [ЛНЧ], [държава], с адрес: [населено място], [жк], против Решение № 11185 от 28.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.