№ 264
гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично при закрити врати
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901884 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.
ПО Т.” за откриване на производство по несъстоятелност на “Е.Е.Ч.” ЕООД,
ЕИК *****, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че при
извършените проверки за спазване на трудовото законодателство за периода
от м. май 2019 г. до м. август 2021 г. агенцията приема, че ответното
дружество е неплатежоспособно. Молителят твърди, че ответникът има
непогасени задължения за плащане на трудови възнаграждения на повече от
една трета от работниците си, което не е изпълнено за период от повече от
два месеца, както следва: за м. януари 2019 г. не е платило трудовите
възнаграждения на 31 работници от общ брой 52 работници, т.е. 60%; за м.
февруари 2019 г. не е платил трудовите възнаграждения на 27 работници от
общ брой 42 работници, т.е. 64 %. Твърди, че съгласно изискана
документация периодичността на изплащане на трудовите възнаграждение е
до 15-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Твърди, че към
датата на изготвяне на протокол за извършена проверка с изх. № ПР1907312
от 09.05.2019 г. трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
м. януари и м. февруари 2019 г. са били изискуеми, а към датата на изготвяне
на протокол за извършена проверка с изх. № ПР2128295 от 25.08.2021 г.
същите остават непогасени. Твърди, че невъзможността за плащане на
възнагражденията е обективно и трайно състояние на работодателя –
търговец.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на
ответника, да бъде определена началната й дата, да бъде открито
производство по несъстоятелност, както и да бъде обявено дружеството в
1
несъстоятелност.
Молителят претендира направените по делото разноски.
Ответникът “Е.Е.Ч.” ЕООД изразява становище за недопустимост и
неоснователност на подадената молба по чл. 625 от ТЗ. По отношение на
недопустимостта на молбата сочи, че същата е предявена от нелегитимирано
лице, които доводи съдът намира, че касаят основателността на молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото e представен от молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
“Г.И. ПО Т.” протокол с изх. № ПР1907312 от 09.05.2019 г. за извършена
проверка на 07.03.2019 г., 15.03.2019 г., 29.03.2019 г., 08.04.2019 г., 15.04.2019
г. и 09.05.2019 г. на “Е.Е.Ч.” ЕООД, в който са дадени предписания на
работодателя “Е.Е.Ч.” ЕООД да изплати уговореното и начислено във
ведомостта за м. януари 2019 г. трудово възнаграждение за извършената
работа на 12 работници/служители, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, в срок:
23.05.2019 г.; да изплати до пълния размер уговореното и начислено във
ведомостта за м. януари 2019 г. трудово възнаграждение за извършената
работа на 19 работници/служители, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, в срок:
23.05.2019 г.; да изплати уговореното и начислено във ведомостта за м.
февруари 2019 г. трудово възнаграждение за извършената работа на 27
работници/служители, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, в срок: 23.05.2019 г.; да
изплати на един работник/служител обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж, съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ вр. с чл. 228, ал. 3 от КТ, в срок: 23.05.2019
г., както и други предписания относно документооборота по КТ.
Представени са от молителя ведомости за заплати с отразени суми за
получаване за м. януари 2019 г. и за м. февруари 2019 г.
Представен е от молителя и протокол с изх. № ПР2123279/19.08.2021 г.
за извършена проверка от 12.07.2021 г. до 19.08.2021 г. на “Е.Е.Ч.” ЕООД, с
която е предписано работодателят или упълномощен представител да окаже
съдействие на контролния орган на Инспекцията по Т. да изпълни служебните
си задължения, като предостави документите, изискани с призовка от
19.08.2021 г. съгласно чл. 402, ал. 2 от КТ вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ.
Представена е и призовка, в която се изискват на 24.08.2021 г. да се яви
законен представител или упълномощен представител на работодателя и да
представи разплащателни документи; документи и писмена информация за
всички дела, изпълнителни листа, заведени от и срещу служители на
дружеството относно трудови възнаграждения; писмена информация за
дължими трудови възнаграждения - от 01.2018 г. до момента поименно за кой
месец каква сума се дължи.
Представен е и констативен протокол от 24.08.2021 г. на Дирекция
“Инспекция по Т.” – гр. София, че не се яви представляващия и управляващ
дружеството “Е.Е.Ч.” ЕООД или упълномощено лице.
Представен е от молителя протокол с изх. № ПР2128295/25.08.2021 г. за
извършена проверка, от който е видно, че не е изпълнено предписанието,
2
дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ с протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2123279/19.08.2021 г.
Представен е от молителя и трудов договор между работник/служител и
ответното дружество, в който е уговорено, че трудовото възнаграждение се
заплаща до 15-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Представени са от ответника годишни финансови отчети за 2016 г.,
2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и инвентарна книга към 31.12.2020 г. и
списък на кредиторите към 31.08.2021 г.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка от електронната система ИКАР – Имотен
регистър за притежавани от “Е.Е.Ч.” ЕООД недвижими имоти на територията
на цялата страна по партидата на ответника, от която се установява, че за
дружеството има вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и е
представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС,
от която е видно, че в централната база на АИС КАТ има данни за
регистрирано МПС на името на “Е.Е.Ч.” ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от
НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки и
няма започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК
върху имуществото на “Е.Е.Ч.” ЕООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното
дружество по делото е изслушано и прието заключение на Съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало
периода 2016 г. – 2020 г. и към 31.08.2021 г. Вещото лице дава заключение за
структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило
показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и
задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
нетекущите активи на дружеството за анализирания период са дълготрайните
финансови активи, които към 31.12.2016 г. са в размер на 941 хил. лева,
представляващи 24,2% от всички активи; към 31.12.2017 г. са в размер на
1017 хил. лева, представляващи 21,9% от всички активи; към 31.12.2018 г. са
в размер на 522 хил. лева, представляващи 10,4% от всички активи; към
31.12.2019 г. са в размер на 44 хил. лева, представляващи 0,9% от всички
активи; към 31.12.2020 г. са в размер на 44 хил. лева, представляващи 0,9% от
всички активи; към 31.08.2021 г. са в размер на 428 хил. лева, представляващи
16,8% от всички активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи за анализирания период са вземанията на
дружеството, които към 31.12.2016 г. са в размер на 2684 хил. лева,
представляващи 69,1% от сумата на актива; към 31.12.2017 г. са в размер на
3393 хил. лева, представляващи 73,1% от сумата на актива; към 31.12.2018 г.
са в размер на 4399 хил. лева, представляващи 87,5% от сумата на актива; към
31.12.2019 г. са в размер на 4722 хил. лева, представляващи 97,5% от сумата
на актива; към 31.12.2020 г. са в размер на 4100 хил. лева, представляващи
87,8% от сумата на актива; към 31.08.2021 г. са в размер на 2077 хил. лева,
представляващи 81,6% от сумата на актива.
3
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020
г. са задълженията към предприятия от група, както следва: към 31.12.2017 г.
са в размер на 1290 хил. лева, представляващи 27,8% от сумата на пасива;
към 31.12.2018 г. са в размер на 1649 хил. лева, представляващи 32,8% от
сумата на пасива; към 31.12.2019 г. са в размер на 1053 хил. лева,
представляващи 21,7% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г. са в размер на
1053 хил. лева, представляващи 22,6% от сумата на пасива. С най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството за 2016 г. са
задълженията към доставчици, които към 31.12.2016 г. са в размер на 1306
хил. лева, представляващи 33,6% от сумата на пасива. С най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството към
31.08.2021 г. са други задължения в размер на 3552 хил. лева, представляващи
139,6% от сумата на пасива.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,5880 за 2016 г., 1,5269 за
2017 г., 1,4006 за 2018 г., 0,3845 за 2019 г., 0,5074 за 2020 г. и 0,1015 към
31.08.2021 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този
коефициент в случая е със следните стойности: 1,5880 за 2016 г., 1,5269 за
2017 г., 1,4006 за 2018 г., 0,3845 за 2019 г., 0,5074 за 2020 г. и 0,1015 към
31.08.2021 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна
стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период
коефициентът за незабавна ликвидност има следните стойности: 0,1076 за
2016 г., 0,0543 за 2017 г., 0,0216 за 2018 г., 0,0209 за 2019 г., 0,1623 за 2020 г.
и 0,0101 към 31.08.2021 г.
