№ 551
гр. Разград, 15.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело частен характер № 20223330200280 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ И. И., не се явява, за същия се явява адв. П. З..
ПОДСЪДИМИЯТ М. М., се явява лично, заедно с адв. Н. Ц..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Д., се явява.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ със снета по делото самоличност.
ДОКЛАДВА заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение, което
поддържам. Около 30 м. е мястото от завоя до мястото, където е ударено
кучето. Тези 30 метра се минават около 4, 5 секунди. От данните по делото
това е извода, който съм посочил като причини за настъпване на ПТП -
скорост и внезапно изскачане на човек или животно, може да има и други
причини. Изводите са формулирани въз основа на наличните данни. Освен
скорост и внезапно изскачане на човек или животно всичко налично по
делото водят до извода на експертизата. Евентуално отклоняване на внимание
на водача от пътната обстановка пред него в случая няма отношение към
извода, който съм направил. Данните, който съм изследвал показват, че
водачът, независимо дали е следил пътната обстановка е нямал обективна
възможност не само да спре, но и да започне процеса на спиране. Отговорих,
че извода е направен независимо от това, че водачът е отклонил погледа си в
лява страна. Не е възможно с такава скорост от 55 да се преодолее този завой,
на който ъгъла му е около 120 градуса.
АДВ. З.: Не считам, че експертизата е обективна и обследвала всички
обстоятелства. Тя за мен е изготвена много едностранчиво, ценейки се само
скоростта на автомобила, не са зачетени други обстоятелства. По логиката на
1
това, което отговори вещото лице по същия начин и детска количка да имаше
пак водача нямаше да бъде виновен, това е 40 кг. 50 кг. куче и при поглед в
ляво.
АДВ. Ц.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания да не се приеме
заключението на вещото лице, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице по назначената автотехническа
експертиза.
СЪДЪТ намира като съобразява представената декларация от вещото
лице, че на същото следва да се заплати възнаграждение в размер на 426,00
лв., като съдът определя възнаграждение в този размер, като 130,00 лв. от
тази сума следва да бъдат заплатени от внесения депозит, остатъка от 296,00
лв. от бюджета на съда. (изд. – 2 бр. РКО)
ПОДСЪДИМИЯТ: Не желая да дам отново обяснения.
СЪДЪТ ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА писмените доказателствени
материали приложени по делото.
АДВ. З.: Нямам други искания.
АДВ. Ц.: Нямам други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. З.: Считам, че М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК. Доказателствата, които се
събраха писмени и гласни доказват стореното от М.. Като налице е голямо и
съществено противоречие в гласните доказателства - свидетелските
показания на свидетелите на подсъдимия М. и от страна на самия него. Това,
което е дадено предварително като обяснение не кореспондира с това заявено
в съдебната зала и от обясненото от М. с предварително такова, което е дал
непосредствено след произшествието. Явно е и тенденциозно съдържанието и
смисъла на обясненията на двамата свидетели, които са придружавали -
пасажери М. в деня на инцидента. Единият казва, че момчето идва насреща,
другият, че идвало зад гърба им. Единият, че кучето е от ляво, другият, че от
дясно. В един момент видели неща, които е трудно да се видят, а други не
видели. Не мога да се съглася и със заключението на изготвената експертиза,
която направи недоказано безумния извод, че когато погледа на водача е в
ляво, в лявото огледало, това не може да бъде причина, при положение, че
става въпрос за разстояние от 30 м, което се взема за няколко секунди. Дали
твърдението на М., че е карал с 5 км/ч може да се приеме за вярно или
твърдението на експертизата, че е карал с 30 км или да приемем, че и с 40 км,
и с 50 км да е карал, факт е, че той е проявил несъобразителност. При него е
било налице отклонение на вниманието, при което той е сторил това блъсване
и прегазване на кучето, без да предприеме необходимите действия след това,
а и без да предотврати сблъсъка. Защото едно 40 кг куче от 30 м може да се
види и той казва, че го е видял, но вниманието му е било насочено в лявото
огледало. Погледът му е бил не където трябва като водач на автомобил. Далеч
сме от мисълта, че той е проявил някакъв умисъл в убийството на кучето.
Твърдението ни е, че деянието е осъществил поради небрежност и
2
невнимание, разконцентрираност, това което е следвало да спазва. Той е бил
длъжен да контролира превозното средство безопасно на всички участници в
движението и навлизайки в остър завой е следвало и е могъл да предвиди, че
на пътното платно може да се окаже човек или животно, или друга преграда,
влизайки в завой без видимост от долната улица, от която идва. Тезите и
възраженията на защита мисля, че са несъстоятелни и неотносими към
случая. А най-важно и най-точно и правилно е отразеното в постановлението
на прокурор Б. от РП Разград. Отразеното в това постановлението е
вследствие на извършени щателни действия по събиране на доказателства,
разпити, анализи, в т.ч. и на служители полицейски и едно абсолютно точно,
обективно заключение и извод в постановлението за стореното от М. деяние.
В този смисъл моля тъжбата да бъде уважена, М. да бъде осъден със
съответното му законно наказание. Моля да бъде уважен гражданския иск,
така, както е приет в предходно съдебно заседание, както и да ни бъдат
възстановени сторените разноски по делото.
АДВ. Ц.: Моля да постановите решение, с което да признаете
обвиняемия М. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 6
от НК. В хода на производството не се събраха надеждни доказателства,
които да докажат наличието на всички елементи от субективна и обективна
страна на соченото престъпление и същото остана недоказано. В тъжбата
тъжителят твърди подсъдимия М. да не е съобразил поведението си на пътя
съобразно пътната обстановка, както и множеството други твърдения, с които
се домогва до извода подсъдимият да е виновен. От събраните по делото
доказателства обаче разгледани обективно, а именно: заключението на вещото
лице, същото пространствено и обстоятелствено изготвено се установява, че
подсъдимият не е превишил допустимата скорост за градски условия, което
се установява и от обстоятелството, че от техническа гледна точка е
невъзможно автомобил да вземе посочения завой със скорост по-висока от
допустимата за градски условия. Предвид това заключение, че установява, че
подсъдимият не се е движил с превишена скорост в градски условия .
Отделно от това разглеждано обективно свидетелските показания на всички
свидетели се установява по безспорен начин и никой от страните не спори, че
на пътното платно е било пуснато куче без каишка, намордник и в пълен
разрез с Наредба № 9 НОБККТО на Община Разград, която изрично въвежда
задължение за собствениците на животни как следва да бъдат придружавани,
разхождани и др. Не се спори и се установява, че на пътното платно е бил
непълнолетният син на тъжителя заедно с мотор, като тук е без никакво
правно значение дали го е бутал или карал на собствен ход, доколкото
режима за движение на ППС двуколесни е изрично уреден в ЗДвП и има
специални изисквания за водачите, т.е. установява се по безспорен начин, че е
имало участник в движението, както се твърди и в становището по жалбата,
който е непълнолетен и неправоспособен водач. Само от тези обстоятелства
разгледани обективно се установява, че в настоящия случай не може да се
твърди да е извършено престъплението умишлено или по друг начин, и ако
може да се квалифицира то може да се квалифицира като случайно такава
деяние. Вън от горното обаче изрично с отговора на тъжбата сме оспорили
всички представени по делото доказателства, в т.ч. и правото на собственост
върху увредената вещ. По делото тъжителят е представил ксерокопие на две
страници от паспорт, на който дори не може да се види номера на паспорта.
3
Като и с оглед оспорване на представено доказателство изцяло в тежест на
тъжителят е да установи обстоятелството, че той е собственик на увредената
вещ, доколкото се твърди да е извършел престъпление по Раздел 7 от НК, а
именно по чл. 216, ал. 6. Доколкото собствеността и доколкото гражданския
иск е кумулативен елемент от самото престъпление, а именно: се касае за
увреждане или унищожаване на чужда вещ, то тъжителят следваше да докаже
правото на собственост върху вещта, в противен случай същият не е активно
процесуално легитимирана страна да пусне тъжба по отношение на тази вещ
и по отношение за извършването на такова престъпление. Независимо от това
обаче тъжителят не ангажира никакви доказателства: представянето на
паспорт в оригинал, или по същественото и важно удостоверение от Община
Разград, или от ветеринарната клиника, от който да се установи, че е бил
собственик на гръбначното. Следва да се подчертае много дебело, че
съобразно чл. 21 от горецитираната Наредба № 9 на Община Разград, във
връзка с чл. 13, ал. 1 от същата Наредба, във вр. със Закона за ветеринарната и
медицинска дейност за всеки собственик на домашен любимец – куче,
изобщо каквото и да е домашно животно се поражда задължението да
регистрира същото, както в дадената общинска администрация, чрез подаване
на декларация, така и да направи регистрация при ветеринарен лекар. Както
посочихме такива доказателства не са ангажирани и предвид, че сме
оспорили всички доказателства остава недоказано обстоятелството тъжителят
да е собственик на увредената вещ. Вън от горното и като самостоятелно
основание в настоящото производство, нито в досъдебното производство не е
ангажирана съдебно-ветеринарна експертиза, която да даде заключение
вследствие на какво е загинало гръбначното, вследствие на удар, прегазване,
дали е било болно, или е имало друг проблем, такива доказателства не се
ангажират и представят. Поради това оставя неясна причината поради, която
животното е загинало. Именно с оглед на всичко изложено до тук и като
бъдат разгледани обективно всички събрани доказателства считам, че остана
недоказано твърдението в тъжбата подсъдимия М. да е извършил
престъпление по чл. 216, ал. 6 от НК. Поради това моля да постановите
решение и признаете подсъдимия за невиновен за соченото престъпление.
Моля да ни присъдите сторените разноски. По отношение на постановлението
на РП Разград същото няма обвързваща сила спрямо съда, нито пък е в пряка
зависимост с решаването на настоящото дело, доколкото единственото реално
изложено в него заключение, че не е налице сочено престъпление, и ако
тъжителят счита, че е налице друго престъпление като това по чл. 216, ал. 6
от НК то следва да пусне тъжба.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание и обяви, че ще се произнесе с присъда
в 15:35 часа.
В 15:37 часа съдът обяви присъдата си.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15:39 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4
Секретар: _______________________
5