Р Е Ш Е Н И Е № 260202
гр. Сливен, 23.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
4767 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове
по чл. 144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно във
висше учебно заведение, считано от датата на подаване на
исковата молба - 29.12.2020 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване на издръжката и по чл. 149, вр. чл. 144 СК за заплащане на
издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно във висше учебно заведение, за минало време за периода от 01.09.2020 г. до 29.12.2020 г.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща и
отказва доброволно да й дава средства за издръжка. Излага твърдения, че от
01.09.2020 г. е студентка в I-ви курс в УНСС
София, специалност „Журналистика“. Излага, че няма собствени доходи, нито
движимо или недвижимо имущество, от което да се издържа, а поради епидемичната
обстановка се обучава онлайн и не може да намери дори почасова работа. На
изложените основания претендира ответникът да бъде осъден да й заплаща по 200
лв. месечна издръжка за периода от
01.09.2020 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва, че е баща на ищцата, но излага твърдения, че ищцата
живее в жилище на семейството в гр. София, поради което няма разходи за наем и
битови сметки. Излага, че специалността, в която учи дъщеря му й позволява да
работи, както и че поради дистанционното обучение не се налага да живее в гр.
София. Ответникът твърди, че помага финансово на родителите си, с които живее в
едно домакинство, като битовите разноски, които заплаща са в размер на 214 лв.
месечно, както и че заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. на другото си
непълнолетно дете. Излага, че
изплащането на исканата издръжка би му създало сериозни затруднения, тъй като
след приспадане на всички разходи биха му останали месечно средства в размер на
558 лв.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, не се явява лично. Чрез своя процесуален представител -
адвокат, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в пълния предявен
размер. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не
се явява лично и не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори между страните, че ответникът В.С.Д. е баща на ищцата С.В.Д., родена на *** г.
Установява се от
приетите писмени доказателства, че ищцата е записана във втори/летен семестър
на първи курс в УНСС - гр. София, специалност „Журналистика”, като
семестриалната такса, която заплаща ищцата, е в размер на 350,00 лв.
Видно от
представената от ищцата декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, същата не получава трудови възнаграждения или други приравнени на
тях доходи или възнаграждения и не притежава никакво движимо или недвижимо
имущество, от което да може да се издържа.
От представените
от ответника писмени доказателства се установява, че същият получава нетно
месечно възнаграждение за 12 календарни месеца в размер на 13 950,87 лв.
или средното му нетно месечно възнаграждение е в размер на 1162,57 лв.
С решение от
01.09.2016 г. по гр. д. № 1160/2016 г. по описа на РС - Казанлък, ответникът е
осъден да заплаща на сина си Филип Викторов Д., ЕГН: ********** месечна
издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 01.09.2016 г. до настъпване на
основания за изменението или прекратяването й.
Установи
се от показанията на разпитаната по делото свидетелка Таня Стефанова - майка на
ищцата, че С. живее в гр. София от
15.09.2020 г., когато е започнал семестърът, в предоставено й от свидетелката
жилище. Свид. Стефанова описва, че ищцата в момента се обучава
дистанционно/онлайн, но специалността, в която учи, изисква да бъде в гр. София.
Имало е провеждане на учебни часове в сградата на Парламента за две седмици, а
и ищцата посещавала библиотеката, защото нямала учебници, а им възлагали
проекти. Часовете по спортни занятия също щели да се провеждат присъствено и на
открито. Свидетелката описва, че месечно битовите разходи на ищцата не падат
под 200 лв., особено в зимния сезон. Ищцата купувала и месечна карта за
пътуване с градски транспорт, а два пъти в месеца се прибирала от гр. София в
гр. Сливен, за да се видят, като пътувала с автобус. Свидетелката излага още,
че ищцата носи очила и посещава редовни прегледи при очен лекар, които също се
заплащат. Ищцата не работела, като според свид. Стефанова, специалността, в
която се обучава, не й дава възможност да работи дори и почасово, а работите,
които й предлагат, са без заплащане, като стаж. Свид. Стефанова споделя също,
че самата тя работи като учителка.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания по делото, макар и да отчете
евентуалната тяхна заинтересованост предвид близката роднинска връзка, тъй като
ги прецени като обективни и отчете, че са непротиворечиви помежду си и
кореспондират напълно със събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно във висше
учебно заведение, в размер на 200,00 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба и с правно основание чл. 149, вр. чл. 144 СК за присъждане на
издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно във висше учебно заведение, в размер
на 200,00 лв. месечно за минал
период от 01.09.2020 г. до 29.12.2020 г.
- датата на подаване на исковата молба.
Предявените
искове са процесуално допустими.
По
иска с правна квалификация чл. 144 СК:
За да възникне правото на ищцата да получава издръжка по чл. 144 СК е необходимо
същата да докаже, че е дъщеря на ответника, че е пълнолетна, че учи редовно във
висше учебно заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от
използване на имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата
претенция, може да дава месечна издръжка без особени затруднения, като законът
изисква всички тези условия да са изпълнени кумулативно.
В случая е безспорно, че
ответникът е баща на ищцата.
Установи се от събраните
по делото доказателства, че същата е навършила пълнолетие на *** г. и към
момента на устните състезания ищцата е
записана във втори/летен семестър на първи курс в УНСС - гр. София, специалност
„Журналистика”.
Категорично изяснено е също, че ищцата не
може да се издържа сама, защото няма възможност да работи, съответно няма
доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира достатъчни за
издръжката си доходи.
Наред
с горното се установява, че майката на ищцата, работеща като учител, изпълнява моралното си задължение на родител, като
поема текущите разходи на пълнолетната си учаща дъщеря. Нейните доходи и
имущество обаче в настоящия случай са ирелевантни, тъй като право на
пълнолетния ищец е да насочи претенцията си издръжка към всеки от двамата родители
или само към единия от тях - в случая към бащата.
Същевременно няма спор, че
в периода на висшето си образование пълнолетната ищца се нуждае от средства за
задоволяване на своите потребностите от храна, облекло, учебници и учебни
помагала, битови разходи, ползване на мобилни услуги и интернет, транспортни
разходи. Установи се, че семестриалната такса, която заплаща ищцата е 350 лв.
на семестър или 700 лв. годишно.
Касае се за необходими, обикновени, а не
луксозни разходи, възлизащи средно на поне 500,00 лева месечно, от които
минимум 300,00 лева за покриване на базови ежедневни нужди.
Следователно ищцата несъмнено е лице,
което се нуждае от издръжка и има право да получава такава.
Налице е и последната, кумулативно
необходима за уважаване на иска предпоставка, а именно родителят, към когото е
насочена исковата претенция, да може да дава месечна издръжка без особени
затруднения.
Задължението на родителите за издръжка на
децата им, навършили пълнолетие, не е безусловно като това по отношение на
непълнолетните. Независимо от моралното
задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило пълнолетие дете при
получаване на по-добро образование и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна принуда юридическо
задължение на
родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то
продължава своето
образование, възниква само при условие, че
предоставянето на издръжката не създава особени
затруднения за родителя.
В закона няма легално определение за понятието „особени
затруднения“, но същността му може да се изясни като се има предвид същността
на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на
нуждаещия се. Следователно дали са налице особени затруднения или не се
преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на
наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности. Изложеното води на извод, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. (в
т. см. Решение № 170/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1339/2012 г., III г. о.;
Решение № 273/17.10.2011 г. на ВКС по гр. д.№ 1694/2010 г., III г. о.; Решение
№ 199/17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 944/2010 г., III г. о.).
В настоящия случай, от представените писмени
доказателства се установи, че средномесечното
нетно трудово възнаграждение на ответника е в размер на 1162,57 лв., като същият е осъден да заплаща на другото си
непълнолетно дете издръжка в размер на 150,00
лв. месечно. След приспадането й, ответникът разполага със средства за
собствената си издръжка в размер на 1012,57
лв. месечно.
При преценка материалните възможности на родителя -
ответник по искове по чл. 144 СК, съдебната практика в страната е формирала два
ориентира при определяне възможността за плащане на издръжка „без особени
затруднения“.
Първият е обвързан с понятието „линия на бедност”, която е монетарен
показател за идентифициране на бедните в обществото. При съобразяване социалния
и материалния статус на ответника и след сравняване на нетния размер на
получаваното от него месечно трудово възнаграждение - 1012,57 лв., с
определения от МС размер на линията на бедност за страната от 369 лв. за 2021 г., може безусловно да
се приеме, че домакинството на ответника е повече от два и половина пъти над
нормативно определената линия на бедност за страната. Поради това, с оглед
установения размер на получаваните от него доходи, ответникът разполага с
достатъчно средства за заплащане на издръжка на пълнолетната си дъщеря.
