РЕШЕНИЕ
гр. София, 3 октомври 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 състав в открито съдебно заседание на
осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ЕНЧЕВ
При секретаря
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 1166 описа за 2017 год. , за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове
по реда на чл.57 от ЗБН с правна квалификация чл.240, ал.2 от ТЗ.
Ищците - синдиците на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) са предявили искове за обезщетение за вреди от действията на
ответниците в качеството им на бивши членове на управителния съвет и
изпълнителни директори на банката. Поддържа се, че ответниците са били
администратори на банката по смисъла на ДР от ЗБН. В исковата молба се твърди,
че по договор за банков кредит от 8.05.2014, подписан от двамата ответници,
заедно с трето за спора лице, банката е претърпяла вреди в общ размер на отпуснатия
кредит от 395 000лв., защото кредитът е отпуснат в нарушение на
установените правила и на предвидената процедура по отпускане на кредити
съгласно Правилника за кредитната дейност на банката, при липса на изискуеми за
одобряването му документи и не е бил обезпечен. Твърди се също, че ответниците
са нарушили и задълженията си по сключените договори за управление на банката и
че не са положили грижа на добър търговец, поради което настъпилите за банката
вреди са пряка и непосредствена последица от действията им. Нарушенията на
ответниците се изразяват в допускане на усвояване на средствата по недостатъчно
обезпечен кредит, не са упражнили текущ и последващ контрол и не са предприели
действия за защита интересите на банката. Претендира се заплащане на сумата
395 000 лв. солидарно от двамата ответници, а при условията на
евентуалност – разделно от всеки от тях по равно, т.е. по 197 500лв., ако се
приеме, че не са налице предпоставки за солидарна отговорност на ответниците.
Ответниците И.А.З. и А.М.П.
не са подали в срок отговори на исковата молба. В съдебно заседание те оспорват
изцяло исковете като неоснователни и поддържат, че липсва тяхно противоправно
поведение, не се доказва вреда от
действията им, както и не е налице причинна връзка между техните действия и
евентуална вреда.
Софийски градски съд
намира за установени следните факти от значение за решаване на правния спор:
На 8.05.2014г. между „К.т.б.“
АД и манастир „Св.св.К.И Д.“ е сключен договор за банков кредит, по силата на
който банката е предоставила на манастира кредит от 395 000лв. Безспорно между
страните по делото е обстоятелството, че при сключване на договора банката е
била представлявана от двамата ответници, които са подписали договора от нейно
име. При отпускане на кредита е било представено становище от юрисконсулт на
банката с дата 8.05.2014г., според което са представени необходимите документи
относно правния статут на кредитополучателя и за учредяване на обезпечението. В
договора са подробно уговорени условията за отпускане на кредита, размерът на
лихвите и комисионните, както и краен срок за погасяване на кредита 1.03.2015г.
Договорено е, че независимо от посочения падеж на задължението на
кредитополучателя, той се задължава да погасява предсрочно кредита чрез
постъпленията по банковите си сметки банката, както и при постъпления от ДФ
„Земеделие“, дължими по договор за отпускане на финансова помощ. Според
договора кредитополучателят е следвало да предостави като обезпечение встъпване
в дълг от „КИК Д.“ ООД, особен залог на вземания на посоченото дружество по
разплащателните му сметки в банката, както и залог върху свои вземания по
разплащателните си сметки в банката и залог върху остатъка от свои вземания в
размер 395 855,60 лв. от ДФ „Земеделие“. Също на 8.05.2014г. страните са сключили
и договор за залог, по силата на който манастирът е учредил в полза на банката
залог върху горепосочените свои вземания. На посочената дата освен това е
направено и искане от манастира за усвояване на отпуснатия кредит от
395 000лв. чрез прехвърлянето им по сметка на манастира в банката, което
искане е било одобрено.
