№ 16
гр. Русе, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201742 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. К. Н., подадена против наказателно
постановление № 22-1085-000604/10.05.2022г., издадено от Началник група
при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя,
са наложени административни наказания, както следва: по т. 1 на основание
чл. 183, ал. 2, , т. 11 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2 на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, тъй като за настъпилото
ПТП жалбоподателят е бил уведомен едва на 10.05.2022г. от полицейски
служител. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е извършил ПТП и след
като е бил уведомен за такова е посетил изхода на пазара, като е видял, че
бариерата работи и има минимална деформация, а по неговия автомобил има
само две леки наклонени линии боя, разделени от 2-3 см., получени от
спускаща се бариера, която е широка 10 см.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа депозираната
1
жалба. Излага доводи, че докато е карал назад, не е имало бариера, а същата
се е спуснала, след като той вече е продължил движението си напред, поради
и което е бил в състояние да възприеме настъпилото ПТП, за да остане.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, изложени в депозираната жалба и развити в
хода и по реда на съдебните прения, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 565128/02.03.2022г. против жалбоподателя, за това,
че на 25.02.2022г., в 13,52 часа, в град Русе, ул. „Пазарна“, изход от
Общински пазар, като водач на лек автомобил Рено Лагуна, с рег. № Р 41 83
ВХ, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлявайки
посоченото МПС е извършил следните нарушения: 1. Предприема маневра
движение назад без да се е убедил, че пътят зад него е свободен и със задна
част на моторното превозно средство блъска автоматична бариера на изхода
на Общински пазар – Русе, причинявайки ПТП с материални щети; 2. Като
участник в ПТП с имуществени вреди, не е изпълнил задължението си като
водач да окаже съдействие за установяване вредите от произшествието.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти,
актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 40, ал. 1, пр. 2
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал АУАН без да изложи възражения срещу
същия. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
2
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
всяко едно от деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
жалбоподателя, са наложени административни наказания, както следва: по т.
1 от НП, на основание чл. 183, ал. 2, , т. 11 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по
чл. 40, ал. 1 ЗДвП и по т. 2, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са му
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството гласни
доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на
актосъставител свидетел – К. К. К. и свидетелят – очевидец М. С. А., както и
писмените и веществени доказателства и доказателствени средства –
Докладна записка относно съставен АУАН № 565128, АУАН №
565128/02.03.2022г., Декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, обяснение, 2 бр. снимки, протокол за ПТП №
1814008/02.03.2022г. и справка за нарушител.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да
налага, да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй
като всички приобщени в хода на производството гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и
безспорно установяват същата.
Както от гласните доказателства – показанията на свидетелите К. К.
К. и М. С. А., така и от писмените доказателства – Протокол за ПТП №
1814008/02.03.2022г. и веществените доказателствени средства – 2 бр. снимки
на хартиен носител, съдът намира за безспорно установено и доказано,
настъпилото ПТП и участието на жалбоподателя в него. От показанията на
свидетеля-очевидец М. С. А., съдът намира за напълно опровергана тезата на
жалбоподателя, че съприкосновението е настъпило по време на пускане на
бариерата и жалбоподателят не е разбрал, за настъпилото ПТП. Видно от
3
показанията на свидетеля А., чиито показания кредитира, тъй като не са
налице данни за възможна заинтересованост в същите, свидетелката изрично
посочва „Бариерата беше пусната и той я бутна, а на той да е бил и бариерата
да е идвала отгоре“ и „Погледна към мен и към бариерата, защото аз
подвикнах“. Показанията на посочената свидетелка се намират и в
съответствие с правилата на формалната и житейска логика, с оглед
установените увреждания по бариерата и по автомобила, управляван от
жалбоподателя.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са
твърденията на жалбоподателя за липса на причинени материални щети по
бариерата, тъй като видно от приобщената снимка, същата е изкривена.
Съдът намира за установено и доказано от всички доказателства по
делото, че след настъпилото ПТП, жалбоподателят е напуснал мястото на
същото, което е наложило впоследствие същият да бъде установен от
органите на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, след уведомяването им за
настъпилото ПТП от Общински пазари – Русе..
В резултат на извършената оценка на събраните в хода на
производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не само не е опровергана
доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН,
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани
съдържащите се в същия фактически констатации.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и
извършената им оценка се налагат следните правни изводи.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите
съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са намерили отражение, датата, мястото, часът и начина на
извършване на всяко едно от двете нарушения. Всяко едно от нарушенията е
описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и
в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на
4
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Без опора в доказателствата по делото е тезата на жалбоподателя, че
същият е бил уведомен за настъпилото ПТП една на 10.05.2022г. Видно от
представената по делото декларация от 02.03.2022г. и акта за установяване на
административно нарушение от същата дата, и двете са подписани лично от
жалбоподателя на 02.03.2022г., поради и което съдът намира, за напълно
опровергани твърденията на жалбоподателя в жалбата, че не е бил уведомен
за настъпилото ПТП.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и
извършената оценка на същите, съдът намира, че следва да изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят
е осъществил всеки един от двата състава на вменените му във вина
административни нарушения.
По т. 1 от наказателното постановление на жалбоподателя, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на това нарушение,
тъй като в качеството си на водач на МПС, при движение на заден ход не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и в резултат на това е
причинил ПТП с материални щети.
Правилно е приложена от страна на административнонаказващия
орган санкционната разпоредба, в която санкцията е в абсолютен размер,
поради и което в тази си част, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
5
По т. 2 от наказателното постановление, с което на жалбоподателя
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, съдът
намира, че от събраните в хода на производството гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна
извод, а именно че същият е осъществил състава на нарушението по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна жалбоподателят е причинил пътнотранспортно
произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
случая, причинените увреждания по процесната бариера са възникнали в
процеса на движението на моторното превозно средство, управлявано от
жалбоподателя, поради и което е налице настъпило пътнотранспортно
произшествие.
Жалбоподателят има качеството „Участник в пътнотранспортно
произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП,
доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното
произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са се
породили и задълженията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 3 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с
имуществени вреди.
Напускането на местопроизшествието веднага след настъпване на
ПТП с материални щети обосновава извод, че водачът не е оказал съдействие
за установяването им, което именно осъществява състава на нарушението на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП. Изводът, че задължението на водача, който е
участник в ПТП само с материални щети, да окаже съдействие за
установяването им веднага след настъпването на ПТП се налага от общия
смисъл на нормата на чл. 123 ЗДвП, която регламентира като цяло
6
поведението на водачите, участници в ПТП. В настоящия случай
самоличността на жалбоподателя, механизмът на настъпилото ПТП и
материалните щети са установени единствено и само със съдействието на
органите на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе.
Напускането на мястото на пътнотранспортното произшествие от
страна на жалбоподателя, веднага след неговото настъпване, категорично
обосновава единственият възможен извод, че жалбоподателят не е оказал,
каквото и да било съдействие във връзка с установяване на конкретните щети
от причиненото от него ПТП.
Размерът на причинените имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП, не са част от обективните признаци на състава на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, което следва от буквалното
тълкуване на разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради и което за
съставомерността на същото се изисква да са настъпили обективно такива и е
ирелеванто дали са минимални или значителни. Самият законодател, в
хипотезите, в които за съставомерност на дадено деяние се изисква
имуществените вреди да са значителни, изрично посочва това обстоятелство в
съответната правна норма. Не намира опора в закона тезата на
жалбоподателя, че щом щетите са минимални не е налице ПТП с материални
щети, още повече, че в конкретния случай, видно от доказателствата по
делото, бариерата е видимо изкривена и обстоятелството, че същата
продължава да функционира не означава, че не са налице щети по нея.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
релевираните с жалбата и развити в хода по същество доводи, касаещи липса
на осъществен състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП от
страна на жалбоподателя.
Безспорно с поведението си, изразяващо се в напускане на
пътнотранспортното произшествие, от страна на жалбоподателя, в качеството
му на водач на МПС, който е участник в ПТП с материални щети, същият е
осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, тъй
като с това си свое поведение, същият не е изпълнил задължението си, в
качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, поради и което съдът намира за напълно доказан
съставът на това нарушение, за което е санкциониран с наказателното
постановление жалбоподателят.
7
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение, тъй като същият е
възприел настъпилото ПТП между управлявания от него лек автомобил и
бариерата, а във волево отношение същият пряко е целял настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние – не оставане на място за
установяване на щетите след произшествието.
Тезата на жалбоподателя, че не е разбрал за настъпилото ПТП
напълно се сугестира от показанията на свидетелката М. С. А..
Правилно е издирена и приложена, съответстващата на извършеното
нарушение санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като на
жалбоподателя са наложени минималните размери на наказанията „Глоба“ и
„Лишаване от право да управлява МПС“.
С оглед на обстоятелството, че в наказателното постановление,
нарушението по т. 2 от НП, неправилно е квалифицирано като такова по чл.
123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, а се касае за нарушение по чл. чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
ЗДвП, както именно е описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление и каквото именно нарушение се установява от всички
доказателства по делото и предвид това, че се касае за същото нарушение без
съществено изменение на обстоятелствената част на наказателното
постановление, наказателното постановление в тази си част следва да бъде
изменено, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП.
С оглед обстоятелството, че се касае за две нарушения, не се касае и
за явно маловажен случай, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото нито едно от деянията не разкрива явно незначителна степен на
обществена опасност.
Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски не следва да бъдат присъждани.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9
ЗАНН и чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1085-
000604/10.05.2022г., издадено от Началник група, при Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Русе, В ЧАСТТА МУ по т. 1 , с което на Ц. К. Н.,
ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 183, ал. 2, , т. 11 ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20,00
(двадесет) лева, за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-000604/10.05.2022г.,
издадено от Началник група, при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
Русе, В ЧАСТТА МУ по т. 2 , с което на Ц. К. Н., ЕГН: **********, с адрес
*****, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 123, ал. 1,
т. 3 ЗДвП, в нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, при същото
наказание, наложено на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, а именно
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 (петдесет) лева и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ЕДИН
МЕСЕЦ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9