Р Е Ш Е Н И Е
№ 1054
гр.Русе, 30.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 177 по описа
за 2004г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата П.В. И. твърди, че работи на длъжността „медицински фелдшер” при
ответника, филиал Р. От есента на 2012г. с експертно решение на ТЕЛК й била
определена 54% трайна намалена работоспособност за срок от една година. С
последващо решение № 1999/17.10.2013г., ТЕЛК удължил срока за още една година,
като й определил ТНР 53%. Мнението на ТЕЛК относно противопоказните условия на
труд е да не полага прекомерно физическо натоварване, без големи психични
натоварвания и неполагане на нощен труд, без указания да бъде преместена на друга
работа, поради това, че с оглед на здравословното й състояние не можела да
изпълнява трудовите си функции. При трудоустрояването през 2012г. работодателят
й се съобразил с решението на ТЕЛК, макар и извън законоустановените срокове,
като ищцата била освободена от полагането на нощен труд. След представяне на
новото решение, ответникът издал заповед № 106/14.11.2013г., с която променил
едностранно мястото и характера на работата й, като й разпоредил да отиде на
работа във филиала на центъра в гр.С п, като член на стационарен екип, без
определен срок. Съгласно трудовия договор, работното място на И. е медицински
фелдшер във филиал Р, а не филиал С п, поради което ако се е налагало
устройването й на ново работно място, това е трябвало да стане във филиала в
гр.Р. Заповедта е издадена в нарушение на чл.119 от КТ, като в нея
работодателят е посочил, че липсва подходящо място за медицински специалисти
във филиал Р. В решението на ТЕЛК са посочени облекчени условия на труд, при
които може да работи, а не е посочено като противопоказно за здравословното й
състояние нейното работно място, поради което ответникът незаконосъобразно е
приел, че липсва подходящо място във филиал Р за медицински специалисти,
каквато ищцата е и е разпоредил да отиде в гр.С п В нарушение на императивната
норма на чл.317 от КТ, работодателят не се е съобразил с преценката на ТЕЛК,
която е дала отговор на медицинския въпрос при какви условия на труд ищцата
може да работи и не се е произнесъл, че не може да работи на заеманата от нея
длъжност. Ако работодателят е искал да се съобрази със законните разпоредби
следвало да включи работното й място в списъка за трудоустроени, без да полага
нощен труд и с това да се реши проблема, така както бил решен въпроса с
изпълнение на предходното решение на ТЕЛК, и то в една и съща година. Наредба №
РД-07-1/2012г. определя само минималния брой работни места , които да се
определят за трудоустроени, но не ограничава работодателят да определя такива в
повече. Твърди, че с преместването й във филиал С п, работодателят я поставил в
по-неизгодно и несигурно трудовоправно положение от това, в което е била като
здрава и трудоспособна на първоначално заеманата работа. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да отмени Заповед № 106/14.11.2013г. на директора
на Центъра за спешна медицинска помощ като незаконосъобразна. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.357, ал.1 от КТ.
Ответникът „Център за спешна медицинска помощ – Русе”
оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че определеното място на работа на
ищцата в трудовия й договор № 83/07.10.1998г. и допълнително споразумение №
66/04.07.2012г. към него е ЦСМП – Русе, което включва филиалите в центъра на
гр.Р, гр.Б и гр.С п. В т.1 от Допълнителното споразумение изрично е определено
място на работа – „ЦСМП – Русе и филиали”, включващо и филиал гр.С п. В тази
връзка не е извършвано преместване на друга работа с процесната заповед,
различна от тази уговорена с трудовия договор и допълнителното споразумение към
него. Твърди и че с оглед задължението му да осигури безопасни условия на труд
за И., съгласно експертните решения на ТЕЛК, каквито няма в мобилните екипи на
ФЦСМП – Русе, се наложило тя да бъде трудоустроена с работно място във ФЦСМП –
Сливо поле, стационарен екип. Работата на това работно място не се отличава с
физическо и психическо натоварване, не изисква нощни дежурства, т.е. това е
едно от най-спокойните работни места в ЦСМП – Русе. По жалба на П.И. ***, по
повод на преместването й, била извършена проверка по случая, при която не били
констатирани нарушения на трудовото законодателство. Поради това счита, че
заповед № 106/14.11.2013г. е правилна и законосъобразна, издадена в изпълнение
на предписанията на ТЕЛК за осигуряване на безопасни условия на труд на ищцата.
Иска се явява неоснователен и следва да се отхвърли, като претендира и
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните били в трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор № 83/07.10.1998г. и допълнително споразумение
към него № 66/04.07.2012г., съгласно което ищцата заема длъжността „медицински
фелдшер” при ответника, като мястото на работа е било определено в ЦСМП – Русе
и филиали. С експертно решение на ТЕЛК № 3357/01.11.2012г. на П.И. била
определена 54% трайна намалена работоспособност. В същото изрично е било
посочено, че противопоказните условия на труд са: прекомерно физическо
обременяване, без големи психически натоварвания и нощен труд, като е
предписано, че ищцата може да работи на досегашната си длъжност при спазване на
противопоказните условия на труд. С удостоверение на ЛКК при ОПД – гр.Русе,
преди това на 30.01.2012г. било предписано, че П.И. следва да изпълнява работа
без нощни смени. С експертно решение № 872/15.04.2013г. на Областна
психиатрична ТЕЛК – гр.Русе на ищцата била призната 50% трудова
неработоспособност поради диагноза – афективни разтройства, като било
предписано, че П.И. попада в списъка на Наредба № 5 на МЗ под закрилата на
чл.33, ал.1 от КТ. С искане изх.№ 303/25.04.2013г. изпратено от ответника до
Областна инспекция на труда – гр.Русе било поискано прекратяване на трудовото
правоотношение с П.И. на основание чл.328, ал.1, т.5 и т.12 от КТ, поради липса
на подходяща работа, която ищцата да изпълнява. На 21.05.2013г. Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Русе не дали съгласие за прекратяване трудовото
правоотношение с ищцата на длъжността „медицински фелдшер” в ЦСМП – гр.Русе. С
искане на ответника до Областна психиатрична ТЕЛК – гр.Русе, било поискано да
се уточни какви са противопоказните условия на труд за И. по решение №
872/15.04.2013г. От там отговорили, че не могат да се произнесат по искането и
работодателят следва да се обърне към специалист по Трудова медицина и ТРЗ. Със
заповед № 6/23.01.2013г. на директора на ответника била назначена комисия,
която да определи подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на
лицата с намалена трудоспособност. С протокол № 1/24.01.2013г. комисията
определила такива места, но само за лица с намалена физическа трудоспособност,
но не било определено работна място или длъжност за лица с намалена психическа
трудоспособност. За определените от комисията места и длъжности била уведомена Инспекцията
по труда. С експертно решение на Областна психиатрична ТЕЛК - Русе №
1999/17.10.2013г., същите удължили срока за още една година, като определили на
ищцата ТНР 53%, като мнението на ТЕЛК относно противопоказните условия на труд
е да не полага ищцата прекомерно физическо натоварване, без големи психични
натоварвания и неполагане на нощен труд. По делото не се спори, че при
трудоустрояването през 2012г. на ищцата, работодателят я освободил от
полагането на нощен труд. Със заповед № 106/14.11.2013г. ответникът е наредил
ищцата да бъде трудоустроена с работно място в ЦСМП - гр.Сливо поле, като член
на стационарен екип.
От заключението на изготвената по делото съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписът в ред „работник” на допълнително споразумение
№ 66/04.07.2012г. към трудов договор № 83/01.10.1998г. е положен /изпълнен/ от П.В.И..
Със заявление отправено от ищцата до ответника, с
вх.№ 183/17.03.2014г.,първата е поискала на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
да бъде прекратен трудовия й договор по взаимно съгласие, считано от
01.04.2014г. На заявлението е отразено „Не възразяваме, считано от
01.04.2014г.”. Със заповед № 6/25.03.2014г. на ответника, е било прекратено
трудовото правоотношение между страните на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
–по взаимно съгласие, считано от 01.04.2014г. На заповедта е отразено, че тя е
била връчена на ищцата срещу подпис, на 27.03.2014г.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение направеното възражение за
недопустимост на предявения иск от страна на ответника, предвид прекратяването
на трудовия договор с ищцата по взаимно съгласие със заповед № 6/25.03.2014г., съдът намира същото за неоснователно.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на
установителни искове, но не и за осъдителните и конститутивни такива. В случая
предявеният иск е конститутивен и защитата, която се търси с него е промяната
на гражданското правоотношение между страните в случая трудовото
правоотношение. Винаги, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува
потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от
предявяването на конститутивен иск, а настоящият е типичен случай за такъв в
областта на трудовото право.
Разпоредбите на чл.314 и сл. от КТ уреждат специални
закрилни правила по отношение на работници и служители с намалена
работоспособност и целят запазване трудовото правоотношение с тях с оглед
възможността да полагат труд и получават трудово възнаграждение. Закрилата се
изразява в невъзможността работодателят да уволни работника само поради
обстоятелството, че е поставен в обективна невъзможност да изпълнява занапред в
пълен обем възложената работа, както и задължението да осигури друга подходяща
работа или същата при облекчени условия. Трудоустрояването се осъществява от
компетентния съгласно Наредбата за трудоустрояването здравен орган, който
извършва преценка относно здравословното състояние на работника или служителя,
срока на неработоспособността, какви са противопоказните за здравето условия на
труд и може ли да изпълнява заеманата до този момент длъжност, съответно
работата, която може да изпълнява без опасност за здравето. Тези предписания на
основание чл.317, ал.2 от КТ обвързват със задължителна сила и двете страни по
трудовото правоотношение и не могат да бъдат пререшавани, включително и от съда
по повод на трудов спор между страните.