На 8.05.2014г. между
банката и „КИК Д.“ ООД е сключен и договор за особен залог на вземания, по
силата на който дружеството е учредило в полза на банката залог по реда на ЗОЗ
върху свои вземания по две разплащателни сметки в банката като обезпечение на
вземанията на банката по договора за кредит с манастира. Не се установява
посоченият особен залог да е бил вписан. В Централния регистър на особените
залози липсват вписвания по партидата на манастира. С договор за встъпване в
дълг от 9.05.2014г. между банката и „КИК Д.“ ООД дружеството е приело да встъпи
като солидарен длъжник в задълженията на манастира, възникнали по договора от
8.05.2014г. Впоследствие с решение на Софийски градски съд от 19.12.2016г. „КИК
Д.“ ООД е обявено в неплатежоспособност и свръхзадълженост и е открито
производство по несъстоятелност спрямо дружеството. „К.т.б.“ АД (н) е предявила
в производството по несъстоятелност пред синдика на дружеството множество свои
вземания, основани на различни договори за кредит с това дружество, но сред
предявените вземания не фигурира това по договора за встъпване в дълг от
9.05.2014г.
От представените по делото
писмени доказателства – годишни финансови отчети, счетоводни баланси,
нотариални актове, справки от Агенция по вписванията и други, съдържащи се
включително и в представената преписка на ДФ „Зеимеделие“ се установява, че към
датата на сключване на договора за банков кредит манастир „Св.св.К.И Д.“ е
притежавал активи, в това число и недвижими имоти.
По силата на договор от 2013г.
манастир „Св.св.К.И Д.“ е възложил на
„КИК Д.“ ООД да извърши реконструкция и
реставрация на старото манастирско крило при цена и количествено-стойностна сметка, посочени в
договора и одобрени от ДФ „Земеделие. На
22.03.2013г. манастир „Св.св.К.И Д.“ е сключил договор с ДФ „Земеделие“ за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер 792 018лв. по мярка 322
“Обновявяне и развитие на населените места“ от Програмата за развитие на
селските райони. Впоследствие договорът е бил променян неколкократно с анекси,
подписани в периода 2013-2015г. относно размера на отпусната безвъзмездна помощ
и относно други условия на договора, включително и е одобрено промяна на
сметката на манастира, по която да се превежда отпуснатата помощ. На
28.11.2014г. манастирът е сключил договор за строителство с друго търговско дружество за извършване на
реконструкция и реставрация на старото крило на манастирската сграда. На
17.09.2015г. от страна на ДФ „Земеделие“
е оторизирано плащане по сметка на манастира в друга банка на сумата 395 254,30лв. Според писмо от ДФ
„Земеделие“ от 8.01.2016г. до председателя на църковното настоятелство на
манастир „Св.св.К.И Д.“ плащането на посочената сума е извършено на
30.09.2015г., а авансово е била заплатена и сумата 395 864,60лв. Според
представено по делото извлечение от сметка на манастира в „К.т.б.“ АД,
посоченото авансово плащане е било извършено по тази сметка. От същата сметка
впоследствие е бил усвоен и отпуснатият кредит по договора от 8.05.2014г.
С писмо от 16.09.2016г.,
получено в банката с вх. № от 25.10.2016г. и.д. игумен на манастир
„Св.св.К.И Д.“ е уведомил банката, че преведените пари по кредита незабавно са
били преведи на“КИК Д.“ ООД по договора за ремонт и реставрация, но при затварянето
на банката дружеството е спряло да функционира и не е могло да вложи тези
средства, за които се предполага, че са останали по сметката му в „КТБ“ АД, за
извършване на реставрацията. Това е наложило манастирът да наеме друг
изпълнител на работата, който е получил изплатената от ДФ „Земеделие“ субсидия.
В писмото се съдържа и предложение до банката за постепенно връщане на
главницата по кредита.
С писмо от 6.08.2015г.,
връчено на 11.08.2015г. синдиците на банката са поискали от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да извърши по сметката на манастира в
банката превод на сума или суми с общ размер на заложеното от манастир „Св.св.К.И
Д.“ вземане към банката като обезпечение на основание сключения на 8.05.2014г.
договор за учредяване на залог върху вземания.
За вземанията си по договора
за кредит банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с
изпълнителен лист, издадени от Брезнишки районен съд на 8.01.2016г. за сумите:
главница 395 000лв., просрочена редовна лихва 27 725,93лв.,
просрочени лихви върху просрочена главница 48 365,65лв., текуща лихва
208,47лв., неустойка върху просрочена главница 4 136,54лв., комисионна
2 765лв. и разноски от 14 876,05лв.
Двамата ответници са били
членове на управителния съвет на банката към 8.05.2014г., заедно с още две
други физически лица, като са били отстранени от тази длъжност с решение на УС
на БНБ № 73 от 20.06.2014г. Двамата са имали и сключени договори за управление
на банката, съответно от 18.10.2012г. за ответника П. и 21.07.2003г. за
ответника З..
В банката е съществувал
вътрешен акт – Правилник за кредитната дейност, одобрен през 2012г., който е
уреждал условията, процедурите и реда за проучване, разрешаване, сключване,
управление, отчетност и контрол на кредитни сделки от банката, както и
функциите, правата и задълженията на различните служители и длъжностни лица на
банката по повод посочените дейности.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза отпусната по кредита сума от 395 000лв. е
усвоена еднократно от манастира на 8.05.2014г. Към 29.03.2018г. посочената сума
представлява непогасена главница, а общото задължение по кредита, след отчитане
на постъпили частични плащания, възлиза на 585 716,28лв. и включва освен
посочената главница още лихви, неустойки, комисионни, законна лихва и разноски.
При така установените релевантни
факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Предявените и главни, и евентуални
искове предполагат да се установи по безспорен начин, че ответниците носят
отговорност за причинени на банката вреди
чрез действията им като изпълнителни директори на банката. Правната
квалификация на исковете е чл.240, ал.2 от ТЗ.
Разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗБН съдържа единствено процедурни правила
относно реда и сроковете за действие на синдиците при предявяване на искове
срещу бившите администратори на банката за ангажиране на тяхната имуществена,
но не представлява самостоятелно основание за търсене на такава отговорност. Законовото определение за „администратор“ на банка се съдържа в §1,
т.2 от ДР на ЗБН и от него е явно, че администраторите на банката са три групи
лица: на първо място това са членовете на управителните и надзорните съвети, на
второ място това са служители с ръководни функции в банката и на трето място
това са лица, които са овластени по някакъв начин да сключват сделки за сметка
на банката. Затова исковете срещу администратори за ангажиране на тяхната
имуществена отговорност спрямо банката, съгласно чл.57, ал.3 от ЗБН, са
проекция на качеството, което съответният администратор има по отношение на
банката и представляват правна възможност, съществуваща по силата на
правоотношението, създадено между банката и съответното лице. Възможните
правоотношения между банката и администратора са ясно посочени в цитирания §1,
т.2 от ДР на ЗБН – това са или отношения на възлагане на управление по смисъла
на глава ХІV, раздел ІХ от ТЗ, или трудови правоотношения по КТ, или
правоотношения на търговско или гражданско-правно представителство. Всички тези
възможни видове правоотношения намират своята подробна уредба в съответния
нормативен акт – ТЗ, КТ или ЗЗД, включително и по отношение на възможните
искове за реализиране на имуществената отговорност на съответното лице спрямо
банката. При това положение правните възможности, които банката има спрямо
администраторите произтичат за банката по силата на изрични правни норми –
чл.29 и чл.240 от ТЗ, чл.203-212 от КТ, чл.79 във вр. с чл.36-43 от ЗЗД. В
разглеждания случай, предвид безспорно установените обстоятелства, че двамата
ответници са били членове на управителния съвет на банката към 8.05.2014г. и
следователно са имали качеството „администратори“ на банката, предявените срещу
тях искове следва да се разглеждат в светлината на цитирания чл.240, ал.2 от ТЗ.
Отговорността на членовете на
управителните или надзорните съвети по цитирания текст е гражданско-правна гаранционна
отговорност по своето естество. Затова тя предполага да се установи допуснато неизпълнение
на законови или договорни задължения от съответното лице, член на съвета, както
и наличието на вреда и на причинна връзка между вредата и поведението на
лицето. Доколкото става въпрос за гражданско-правна отговорност при установено
противоправно поведение вината се предполага до доказване на противното.
От събраните доказателства и от
публично известните обстоятелства във връзка с фалита на „К.т.б.“ АД е
очевидно, че отговорност към банката за свои действия ответниците могат да
носят само за периода до 20.06.2014г., когато са били отстранени от заеманите
от тях длъжности с решение на Управителния съвет на БНБ. След посочената дата
ответниците не са имали правна, а и фактическа възможност да осъществяват
каквито и да било действия от името или за сметка на банката или в изпълнение
на функциите им на членове на управителния съвет. Съответно, те не са могли да
взимат и никакви решения, обвързващи банката или да осъществяват някаква контролна
дейност.
Събраните по делото доказателства сочат,
че фактическите и правни действия, които двамата ответници са извършили във
връзка с договора с манастир „Св.св.К.И
Д.“ се ограничават единствено до подписване на договора като лица, представляващи
банката, както и подписване на съпътстващите го договори – за учредяване на
залог от страна на манастира и двата договора с „КИК Д.“ ООД. Затова преценката
за това дали е налице неизпълнение на законови, договорни или с друг източник
задължения на двамата ответници следва да се насочи преди всичко към посочените
техни действия, както и евентуално към техни бездействия, които биха
представлявали неизпълнение на възложени им задължения.
Действащите в страната закони в периода
май-юни 2014г. не поставят някакви конкретни задължения относно ред, начин и
условия за сключване на договорите за банкови кредити в тежест на членовете на
управителните съвети на търговските банки нито им възлагат някакви контролни
правомощия по отношение изпълнението на конкретни банкови сделки. В частност,
такива задължения за тях не произтичат от ТЗ или от ЗКИ. При това положение не
може да се приеме, че със сключването на договора за кредит от 8.05.2014г. и
останалите съпътстващи го договори ответниците са нарушили някакви свои
произтичащи от закон задължения. Също така не може да се приеме, че е било
налице противоправно бездействие на ответниците в хипотези, в които законите са
изисквали от тях да предприемат конкретни действия.
Съществуващият в банката и действал към
момента на сключване на договора от 8.05.2014г. Правилник за кредитната дейност
(ПКД) урежда подробно условията и реда
за проучване, разрешаване, сключване, управление и контрол на кредитните сделки
на банката. Съдът намира за необходимо да отбележи, че представения като
доказателство по делото от ищците заверен екземпляр от ПКД от 2012г. не съдържа текстове като
чл.4.11, чл.4.11.3 и др. подобни, на които изрично се позовават ищците в
уточнителната си молба от 25.04.2017г. Доколкото самите ищци са представили
завереното копие от правилника и между страните няма спор, че именно това е
вътрешният акт на банката, действал в периода на сключване на договора за
банков кредит, съдът приема, че следва да основава правните си изводи на този
приет като доказателство документ.
Според ПКД, раздел ІІ от глава ІІ,
органи по управление на кредитния риск са Кредитния комитет, Управление
„Кредитиране“, Управление „Правно“ и дирекция „Кредитен риск“. Съгласно глава
ІV от ПКД контролът по предоставените кредити се осъществява от
съответни служители на банката по предвидения в цитираната глава ред и начин.
Тези служители са на първо място кредитни специалисти във финансовите центрове
или в Управление „Кредитиране“, а освен това и служители в различните дирекции
на банката, преди всичко Дирекция „Кредитен риск“. Задължения по осъществяване
на контрол имат също началникът на Управление „Кредитиране“ и Кредитният
комитет. В глава ІІІ на ПКД се съдържа
подробна уредба на процедурите за сключване на кредитни сделки и на
документите, които са необходими за тази цел, както и съдържанието на
договорите. Обработката на документите по кредита се извършва от кредитен
специалист, а юрисконсулт на банката изготвя правен анализ. Подготовката на документите
за отпускане на кредит и изготвянето на становище са правомощия на съответните
служители на банката, включително на ниво началник Управление и директор на
Дирекция. Кредитното досие, заедно с анализите и становищата се предават на
съответния изпълнителен директор. Задължение на изпълнителните директори е да
обсъждат предлаганата сделка. В случаите, когато се налага вземане на решение
от управителния съвет, изпълнителните директори внасят предложение за
разглеждане на сделката чрез председателя на управителния съвет или чрез
председателя на надзорния съвет, ако се
стига до формиране на голяма кредитна експозиция към дадено лице.
Анализът на цитираните разпоредби на
Правилника за кредитната дейност на „К.т.б.“ АД
показва, че единствените задължения на членовете на управителния съвет
във връзка със сключването на договори за банков кредит са свързани с
преценката (обсъждане) на предложените договори, на базата на предоставените им
документи, анализи и становища, изготвени от дружи служители на банката.
