№ 122
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100902747 по описа за 2021 година
Производството е по иск по чл. 694 от ТЗ.
Ищецът Н.Ч. “В.-***” (н), ЕИК *******, твърди, че вземането на ответника “Център за
Р.НА Ч.Р.” (ЦРЧР), с БУЛСТАТ *******, което е включено в списъка с приетите
вземания, за което ищецът е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил
възражението без уважение, не съществува и предявява отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ.
В подадената искова молба, ищецът твърди, че с решение № 260953/14.06.2021 г. на
СГС по т. дело № 528/2021 г. по отношение на него е открито производство по
несъстоятелност.
С определение от 30.11.2021 г. по т.д. № 528/2021 г. по реда на чл. 692, ал.4 от ТЗ е
оставено без уважение възражението на длъжника срещу списъка с приетите вземания,
в частта относно вземанията на “Център за Р.НА Ч.Р.” (ЦРЧР) за сумата от 740 973,51
лв. – главница в размер на 709 631,45 лв. и лихва за забава в размер на 31 342, 06 лв.
относно полученото на отпаднало основание авансово плащане по развален Рамков
договор за партньорство за отпускане на финансова подкрепа за доброволчески
проекти по програма “Европейски корпус за солидарност” № 2018-1-BG01- ESC-12-
061158 и сключените въз основа на рамковия договор – договор Приложение VI-№
2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до
30.06.2020 г.) и договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за
изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.).
С подадената искова молба ищецът иска от съда да установи, че ответникът Център за
Р.НА Ч.Р. няма вземане в размер на сумите от 378 853,74 евро по Програма
“Европейски корпус за солидарност” - рамков договор за партньорство за отпускане на
финансова подкрепа за доброволчески проекти по програма “Европейски корпус за
солидарност” № 2018-1-BG01- ESC-12-061158 и сключените въз основа на него –
договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на
1
проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.) и договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-
ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.),
прието в размер на сумата от 740 973,51 лв., от които главница в размер на 709 631,45
лв. и лихва за забава в размер на 31 342, 06 лева.
Ищецът твърди, че претендираното вземане е недължимо.
Ищецът твърди, че между “Център за Р.НА Ч.Р.” в качеството му на Национална
агенция и читалището е сключен Рамков договор за партньорство за отпускане на
финансова подкрепа за доброволчески проекти по програмата “Европейски корпус за
солидарност” № 2018-1-BG01- ESC-12-061158 и сключените въз основа на него –
договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 и договор Приложение VI-№
2018-1-BG01-ESC13-062672.
Първият договор VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 бил със срок 01.01.2019 г. –
30.06.2020 г., като по него са извършени дейности по осигуряване на доброволческа
служба, но осъществяването им е било забавено, като било поискано удължаване на
срока. Вторият договор VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 бил със срок 01.08.2019 г. –
31.01.2021 г., като през периода на извънредното положение м. септември 2019 г. –
2020 г. читалището е извършвало само подготвителни действия. С писмо с изх. №
КА135-04/12/17.03.2020 г. читалището е поискало да бъде удължен с една година
срокът на двата договора, сключени въз основа на рамковия договор. С писмо с изх. №
ESC13/07/ 16.07.2020, изпратено от ЦРЧР до читалището, последното е уведомено, че
искането за удължаване срока на договор VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 и договор
№2019-2-BG01-ESC13-062672 не се удовлетворява. С писмо с изх. №
ESC12/19/1/21.08.2020 г. ЦРЧР е уведомил ищеца за иницииране на процедура по
прекратяване на рамковия договор, тъй като по сключените договори въз основа на
рамковия договор читалището е извършило само подготвителни дейности, налице е
разминаване на одобрените дейности по проектите, липсва попълнена информация
относно проекта в уеб базираната система Mobility Tool+, както и е налице възлагане
на подизпълнители на основни задания по дейността на проектите в нарушение на чл.
II. 11. 1., б. “а” от Общите условия. Ищецът оспорва изложените основания за
прекратяване на рамковия договор между страните. Сочи , че дори и да са налице така
посочените основания, те засягат само сключените въз основа на рамковия договор
договори, а не и самия рамков договор. За да е прекратен същия, следва да са налице
основанията, посочени в самия рамков договор. Претендираните суми въз основа на
твърдения за прекратен договор от ответника не били определени съобразно правилата
чл. ОУ по програмата – чл. 17.3. Поради това и в полза на кредитора не са възникнали
претендираните вземания.
Ответникът “Център за Р.НА Ч.Р.” в представен писмен отговор оспорва иска като
неоснователен. Посочва, че не е изпълнителна агенция, а юридическо лице по чл. 60 от
Закона за администрацията. По процесната програма “Европейски корпус за
солидарност” № 2018-1-BG01-ESC-12-061158 ответникът администрирал подадените
кандидатури, проекти и сключени договори за финансова подкрепа. Целта на
програмата била насърчаване към солидарност на европейското общество.
Финансирането по програмата се предоставя директно от Европейската комисия (ЕК)
на националните агенции за изпълнение на конкретни проекти, подадени и одобрени
от ЕК. Програмата не била оперативна програма, като процесните договори били с
облигационен характер. На 02.11.2018 г. ищецът подал проектно предложение за
финансиране по програмата. Така били сключени Рамков договор за партньорство
между ищеца и ответника за отпускане на финансова подкрепа за доброволчески
проекти по Програма "Европейски корпус за солидарност" № 2018-1-BG01-ESC-12-
061158 от 04.02.2019 г. и въз основа на него договор приложение VI- 2018-1-BG01
2
-ESC13-061170 и договор приложение VI- № 2018-1-BG01-ESC13-062672. На
12.02.2019 г. е преведено авансово плащане в размер на 228 172,80 евро по договор
Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-06117. На 29.08.2019 г. са преведени 134 656
евро по договор - приложение VI - № 2018-1-BG01-ESC13 -062672. С писмо от
17.03.2020 г. било поискано от ищеца удължаване на срока за изпълнение на
дейностите по двата конкретни договора с една година. С писмо, изх. № от ESC13-
07/3/16.07.2020 г., изпратено от ЦРЧР до читалището, последното е уведомено, че
искането за удължаване срока на договор № 2018-1-BG01- ESC13-061170 и договор №
2019-2-BG01-ESC13- 062672 не се удовлетворява, след като към този момент не е
имало никакво изпълнение по договорите. След проверка било констатирано, че по
договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 нямало започнати дейности по
реализацията, има извършени само подготвителни дейности, всички основни дейности
по проекта са изнесени в изпълнение на външни изпълнители. И по двата договора не
била въвеждана информация в уеб базираната система Mobility Tool+, като не можело
да се установи изпълнение по тях. С писмо с изх. № ESC-12/19/1/21.08.2020 г. ЦРЧР е
уведомил читалището за намерението му да прекрати договора. Към писмото били
изложени мотиви, но едва след предоставения срок за становище според ответника са
постъпили коментари на длъжника. Поддържа се, че при възлагането на дейности на
трети лица от читалището не били спазени изискванията, като било налице задължение
за посочване на информация за всички действия по договора в уеб базираната система
Mobility Tool+. Поради това се поддържа, че договорите между страните са прекратени,
на посочените в писмата основания и за ответника са възникнали вземанията за
възстановяване и платените суми по договорите.
В допълнителната искова молба се поддържа иска, като изрично се сочи, че ответникът
не е предприел действия по прекратяване на двата договора, по които има плащане, а
на рамковия договор.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържа становище за
неоснователност на иска.
Синдикът дава становище за неоснователност на исковете, което е входирано в СГС с
вх.№ 17178/ 23.03.2022 г., с което заявява становище за неоснователност на иска.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
По делото са представени рамков договор за партньорство за отпускане на финансова
подкрепа за доброволчески проекти по програма “Европейски корпус за солидарност”
№ 2018-1-BG01- ESC-12-061158 за дейност “Solidarity: (an)experience for life” (стр.63
по делото – следва да се отбележи, че част от писмените доказателства са
представени и от двете страни, а са приложени и по делото и като част от
служебно изисканата от съда молба и приложения за предявяване на вземания, с
оглед преценка допустимостта на производството) и сключените въз основа на
рамковия договор – договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 със срок за
изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. (стр.14 по делото) и договор
Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 със срок за изпълнение на проекта от
01.08.2019 г. до 31.01.2021 г. (стр. 21 по делото).
Съгласно чл. I.1.1.1. от Рамковия договор № 2018-1-BG01-ESC-12-061158, същият се
сключва като част от дългосрочно сътрудничество между ЦРЧР и читалището като
партньор, целящо допринасяне за постигане на целите на Европейския корпус за
солидарност, като рамковият договор определя основните права и задължения на
3
страните при осъществяване на тяхното партньорство.
Въз основа на рамковия договор, е сключен между страните договор - приложение
VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 от 08.02.2019 г. (стр.14 по делото), със срок за
изпълнение на проектните дейности 18 месеца - от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. (чл.
2.2.), съгласно който ЦРЧР предоставя на читалището безвъзмездни средства при
условията и по реда, предвидени в договора и в рамковия договор, в размер на 285 216
евро, с авансово плащане в размер на 228 172,8 евро – 80 % от максималния размер на
безвъзмездните средства, като не се предвижда междинно плащане, а балансово
плащане – чл. 5.4, платимо при спазване на процедурата по рамковия договор – чл.
II.25 в рамките на 60 дни от представяне на документите по чл. 4.4 от договора.
Дейностите по договора са описани, според същия в Приложение II към договора, като
по делото е представен само прогнозния бюджет , като част от приложението (стр.
189-90 по делото).
Видно платежно нареждане, в изпълнение на чл. 5.2. от договора на 12.02.2019 г.
“Център за Р.НА Ч.Р.” е превел на длъжника НЧ “В.-***” сумата от 228 172,80 евро
или 446 267,21 лева в левова равностойност по курса на БНБ, с основание - договор №
2018-1-BG01-ESC13-061170 (стр. 95 по делото).
Въз основа на рамковия договор, е сключен между страните договор Приложение
VI-№ 2019-2-BG01-ESC13-062672 от 27.08.2019 г. (стр. 21 по делото) със срок за
изпълнение на проектните дейности 18 месеца от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.,
съгласно който ЦРЧР предоставя на читалището безвъзмездни средства при условията
и по реда, предвидени в договора и в рамковия договор за дейност и по Приложение II
към договора, от което по делото е представен само прогнозен баланс (стр. 198-99 по
делото).
Съгласно договора ЦРЧР предоставя на читалището безвъзмездни средства при
условията и по реда, предвидени в договора и в рамковия договор, в размер на 336 640
евро, с авансово плащане в размер на 34 656 евро – 40 % от максималния размер на
безвъзмездните средства, като е предвидено и междинно плащане с подаване на
междинен отчет за изпълнение за времето от началото на проекта до 30.04.2020 г.,
като ако партньорът е ползвал най-малко 70 % от първото авансово плащане,
междинният отчет следва да се разглежда като искане за следващо авансово плащане ,
като следва да посочи конкретна сума до размера на сумата от 34 656 евро. Ако с
първия междинен отчет не се установява разходване на поне 70 % от авансово
внесените средства, до междинно плащане може да се осъществи при подаване на
допълнителен междинен отчет, при достигане на 70 % от извършени разходи по
първото междинно плащане. Условията за балансово плащане – което се прави за да се
възстанови или покрие част от допустимите разходи, извършени от партньора за
изпълнение на дейността са уредени в чл. 5.4 от договора и съгласно процедурата по
рамковия договор – чл. II.25 в рамките на 60 дни от представяне на документите по чл.
4.4 от договора.
Видно платежно нареждане (стр. 105 по делото), в изпълнение на чл. 5.2. от договора
на 29.08.2019 г. кредиторът е превел на длъжника НЧ “В.-***” сумата от 134 656 евро
или 263 364,24 лева в левова равностойност по курса на БНБ, с основание - договор №
2019-2-BG01-ESC13-062672.
Видно от общите условия по програма “Европейски корпус солидарност” (стр. 172-
181 по делото)– Приложение 1, чл. II.13 – всяко изменение на договора се прави в
писмен вид, като влизат в сила от дата на подписването им от последната страна. В
чл.II.17.2 са регламентирани условията за прекратяване на рамковия договор и /или на
конкретен договор от страна на националната агенция. Според чл. II.17.2.1
4
прекратяването на рамкови договор може да и без мотиви., а според чл. II.17.2.2. може
да на база на изрични основания. Според чл. II.17.2.2 , б“ б“ националната агенция (не
се спори, че ответникът изпълнява тази функция) може да прекрати рамковия договор
или конкретен договор, ако партньорът не изпълнява дейността съгласно приложение
II от конкретния договор или не изпълнява друго свое съществено задължение по
силата на рамковия договор или конкретен договор. В чл.II.17.2.3 е разписана
процедурата по прекратяване на база на изрични основания – НА изпраща официално
уведомление на партньора, като го информира за намерението си да прекрати договор,
мотивите за прекратяването и изисква от него в срок от 45 календарни дни от
получаване на официалното уведомление да представи коментари и в случаите на чл.
II.17.2.2, буква „б“ - да информира комисията за мерките, предприети за осигуряване
на изпълнението на задълженията по конкретния договор и по рамковия договор. Ако
комисията не получи коментари и реши да продължи процедурата, изпраща официално
уведомление за прекратяване, с посочване нa дататa, на коятo поражда действие. В чл.
II.17.3 са уредени последиците от прекратяването. Посочено е, че при прекратяване на
рамковия договор от НА, партньорът трябва да продължи изпълнението на всеки
конкретен договор, влязъл в сила преди датата, на която е породило действието. НА
изчислява окончателния размер на безвъзмездните средства по чл. член II.25 и баланса
по чл. 4.4 от конкретния договор въз основа на представите отчети от партньора. Само
разходи, направени преди прекратяването да породи действие, се възстановяват и
покриват. Разходи, свързани с поръчки, чието изпълнение трябва да бъде извършено
едва след прекратяването, не се вземат предвид и не се възстановяват, нито се
покриват от безвъзмездните средства. В чл. II.26 от рамковия договор са е описаната
процедурата по събиране на средствата от НА.
Съгласно чл. II.11.1 партньорът може да възлага на подизпълнители задания, които са
част от дейността. В случай, че направи това, той гарантира, че освен условията на чл.
II.10 (възлагането става по силата н сключен договор за оферта, предлагаща най-добро
съотношение качество – дена или по целесъобразност, на офертата с най-ниската
цена), са изпълнени и допълнителни условия – възлагане на подизпълнителни не
включва основните задания по дейността.
Приложено са от ответника и Приложение I: Общи условия (стр. 70-78 от делото) и
Приложение III: Финансови и договорни правила (стр.88-91 по делото).
По делото е предоставено и писмо с указания на ЦРЧР (стр.28), с което предвид
разпространението на COVID-19 и заповед № РД-01-114/05.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, се предоставя възможност на бенефициентите направените от тях
разходи по отменени събития или дейности по проекти на Програма “Eразъм+” и
Програма “Европейски корпус за солидарност” да бъдат признати на основание
форсмажорни обстоятелства след предоставяне на следните документи: доказателство
за невъзможност за осъществяване на събитието (заповед на национален орган за
забрана, писмен отказ от страна на домакините, кореспонденция между партньорите и
др.); копия на всички документи, доказващи разходи с декларация от официален
представител с подпис и печат, с която се посочва и гарантира, че разходите не могат
да бъдат възстановени по друг начин. Със същото писмо се съобщава, че може да се
приеме искане за удължаване на срока на договора с 12 месеца за едногодишни и
двугодишни проекти.
Във връзка с това писмо, ищецът изпраща писмо до ответника на 13.03.2020 г., вх.№
КА135-04/12/ 17.03.2020 г. (стр. 106 по делото) с искане за удължаване на срока на
договорите с една година. ЦРЧК отговаря с писмо с изх. № КА135/04/14 (стр. 107 по
делото) на 09.04.2022 г., че такъв тип проекти могат да се удължат с до 6 месеца и че
писмото трябва да съдържа информация за всеки проект по отделно, какви са
5
планираните дейности, какви са реализираните дейности до момента, какво предстои
да бъде извършено до края на договора и как съответно планират да го направят във
времето. Видно от материалите по делото на 26.05.2020 г. ответникът е напомнил на
ищеца, че не е изпратил обоснованото си искане за удължаване на срока на договорите
(стр.108 по делото).
В отговор Н.Ч. “В.-***” изпраща писмо до ЦРКР с вх. № ESC13-07/2/ 09.06.2020 (стр.
29 по делото и стр. 109 по делото), с което уведомява ответника за действията, които
е извършил по двата договора № 2018-1-BG01-ESC13-061170 и договор № 2019-
2-BG01-ESC13-062672, за планираните промени във връзка с блокираните дейности от
началото на годината и отлагането им за второто полугодие на 2020 година. Ищецът
посочва, че инфраструктурата, която ползва за нуждите на проектните дейности –
Национален дворец на културата София, Фестивален конгресен център – Варна, и др.,
както и образователните институции, училища и университети са затворени за
неопределено време. Във връзка с форсмажорните обстоятелства, ищецът изразява
желанието си сроковете по договорите да бъдат удължени – договор № 2018-1-BG01-
ESC13-061170 да бъде удължен до 30.12.2020 г. и договор №2019-2-BG01-ESC13-
062672 - до 31.07.2021 година.
По делото е представен отказ, изх. № ESC13/ 07/3/ 16.07.2020 г. на ЦРЧР за удължаване
срока на договори с номера № 2018-1-BG01-ESC13-061170 и № 2019-2-BG01-ESC13-
062672 по програма “Европейски корпус за солидарност”. В отказът не се съдържат
мотивите за взетото решение (стр. 111 по делото).
Междинният отчет на ищеца по проект № 2019-2-BG01-ESC13-062672 е изготвен на
18.05.2020 г. и е представен с вх.№ ESC13-17/6/ 20.05.2022 (стр. 216 и сл. по делото).
В отчета е посочено, че към 30 април 2020 г. екипът по проекта планира и осъществи
цялостна предварителна подготовка за следните дейности : А3- Дисекция на
демокрацията, А4 – Teaching European History through cinema и А6 – Форум “Балкани”
и по тези точки читалището е сключило договори за услуги за необходимите дейности
– обезпечено е настаняването, транспорта и изхранването на участниците. Също са
избрани организации, които ще съдействат за подбора, обученията, менторството и
супервизирането на доброволческите дейности. Ищецът посочва, че във връзка с
форсмажорните обстоятелства, всички дейности са били замразени за неопределено
време. Във формуляра на междинния отчет ищецът изразява опасенията си от
несигурността и непрекъснато променящата се обстановка заради COVID пандемията и
за това липсва яснота по повод осъществяването на мобилностите по
проекта.Отбелязани са притесненията на НЧ В.005, че не среща съпричастност и
подкрепа от страна на Националната агенция. Към формуляра с междинен отчет са
представени и фактури и платежни нареждания. Също е посочено, че НЧ В.005, за да
получи допълнително авансово плащане, трябва да докаже, че е използвал 70% от
първоначалното си авансово финансиране. Ищецът посочва, че е използвал до момента
финансиране от 254 940 лева (130 348.752 евро), което съставлява 96.8 % от размер на
отпусната авансова сума, получена по програма “Европейски корпус за солидарност”
към онзи момент – 134 656 евро. Предоставените фактури по проект “Solidarity: an
(experience) for life” с номер 2019-2-BG01-ESC13-062672 възлизат на посочената
изразходвана стойност 254 940 лева.
Видно от докладна записка от М.Я., Директор дирекция “СДО” с вх.№ РД-19-
255/26.06.2020, същата информира ЦРЧР, че на 20.05.2020 г. е постъпил междинен
отчет по проект № 2019-2-BG01-ESC13-062672 на НЧ В.005, с който е предоставена
информация за възлагане дейности по проекта на подизпълнители. В тази връзка е
изискано юридическо становище относно легитимността и законосъобразността на
възложените дейности, както и проследяване на ситуацията и предприемане на
6
действия.
Видно от докладна записка от М..Б., директор на дирекция АПФСД, с вх.№ РД-19-
255/1/07.07.2020 г. (стр. 240 по делото), в отговор на докладна записка на М.Я. е
изразено становище, че относно постъпилия междинен отчет по проект № 2019-2-
BG01-ESC13-062672, ищецът следва да подаде нов отчет, в който се съдържат всички
изискуеми документи и с обоснована хронологичност от приложената документация от
гл.т. на начини и време на оформянето й.
По делото е представена и корекцията на междинния отчет, която е направена на
09.07.2019 и е с вх.№ESC13-17/9 / 09.07.2020 година (стр. 235 по делото).
С писмо, изх.№ ESC13-17/10/ 15.07.2020 г. относно договор № 2019-2-BG01-ESC13-
062672 ЦРЧР сочи, че от предоставената информация от НЧ В.005 за изпълнените
дейности по договора не може да бъде направена оценка за напредъка на проекта и в
тази връзка изисква допълнителна информация от ищеца. Ищецът по делото не е
оспорил получаването на писмото.
Видно от представен отчет на Д.Д. и Х.К. – главни експерти в Дирекция “Проверки на
място и мониторинг”, с вх.№ ПМКА-03-42/1/28.07.2020 г. (стр. 243 и сл. по делото),
относно извършена проверка на място и извънреден мониторинг на проект с номер на
договор 2019-2-BG01-ESC13-062672, проведен на 23.07.2020 година. Проверката е
намерила, че няма стартирала дейност по одобрения проект, което е обосновано според
ищеца с обстановката на COVID-19. По време на визитата са предоставени сключени
договори с външни фирми за дейности – подбор и оценка на участниците, менторство
и психо-социална подкрепа, обучение при пристигане, услуги за организиране на
обучение при пристигане на доброволци, услуги за организиране на доброволческа
служба и надзор на доброволците, персонално обучение на доброволците, настаняване
на участници за одобрена дейност А3, А4 и А6 от проекта, осигуряване на зали за
одобрена дейност А3, А4 и А6 от проекта, изхранване на участниците, транспорт на
участниците, изпиране на бельо, кафе паузи. Предоставени са и сключените договори,
издадените фактури и платежни нареждания към тях, като всички фактури са били
издадени септември-ноември 2019 г., а плащанията по тях са извършени през април
2020 г. по банков път. Проверяващите са констатирали, че всички договори са били със
срок за изпълнение до 01.05.2020 г. и е нямало налична кореспонденция за удължаване
периода на договорите с оглед на извънредната обстановка. Представени са били и
дублирани фактури за настаняване номер 3 и 4 от 20.11.2019 г. с еднакво основание за
плащане и също по фактура №28/18.09.2019 и 30/20.09.2019, издадени от О.П. ЕООД.
Поради което било необходимо да се представи документът, наложил плащането да се
извърши към Д.С. ЕООД. По време на визитата не са били предоставени документите,
относно избора на фирмите доставчик на услугите по проекта 2019-2-BG01-ESC13-
06267. Според консултанта на ищеца е било направено пазарно проучване и са
проведени срещи на екипа и на база най-ниската цена са избрали фирмите. Съгласно
отчетът от предоставените документи се виждало, че всички основни дейности по
проекта са изнесени за изпълнени на външни фирми и към този момент информация в
програмата “Mobility tool+” не е въвеждана, предвид факта, че няма започнали
дейности по проекта.
С писмо, изх. № ESC12-19/1 / 21.08.2020 г. на ЦРЧР, адресирано до Н.Ч. “В.-***”
националната агенция сочи, че започва процедура по прекратяване на рамковия
договор №2018-1-BG01-ESC12-061158, съгласно чл.II.17.2.2, б.”б” от Приложение 1
“Общи условия” (стр. 119 по делото). ЦРЧР мотивира намерението си за
прекратяване на рамковия договор на следните основания: 1) по сключените договори
въз основа на рамковия договор читалището е извършило само подготвителни
дейности, 2) налице е разминаване на одобрените дейности по проектите, и
7
дейностите, посочени в отправените искания; 3) липсва попълнена информация
относно проекта в уеб базираната система Mobility Tool+ (нарушение на чл.10 от
договора), както и 4) е налице възлагане на подизпълнители на основни задания по
дейността на проектите в нарушение на чл. II. 11. 1., б. “а” от Общите условия.
Предупреждението за прекратяване на рамковия договор и обвързаните с него два
договора с връчено на ищеца на 26.08.2020 година на адресата.
С писмо от НЧ “В.-***” до ЦРЧР, вх. № ESC12-19/2/ 12.10.2020 г. (стр. 123 по
делото), ищецът възразява срещу прекратяването на рамковия договор поради липса
на основания за това.
Според ищецът мотивите за прекратяване на рамковия договор са поради претенция за
неизпълнение на акцесорните договори №2019-2-BG01-ESC13-062672 и №2018-1-
BG01-ESC13-061170, а тези споразумения са за конкретни проекти и изпълнението им
следва да се преценява за всеки поотделно, като се предостави възможност на ищеца да
коментира степента на неизпълнение и причините за това. Също ищецът прави
възражение с това писмо, че рамковият договор изтича през месец февруари 2022 г.,
като не е ясно защо на толкова ранен етап е заключено, че изпълнението на договора
като цяло е невъзможно. Посочва се и че към момента на писмото на ищеца той е имал
одобрен и трети проект в изпълнение на рамковия договор.
По делото е представена и Таблица с класирането на проекти по Програма
“Европейски корпус за солидарност” към 07.05.202 г. (стр. 38 от делото), от която
справка се вижда, че на Читалище “В.-***” е одобрен още един договор по проекта с
регистрационен номер № 2020-2-BG01- ESC13- 079307 с определено финансиране в
размер на 265 340 евро.
С писмо, изх.№ ESC12-19/3 / 21.10.2020 г. (стр. 124 по делото) ЦРКР прекратява
рамковия договор за партньорство № 2018-1-BG01- ESC-12-061158 и сключените въз
основа на рамковия договор – договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170
и договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672. Посочено е, че коментарите
по уведомлението за инициираната процедура по прекратяване на договора са
получени след изтичане на 45-дневния срок. Писмото съдържа и покана за доброволно
възстановяване на заплатените на ищеца суми по двата договора, в общ размер от
362 828, 80 евро и е указано на ищеца от ответника, че сумата трябва да бъде
възстановена в разумен срок.
С писмо, изх.№ ESC12-19/4/14.01.2021 г. ЦРЧР отправя покана до НЧ В.005за
връщане на сумата 362 828, 80 евро в срок до 31.01.2021 година.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи по иска по чл. 694, ал.1, т.1 от ТЗ
Предмет на производството е предявен от ищеца - длъжник Н.Ч. “В.-***” по реда на
чл. 694, ал. 1, т.1 от ТЗ иск за установяване несъществуването на приетото вземане на
ответника “Е.” ЕООД в общ размер 740 973,51 лева, за което ищецът е направил
възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение с
определение по чл. 692 от ТЗ от 30.11.2021 година .
Предвид съществуващата възможност за установяване по исков път с иска по
чл. 694, ал. 1 ТЗ несъществуване на приетото вземане, определението на съда по чл.
692 ТЗ, с което одобрява списъка на приетите от синдика вземания, не се ползва със
сила на присъдено нещо. По съществуването и вида на вземането ще се формира сила
на присъдено нещо с произнасянето на съда по установителния иск с правно основание
чл. 694, ал. 1 ТЗ ( така решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I
8
ТО, ТК).
Предпоставките за надлежно упражняване на правото на специалния
отрицателен установителен иск на длъжника, предвиден в чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ са:
Решение, с което по отношение на длъжника е открито производство по
несъстоятелност;
Предявено вземане в сроковете по чл. 685, чл. 688 от ТЗ;
Синдикът да е включил вземането в списъка на приетите вземания;
Длъжникът е депозирал в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу
приемане на вземането;
да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното
възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, което е оставено без уважение;
наличие на правен интерес от предявяване на иска;
установителният иск да е предявен от легитимирано лице, което може да
оспори вземането - длъжник;
установителният иск да е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ;
Активната легитимация по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ принадлежи на длъжника и
на кредитора (така решение № 582 от 6.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 172/2006 г., II ТО,
ТК). Ищецът длъжник в случая има правен интерес да предяви иск по чл. 694, ал.1, т.1
от ТЗ, тъй като има наличие на правен спор относно приетото вземане. Длъжникът
може да предяви иска по чл.694, ал.1 ТЗ лично дори и ако е десезиран, защото
неговото предявяване не е свързано с попълване на масата на несъстоятелността, а с
намаляването на нейните задължения.
Разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ урежда не само кой може да предяви
установителен иск, но едновременно с това определя и предмета на иска. Видно от
изложеното по-горе носители на правото да предявяват установителни искове са
кредиторът и длъжникът, но ако са изпълнили процедурата по чл. 690, ал. 1 ТЗ -
предявили са своевременно възраженията си пред съда по несъстоятелността срещу
прието или неприето вземане с копие до синдика. В процедурата по чл. 694, ал. 1 ТЗ се
разглеждат само вече предявени вземания и предявяването на иск за първи път в
производството по чл. 694 ТЗ е недопустимо (така решение № 662 от 2.11.2005 г. на
ВКС по т. д. № 110/2005 г., ТК).
От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка
за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на НЧ В.005 (в
несъстоятелност), се установява следното:
С решение № 260953/14.06.2021 г. на СГС по т. дело № 528/2021 г. е открито
производство по несъстоятелност на ищеца Н.Ч. “В.-***” (в несъстоятелност).
Кредиторът “Център за Р.НА Ч.Р.” е подал молба на основание чл.685 ТЗ, с вх.№
335919 от 08.07.2021 г. за предявяване на вземане към Н.Ч. “В.-***”, в общ размер на
553 298, 58 евро, равняващи се на 1 082 157, 96 лева, от които 709 631,45 лева –
главница и 31 342,06 лева - лихва за забава за периода от 31.01.2021 г. до 08.07.2021 г.,
произтичащи от получено на отпаднало основание авансово плащане по развален
Рамков договор за партньорство за отпускане на финансова подкрепа за доброволчески
проекти по Програма “Европейски корпус за солидарност” № 2018-1-BG01-ESC-12-
061158 и сключените въз основа на рамковия договор - договор Приложение VI-№
2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на проектните дейности
01.01.2019 г. - 30.06.2020 г.) и договор - Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-
062672 (със срок за изпълнение на проектните дейности от 01.08.2019 г. до 31.01.2021
г.).
В списъка на приетите от синдика вземания, изготвен на основание чл. 685, ал.1,
9
вр. чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ са включени така предявените вземания на кредитора
“ЦЕНТЪР ЗА Р.НА Ч.Р.”.
Длъжникът е подал възражение с вх. № 345599/26.08.2021 г. срещу включването
в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, на вземането
на кредитора “ЦЕНТЪР ЗА Р.НА Ч.Р.”, ЕИК ******* на получени на отпаднало
основание авансово плащания по развален Рамков договор за партньорство за
отпускане на финансова подкрепа за доброволчески проекти по Програма “Европейски
корпус за солидарност” № 2018-1-BG01-ESC-12-061158 и сключените въз основа на
рамковия договор - договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок
за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.) и договор - Приложение
VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проектните дейности от
01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.).
С определение № 265428 от 30.11.2021 г. СГС е оставил подаденото от
длъжника възражение без уважение.
Искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ, вх. номер 33194/14.12.2021 г. е подаден в
преклузивния срок по чл. 694, ал.4 от ТЗ от председателя на НЧ В.005 (н) съгласно чл.
635, ал.3 от ТЗ.
Следователно, налице са всички предпоставки за допустимост на иска и Съдът
следва да се произнесе по неговата основателност.
Доколкото е предявен отрицателен установителен иск от длъжника, оспорващ
вземане на кредитор, прието и включено в списъците с приети вземания, одобрен от
съда по несъстоятелността, по този иск в тежест на ответника (аргумент и от ТР
№8/2012 г.) е да докаже, че има вземане, основаващо се на твърденията му, че е
развалил договора между страните, т.е претенция с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС (така и решение №
138/07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, II TO, решение № 556/13.07.2010 г.
по гр. д. № 46/2009 на ВКС, IV ГО на ГК и др.) в случаите на предявена претенция за
връщане на платената на основание развален впоследствие договор, основана на
правилото на чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД ищецът (като кредитор) следва да докаже
плащането на цената, а в тежест на ответника е установяването на основанието да
задържи търсената като платена в качеството цена на насрещна престация сума, т.е.
осъществената доставка на стока/изпълнените СМР. Както е посочено и в решение №
26 от 28.02.2013 г. по т. д. № 297/2012 г., ТК, ІІ ТО на ВКС относно разпределението на
доказателствената тежест относно релевантните за спора факти по кондикционните
искове в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД: ищецът следва да докаже плащането на
съответната цена на ответника, а последният основанието да я задържи, т.е. наличие на
съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна
престация по нея, които представляват факти, изключващи правото на ищеца да
развали едностранно договора и да получи връщане на даденото, съгласно чл. 55, ал. 1,
предл.3 ЗЗД и като факти от това естество са в доказателствена тежест на самия
ответник - длтжник.
Следователно, в настоящото производство в тежест на кредитора – ответник е да
докаже, че е заплатил исковите суми по двата договора, включени в изпълнение на
рамковия договор между страните, както и че за него е възникнало правото да развали
договорите на посочените от него основания, а в тежест на длъжника е да докаже, че
има основание да задържи исковите суми, които е получил, тъй като е изпълнил точно
и в цялост задълженията си по договорите.
От гореописаната фактическа обстановка, се установява, че не се спори относно
10
сключването между “Център за Р.НА Ч.Р.” и читалището на рамков договор за
партньорство за отпускане на финансова подкрепа за доброволчески проекти по
програмата “Европейски корпус за солидарност” № 2018-1-BG01- ESC-12-061158 и
сключени въз основа на него – договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170
и договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672, както и не се спори относно
направените авансови преводи, които са удостоверени с платежни нареждания.
По двата договора – приложение към рамков договор (наричани за краткост
договор 2672 и договор 1170) ответникът – ЦРЧР като НА съгласно рамковия договор
твърди, че има вземането, тъй като е прекратил двата договора по смисъла на чл.
II.17.2.2 б „б“ от рамковия договор – неизпълнение на плануваните дейности,
неизпълнение на задълженията по чл. 10.1 – за попълване на информацията относно
дейностите по проектите, изготвяне на отчети за напредъка, междинен отчет и краен
отчет в уеб базирана система Mobility Tool, както и нарушаване на чл. II.11.1., б „а“ от
ОУ на рамковия договор – възлагане на подизпълнители на основни дейности по
проектите.
Както рамковият договор, така и двата, сключени въз основа на него,
приложения – договори 1170 и 2672, независимо от качеството на ответника като
национална агенция по смисъла на Регламент 2018/1475 на ЕП и на Съвета от
02.10.2019 г. за установяване на правната рамка на Европейския корпус за солидарност
и за изменение на Регламент (ЕС) № 1288/2013, Регламент (ЕС) № 1293/2013 и
Решение № 1313/2013/ЕС, са договори, които се подчиняват на разпоредбите на
гражданското право, като относно тях не са приложими разпоредбите на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ). Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (в редакцията към
датата на сключване на процесния рамков договор и двата договора), този закон
регулира управлението на средствата от Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство,
предоставени по програми на Република България, както и предвиденото в програмите
национално съфинансиране. Програмата "Европейско корпус за солидарност“ не е
оперативна програма и средствата по нея не са предоставени от посочените европейски
фондове.
Поради това и, съгласно посоченото в рамковия договор и двата – договора -
приложение, за правоотношенията, създадени по повод изпълнението на проектите, не
е приложим ЗУСЕСИФ и споровете, възникващи във връзка с тях, подлежат на
разглеждане по общия гражданскоправен, а не по административен ред.
От изложеното относно съдържанието на „прекратяване на договора“ по
смисъла на рамковия договор, и доколкото съгласно чл. I.5 от рамковия договор -
Специфични дерогация на приложение на чл. II.18.1 – договорът се урежда от правото
на Република България, като съгласно чл. 18.2 съдът, в съответствие с националното
законодателство, е компетентен по всеки спор между НА и партньорите относно
тълкуването, прилагането, валидността на рамковия договор и на всеки от конкретните
договори, ако спорът не е решен чрез взаимни отстъпки, и доколкото съгласно чл. 18
от всеки от двата договора – договорите се подчиняват на правото на ЕС и на
Република България, настоящата съдебна инстанция намира, че „прекратяване на
договорите“ по чл. II.17.2.2. от рамковия договор следва да се тълкува като „разваляне
на договора“ по смисъла на чл. 87, ал.1 от ЗЗД.
Както е посочено и в мотивите на ТР № 1 от 02.07.2021 г. по тълк. дело № 1/2019
г., ОСГTК на ВКС развалянето на договора е право на кредитора на неизпълненото
задължение поради причини, за които длъжникът отговаря, и поради това то винаги е
11
алтернатива на другите способи за защита на кредитора при неизпълнение по чл. 79
ЗЗД - искане за реално изпълнение с мораторно обезщетение (неустойка за забава) или
искане за компенсаторно обезщетение (компенсаторна неустойка), съответно
намаляване на насрещната престация. От друга страна, само изправната страна може да
иска разваляне на договора поради виновно неизпълнение от противната страна, и този
общ принцип на облигационното право е свързан с общите положения и цели на
договора и договорната отговорност - съхраняване на възможността за изпълнение и
обезвреда, съобразена с интереса на изправния кредитор. Последиците от
неизпълнението биха могли да бъдат различни според неговата воля - изправният
кредитор/ може да развали договора; може и да запази облигационната връзка, като
поиска заплащане на компенсаторно обезщетение или престиране на друга вещ (даване
вместо изпълнение).
Потестативното право да се развали договор поради неизпълнение се упражнява
с едностранно волеизявление, като възниква при наличие на неизпълнение по
двустранен договор. Съгласно установената практика на ВКС, в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са
уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се
разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника.
Тази норма е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се отклонят
като уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва
извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да
бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
За да настъпи ефекта на разваляне на договора следва да е налице неизпълнение
и неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед на интереса на
кредитора (чл. 87, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД).
В конкретния случай следва да се прецени дали са били налице основания за
разваляне на договор 1170 и договор 2672 от страна на ответника като НА.
С оглед изричните разпоредби на ОУ към рамковия договор – дори и
прекратяване на рамковия договор, всеки конкретен договор продължава действието
си – чл. II.17.3, ако е бил в сила към момента на прекратяване, прекратяването на
рамковия договор не влече автоматично прекратяване на конкретните договори, както
е неправилно е посочил ответникът ЦРЧР, в уведомленията по прекратяване на
договорите, че се прекратява рамковия договор и, откъдето да следва и прекратяване и
на конкретните договори.
От значение за настоящото дело е дали са прекратени двата конкретни договора
1170 и 2672 съгласно правилата в същите, относимите разпоредби на рамковия договор
и приложимите ОУ към тях, и разпоредбите на ЗЗД. Разглеждане на въпроса дали е
прекратен и рамковия договор ще бъде обсъждано само доколко касае прекратяване на
двата конкретни договора. В писмото, с което се поставя началото на процедурата по
прекратяване на договорите – писмо от 21.08.2020 г. са изложени конкретни мотиви,
свързани с неизпълнение както и на рамковия договор, така и на двата отделни
договора (поради това е неоснователно твърдението на ищеца в ДИМ, че не са
предприемани действия по прекратяване на двата конкретни договора, а само на
рамковия договор), то следва да се установи дали за ЦРЧР са били налице така
посочените основания, съответно дали тези нарушения на договорите между страните
са сериозни с оглед кредиторовия интерес, поради което и дали обосновават
възникване на правото му да развали конкретните договори.
Относно договор 1170
12
Договорът е сключен на 08.02.2019 г.и е със срок на изпълнение на проектните
дейности 01.01.2019 г. – 30.06.2020 година.
Първият спорен въпрос е дали периода на осъществяване на проектите дейности
е продължен, каквото искане е имало от страна на партньора – ищец по делото, за да се
прецени дали има забавата в осъществяването на дейностите по този договор, което е
първото основание за прекратяване на договора.
Съгласно описаната по-горе процедура за изменение на договорите (чл. II.13 от
рамковия договор), не се установява да е постигнато писмено съгласие за изменение на
договора в частта относно удължаване на срока на осъществяване на проектните
дейности, независимо от отправени двукратни заявки от партньора за удължаване с 12
месеца (от 17.03.2020 г.) и за удължаване с 6 месеца (от 09.06.2020 година). Наличието
на дадени разяснения от ЦРЧР за възможност за продължаване на срока на действие
договорите, предвид усложнената епидемична обстановка по повод разпространението
на COVID 19, не води до автоматично продължаване на сроковете на договорите. В
самото писмо от ЦРЧР е посочено, че НА може да приеме искане за удължаване, а не
че автоматично се удължават сроковете за изпълнение на възложените проекти по
договорите по програма Еразъм + и Европейски корпус за солидарност.
С оглед довода на НЧ В.005, гр. София, (н), че са били извънредни
обстоятелства, препятстващи изпълнението на дейности, свързани с обявената
пандемия от COVID-9, което е и причината да не са изпълнени предвидените по
договор 1170 дейности, Съдът намира следното:
Общоизвестен факт е, че със решение на НС от 13.03.2020 г. е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13
март 2020 г. до 13 април 2020 г., като и че в този период и след това са предвидени
редица ограничения на движението, включително налагане на специални изисквания за
преминаване на границите, ограничения на присъствените учебни занятия, изисквания
за дистанция, за допълнителни мерки за хигиенизиране.
Съгласно чл. II.1 - определения от ОУ към рамковия договор „непреодолима
сила“ (форсмажорни обстоятелства)“ е всяка непредвидима, извънредна ситуация или
събитие, извън контрола на страните, които възпрепятстват една от страните да
изпълнява което и да е от задълженията си по рамковия договор или конкретния
договор, не се дължат на грешка или небрежност от тяхна страна или от страна на
подизпълнителите, свързаните субекти или третите страни, получаващи финансова
подкрепа, и се оказват неизбежни въпреки упражнената от тях добросъвестност.
С оглед тази дефиниция, която страните са приели, в тежест на страната, която
иска да се позове на това състояние, и с оглед и хипотезата на чл. II.15.3 от общите
условия, съгласно който “не може да се счита, че страната, изправена пред
непреодолима сила, е нарушила задълженията си по рамковия договор или по
конкретния договор, ако й е било невъзможно да ги изпълни поради непреодолима
сила”, е да докаже, настъпването на тази ситуация за изпълнение на задълженията му
по договора.
Безспорно, обявената извънредна ситуация във връзка с разпространението на
COVID - 19 в България в периода след 13.03.2020 г. създава сериозни
предизвикателства относно организирането на обществени мероприятия, особено в
периода март-май 2020 година.
Съвременно обаче, съгласно приетото от страните в рамковия договор, за да се
приеме, че е налице непреодолима сила следва да е налице невъзможност да се
изпълняват каквито и да е дейности по договора от страната/страните, ищецът, който
се позовава на това състояние, следваше да докаже, че за периода след 13.03.2020 г. са
13
били предвидени конкретни дейности по договор 1170, които не е са могли да бъдат
изпълнени.
Такова доказване не бе проведено по делото.
Нещо повече – с оглед датата на сключване на договора и периода, в който е
следвало да се осъществят проектите дейности - от 01.01.2019 г., 18 месеца, към
13.03.2020 г. са изминали повече от 14 месеца, т.е проектите дейности би следвало да
са във финалния етап на реализация. Не се доказа от ищеца, че за последните 3 месеца
от договора е било предвидено да се осъществят всички основни дейности по проекта,
което да е било препятствано от обявената извънредна обстановка. Напротив, от
дадените разяснения, във връзка с указанията да се уточни искането за продължаване
на срока, в представения от ищеца доклад, се сочи, че по проект 1170 към 26.05.2020 г.
са били изпълнени „подготвителни дейности“. Няма обаче приложени никакви
доказателства, за да установяват, че действително така описаните, дори и като
подготвителни дейности, са реално осъществени. В становището от 12.10.2020 г. във
връзка с процедурата по прекратяване на рамковия договор и договори 1170 и 2672 не
се излагат конкретни твърдения за извършени дейности по договор 1170. В
допълнение, в исковата молба самият ищец сочи, че има забава по този договор, без да
излага конкретика какви реално дейности са извършени до момента на исканото
удължаване на срока, съответно до датата на изтичане на първоначално заложения
период за изпълнение на проектните дейности, или до момента на иницииране на
процедурата по прекратяване на договор 1170 от НА.
Действително, съгласно договор 1170, по същия не се изисква междинен отчет,
но добросъвестното упражняване на правата и изпълняване на задълженията, изисква
при отправено искане за удължаване на срок на договора, партньорът в конкретика да
изясни какви точно дейности са извършени, какви дейности предстоят да бъдат
извършени, срокът, в който могат да бъдат извършени.
От всички описани дейности по проект 1170, за които съдът установява от
представения прогнозен бюджет (нито една от страните не представи по делото в
цялост Приложение II договора, където следва да е описана в цялост планираната
дейност), по делото не се установи да са осъществени конкретни дейности по проекта,
вкл. и липсва конкретика отн. твърдените подготвителни дейности в писмото от
02.06.2020 г. (стр. 29 по делото) – с кои лица са достигнати уговорки, за кои градове е
събирана информация, кога и как са информирани трети лица, какъв е плана на
действие и пр. Ищецът като партньор не оспори констатациите в поканата от
21.08.2020 г. за инцииране на процедурата по прекратяване на рамковия договор и
двата конкретни договора, че към този момент по договор 1170 следва да са били
изпълнени дейност А4, да е в процес на изпълнение дейност А1, в рамките на която да
са въведени оферти за реализиране на 12 дългосрочни доброволчески служби. Няма
никакви ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е
изпълнил дори и тези конкретни дейности по договор 1170, да е направил каквито и да
е разходи, които да подлежат на отчитане и са допустими разходи съгласно рамковия
договор, ОУ към рамковия договор и договор 1170, които да са индиция, че е
осъществил каквато и да е дейност по проекта в периода от сключването му до
13.03.2020 г., а и до прекратяването му от НА.
Поради това Съдът намира, че по делото не се установи, че по договор 1170 към
датата на изтичане на заложените срокове за изпълнениe на договорните задължения
на партньора по осъществяване нa заложените проектни дейности по Приложениe II по
договора (30.06.2020 г.), са изпълнени каквито и да дейности от ищеца като партньор
по проекта. Поради това и за ЦРЧР е било налице основание да развали договора по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД. Неизпълнението на каквито и да е дейности по този проект за
14
период повече от 14 месеца, при заложена обща продължителност на дейностите 16
месеца, обосновават и липса на необходимост да се дава допълнителен срок за
изпълнение, доколкото е ясно, че не е възможно изпълнение на всички заложени
дейности в какъвто и да е разумен срок. Не е налице несъществено неизпълнение с
оглед интереса на кредитора, особено и предвид факта и характера на разходваните
средства - безвъзмездно отпуснати средства, отпуснати чрез директно европейско
финансиране, което изисква още по-голяма строгост при съблюдаване на разходването
на тези средства в уговорените параметри на договорите. В допълнение, ответникът
като НА е спазил процедурата по чл. II.17.2, като е изпратил официално уведомление,
но в указания 45 дневен срок не е получил допълнителна информация. Това
уведомление може да се разглежда и като даване на срок за изпълнение по чл. 87, ал.1
от ЗЗД, макар, че както бе посочено, такъв не е следвало да се дава, за да се породи
правото да се развали едностранно договор 1170 от кредитора. Писмо от партньора –
ищец е получено след изтичане на срока (изтекъл на 10.10.2020 г., писмото получено
на 12.10.2020 г.), но също не съдържа никакви конкретни мерки, които партньорът
предлага, за да се запази действието на договор 1170.
Няма основание да се прилага процедурата по чл.II.17.3 вр. чл.II. 25 за
намаляване на размера на безвъзмездните средства относно договор 1170, тъй като
изобщо не се твърди и не се доказва, че по проекта са направени каквито и да е
допустими разходи, доколкото не се доказа, че реално са извършени дори и
подготвителни дейности по същия, при които може да се очакват определени разходи.
В допълнение, ако би било вярно твърдението, че са извършвани действия по
проекта, то се установява се и другото, посочено в уведомлението по чл.II.17.2 от ОУ
към рамковия договор, основание за прекратяване на договор 1170 – липсва на
отбелязване в уеб базираната система Mobility Tool на осъществени дейности. С оглед
предмета на договора – разходване на безвъзмездно отпуснати средства по програма
Европейски корпус за финансиране, публичното отчитане на дейностите, на
разходваните средства е важен елемент от договорните задължения на партньорите по
договора.
Партньорът – НЧ В.005, гр. София (н) е надлежно уведомен за разваляне на
договора от ЦРЧР като НА, прекратена е конкретната договорна връзка между тях, и
съответно за него е възникнало задължението да възстанови получените авансово
безвъзмездни средства.
Поради това и ответникът доказа, че има вземане за връщане на даденото по
разваления договор 1170 в размер на дадената сума 228 172,8 евро.
С оглед правилото на § 2 от ДР на ТР, съгласно която вземанията в чужда валута
се превръщат в български левове по курса на Българската народна банка към датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, ответникът има
вземане в размер на 446 267,21 лева.
По иска по 694, ал1, предл. 1 от ТЗ вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че
ответникът няма вземане за законна лихва върху подлежащата на връщане авансова
вноска по договор 1170.
Съгласно чл. II.26.2, изр. първо от процесния договор преди възстановяване на
неоснователно платената сума НА следва да покани ответника да възстанови
неправомерно изплатената сума. Тази уговорка съответства и на ЗЗД - арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД и задължителната съдебна практика, постановена по сходни фактически състави -
че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.
15
1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата за изпълнение
(ТР 5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК). В конкретния случай, с електронно
съобщението от 21.01.2021 г., което ищецът не оспорва, че е получил, НА – ЦРЧР
уведомява партньора си, че следва да възстанови сумите по прекратените договори
1170 и 2672 в срок до 31.01.2021 г., като е посочена и банкова сметка.
Така, доколкото страните не са уговорили срок за изпълнение на задължението
за връщане на даденото при разваляне на договора и доколкото процесното задължение
не е сред изключението, предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с посочената покана
длъжникът – ищец по делото е изпаднал в забава. Поради това се установява, че
ищецът дължи лихва за забава върху сумата от 228 172,80 евро за периода 31.01.2021 г.
– 08.07.2021 г. – датата на предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност (не е в предмета на настоящото производство определяне на реда на
удовлетворяване на вземането за лихва с оглед разпоредбите на чл. 722, т.8 и т. 9 от ТЗ,
доколкото част от вземането е възникнало след датата на откриване на производството
по несъстоятелност – 14.06.2021 година). На основание чл. 162 от ГПК, с помощта на
компютърна програма, Съдът определя, че вземането за лихва възлиза на 19710.13
лева.
Поради това и предявените отрицателни установителни искове, че ответникът
няма вземания за главница и лихва в посочените размери по договор 1170 е
неоснователен за целия размер на главницата и за лихвата до размера на 19 586,17
лева. За разликата до сумата от 19 586,17 лева и за 31.01.2021 г. искът по чл. 694, ал.1,
предл. 1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е основателен, тъй като ищецът е изпаднал в забава
на 01.02.201 г., с оглед дадения срок за доброволно изпълнение – 31.01.2021 година.
Относно договор 2672
По аргументите, изложени относно договор 1170, относно договор 2672 също
не се установява постигнато съгласие за продължаване на срока за изпълнение на
проектните дейности.
Относно наличието на непреодолима сила за изпълнение на задълженията на
ищеца като партньор по договора, Съдът намира, че ищецът не доказа, че е бил в
невъзможност да изпълнява всички свои задължения (съгласно дефиницията за
непреодолима сила по ОУ към рамковия договор) по договора за периода след
13.03.2020 година. Не са изложени от ищеца конкретни твърдения относно конкретни
дейности, предвидени в периода след 13.03.2020 г., които да са били препятствани за
провеждане поради обявената епидемична обстановка. Не са изложени и конкретни
твърдения докога за ищеца е продължила, ако е имало, тази невъзможност за
осъществява дейностите по проекта.
Следва да се отбележи, че както и по договор 1170 и по договор 2672 нито една
от страните не представи по делото в цялост Приложение II договора, където следва да
е описана в цялост планираната дейност – видове дейности, срокове за изпълнение,
брой планирани участници и пр. Въз основа на останалите събрани писмени
доказателства, Съдът установява, че съгласно цитирания доклад от проверка на НА от
07.07.2020 г. относно този проект в периода 15.02.-25.05.2020 г. е следвало да се
проведат три дейности (дейност А3, дейност А4 и дейност А6). Тези три дейности
обаче не изчерпват проекта, а не се установява, че след датата н подаване на
междинния отчет - 21.05.2020 г. да са били налице пречки за осъществяване на
същите, както и на другите дейности, дори и да не е било получено разрешение за
удължаване на срока на проектните дейности (доколкото относно договор 2672 не се
установява да е продължен срокът на осъществяване на проектните дейности). От
16
друга страна дейност А3 е посочена за провеждане в периода 15.02.2020 г. – 15.03.2020
г., т.е преди да настъпят ограниченията, наложени със решението на НС от 13.03.2020
година. Не се доказа, че наложените преди това ограничения със заповед № РД-01-
114/05.03.2020 на министъра на здравеопазването за обявяване на грипна епидемия и
заповедта на министъра на здравеопазването от 09.03.2020 г. са засегнали
провеждането на тази дейност, още повече че тя е следвало да е в края си към момента
на издаване на заповедите. Няма данни обаче, че са извършвани реално каквито и да е
конкретни дейност от доброволци в рамките на заплануваната дейност А3.
Дори и да е била налице посочената „непреодолима сила“, то съгласно чл. II.16.1
от ОУ към рамковия договор, ищецът като партньор по договора е следвало да
предприеме действия по „спиране на изпълнението на дейността“, което не се
установява да е направил. В допълнение, дори и за периода март – май 2020 г. да е
имало затруднения при осъществяване на дейностите, поради усложнената епидемична
обстановка, съгласно чл. 3.3 от договор 2672, ищецът е разполагал с възможностите да
прехвърля средства от различните бюджетни категории, в рамките на одобреното
проектно предложение, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение. Няма данни ищецът да се е възползвал от тази възможност.
От друга страна, установява се от представените платежни документи към
междинния отчет от май 2020 г., и коригирания отчет от 09.07.2020 г., че макар и
фактурите за договорени дейности от третите лица да са издадени през 09.2019 г. и
10.2019 г., плащанията по тях са извършени през месец април 2020 година, а част от
издадените фактури са за направени разходи, свързани с провеждане на дейности в
периода март – април 2020 година. Няма данни да са променяни сроковете за
извършване на посочените дейности по договорите с изпълнителите. Следователно,
щом ищецът е заплатил за осъществяване на дейностите през месец март - април 2020
г., за него не е била налице непреодолима сила за осъществяване на проекта.
Установява се по делото, че в изпратените от ищеца междинен отчет, дори и
коригиран междинен отчет от 09.07.2020 г. не са посочени конкретни извършени
дейности за периода от началото на заложените проектни дейности - 01.08.2019 до
13.03.2020 г. – до момента на възникване на извънредната епидемична обстановка от
включените в проекта общо 6 дейности. В междинния отчет е посочено, че са
извършени подготвителни действия по трите основни дейности А3, А4 и А6, като са
осигурени транспорт, настаняване и изхранване на участниците, като се представят
документи, удостоверяващи разходи за настаняване, психологическа подкрепа на
доброволци, транспорт, кафе-паузи, наем на зали, вкл. и за периода март – април 2020
г., платени по договори на трети лица (както бе посочено по-горе).
Именно във връзка с неяснотите относно осъществените дейности и начина по
планиране на бъдещите дейности, с писмо от 15.07.2020 г. НА е поискала
допълнителна информация и документи, във връзка с изпълнението на договор 2672.
Няма данни тези указания да са изпълнени.
Във връзка с констатираните неясноти по изпълнения на проекта е и
проведената проверка на място, чиито резултати са отразени в доклад от 28.07.2020 г.,
приет като доказателство по делото. В тези констатации е посочено, че всички основни
дейности до момента на проверката по проекта са възложени на подизпълнители; че
всички представени договори с подизпълнители са със срок за изпълнение 01.05.2020
г., като няма данни за предоговаряне на сроковете за изпълнение; по същите има пълно
плащане през април 2020 година. Констатирано е, че едно и също лице представлява
различни дружества, избрани за подизпълнители, без да са представени критерии и
данни за извършено пазарно проучване относно тези дейности, за да се гарантира
оптимално разходване на средствата. Констатирано е дублиране на фактури.
17
Проверката, приключила с изготвения доклад, е в правомощията на
националната агенция за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите от
партньорите съгласно чл. II.27 от ОУ към рамковия договор, което включва и
посещения на място - чл. II.27 от ОУ. Ищецът не оспорва провеждането на проверката,
включително и посещенията на място, поради което и съдът кредитира направените
констатации в доклада (оспорването в ДИМ касае само констатациите по докладна
записка от 07.07.2020 г., в която обаче относно договор 2672 се сочи, че следва да се
подаде нов междинен отчет, съдържащ всички изискуеми документи и обоснована
хронологичност на приложената документация. В останалата си част са констатации
по друг договор между страните, който не е предмет на производството). Тези
констатации в проверката от НА, сочат, че е налице неизпълнение на договорните
задължения на ищеца по договор 2672 в насока на възлагане на цялостната дейност до
момента на изготвяне на първия междинен отчет на външни подизпълнители,
включително и всички основни дейности по проекта, което е ограничено според ОУ
към рамковия договор – чл. II.11.1.
Ищецът НЧ В.005, гр. София (н) е „участваща организация“ по смисъла на
определенията на понятията, дадени в чл. 2 на Регламент 2018/1475 (приложим към
конкретните отношения, доколкото касае създаването на правната рамка на
Европейския корпус за солидарност, в която се разполагат конкретните договори
между страните по делото) - публична или частна организация, с нестопанска или със
стопанска цел, на местно, регионално, национално или международно равнище, на
която е присъден знакът за качество, в качеството й на домакин или на изпълнител на
поддържаща, включително изпращаща, функция, или и на двете, с което се гарантира,
че тази организация е в състояние да осъществява дейности за солидарност в
съответствие с целите на Европейския корпус за солидарност и която предлага
възможност за доброволческа дейност, стаж или работа на участник или осъществява и
подкрепя други дейности в рамките на Европейския корпус за солидарност.
Именно поради необходимостта да се гарантира качеството на осъществяваните
дейности, ограничението за възлагане на основни дейности по проекта на
подизпълнители, е основно изискване на договора между страните. Това се подчертава
от необходимостта участващата организация да притежава знака за качество за
съответната дейност като предварително условие за получаване на финансиране по
линия на Европейския корпус за солидарност за дейностите, посочени в член 7,
параграф 1, буква а) - касаещи доброволческа дейност, стажове и работа, включително
както индивидуални дейности в чужбина, така и дейности в държавата (така чл. 11 от
регламента).
С нарушаването на това ограничение (по делото не се установява по договор
2672 не се установява ищцовата организация да е осъществила самостоятелно каквато
и да е дейност по договора, с изключение на дейността да избере подизпълнители, на
които да възложи цялостното осъществяване на дейностите - от превоза и
осигуряването на нощувките, до осъществяване персонални обучения на участниците,
организиране на доброволческата служба, услуги по менторство и психо-социална
подкрепа на участниците в дейностите, обучения при пристигане на участниците и пр.
по договор 2672 (съгласно посоченото в представените фактури за направени разходи),
ищецът е бил в пълно неизпълнение на договорните си задължения
Поради това и за ответника е възникнало потестативното право да развали
договора поради съществено неизпълнение с оглед интереса, който гарантира и
защитава (законосъобразно и договорно съобразно разходване на европейски средства)
- възлагането на основни дейности по проекта на подизпълнители обезмисля
заложеното в рамковия договор и конкретния договор изискване да е сключен с
18
организация, с която се споделят общи основни цени относно развитието на
доброволческите инициативи, укрепване на общностите, давайки възможност на
младите хора да придобият опит, умения и способности.
Не се установява и спазване на възложената времева рамка за осъществяване на
основни дейности в проекта до датата на изпращане на уведомлението за прекратяване
на договора (21.08.2020 г.) – дори да се приеме, че в периода 03.2020 г. – 06.2020 г. е
имало някакво разбираемо забавяне в изпълнението на отделни дейности, ищецът не
ангажира никакви доказателства, че в периода след проверката през месец юли 2020 г.
е продължил работата по дейностите, така както са разписани по проекта и реално да е
осъществил същите, особено при установеното пълно плащане по договорите с
подизпълнителите относно дейности А3, А4 и А6 в рамките на първото авансово
плащане.
Поради това Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест да
установи изпълнение на договорните си задължения по договор 2672 в срока до
изпращане на уведомлението от страната на ЦРЧР за прекратяване на договора, вкл. че
е изпълнявал заложените проектни дейности в разписаните срокове, както и при
спазване на правилата на в ОУ относно възлагане на дейности на подизпълнители, не
доказа тези факти.
Ищецът е бил надлежно уведомен за разваляне на договора от ЦРЧР като НА,
прекратена е конкретната договорна връзка между тях, и съответно за него е
възникнало задължението да възстанови получените авансово безвъзмездни средства.
Поради това и ответникът доказа, че има вземане за връщане на даденото по
разваления договор 2672 в размер на дадената сума 134 656 евро.
Няма основание да се прилага процедурата по чл.II.17.3 вр. чл.II. 25 за
намаляване на размера на безвъзмездните средства относно договор 2672, тъй като не
се установява да има извършени допустими разходи, доколкото няма реално
осъществена никаква дейност по проекта, при спазване на изискванията на договора.
Разходваните средства по дадената авансова вноска са в нарушение на клаузите на
договора конкретния договор и рамковия договор, поради което и средствата не
представляват допустими разходи. И доколкото няма данни за извършени допустими
разходи (напр. дори и да има разходи по заплатени по договори с трети лица за
осъществяване на второстепенни дейност – настаняване на участници в проектите,
изхранване и пр.), не се установява тази дейности реално да са изпълнени. Самият
ищец сочи в обясненията си пред проверяващия екип, а и в междинния отчет, че е
заплатил на третите лица сумите по сключените договори, но самите договори не са
изпълнени.
Следователно няма основание са се прилага процедурата по намаляване на
средствата, а дадената авансова вноска подлежи на пълно възстановяване.
С оглед правилото на § 2 от ДР на ТР, съгласно която вземанията в чужда
валута се превръщат в български левове по курса на Българската народна банка към
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, ответникът
има вземане в размер на 263 364,24 лева.
По иска по чл. 694, ал.1, предл. 1 от ТЗ вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че
ответникът няма вземане за законна лихва върху подлежащата на връщане авансова
вноска по договор 2672.
Съгласно чл. II.26.2, изр. първо от процесния договор преди възстановяване на
неоснователно платената сума НА следва да покани ответника да възстанови
19
неправомерно изплатената сума. Тази уговорка съответства и на ЗЗД - арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД и задължителната съдебна практика, постановена по сходни фактически състави -
че при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата за изпълнение
(ТР 5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК). В конкретния случай, с електронно
съобщението от 21.01.2021 г., което ищецът не оспорва, че е получил, НА – ЦРЧР
уведомява партньора си, че следва да възстанови сумите по прекратените договори
1170 и 2672 в срок до 31.01.2021 г., като е посочена и банкова сметка.
Така, доколкото страните не са уговорили срок за изпълнение на задължението
за връщане на даденото при разваляне на договора и доколкото процесното задължение
не е сред изключението, предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с посочената покана
длъжникът – ищец по делото е изпаднал в забава. Поради това се установява, че
ищецът дължи лихва за забава върху сумата от 134 656 евро за периода 01.02.2021 г. –
08.07.2021 г. – датата на предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност (не е в предмета на настоящото производство определяне на реда на
удовлетворяване на вземането за лихва с оглед разпоредбите на чл. 722, т.8 и т. 9 от ТЗ,
доколкото част от вземането е възникнало след датата на откриване на производството
по несъстоятелност – 14.06.2021 година). На основание чл. 162 от ГПК, с помощта на
компютърна програма, Съдът определя, че вземането за лихва възлиза на 11 558,76
лева.
Поради това и предявените отрицателни установителни искове, че ответникът
няма вземания за главница и лихва в посочените размери по договор 2672 е
неоснователен за целия размер на главницата и за лихвата до размера на 11 558,76 лева.
За разликата до сумата от 11631,92 лева и за 31.01.2021 г. искът по чл. 694, ал.1, предл.
1 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е основателен, тъй като ищецът е изпаднал в забава на
01.02.2021 г., с оглед дадения срок за доброволно изпълнение – 31.01.2021 година.
Относно разноските
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на СГС сума в размер на 29 638,52 лева - държавна такса, дължима за
разглеждане на предявените отхвърлени искове.
Ответникът претендира разноски, но не представя списък с разноските и
доказателства за направени разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса по уважената част от исковете в размер на 7,92 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Н.Ч. “В.-***”, ЕИК ******* (н),
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. *******, представлявано
от К. И.В., срещу “Център за Р.НА Ч.Р.”, с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, ул. *******редставлявано от изпълнителен директор
М. Б., искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т.1 от ТЗ вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че
“Център за Р.НА Ч.Р.”, с БУЛСТАТ *******, няма вземане срещу Н.Ч. “В.-***”, ЕИК
******* (н) за сумата над 19586,17 лева – лихва за забава върху сумата от 446 267,21
лева – подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор Приложение VI-№
2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до
20
30.06.2020 г.) за периода 01.02.2021 г. – 08.07.2021 г. до пълния претендиран размер от
19 710,13 лева и за 31.01.2021 г. и за сумата над 11558,76 лева - лихва за забава върху
сумата от 263 364,24 лева - подлежаща на връщане авансова вноска по развален
договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на
проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) за периода 01.02.2021 г. – 08.07.2021 година,
до пълния претендиран размер от 11 631,92 лева и за 31.01.2021 г. като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ч. “В.-***”, ЕИК ******* (н), със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. *******, представлявано от К. И.В.,
срещу “Център за Р.НА Ч.Р.”, с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, ул. *******редставлявано от изпълнителен директор
М. Б., искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т.1 от ТЗ вр. чл. 55, ал.1, предл. 3 от
ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на “Център за Р.НА
Ч.Р.”, с БУЛСТАТ ******* в размер на сумата от 446 267,21 лева – подлежаща на
връщане авансова вноска по развален договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-
061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.), за сумата
от 263 364,24 лева - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор
Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от
01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) и по искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т.1 от ТЗ
вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на
“Център за Р.НА Ч.Р.”, с БУЛСТАТ ******* за сумата от 19586,17 лева – лихва за
забава върху сумата от 446 267,21 лева – подлежаща на връщане авансова вноска по
развален договор Приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за
изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.) за периода 01.02.2021 г. –
08.07.2021 г. и за сумата от 11558,76 лева - лихва за забава върху сумата от 263 364,24
лева - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор Приложение VI-№
2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до
31.01.2021 г.) за периода 01.02.2021 г. – 08.07.2021 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ Н.Ч. “В.-***”, ЕИК ******* (н), със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. *******, представлявано от
К. И.В. да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал.7 от
ГПК сумата от 29 638,52 лв. - държавна такса по отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ “Център за Р.НА Ч.Р.”, с БУЛСТАТ
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, ул. “*******
*******, съдебен адрес:гр. София, ул. *******, партер, ап. 11 да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 694, ал.7 от ГПК сумата от 7,92 лв. - държавна
такса по уважената част от исковетеа.
Решението е постановено при участието на синдика на Н.Ч. “В.-***”, ЕИК
******* (н).
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
21