През изследвания период коефициентът за абсолютна ликвидност има
следните стойности: 0,1076 за 2016 г., 0,0543 за 2017 г., 0,0216 за 2018 г.,
0,0209 за 2019 г., 0,0198 за 2020 г. и 0,0101 към 31.08.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че за периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
коефициентите на обща и бърза ликвидност са в референтната стойност, а за
2019 г., 2020 г. и към 31.08.2021 г. всички коефициенти на ликвидност са
извън референтната стойност.
Вещото лице дава заключение, че за финансовите 2018 г., 2019 г., 2020
г. и към 31.08.2021 г. дружеството не е успяло да генерира приходи от
продажби, с които да възстанови извършените разходи за дейността.
Отчетеният финансов резултат е загуба, като към 31.12.2018 г. загубата е 503
хил. лева, към 31.12.2019 г. – 245 хил. лева, към 31.12.2020 г. – 72 хил. лева и
към 31.08.2021 г. – 2845 хил. лева.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват
4
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от
кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента
на финансова автономност за ответното дружество: 1,1434 за 2016 г., 1,0156
за 2017 г., 0,5759 за 2018 г., 0,4897 за 2019 г., 0,4414 за 2020 г. и -0,3575 към
31.08.2021 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: 0,8746 за 2016 г., 0,9846 за 2017 г., 1,7365 за 2018 г., 2,0421 за
2019 г., 2,2657 за 2020 г. и -2,7973 към 31.08.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г.
коефициентът на финансова автономност има стойност над единица към
31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. има стойност над 0,33, като
същият към 31.08.2021 г. има отрицателна стойност, което отразява
декапитализиран собствен капитал.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на задлъжнялост към
31.08.2021 г. е отрицателна величина, тъй като собственият капитал е
декапитализиран и показва задлъжнялостта на дружеството.
Вещото лице дава заключение, че към 31.08.2021 г. активите на
ответното дружество (дълготрайни и краткотрайни) не са достатъчни за
покриване на всички задължения (текущи и нетекущи), като недостигат 1416
хил. лева за погасяването им.
Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на
ликвидност за периода 2019 г., 2020 г. и към 31.08.2021 г. краткотрайните
активи на дружеството не са били достатъчни за покриване на краткосрочните
задължения. Налице е тенденция ответникът да не може да обслужва
краткосрочните си задължения по търговски сделки, тъй като не извършва
дейност. За отчетната 2020 г. дружеството не отчита приходи от дейността си.
Към 31.08.2021 г. отчита други приходи 294 хил. лева и други разходи 3139
хил. лева, финансов резултат загуба 2845 хил. лева, като към тази дата
предприятието е декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството
към НАП е наредено на 01.11.2018 г. за НЗОК, ЗДДФЛ, ДЗПО, ДОО, както и
по изпълнително дело № *********/2018 г. Последното плащане по търговска
сделка от банковата сметка на ответника “Е.Е.Ч.” ЕООД е извършено на
01.11.2018 г. към контрагент “Е.Р.К.” ЕООД, с основание “вноска по
споразумение”, в размер на 12 398,94 лева. Последното плащане по търговска
сделка е извършено на 14.08.2020 г. – наредено от А.Р. от името на “Е.Е.Ч.”
ЕООД в размер на 20 000 лева към получател “А.Б.” ЕООД, с основание – по
споразумение за разсрочено плащане от 06.08.2020 г.
Вещото лице дава заключение, че най-старото изискуемо и непогасено
задължение на ответното дружество във връзка с констатациите на
Изпълнителна агенция “Г.И. по Т.” е работната заплата на служителката
В.В.К. за месец октомври 2018 г. в размер на 6 063,07 лева, с падеж 15.11.2018
г.
Вещото лице дава заключение, че в баланса към 31.08.2021 г.
дружеството отчита парични средства в банкови сметки в “Уникредит
5
Булбанк” АД в общ размер на 40 хил. лева (39 493,12 лева), от които във
валута 33 586,79 лева и в лева 5 906,33 лева.
Вещото лице дава заключение, че съгласно представената оборотна
ведомост на “Е.Е.Ч.” ЕООД към 31.08.2021 г. и баланс към тази дата, изготвен
от счетоводителя, задълженията към работници и служители по трудов
договор са в размер на 144 950,30 лева и към персонал по граждански договор
4 328,84 лева. Вещото лице дава заключение, че на него му е представена
декларация от името на дружеството с приложени разчетно-платежни
ведомости за неизплатени работни заплати за указания период, при което е
установено, че за периода м. октомври, м. ноември, м. декември 2018 г. и за
м. януари 2019 г. ответното дружество има задължение за неизплатени
заплати на една служителка в общ размер на 18 189,21 лева, на друга
служителка за м. януари и м. февруари 2019 г. в общ размер на 2 265,96 лева,
за м. януари 2019 г. – на 5 работници в отдел ВАРД (Тулча Румъния) в общ
размер на 13 206,29 лева и за м. февруари – на 6 работници в отдел ВАРД
(Тулча Румъния) в общ размер на 7 086,56 лева, за м. октомври, м. ноември,
м. декември 2019 г. – на една служителка в общ размер на 4 127,44 лева и за
м. юни и м. юли 2019 г. – на една служителка в общ размер на 4 661,61 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника длъжник към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Налице е и първата материалноправна предпоставка за откриване на
производството – длъжникът “Е.Е.Ч.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1,
ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско
6
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция “Г.И. по Т.” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е
сезиран с молба от Изпълнителната агенция “Г.И. по Т.”, която се явява
легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника,
или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни
вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В случая съдът е сезиран от молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
“Г.И. ПО Т.”, който твърди наличието на задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на ответното дружество, което не е изпълнено повече от два
месеца.
Разпоредбата на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ (нова - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в
сила от 31.03.2018 г.) въведе ново активно легитимирано лице да подаде
молбата по чл. 625 от ТЗ - ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ “Г.И. ПО Т.”.
Тази разпоредба има социална функция и е отклонение от общото правило на
чл. 608 от ТЗ, че неплатежоспособността на търговеца е състояние, което се
свърза с търговската му дейност. Правомощията на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ “Г.И. ПО Т.” са уредени в чл. 399 и сл. от Кодекса на Т..
Агенцията издава задължителни предписания и актове за установява на
нарушение на трудовото законодателство, въз основа на които се издават
наказателни постановления. В чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е уредено
правомощието на Инспекцията по Т. да дава задължителни предписания на
работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
7
В случая се установява от представените от молителя по делото
протокол от 09.05.2019 г. за извършена проверка на 07.03.2019 г., 15.03.2019
г., 29.03.2019 г., 08.04.2019 г., 15.04.2019 г. и 09.05.2019 г., че такива
предписания са дадени на работодателя ответник за изплащане на
работници/служители на неизплатените трудови възнаграждения и
обезщетения за м. януари и м. февруари 2019 г., т.е. за два месеца, като е
даден срок – 23.05.2019 г. Видно от събраните по делото писмени
доказателства, за този период ответното дружество не е платило трудовите
възнаграждения на над една трета от работниците/служителите. В тази част
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С.Й. не се
кредитира от съда, тъй като същото е направено въз основа на декларация на
ответното дружество, без да се сочи от кого е подписана, както и на
информация от счетоводителя на ответното дружество. Заключението на
вещото лице в тази част не се основава на съответна проверка на първичните
счетоводни документи, а при изслушване на заключението вещото лице
посочва, че по отношение на трудовите възнаграждения счетоводството на
ответното дружество не е водено редовно. Аргумент за липсата на
доказателства за извършените плащания на процесните трудови
възнаграждения е и представеният от молителя констативен протокол от
24.08.2021 г. на Дирекция “Инспекция по Т.” – гр. София, че ответникът или
упълномощено от него лице не се е явило да представи документи за
изплатените трудови възнаграждения на работниците/служителите.
Защитната теза на ответника, че имало данни за изплатени трудови
възнаграждения, които не са осчетоводени, не може да се тълкува в ущърб на
правата на работниците и служителите, и не може да се приеме погасяване на
задълженията за трудови възнаграждения към работниците/служителите за
процесния период, при липса на доказване на плащанията на трудовите
възнаграждения от страна на ответника.
По делото не са посочени и представени доказателства от ответника,
който носи доказателствената тежест за това, че е изплатил трудовите
възнаграждение на работниците/служителите, които са посочени в молбата на
Инспекцията по Т.. Не е представена ведомост за трудови възнаграждения за
периода м. януари и м. февруари 2019 г. с отразяване на получаването от
съответния работник/служител на дължимите суми, респективно платежни
нареждания за изплатените трудови възнаграждения. При тези данни съдът
намира, че не може да се направи извод за плащането на процесните
задължения на работниците/служителите за м. януари и м. февруари 2019 г. и
следва да се приеме, че е налице задължение на ответното дружество за
изплащане на трудовите възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
С оглед на горното съдът намира, че е налице материално-правна
легитимация на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И. ПО Т.” да
поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното
дружество.
Основен показател за определяне на състоянието на
неплатежоспособност е ликвидността (коефициентите за обща, за бърза, за
незабавна и за абсолютна ликвидност). Този показател дава възможност да се
направи преценка за способността на ответника да погасява краткосрочните
си задължения с наличните си краткотрайни активи. С оглед различните
отрасли на икономиката, в които съответният търговец осъществява
8
търговската си дейност, нормативите на този показател са различни. В случая
вещото лице посочва референтна стойност на коефициента на ликвидност от
1 до 3. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
коефициентът за обща ликвидност е в рамките на посочената референтна
стойност за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За 2019 г., 2020 г. и към 31.08.2021 г.
този коефициент е извън референтната стойност. Видно от заключението на
вещото лице към 31.08.2021 г. коефициентът за обща ликвидност дори клони
към 0 – 0,1015. Коефициентът за бърза ликвидност е в приемливите
стойности за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и под референтната стойност за
останалия анализиран период. Коефициентите за незабавна ликвидност и за
абсолютна ликвидност са под референтните стойности през целия изследван
период (2016 г. - 2020 г. и км 31.08.2021 г.). Горното показва влошаване на
финансово-икономическото състояние на ответното дружество през 2019 г. и
2020 г., което състояние силно се задълбочава към 31.08.2021 г.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че простото
съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите
за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му
на платежоспособност. От значение е също реализируемостта на актива,
неговата ликвидност. Съдът дължи комплексна преценка на спорните
компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за
ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното
икономическо състояние на длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по
т.д. № 685/2012 г. на II Т.О., Т.К., ВКС).
С оглед на горното следва да се обсъди и прецени характерът на
текущите (краткотрайни) активи на ответното дружество, дали същите са
разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат
краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един
актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за
реализацията му/събираемостта му в кратък срок, не може да води до
стабилно финансово-икономическо състояние на търговеца. В случая при
анализиране на счетоводните данни на ответното дружество прави
впечатление, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на
ответното дружество през целия изследван период са вземанията на ответното
дружество, които нарастват като процент от сумата на актива и към
31.12.2018 г. възлизат на 87,5%, към 31.12.2019 г. - на 97,5%, към 31.12.2020
г. – на 87,8% и към 31.08.2021 г. - на 81,6%. Липсват и данни по делото, че
ответното дружество е предприело действия за тяхното събиране. От това
може да се направи извод за несъбираемост на вземанията (изцяло или част
от тях) в един по-дълъг период от време. Предвид горното ако при преценка
на финансово-икономическото състояние на ответното дружество за 2019 г.,
за 2020 г. и към 31.08.2021 г. вземанията на ответното дружество не бъдат
отчетени в краткосрочните активи при изчисляването на коефициентите за
ликвидност, това води до още по-сериозно влошаване на коефициентите за
ликвидност, които и по заключението са извън референтните стойности.
Коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни.
С оглед изчисленията на вещото лице към 31.08.2021 г. тези коефициенти са с
отрицателна величина, което показва, че към тази дата ответното дружество е
декапитализирано и зависимо от кредиторите си.
След като изчислените стойности от вещото лице на коефициента за
обща ликвидност към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 31.08.2021 г. се
9
съпоставят с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и
за абсолютна) и бъдат анализирани заедно с тях, се налага изводът, че
ответното дружество има сериозни затруднения да посреща краткосрочните
си задължения с краткотрайните активи. И съгласно изчисленията на
експертизата, и при посоченото по-горе изключване на вземанията от актива
на ответника при изчисляване на показателите за ликвидност, през 2019 г. и
2020 г. и към 31.08.2021 г. ответното дружество изпада в зависимост от
кредиторите си. Това състояние е трайно изразено, след като ответното
дружество обективно не е в състояние да обслужва краткосрочните си
задължения по търговски сделки в посочения период и да изплати трудовите
възнаграждения. Лекото повишаване на коефициента за обща ликвидност за
2020 г. (0,5074), спрямо изчисления за 2019 г. (0,3845), не може да промени
горния извод, тъй като съгласно заключението на експертизата през 2020 г. не
се отчита дейност от дружеството. Следователно ако липсата на дейност е
довела до намаляване на разходите, то това не се е отразило благоприятно на
ефективността на дружеството и до подобряване на финансово-
икономическото му състояние. Напротив, през 2021 г. и към 31.08.2021 г.
всички коефициенти за ликвидност не само са под референтните стойности, а
и клонят към 0. Следователно от 2019 г. следва да се приеме, че финансово-
икономическото състояние на ответното дружество е сериозно влошено и не е
налице тенденция за подобряването му.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не посочи и
не представи в производството по несъстоятелност доказателства,
обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на плащанията са
временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от
чл. 631 от ТЗ).
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ответното дружество “Е.Е.Ч.” ЕООД е в състояние на неплатежоспособност,
като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
“Е.Е.Ч.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да
се приеме датата 31.12.2019 г., към която са налице неплатени задължения
към повече от една трета от работниците/служителите и всички коефициенти
за ликвидност са извън съответните референтни стойности. Към тази дата
следва да се приеме, че финансово-икономическото състояние на ответното
дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни
изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, като това
състояние има траен и необратим характер.
Съдът намира, че искането на молителя за обявяването на длъжника в
несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му с
произтичащите от това последици, едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ,
остана недоказано. Не се установи по делото от молителя, който носи
доказателствената тежест за това, че продължаването на дейността на
10
ответното дружество би увредило масата на несъстоятелността, поради което
съдът следва да остави без уважение искането им в тази част.
С определение от 05.10.2021 г. съдът е дал указания на кредиторите в
едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл.
634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 000
лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства,
удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в
книгата по чл. 634в от ТЗ на 07.10.2021 г. и срокът е изтекъл на 14.10.2021 г.,
като не са представени доказателства за внасяне на началните разноски.
Независимо от това от заключението на вещото лице се установява, че в
баланса към 31.08.2021 г. ответното дружество отчита парични срества в
банкови сметки в общ размер на 40 хил. лева. С оглед на това съдът намира,
че следва да се приеме, че са налице парични средства за покриване на
началните разноски в производството, поради което съдът следва да се
произнесе в хипотезата на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, а не при условията на чл. 632,
ал. 1 от ТЗ.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да
назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде
назначен Б.А.М., с адрес: гр. София, ж.к. “Иван Вазов”, ул. “Краище”, бл.
****, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра
на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към
датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл.656,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с
правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му
задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от
2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът
намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно
възнаграждение в размер на 900 лева, считано от датата на встъпването му в
изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за изменение
на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да
съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по
чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и
представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това съдът намира, че следва
да насрочи Първото събрание на кредиторите на 14.12.2021 г. от 11,50 часа,
което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София,
бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8
състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
По разноските:
Молителят ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И. ПО Т.” претендира да
му бъдат присъдени разноските по делото. До приключване на съдебното
дирене по делото молителят не е представил списък на разноските по чл. 80
от ГПК. Съдът намира, че същият е направил разноски по делото за държавна
11
такса – 250 лева и за депозит за вещо лице – 500 лева. Същият е
представляван от юрисконсулт, за което следва да му бъде определено и
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и определено в наредба на
Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. Като взема предвид фактическата и
правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на молителя следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 от наредбата.
По изложените по-горе съображения на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ “Г.И. ПО Т.” следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ
размер на 950 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Е.Е.Ч.” ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Триадица”, ул. “****, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Е.Е.Ч.”
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Триадица”, ул. “****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника Б.А.М., с адрес: гр.
София, ж.к. “Иван Вазов”, ул. “Краище”, бл. ****, вписан в Списъка на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и
обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване
в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Б.А.М. в размер на
900 лева (деветстотин лева) месечно, считано от датата на встъпването му в
изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на
размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три
дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Е.Е.Ч.” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Триадица”, ул. “****, което следва да се проведе на 14.12.2021 г. от
11,50 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул.
“Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав,
Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от
ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
12
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ искането на молителя ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “Г.И.
ПО Т.” за обявяването в несъстоятелност на “Е.Е.Ч.” ЕООД, ЕИК *****, в
хипотезата на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е.Е.Ч.” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Триадица”, ул. “****, да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
“Г.И. ПО Т.”, с адрес: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 3, сумата от
950 лева (деветстотин и петдесет лева) – разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13