Членовете на управителния съвет нямат задължения да следят за това дали
останалите служители на банката са спазили установените правила и процедури при
отпускане на кредита, нито да следят за наличието на обезпечения. Те нямат и задължения
да упражняват текущ и последващ контрол във връзка с отпускането на кредита,
нито да разрешават и проследяват усвояването на средствата и да предприемат
някакви действия за защита интересите на банката. Посочените действия и
преценки са възложени от ПКД на други служители на банката. В този смисъл са
неоснователни твърденията в исковата молба за допуснати от ответниците такива
нарушения. При сключване на договора за
кредит са били налице необходимите документи, както и е било изготвено правно
становище, според което са представени необходимите документи относно правния
статут на кредитополучателя и за учредяване на обезпечението. Налице е било и
съставено кредитно досие по сделката, което е и представено от ищците като
доказателство по делото. Това означава, че при преценката за сключване на
договора ответниците са разполагали с необходимите документи. Доколкото
решението е взето на базата на тези документи и при положително правно
становище, а извършването на преценка на сделката и самото подписване на
договора не представляват нарушения на някакви правила, следва да се приемат за
неоснователни и доводите на ищците, че сключването на договора е извършено в
нарушение на предвидената процедура и при липса на изискуеми документи. Неоснователно е и твърдението на ищците, че ответниците са допуснали
сключване на договор за банков кредит без обезпечение. Събраните доказателства
сочат категорично, че едновременно с отпускане на кредита и на следващия ден по
кредита са били предоставени изрично договорените обезпечения както от
кредитополучателя, така и от трето лице. Липсва ясно и конкретно формулирано
задължение за ответниците, произтичащо от закон, да сключват договори за
банкови кредити само след като бъде предоставено обезпечение от страна на кредитополучателя,
а и от доказателствата не се установява такова задължение да е възникнало на
друго основание, поради което не може да се приеме, че ответниците са нарушили
някакви свои задължения.
Правата и задълженията на двамата
ответници като членове на управителния съвет са по-подробно уредени в
съответния договор за възлагане на управление, сключен от всеки един от тях с
банката. Макар и с различна номерация на отделните текстове, в двата договора
за управление има идентични клаузи, предвиждащи, че членът на управителния
съвет организира и контролира цялостната дейност по управление на банката,
упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата й работа, решава дали да
сключи и сключва от името на банката договори, управлява имуществото на банката
съобразно изискванията на закона, решенията на общото събрание на акционерите и
на надзорния и управителния съвет и т.н. Събраните доказателства по делото не
дават основание за извод, че ответниците са нарушили някое от посочените свои
задължения при сключването на договора за банков кредит от 8.05.2014г. и на
съпътстващите го договори. По-конкретно не се твърди и не се доказва
сключването на договора да нарушава по някакъв начин възложените на ответниците
управленски, организационни и контролни функции, нито ответниците да са били
уведомени за констатирани проблеми или рискове преди или след сключване на
договора, въз основа на което те да са в състояние да направят извод, че е
необходимо да се обърне специално внимание на този договор, да се откаже
сключването му или да предприемат някакви действия в упражнение на контролните
си и управленски функции. Също така не се твърди и не се доказва да са били
налице някакви обстоятелства, които ответниците да са знаели и които биха могли
да направят решението им да сключат договора за банков кредит от 8.04.2014г.
незаконосъобразно, необосновано, нецелесъобразно или рисково. Не се установява
и да са били налице някакви решения на други органи на банката, които
ответниците да са нарушили във връзка с подписване на договора или
впоследствие. При това положение следва да се приеме, че не е налице неизпълнение
и на задълженията на ответниците, произтичащи от договорите им за управление.
Неоснователни са и твърденията в
исковата молба за липса на положена от ответниците грижа на добър търговец. Полагането
или неполагането на грижа на добрия търговец е правна квалификация, която
трябва да се отнесе към конкретно поведение – действие или бездействие. Ето
защо е необходимо да се установи какви конкретни действия или бездействия,
различни от произтичащите от закона, от Правилника за кредитната дейност или от
договорите им за управление, е следвало да предприемат двамата ответници, за да
може да се счита, че са положили грижа на добър търговец. По делото липсват
доказателства в тази насока, както и липсват доказателства ответниците
съзнателно или несъзнателно да са неглижирали някакви обстоятелства или някаква
информация, имащи значение за подписването на договора за кредит, поради което
не може да се приеме, че при сключване на разглеждания договор и на
съпътстващите го договори ответниците не са полагали дължимата грижа.
Независимо от извода, че действията на
двамата ответници при сключване на договора и впоследствие, докато са имали
качеството „администратори“ в банката, не представляват неизпълнение на техни
задължения, не се доказва и наличието на някаква вреда за банката. От
представеното писмо до банката от и.д. игумен на манастира, получено на 25.10.2016г.,
а и от доказателствата в преписката относно договора, сключен между манастира и
ДФ „Земеделие“ се установява, че при усвояването на главницата по кредита тя е
била преведена по сметка на „КИК Д.“ ООД в банката. Преценката на тези
обстоятелства, както и липсата на предявено вземане от банката в производството
по несъстоятелност на „КИК Д.“ ООД, основано на договора за особен залог от
8.05.2014г. или на договора за встъпване в дълг от 9.05.2014г., прави вероятно
твърдението в писмото на и.д. игумен на манастира, че усвоеният кредит всъщност
е останал блокиран по сметка на дружеството в банката. При това положение не
може да се направи обоснован извод, че активите на банката реално са намалени
чрез отпускане на кредита от 395 000лв. или, че за нея е настъпила вреда.
Горният извод се налага поради липсата на други доказателства относно реалното
изплащане на посочената сума в полза на манастира или на „КИК Д.“ ООД по друга
сметка в друга банка.
В допълнение към горните съображения
следва да се посочи и това, че банката се
е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
манастира, с което са налице възможности за събиране на дължимите суми по
договора за банков кредит. Не на последно място следва да се има предвид и
декларираната готовност от страна на манастира в цитираното писмо да започне
постепенното погасяване на главницата по кредита. При това положение съвкупната
преценка на всички доказателства води до извод, че имуществото на банката не е
намаляло чрез отпускане на кредита и че тя продължава да разполага с правни
възможности да реализира вземанията си, които, що се отнася до главницата, не
се и оспорват от кредитополучателя. Така вземанията на банката, за които тя
разполага и с изпълнителен лист, представляват за нея актив, а не намаляване на
имуществото й. Ето защо не може да се приеме за установено наличието на някакви
вреди за банката от сключения от двамата ответници на 8.05.2014г. договор за
банков кредит.
Предвид формираните изводи за липса
на неизпълнено задължение на ответниците и липса на вреда за банката не е
възможно да се изследват въпросите за наличие на причинна връзка или на вина. В
заключение, не се установява нито един от елементите на фактически състав,
който би довел до ангажиране на отговорността на ответниците по предявените
искове. Ето защо исковете, както главните, така и евентуалните, следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора съдът не
дължи произнасяне относно разноските, защото ищците нямат право да претендират
разноски, а ответниците не са поискали присъждането на такива и не са доказали
извършването им.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ главните искове по чл.240,
ал.2 от ТЗ, предявен от А.Н.Д. и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност), гр.София, ул. „*********, срещу И. А.З., ЕГН **********,*** и срещу А.М. П.,
ЕГН **********,***, за осъждане на двамата ответници да заплатят солидарно
сумата 395 000лв. обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД вреди от неизпълнение
на задълженията на ответниците като администратори на банката при сключването
на 8.05.2014г. на договор за банков кредит с манастир „Св.св.К.И Д.“.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове по чл.240, ал.2 от ТЗ, предявен от А.Н.Д.
и К.Х.М., синдици на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), гр.София, ул. „*********,
срещу И. А.З., ЕГН **********,*** и
срещу А.М. П., ЕГН **********,***, за осъждане на двамата ответници да заплатят
всеки по 197 500лв. обезщетение за претърпени от „К.т.б.“ АД вреди от
неизпълнение на задълженията на ответниците като администратори на банката при
сключването на 8.05.2014г. на договор за банков кредит с манастир „Св.св.К.И Д.“.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: