РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Враца, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20251420100407 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал.
1 от Търговския закон (ТЗ), вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Скуба България” ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Лозен, Столична община,
магистрала „Тракия“, 5-ти километър, местност „Крива река“, срещу „Титан Агро
България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Лукашов“ № 5, ет. 3, офис 33.
В исковата молба се твърди, че страните са в трайни търговски отношения във
връзка с доставени от ищеца на ответника стоки въз основа на неформални договори
за търговска покупко-продажба, в изпълнение на които е доставил на ответника
стоките, подробно описани в процесните фактури, както и че точно е изпълнил
задълженията си по облигационните правоотношения между страните. Поддържа, че
ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплатил получените стоки на падежа.
Поради неизпълнението на ответника, на 15.10.2024 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело №
1
3282/2024 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед № 1994 от 16.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 4 947,10 лева – главница, представляваща
непогасен остатък от продажната цена с начислен ДДС на доставени стоки по сключен
между страните неформален договор за търговска покупко-продажба, за който е
издадена фактура № 126221/10.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед №
1994 от 16.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 3282/2024 г. на Врачанския районен съд. Претендират се разноски както по
заповедното, така и по исковото производство.
Ответникът „Титан Агро България“ ЕООД, на когото съобщението с препис от
отговора на исковата молба е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е
подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, с оглед наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът „Титан Агро България“ ЕООД не е представил в срок
писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки
редовното му призоваване и не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, т.е. налице са формалните правни основания за постановяване на такова
решение, установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на ответника „Титан
Агро България“ ЕООД е указано с връчването на исковата молба, а също и с
връчването на препис от определението по чл. 140 от ГПК от 31.05.2025 г., че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде
уважена. В тази връзка съдът съобрази приложения на л. 4 от делото заверен препис от
фактура № **********/10.11.2022 г., носеща подпис на Ф. Д.-представител на
ответника „Титан Агро България“ ЕООД, от стойността по която е приспадната сумата
29,90 лева въз основа на кредитно известие № **********/05.10.2022 г.
По отношение на адвокатския хонорар в заповедното производство съдът счита
2
за необходимо да отбележи, че заповедното производство се развива по утвърдени от
Министерство на правосъдието образци и не се характеризира нито с фактическа, нито
с правна сложност, като размерът на материалния интерес е неотносим към преценката
за адекватност на платения от заявителя адвокатски хонорар спрямо правната и
фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител
действия. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да се намали на 200,00 лева
(240,00 лева с ДДС), която именно сума следва да се присъди на заявителя за платен
адвокатски хонорар. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд гр. Враца,
например определение № 673 от 05.12.2023 г., постановено по ч. гр. дело № 601/2023 г.
на Окръжен съд гр. Враца.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 98,94 лева-внесена държавна такса и сумата 240,00 лева-платено
адвокатско възнаграждение с ДДС – направени по ч. гр. дело № 3282/2024 г. на
Врачански районен съд разноски, както и направените по настоящото дело разноски за
внесена държавна такса в размер на 98,94 лева и платено адвакатско възнаграждение в
размер на 732,00 лева с ДДС.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, че „Титан Агро България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 5, ет. 3, офис 33 дължи на „Скуба
България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Лозен,
Столична община, магистрала „Тракия“, 5-ти километър, местност „Крива река“
сумата 4 947,10 лева – главница, представляваща непогасен остатък от продажната
цена с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните неформален
договор за търговска покупко-продажба, за който е издадена фактура №
126221/10.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.10.2024 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед № 1994 от
16.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
3282/2024 г. на Врачанския районен съд..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Титан Агро България“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 5, ет. 3,
офис 33 да заплати на „Скуба България” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Лозен, Столична община, магистрала „Тракия“, 5-ти километър,
местност „Крива река“ сумата 98,94 лева-внесена държавна такса и сумата 240,00
лева-адвокатско възнаграждение с ДДС – направени по ч. гр. дело № 3282/2024 г. на
3
Врачански районен съд разноски, както и сумата 98,94 лева-внесена държавна такса и
сумата 732,00 лева-адвокатско възнаграждение с ДДС – направени по гр. дело №
407/2025 г. на Врачански районен съд разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4