Спорът между страните по настоящото дело е подходяща
ли е била работата, която ищцата заемала в гр.Р, с оглед предписаните на И.
противопоказни условия на труд от здравните органи или такава е била другата
длъжност в гр.Сливо поле, на която със
заповед № 106/14.11.2013г. ответникът е наредил ищцата да бъде трудоустроена,
като член на стационарен екип.
Трудоустроен е този работник или служител,
който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи,
определени в чл.1, ал.1 от Наредба за трудоустрояването. От доказателствата по
делото безспорно се установява, че ищцата е трудоустроена с посочените по-горе
експертни решения, в които е посочено изрично, че противопоказните условия на
труд е да не полага прекомерно физическо натоварване, без големи психични
натоварвания и неполагане на нощен труд. Последната длъжност, която П.И. е
заемала е била „медицински фелдшер В ЦСМП – гр.Р, филиал Р и филиали, за което
доказателство е последното сключено допълнително споразумение към трудовия
договор № 66/04.07.2012г
Според чл.317, ал.1 от КТ необходимостта от
преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата
работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и
срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. Във
всички горепосочени експертни решения на ТЕЛК не се съдържа препоръка, съгласно
чл.317, ал.3 от КТ за преместването на ищцата на друга подходяща работа по
чл.317, ал.2 от КТ във вр.с чл.1, ал.4 от Наредба за трудоустрояването, дори
напротив. С експертно решение на ТЕЛК № 3357/01.11.2012г. на П.И. била
определена 54% трайна намалена работоспособност, като в същото изрично е било
посочено, че противопоказните условия на труд са: прекомерно физическо
обременяване, без големи психически натоварвания и нощен труд, като е
предписано, че ищцата може да работи на досегашната си длъжност при спазване на
противопоказните условия на труд. Допълнително с удостоверение на ЛКК при ОПД –
гр.Р, преди това на 30.01.2012г. било предписано, че П.И. следва да изпълнява
работа без нощни смени. Следователно ответникът е следвало да се съобрази с
предписанието на здравните органи, като се възползва от втората възможност,
която му дава разпоредбата на чл.317, ал.1 от КТ, като с допълнително
споразумение към трудовия договор да предложи на ищцата да работи на същата
длъжност и месторабота, но при облекчени условия. Естествено П.И. е следвало да
се съгласи с това, в противен случай това би довело до прекратяване на
трудовото й правоотношение. От доказателствата по делото е видно, че ответникът
е направил първоначално това. След това обаче той по своя инициатива е издал
обжалваната заповед, с която по своя преценка е преместил ищцата от гр.Р в гр.С
п, т.е. на същата длъжност, но с друго място на работа в друго населено място.
Ищцата веднага е възразила срещу издадената заповед и преместването й на работа
в друго населено място. Евентуален спор между предприятието и подлежащия на
трудоустрояване работник или служител относно подходящата работа за
трудоустрояване, се решава, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба за
трудоустрояването, от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване.
Същият орган по искане на предприятието или работника или служителя може да
измени или допълни предписанието, в случай, че искането е основателно – чл.3, ал.2
от същата наредба. Предписание от ТЕЛК в случая, ищцата да бъде преместена на
друго място на работа не е било давано, нито някоя от страните е поискала
такова. С искане на ответника до Областна психиатрична ТЕЛК – гр.Русе, било
поискано да се уточни какви са противопоказните условия на труд за И. по
решение № 872/15.04.2013г. От там обаче отговорили, че не могат да се
произнесат по искането и работодателят следва да се обърне към специалист по
Трудова медицина и ТРЗ. Такова искане от страна на ответника спрямо даденото му
предписание не е било отправено /не са представени по делото доказателства за
такова/. Като не е сторил това работодателят – ответник е издал процесната
заповед по своя инициатива, едностранно, без такова дадено предписание от здравния
орган и в нарушение на императивната разпоредба на чл.119 от КТ и разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредба за трудоустрояването. Това прави тази заповед
незаконосъобразна и като такава същата следва да се отмени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването
на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените по делото разноски в размер на 350.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе държавна
такса за производството по делото в размер на 80.00 лева и направените по
делото разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 80.00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 106/14.11.2013г. на директора на
„Център за спешна медицинска помощ – Русе” с адрес: гр.Р, кв.Д, ЕИК като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска помощ – Русе” с
адрес: гр.Р, кв.Д ЕИК, представляван от директора П Б, да заплати на П.В.И. ***, ж.к.Д, ул.Д Г № , вх., ет., ап.1, с ЕГН:
**********, сумата от 350.00
/триста и петдесет/ лева – направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Център за спешна медицинска
помощ – Русе” с адрес: гр.Р, кв.Д , ЕИК представляван от директора П Б да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 160.00 /сто и шестдесет/
лева – държавна такса и направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: