РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева в. гр. дело № 13743 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.-С.“ ЕАД, подадена чрез юрк. И.М., срещу решение от
18.06.2019 г. по гр.д. № 65535/2018 г. на Софийския районен съд, 31 състав,
с което са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД против Н.Б.П. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2450,04
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ
в гр. София, ж.к. „*********за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 294,69
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2016 г. до 10.04.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 09.05.2018 г. по ЧГД № 26550/2018 г. по описа на СРС, 31 състав.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за това, че неправилно е прието в
обжалвания съдебен акт, че ответницата
не е страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД. Твърди се, че
ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като има
учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Претендират
се сторените разноски.
В
законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответницата
Н.Б.П..
Не
е постъпило и становище от третото лице-
помагач „Н.“ ООД.
Софийски градски съд,
като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество,
като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба. Следователно, предметът на решаващата
дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и
правни съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата
обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил
правилно материалния закон.
Със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3035213/26.04.2018
г. „Т.С.” ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу Н.Б.П. за
сумата от 2450,04 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м. 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до плащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 294,69 лв. за периода от 16.07.2016 г. до 10.04.2018 г. Претендирани
са разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 26550/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, по което за посочените суми на 09.05.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение. Срещу същата в срока по чл. 414 от ГПК е
депозирано възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК за претендираните спрямо ответницата суми,
като е образувано гр.д. № 65535/2018 г. по описа на Софийския районен съд.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. По делото са събрани
писмени доказателства, изслушано е заключение на вещи лица по комплексна
счетоводна и техническа експертиза.
В
своето решение първоинстанционният съд е приел, че страните по делото не се
намират в облигационна връзка с предмет доставка на топлинна енергия, тъй като
ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия. СРС е отхвърлил
исковата претенция изцяло.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, Софийски градски съд, след преценка на събраните
пред СРС и във връзка с доводите във въззивната жалба намира следното:
Основателността
на предявените искове зависи от пълното и главно доказване на следните
обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на топлинна
енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното твърдяно
количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в съответния
установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази енергия суми. По
иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и изтичане на
съответен период от време, през който задължението не е платено.
Основният
довод във въззивната жалба на „Т.-С.“ ЕАД е за неправилност на изводите на съда
досежно първата предпоставка за уважаване на исковите претенции. В тази връзка
настоящият състав намира, че доводите във въззивната жалба са основателни
поради следните съображения:
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ,
бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на
ОСГК на ВКС/.
Законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна
собственост, всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия,
т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 от ЗЕ/.
В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се
смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик
/собственици/ или вещен ползвател на същия.
От
представените по делото доказателства се установява, че ответницата има
учредено право на ползване върху процесния имот. От представения по делото нотариален акт № 151,
том ХХ, дело № 3951/1995 г. от 09.03.1995 г. се установява, че на посочената
дата ответницата Н.Б.П. и П.Г.П.са продали на своята дъщеря – А.П.М.собствения
си недвижим имот апартамент № 106, находящ се в гр. София, ж.к. „**********ет. **,
като продавачите са си запазили заедно и по отделно правото на ползване върху
имота до края на своя живот. Няма данни по делото за погасяване на правото на
правото за ползване преди процесния период, а видно от представеното по делото
удостоверение за наследници П.П.е починал на 25.12.2015 г., поради което и
правото му на ползване е погасено. По изложените съображения настоящият състав
счита, че ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия в
хипотезата на вещен ползвател на процесния имот, същата не е направила
изявление за закриване на партида и прекратяване на правоотношението си с „Т.С.”
ЕАД, а фактът, че е сключено ново правоотношение с трето лице не е равнозначно
на освобождаване на ползвателя от задълженията му към дружеството. С оглед на
това е налице договорно правоотношение между страните по продажба на топлинна
енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им
в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г.).
На
следващо място основание на претенцията и елемент от предмета на доказване е
обстоятелството дали и какъв размер е потребената за конкретен обект топлинна
енергия. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната стойност, следва да се вземе предвид заключението
на вещото лице по приетата в първоинастанционното производство съдебно
техническа-експертиза, което е базирало заключението си върху данните за реално
потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането
и уредите за измерването ѝ с установените изисквания и оттам правилното
изчисляване на стойността на същата. Настоящият състав намира, че
основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз
основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Следва да се
отбележи изрично, че вещото лице е изследвало потребената топлинна енергия за
обект – ап. 106, находящ се в сграда – бл. ******“, като изрично е посочило и,
че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. От заключението
се установява и, че ФДР е извършвала разпределение на топлинната енергия в
блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в сградата в етажна собственост. Установява се
и, че през процесния период в имота не е имало уреди за измерване, тъй като
радиаторите са демонтирани. Установява се и, че в имота се ползва топла вода и
има един водомер за топла вода, по които се отчита разхода. От заключението на
СТЕ се установява, че процесният имот има отопляем обем по проект 155 м3. На
базата на този отопляем обем се разпределя топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сградата, е
изчислено от ФДР по формула съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от
Наредба № 16 – 334. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект в сградата. За процесния период дружеството за дялово
разпределение „Н.“ ЕАД е изготвило две изравнителни сметки. Вещото лице е
посочило, че дължимите суми за потребена топлинна енергия през процесния период
са в размер на 2437,95 лева. Сумите са начислени съобразно действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи на абонатната станция са приспаднати
от месечните отчети на топломера и са били за сметка на ищеца. Вещото лице е
констатирало, че топломерът, монтиран в абонатната станция е преминал
последващи метрологични проверки и е бил изряден.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. С договор от 20.08.2001 г. между третото лице „Н.“ ООД /тогава
„Н. И.“ ООД/ и етажната собственост на сградата, в която се намира процесният имот,
дружеството се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. Договорът е сключен за срок 5 години. Към договора е приложен
протокол от 15.08.2002 г. от общо събрание на етажната собственост, на което е
взето решение за сключването на договора. Отношенията между ищцовото дружество
и третото лице-помагач относно извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на процесния имот се уреждат от представения договор №У-100/06.11.2007
г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. Обстоятелството, че за процесния период дяловото
разпределение е извършвано от „Н.“ ООД се потвърждава и от заключението на
вещото лице по техническата експертиза. За процесния период фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.
