Решение по дело №12257/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............

 

гр. София, 16.11.2020 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, впубличното съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                    МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 12257 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

 

         С решение № 98117 от 18.04.2019 г. по гр. дело №  27312/2016 г. на СРС, І ГО, 28 състав, съдът е осъдил ответника Г.Ф.Г. да заплати на ищеца Г.В.Ж. на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обиди и клевети - "подлога", "комунистическа подлога на ДС" и "комуняга мръсен", изречени на 01.02.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв., както и за думите "колко ти плаща ДС" и "ти си агент Й.", като неоснователен.

         Недоволен от така постановеното решение е останал  ищецът Г.В.Ж., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Като оспорва изводите на съда относно приетия не- самостоятелен характер на отделните изречени обиди и отричането на част от тях като съставомерни, нееднозначното становище по въпроса, кой от двамата спорещи е бил вербуван от ДС, при каква фактическа обстановка  са изречени обидните и клеветнически твърдения (диалогът не бил между двамата, а между ищеца и трето лице), както и становището, че обидите от неколцина създават несигурност относно дейстпвителния обем на причинените на поругания страдания, въззивникът Ж. моли решението в отхвърлителните му части да бъде отменено и вместо него предявеният иск да бъде уважен изцяло.

         Въззиваемата страна Г.Ф.Г. оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в срока почл. 263,    ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли съдът да потвърди решението.

         Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:

         С присъда, от 14.12.2015 г. постановена по н.ч.х.д. № 14753/2014 г. на СРС, НО, 109 състав, изменена в частта за размера на наказанието с Решение № 1054 от 21.09.2016 г. по в.н.ч.х.д. № 2535/2016 г. на СГС, ответникът Г.Ф.Г. е признат за виновен в това, че на 01.02.2014 г. в гр. София, в грединката пред НДК, в близост до параклиса и паметната плоча, поставена в почит на убитите българи от комунис-тическия режим, нанесъл публично обиди, като казал унизителни за честта и достойнството на Г.В.Ж. изрази: "подлога", "комунистическа подлога на ДС", комуняга мръсен", както и думите "ти си агент Й." и "колко ти плаща Държавна сигурност".

         От показанията на свидетелите Л.и И.се установява, че от тези обиди ищецът Ж. бил ядосан, почувствал се зле, разстроил се, поне една седмица не бил на себе си и не можел да прости дълго време, че са го нарекли така, дори се сдобил с документ, от който да е видно, че не принадлежи към структурите на бившата държавна сигурност. 

         Същевременно във връзка с възражението за съпричиняване на ответника от показанията на св. Г.и св. Петков е изяснено, че нееднократно - при представяне на книга, описваща безчинствата на комунистическия режим, при изява в най-голямата аудитория на Софийския Университет, както и в процесния случай ищецът е провокирал ответника, като открито е поставял под съмнение вербуването на последния от ДС, където Г.Ф.Г. имал псевдоним "Й.".

         При тези данни неправилно - в нарушение на процесуалния закон, първоинстанционният съд е изследвал съставомерността на деянието, за което ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда, дали е извършено  и каква е била вината на ответника. Това е така, защото съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Независимо от това, решението като краен резултат е правилно.

         Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има причинена вреда в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и вредата. Вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), но останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца, който следва да установи както вредата и противоправното действие, така и причинната връзка между него и вредоносния резултат.

         В настоящия случай по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: оносно противоправността на деянието, извършването му и виновността на дееца  – нанасянето на обидите, съдът е обвързан от влязлата в сила присъда, а видът, характерът, интензитетът на страданията на ищеца, причинени от тях, са изяснени от показанията на разпитаните по делото свидетели.  Неимущесвените вреди, каквито се претендират по делото, съгласно чл. 52 от ЗЗД се определят от съда по справедливост. Справедливото обезщетяване, както това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, установени от показанията на свидетелите, а именно гневът, който при ищеца не е траел дълго, неприятните чувства, които изпитвал и липсата на други по-сериозни и тежки последици, въззивният съд счита, че сумата от 1 000 лв. е достатъчна, за да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка съдът зачете и основателността на възражението за съпричиняване, доколкото ищецът сам е предизвикал ответника с нападките си, прикрити във формата на интервю относно комунистическия режим в страната ни, които е изказал по негов адрес достатъчно силно, че ответникът да го чуе и да реагира на тях.

         Поради съвпадането в крайните изводи и в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК, въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.

         При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 98117 от 18.04.2019 г. по гр. дело №  27312/2016 г. на СРС, І ГО, 28 състав.

         Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.