Решение по дело №130/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 250 ал. 5, във вр. с ал.1 т.1 от НПК и се движи по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен П. на РП – Кърджали против Разпореждане № 238/17.06.2015 год. на съдията – докладчик по Н.а.х.дело № 363/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 250 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.6 и чл.250 ал.2 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу С. Д. М. от Г. за престъпление по чл.343в ал.2, във вр.с ал.1 от НК, като е отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”. В протеста прокурорът от РП – Кърджали е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като се предлага същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС – Кърджали за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от ОП – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен, и по изложените в него съображения.

Ответникът по протеста – подсъдимият С. М., поддържа писменото становище представено по делото от служебно назначения му защитник – А.Н. К. от АК- Кърджали.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в протеста и на основание чл. 250 ал.5, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.341 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В РС- Кърджали е било внесено Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК срещу обвиняемия С. Д. М. от Г., въз основа на което е било образувано Н.а.х.дело № 363/2015 год. по описа на същия съд.

С протестираното в настоящото производство разпореждане, постановено в разпоредително заседание на 17.06.2015 год. по реда на чл.248 ал.2 от НПК, съдията-докладчик е прекратил на основание чл.250 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.6 и чл.250 ал.2 от НПК наказателното производство по Н.а.х. дело № 363/2015 год. по описа на РС - Кърджали. За да прекрати наказателното производство, съдията-докладчик е приел следното: С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 20.05.2015 год. на РП- Кърджали, е направено предложение обвиняемия С. Д. М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 14.08.2012 год. в Г., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 137/29.02.2012 год., издадено от Началник на РУП към ОД на МВР- Г., влязло в сила на 16.07.2012 год. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние - управлявал МПС- лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с номер на рама W0L*7082, без съответно свидетелство за управление - престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Съдията – докладчик е посочил в разпореждането си, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства било видно, че на 14.08.2012 год. е съставен АУАН № 739/14.08.2012 год. /с бланков № 559501/ на С. Д. М., за нарушения по чл.140 ал.1, чл.150 и чл.137а ал.1 от ЗДвП, за това, че на същата дата- 14.08.2012 год. около 18.10 часа в Г. на бУ.България” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Астра“, с номер на рама W0L*7082, което не било регистрирано, без да притежава свидетелство за управление на МПС, както и не използвал обезопасителен колан. Със съставянето на този акт, съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН, било образувано административнонаказателно производство срещу М.. Същото производство приключило с влязло в сила на 15.03.2013 год. Наказателно постановление № 739/12 год. на Началник РУП към ОД на МВР – Кърджали, с което на С. Д. М. въз основа на цитирания акт за нарушение по чл.150 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и още две наказания на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП.

По делото било приложено и влязло в сила на 14.07.2012 год. Наказателното постановление № 137/29.02.2012 год., с което на С. Д. М. за нарушение по чл.150 от ЗДвП – за управление на МПС без да е правоспособен водач, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.. Това наказателно постановление било релевантно при ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия М. по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

При тези данни, съдията-докладчик е счел, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите, съдържащи се в АУАН № 739/14.08.2012 год. с бланков № 559501, послужил като основание за издаване на Наказателно постановление № 739/12 год. на Началника на РУП към ОД на МВР – Кърджали, с което била реализирана спрямо обвиняемия М. административнонаказателната му отговорност, и фактите, посочени в Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 20.05.2015 год. на Р. П.- Кърджали. Съдът е приел, че идентичността касае както датата, часа, мястото на извършване на нарушението, така и самото изпълнително деяние. Това било основание да се приеме, че е допуснато нарушение, което попада в обхвата на чл.4 т.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Съгласно тази разпоредба, никой „не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. Разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК също не допускала повторно наказване на едно и също лице за същото деяние, като това правило „non bis in idem“ било въплътено и в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. Съдията – докладчик е приел, че в случая следвало да се има предвид, че практиката на ЕСПЧ недвусмислено сочела, че описаните факти в самия акт имат характер на „наказателно обвинение”, а административната санкция се приравнявала на „осъждане” по смисъла на чл.4 т.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Това означавало, че реализираната административнонаказателна отговорност спрямо едно лице за конкретно деяние, покриващо признаците на административно нарушение, е пречка за санкционирането на същото лице за същото деяние чрез наказателно преследване, независимо, че то покрива и признаците на състав на престъпление по НК, като това било с цел изключване възможността за двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице за едни и същи фактически положения, дори да са предвидени различни по вид наказания или да са били засегнати различни обществени отношения. Посоченото било видно от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC], № 14939, ECHR 2009 и от Решение на ЕСПЧ от 14.01.2010 год. по делото Ц. Ц. срещу България по жалба № 2376/03/. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, какъвто бил случая с цитирания Протокол № 7 към КЗПЧОС, ратифициран със закон, приет от Народното събрание и обнародван с ДВ бр.87/24.10.2000 год. и в сила за Р.България от същата дата, бил част от вътрешното право и нещо повече – имал примат пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. При това положение следвало да се даде приоритет на международните актове пред задължителните указания, дадени от Върховния съд, плод на тълкувателни правомощия на този съд, по време на действие на отменената Конституция от 1971 год.

В настоящия казус по делото било повдигнато обвинение за извършено престъпление, като за това деяние вече обвиняемият М. бил „осъден” в административното производство, уподобено на „наказателно производство”, съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията, и това „осъждане” било влязло в сила. Обстоятелството, че обвинението спрямо М., предмет на настоящото наказателно производство, съответствало като съдържание на административното „обвинение” и обратното, налагало извода, че по същество фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, така и по смисъла на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. По този начин прокурорът, внесъл Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 20.05.2015 год. срещу С. М. за престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за същите факти, за които с влязло в сила наказателно постановление, цитирано по-горе, последният е бил наказан по реда на ЗАНН, вместо да прекрати наказателното производство срещу него, е действал в противоречие с чл.24 ал.1 т.6 от НПК и чл.4 от Протокол № 7 към КЗПЧОС. Ето защо, съдията-докладчик е приел, че наказателното производство спрямо обв.М. за престъпление по чл.343в ал.2, във вр. с ал.1 от НК, образувано с Постановление за образуване на досъдебно производствоот 12.12.2014 год. на РП- Кърджали , било недопустимо и следвало да бъде прекратено.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

Спор по фактическата обстановка по делото няма, като спорния въпрос в случая е дали е нарушен принципът „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление.

Съдията - докладчик е приел, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние и приключило с влязъл в сила акт, подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК; както и че именно чрез прекратяване на наказателното производство в случаите, когато е налице влязъл в сила съдебен акт или постановление на административнонаказващият орган, с което е разрешен окончателно въпроса за административнонаказателната отговорност на дееца, вкл. и в случаите, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние, т.е. по този начин би било избегнато нарушение на правилото „non bis in idem”.

Настоящият състав счита, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние, не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Това е така, по следните съображения: безспорно е, че разпоредбите на чл.32 и чл.33 ал.1 от ЗАНН визират принципното положение, че административнонаказателната отговорност се реализира за деяние, само ако то не съставлява престъпление, т.е. наказателната отговорност има превес при конкуренцията с административнонаказателната такава. От друга страна, в преобладаващия брой случаи на такава конкуренция, административнонаказателното производство се развива първо във времето, с оглед реда и сроковете на провеждането му. Когато в хода на административнонаказателното производство административнонаказващият орган прецени, че разглежданото деяние съставлява престъпление, тогава административнонаказателното производство се прекратява, като материалите се изпращат на съответния прокурор. Проблемът възниква, ако такава преценка от административнонаказващият орган не е извършена, или същата е неправилна, т.е. административнонаказващият орган счете, че деянието не съставлява престъпление. В тези случаи, и ако бъде възприета тезата, че административнонаказателното производство е пречка за провеждане на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние и последното подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, то би било възпрепятствано упражняването на основно правомощие на прокурора - да повдига обвинение за престъпление от общ характер /респ. на частния тъжител – за престъпление от частен характер/, и то без да е участвал или да е бил уведомен за административнонаказателното производство, което настоящата инстанция намира за недопустимо. Поради това, въззивният съд намира, че не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние; както и че ако срещу едно и също лице за едно и също деяние се е развило първо във времето административнонаказателно производство, и същевременно деянието осъществява признаците на административно нарушение и на престъпление, то няма пречка наказателното производство да бъде проведено, като постановеното по административнонаказателното производство наказателно постановление и/или съдебно решение следва да бъдат отменени, а производството – прекратено, на основание чл.70 б. „г” от ЗАНН, по който именно начин се осигурява спазване на принципа „non bis in idem” и се преодолява двойното наказване на дееца за едно и също деяние.

Ето защо, следва протестираното Разпореждане № 238/17.06.2015 год. на съдията-докладчик да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на РС - Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 238, постановено в разпоредително заседание на 17.06.2015 год. на съдията – докладчик по Н.а.х.дело № 363/2015 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС - Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.