Всяка изравнителна сметка, изготвена от ФДР, съдържа: топлинна енергия за
отопление, включваща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/, и
топлинна енергия за загряване на топла вода. От заключението на СТЕ се
установява, че въз основа на отчетените стойности и на база Методиката за
дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването е извършено
разпределение на отчетените стойности.
Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез
прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури и последващи
изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за
съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество
енергия. По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители от гр. София от 14.03.2014 г., които са
приложими за част от исковия период. Според чл. 31, ал. 1 от общите условия
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини – 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3. по реална
месечна консумация. Когато клиентите заплащат топлинната енергия по реда на т.
2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял
за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период.
Според чл. 32, ал. 1 от приложените по делото общи условия месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия се формира въз основа на определения за
клиента дял от сградата на етажната собственост и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Както стана ясно според заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза потребеното количество
топлинна енергия за процесния период е на стойност 2437,95 лева, за която сума
следва да бъде уважен предявения иск за главница.
Що
се отнася до предявения иск за мораторна лихва следва да се има предвид, че съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 14.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 14.03.2014 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 / т.е. за тези по общата фактура/, но не и върху
прогнозно начислените суми. Доколкото по делото не са представени
доказателства, че фактурите за процесните задължения са били публикувани на
интернет страницата на ищеца, то и ответницата не е изпаднала в забава за
заплащане на дължимите от нея суми. По тези съображения предявения иск се явява
неоснователен.
Поради
изложените съображения въззивната инстанция намира за частично основателна подадената
въззивна жалба. Предвид несъвпадането на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на Софийския районен съд следва да бъде отменено в
съответната част.
По разноските:
По
разноските в първоинстанционното производство и заповедното производство
При
този изход на производството на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право
на разноски съобразно уважената част от иска. Той е заплатил 54,89 лева
държавна такса в заповедното производство и съдът му е определил възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 50 лева. Ищецът е заплатил 148 лева държавна такса
за исковото производство, 450 лева за депозити за вещи лица и е бил
представляван от юрисконсулт, на когото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева. Със своето
решение първоинстанционният съд е осъдил ищеца да заплати допълнително сумата
от 50 лева за депозит за вещо лице. С оглед уважената част от исковете на ищеца
се дължат разноски в размер на 93,16 лева – за заповедното производство и в
размер на 619,98 лева – за исковото производство.
Ответницата
също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковете, но тя не е представила доказателства за сторени
такива.
По
разноските във въззивното производство:
При
този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Въззивникът е
заплатил 54,89 лева за държавна такса за въззивно обжалване и е бил
представляван от юрисконсулт, на когото на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед
уважената част от исковете на въззивника се дължат разноски в размер на 137,57
лева.
Мотивиран
от горното СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
от 18.06.2019 г. по гр.д. № 65535/2018 г. на Софийския районен съд, 31 състав,
в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С." ЕАД против Н.Б.П.
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ, за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2437,95 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ
в гр. София, ж.к. „*********за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.05.2018 г. по ЧГД № 26550/2018 г. по описа на СРС, 31 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Т.С." ЕАД, *** против Н.Б.П., ЕГН: **********, адрес ***,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2437,95 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
на топлоснабден имот, находящ в гр. София, ж.к. „*********за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
26.04.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2018 г. по ЧГД № 26550/2018
г. по описа на СРС, 31 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.06.2019 г. по гр.д. № 65535/2018 г. на Софийския районен съд, 31 състав,
в частта, с която е отхвърлен предявения от „Т.С." ЕАД против Н.Б.П.
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. от ЗЕ, за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца разликата над сумата от 2437,95 лева
до пълния предявен размер от 2450,04 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ в гр. София, ж.к.
„*********за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането и е отхвърлен предявения
положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 294,69 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2016 г. до 10.04.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2018 г. по ЧГД № 26550/2018 г. по описа на СРС, 31 състав и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 50 лева
за депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Н.Б.П.,
ЕГН: **********, адрес *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 93,16 лева – разноски за заповедното производство,
сумата от 619,98 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата
от 137,57 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО
е постановено с участието на „Н.“ ООД като трето лице помагач на страната на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО
с оглед цената на исковите претенции не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.