Втората посока на разсъждения при
определяне възможността за плащане на издръжка „без особени затруднения“ е да се използва като ориентир концепцията на
законодателя, заложена в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, както и обстоятелството,
че основният нормативно въведен критерии за редица социални плащания е
трикратният размер на гарантирания минимален доход /ГМД/. Съдът следва да
приеме, че родителят ще може без особени затруднения да изпълнява задължението
си за издръжка, ако същият разполага за посрещане на собствените си нужди с
брутен доход, надвишаващ 3/4 от минималната работна заплата /МРЗ/ и нетен
доход, който да се равнява на поне 3.5-кратния размер на ГМД, т. е. при МРЗ за
2021 г. от 650,00 лв. и ГМД от 75.00 лв., ответникът трябва да може да разчита
за собствените си потребности на брутен доход над 487,50 лева и нетен доход
от поне 262,50 лева месечно. Следователно и по този критерий ответникът
разполага с достатъчно средства, за да заплаща издръжка на дъщеря си без
особени затруднения.
Ответникът
безспорно доказа, че изплаща месечна издръжка на друго свое дете в размер на
150,00 лв. месечно, но недоказани останаха твърденията му за останалите,
описани в отговора на исковата молба месечни разходи.
Предвид изложеното съдът намира предявения
иск с правна квалификация чл. 144 СК за изцяло
основателен и доказан в пълния претендиран размер от 200 лв. месечно.
По
иска с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 144 СК:
В разпоредбата на чл. 149 СК
е предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това
касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка,
когато не е била престирана такава, съобразно право
по закон. Възможността да се търси издръжка за минало време обхваща периода, за
който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този
период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Издръжката
е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди, поради което по принцип тя
би следвало да се дължи само за бъдеще време, а такава за минало време поначало
е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени. Законодателят обаче е
предвидил изключение, като е допуснал и търсене на издръжка една година назад
преди завеждане на иска, изхождайки от съображението, че нуждата вероятно е
била налице.
Предпоставките за уважаване
на иска са отново тези, необходими и за уважаване на иска по чл. 144 СК,
включително и родителят да може да изплати издръжката без особени затруднения.
Съдът намира обаче, че в
случая не е налице последната предпоставка за уважаване на иска, а именно
родителят да може да изплати издръжката без особени затруднения.
Установи се, че ответникът
разполага средно с месечен нетен доход за задоволяване на собствените си
потребности от 1012,57 лв.
С оглед на
изложеното съдът намира, че евентуалното
осъждане на ответника да заплати на ищцата за претендирания период от 01.09.2020 г. до 29.12.2020 г. сума от по 200
лв. месечно или общо сумата от 800 лв. за четири месеца, наред с осъждането му
да заплаща издръжка на дъщеря си, считано от 29.12.2020 г. занапред, би създало
за ответника особени затруднения, поради което и предявеният иск по чл.
149, вр. чл. 144 СК следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
При този изход на
спора право на разноски възниква в полза и на двете страни, съразмерно с
уважената, съответно с отхвърлената част от исковете. Ответникът не е
представил доказателства за направени по делото разноски, поради което и съдът
не присъжда такива в негова полза.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
по делото разноски в размер на 400,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати сумата от 288,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска по чл. 144 СК.
На основание чл. 242,
ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 144 СК, ДА ЗАПЛАЩА на С.В.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/
месечно, представляваща издръжка на пълнолетно дете,
учащо редовно във висше учебно заведение, считано от 29.12.2020
г. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес ***, с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 144 СК за осъждане на В.С.Д., ЕГН: **********, с адрес *** да
й заплати сумата от по 200,00 лв. /двеста лева/ месечно, представляваща издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно във висше учебно заведение, за минал
период от 01.09.2020 г. до 29.12.2020 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на
С.В.Д., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща разноски по делото - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати
по сметка на РС - Сливен сумата от 288,00
лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща държавна такса за
производството по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде
обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
30.03.2021 г.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: