№ 1003
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20145765/ 24.06.2021г., постановено по гр.д. № 7798/2019 г.
на СРС, II ГО, 62 състав, “В.Т.” ЕООД е осъдено да заплати на С.Л. В. сумата 40 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на
вредоносно събитие, признато за трудова злополука с Разпореждане на НОИ № 5104-
15- 21/ 06.02.2020г., настъпило на 22.01.2020г., в резултат на което С.В. получил
травматична ампутация на нивото на дисталната фаланга на палеца на лявата ръка,
ведно със законната лихва от 19.05.2020г., до окончателното плащане на сумата и
сумата 737,38 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали
вследствие на вредоносно събитие, признато за трудова злополука с Разпореждане на
НОИ № 5104- 15- 21/ 06.02.2020г., настъпило на 22.01.2020г., в резултат на което С.В.
получил травматична ампутация на нивото на дисталната фаланга на палеца на лявата
ръка, ведно със законната лихва от 19.05.2020г. до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 200 КТ, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
над сумата от 40 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Посоченото решение е обжалвано от въззивника- ответник, който атакува
решението на първата инстанция в частта на уважения иск за обезщетение за
неимуществени вреди с подадената от него въззивна жалба. Поддържа доводи за
неправилност на решението в обжалваната от него част, поради нарушения на
1
материалния закон, както и доводи за необоснованост. Навежда доводи, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение е завишено и несъответства на
претърпените боли и страдания, и съдебната практика в подобни случаи. Сочи, че не е
съобразено, че движенията на ръката могат да бъдат възстановени с подходяща
рехабилитация.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с
който е заявено становище за неоснователност на същата.
В частта, в която предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е
уважен и искът за неимуществени вреди в частта над сумата 40 000 лева до сумата 50
000 лева е отхвърлен, решението е влязло в сила.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.
3 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът, при извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, възникнали
вследствие на вредоносно събитие, признато за трудова злополука.
Релевантните към предмета на доказване обстоятелства са наличие на
трудова злополука; причинени неимуществени вреди; причинна връзка между
неимуществените вреди и трудовата злополука.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните писмени
доказателства- трудов договор от 06.01.2020г., че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“.
Не е спорно и обстоятелството, че на 22.01.2020г. на работното място на
ищеца е станала злополука, при която ищецът пропаднал от покрива на товарен
фургон, при което получил травматична ампутация на нивото на дисталната фаланга
на палеца на лявата ръка. С разпореждане № 5104- 15- 21 от 06.02.2020г., издадено от
НОИ- СУ „Социално осигуряване” се установява, че декларираната злополука се
приема за трудова по чл. 55, ал. 2 КСО.
Конкретиката на случая сочи, че е налице злополука, призната по
надлежния ред. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено
значение- от една страна то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
2
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на
трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи
съществуването на правото. Обстоятелството дали трайно намалената
неработоспособност е под или над 50% е ирелевантно за отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ. В т.см. са постановените по реда на чл. 290 ГПК решения
по гр. д. № 2487 за 2008 г. на III г.о., гр. д. № 483 за 2009 г. на III го, гр. д. № 69 за 2009
г. на IV г.о, гр. д. № 855 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. № 1934 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. №
436 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. № 29 за 2009 г. на IV г.о., гр. д. № 354 за 2010 г. на III г.о.,
гр. д. № 1028 за 2010 г. на III г.о., решение № 477 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1444/ 2010 г., IV г.о., ГК, решение № 33 от 27.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5146/2008
г., IV г. о., ГК, решение № 128 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 268/2009г., съгласно
които ВКС е дал разрешение на поставения материалноправен въпрос в смисъл, че
„Вредите, понесени от работници/служители вследствие трудова злополука или
професионално заболяване, довели до трайно намалена работоспособност под 50%,
подлежат на обезщетяване от работодателя на основание чл. 200 КТ”. Изменението
на КТ през 2004г. само е заменило понятието "инвалидност" с "трайна
неработоспособност над 50%", уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО, но тази
промяна не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на
работника вреди от трудова злополука или професионална болест. В чл. 200 КТ е
уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник
или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът
не се интересува от причинителя и неговата вина.
С обжалваното решение исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди уважена до размера от 40 000 лева, като е отхвърлена до пълния
предявен размер от 50 000 лева.
В настоящото въззивно производство, с оглед доводите, заявени с
въззивната жалба, спорен е въпросът относно размера на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно заключението на назначената СМЕ, ищецът е получил
травматична ампутация през интерфалангеалната става на палеца на лявата ръка.
Патоморфологично се касае за конквасационно авулзионна травма с пълна ампутация
на палеца на лявата ръка на ниво интерфалангеалната става с авитални разкъсани и
рачмачкани костни ръбове и изтръгване на меки тъкани. Причинените на ищеца
неимуществени вреди се намират в причинно- следствена връзка с трудовата
злополука. На ищеца е приложено оперативно лечение. В период от 20- 30 дни след
операцията ищецът е изпитвал фантомни болки, причинени от усещането на
ампутираната част от пръст и кожната чувствителност в донорните места. На по- късен
етап възстановяването на функцията на палеца също е било свързано със силни болки.
3
Полученото увреждане има траен характер. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че е възможно ищецът да има захват на ръката, но той е значително
отслабен. Относно претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателствени средства- показанията на св. В.а, дъщеря на ищеца. От
показанията на същата се установява, че непосредствено след операцията ищецът
изпитвал силни болки. Ищецът не можел да се обслужва, поради което се налагало да
бъде подпомаган от съпрута и дъщеря си. Сочи, че и до настоящия момент не може да
задоволява ежедневните си нужди сам. Установява се още, че ищецът изпитвал страх
да управлява автомобил, поради което не можел да работи като шофьор. Доколкото
предмет на доказване са неимуществени вреди, непосредствени впечатления за тях
имат близки хора, какъвто е свидетелят, отколкото хора извън този кръг - Решение №
258 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2008г., III г. о., ГК. В този смисъл, съдът
приема, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В.а за търпените от
ищеца душевни болки и страдания, основани на негови преки и непосредствени
впечатления.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките
и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което
задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо
с разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от
характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и
продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото
обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и
страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът
следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване
на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от
съдебната практика.
Настоящият съдебен състав приема, че дължимото на ищеца обезщетение
за претърпени неимуществени вреди е в размер на 40 000 лева. При определяне на този
размер при спазване принципа за справедливост, установен от нормата на чл. 52 от
ЗЗД, настоящият съдебен състав зачита следните правно- релевантни обстоятелства:
характера на причинената на ищеца травма, свързана с ампутация на палеца на лявата
ръка, наложила хоспитализиране и извършване на две хирургични интервенции, вкл. и
посредством използване на кожа от коремната област; силните болки, които ищецът е
изпитвал непосредствено след ампутацията и по време на възстановителния период,
обстоятелството, че ищецът не е можел да се обслужва сам, като такива затруднения
изпитва и към настоящия момент, както и това, че ищецът изпитва страх да управлява
автомобил. Съдът отчита, че ищцата е изпитвала физическите болки и страдания през
целия възстановителен период, като през първите дни след злополуката те са били със
силен интензивен характер. Настоящият съдебен състав приема, че за определяне на
4
горепосочения размер на обезщетението следва да бъде отчетен и установеният с
гласното доказателство (показанията на св. В.а) преживян стрес и притеснения от
ищеца, произтичащи от усложненията в ежедневното обслужване. Отделно от горе
обсъдените физически болки и страдания, претърпени от ищеца и относими за
определяне размера на обезщетението, настоящият съдебен състав приема, че следва да
бъде взети предвид и преживените стрес и уплах, и невъзможността ищецът да
управлява автомобил, което води до невъзможност упражнява професията си. При
определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид, че
ищецът е в предпенсионна възраст. Изложеното обуславя извод, че сумата 40 000 лева
представлява справедлив размер на обезщетението, което би компенсирано
преживените болки и страдания.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция
с тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди, обжалваното решение, като правилно, следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При горния изход на делото, ищецът има право на разноски пред
настоящата инстанция. В полза на процесуалния представител на същия следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред
настоящата инстанция в размер на 433 лева.
Воден от горните мотиви Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20145765/ 24.06.2021г., постановено по
гр.д. № 7798/2019г. по описа на Софийския районен съд, 62 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА “В.Т.” ЕООД, с ЕИК *******, да плати на адв. Л.С. Л., с ЕГН
**********, сумата 433 лева (четиристотин тридесет и три лева), представляваща
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на С.Л. В., с ЕГН
**********, в производството по в.гр.д. № 12364/ 2021г. по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6