О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
530 10.08.2022г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, в открито
заседание на десети август две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА
ЯНКОВА
при секретар и с участието
на прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия Янкова административно дело № 452
по описа за 2022г.,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба, подадена от Д.Н.Т., против Решение № 726/30.06.2022 г. на Общински съвет
– Казанлък, с което на основание
чл.21,ал.1,т.8 от Закона за местно самоуправление и местна администрация, във
връзка с чл.8, ал.1 от Закона за общинската собственост, чл. 197 от
Закона за устройства на териториите, е взето решение да се премахнат сгради с
идентификатори № 35167.502.5777.1 и 35167.502.5777.2 и № 35167.502.5778.1, находящи
се в УПИ ХVІІІ, кв.166 на гр. Казанлък с административен адрес ул. „………………“ № ………………..
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на оспореното решение № 726/30.06.2022г на
Общински съвет – Казанлък. Допустимостта на оспорването се обосновава с наличие
на спор за материално право , възникнал във връзка със сграда с идентификатор №
35167.502.5777.1. Тя била депозирала искова молба до Районен съд гр. Казанлък с твърдения, че е придобила по давност имота.
Нейното семейство било настанено от началото на 1996 година първоначално
безвъзмездно, като крайно нуждаещи се, и около 26 години упражнявали фактическа
власт върху имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Семейство
Татарови били изгонени от имота. Общински съвет Казанлък били взели решение за премахване на сградата, независимо че били
разбрали, че се води спор за собственост за нея. Те били извършили и редица
подобрения в сградата, които възлизали на около 20 000 лева. Отправя се
искане за обявяване нищожността на
оспореното Решение № 726/30.06.2022 г. на Общински съвет – Казанлък,
респективно, за отмяната му като незаконосъобразно.
Ответникът
– Общински съвет Казанлък, не взема становище по подадената жалба.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна :
Оспореното решение е прието по повод Доклад
вх.№ ОС-1754 от 21.06.2022 година по чл. 64, ал.1 от Правилника от
организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимоотношенията
му с общинската администрация на Кмета на Казанлък до Общински съвет Казанлък
за премахване на сгради с идентификатори №35167.502.5777.1 и 35167.502.5777.2 и
№ 35167.502.5778.1, находящи се в УПИ ХVІІІ, кв.166 на гр
.Казанлък с административен адрес ул. „…………….“
№ ……... Посочено е, че сградите, предмет да премахване, били необитаеми и било
целесъобразно те да бъдат премахнати, а не продадени, като след премахването им
ще бъде изграден обществен паркинг на ул. „Любен Каравелов“.
За имота е
съставен акт /АЧОС №1633/28.01.2013 г./, представен по делото, същият е
утвърден от Кмета на общината, съставен е на основание чл.59 ал.1 от ЗОС.
По делото са приети като
доказателства документите по преписките по приемане на оспореното Решение на ОбС Казанлък.
Не е спорно,
че Т. е завела искова молба пред Районен съд гр. Казанлък, за което е образувано
гр.дело № 600 по описа за 2022 година на Районен съд
гр. Казанлък на 04.03.20022 година, с твърдения, че е придобила по давност
жилищна сграда, къща пл.№ 577, попадаща в парцел І, кв.166 по плана на гр.Казанлък. Същата ползва къщата въз основа на договор за наем, сключен с община Казанлък въз основа на настанителна
заповед № 974 от 11.06.2021 година. Наемното й правоотношение с Община Казанлък
е прекратено със заповед № 408 от 21.03.2022 година на кмета на община
Казанлък и същият е иззет със заповед №
615 от 28.04.2022 година на кмета на община Казанлък. Не е спорно, че двете
заповеди не са оспорени от Д.Т..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна.
Жалбата на Д.Н.Т. е процесуално недопустима.
Атакуваният
акт - Решение №726 /30.06.2022г на ОбС
Казанлък, е
обжалваем административен акт. Действията на управление и разпореждане с имот -
частна общинска собственост, представляват сложен фактически състав, който
включва административни и гражданскоправни елементи, като сред елементите с
административен характер са и решенията
на общинските съвети относно това дали
да се осъществи и посредством какъв способ управлението или разпореждането.
Разпоредбата на чл.8 ал.11 от ЗОбС изрично сочи, че актовете
на общинския съвет и кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и
вещи, общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по
реда на чл.45 от Закона за местното самоуправление и местна
администрация/ЗМСМА/ освен в случаите на Закона за концесиите. Настоящият
случай не попада в изключението. Волеизявлението, обективирано в решение № 726/30.06.2018
г. на ОбС Казанлък, е за разпореждане с процесната
сграда с идентификатор № 35167.502.5777.1, посочен като частна общинска
собственост. Чрез премахването й в
качеството си на орган на местно самоуправление е упражнил правомощието си по чл.
21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с чл. 197 от ЗУТ. Оспореното решение е взето при наличие на
кворум, с изискуемото квалифицирано мнозинство - с 27 гласа „за“ от общо 37 общински съветници,
което надвишава изискуемото - три четвърти от общия брой на съветниците. С оглед на изложеното Решение № 726 /30.06.2022г на ОбС Казанлък е индивидуален административен акт по смисъла
на чл.
21, ал.1 от АПК от категорията на предвидените в чл.8 ал.11 от ЗОбС и подлежи на оспорване по реда на чл.45 от ЗМСМА,
съответно може да бъде обект на съдебен контрол за законосъобразност.
В случая
обаче жалбоподателката няма правен интерес от
оспорване на Решение № 726 /30.06.2022г на ОбС Казанлък.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗМСМА актовете на общинския съвет могат да бъдат
оспорени пред административния съд. Тази разпоредба сочи на обща процесуална
легитимация за всички правни субекти, засегнати от акта. Прокурорът съгласно
специалната процесуална легитимация, установена в чл.126 вр.с
чл.16 ал.1 т.1 от АПК, също има право да протестира решение на общинския съвет,
в случай че то засяга обществен интерес. Активно легитимирани да подават жалби срещу
решение на общинския съвет по чл.8 ал.11 от ЗОбС, са
само онези правни субекти /граждани и юридически лица/, чиито права и законни
интереси то засяга. Засягането е задължително условие за възникване правен
интерес от съдебно обжалване, т.е. да е налице реално неблагоприятно
въздействие върху правната сфера на лицето.
Разпоредбата
на чл.147 ал.1 от АПК предвижда, че право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В този
смисъл наличието на правен интерес за оспорващия /оспорващите/ е посочен в
чл.159 т.4 от АПК като задължителна процесуална предпоставка за образуването и
развитието на съдебното производство. За наличието на тази предпоставка съдът
трябва да следи служебно. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото
се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита и трябва да
е пряк и личен. Съдържанието на понятието се извлича от разпоредбата на чл. 15,
ал.1 от АПК, според която страни в административния процес могат да бъдат
административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито
права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от
административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили
права или задължения. Правният интерес се поражда от пряко засягане или
застрашаване от засягане на законни интереси или субективни права или свободи.
За да е налице пряк интерес, е
необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да
се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице
действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес означава, че физическото или юридическото
лице има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и
законни интереси.
Заведеното против
Община Казанлък гражданско дело по отношение на това кой е действителният собственик
на описаната по-горе сграда с идентификатор № 35167.502.5777.1, би могло да обоснове правния
интерес на жалбоподателката, ако преди това тя не е била
отстранена от имота по реда чл.65,ал.1 от Закона за общинската собственост със
заповед № 615 от 28.04.2022 година на кмета на община Казанлък. Именно в това
производство жалбоподателката е следвало да защити правата
си с твърдения, че тя е собственик на сградата, която ползва, и я е придобила
по давност.
В
случая не се установява реално неблагоприятно въздействие върху правната сфера
на оспорващия. При липсата на пряк правопораждащ, правопроменящ, правопрекратяващ
или правопогасяващ ефект на акта по отношение на
лицата тя няма правен интерес от самостоятелното му обжалване, респ. от
обявяване нищожността му. С оглед на изложеното жалбата е процесуално
недопустима, което е пречка за разглеждането й по същество, тя следва да се остави без разглеждане, съответно
и да се прекрати образуваното по нея съдебно производство.
За пълнота
следва да се отбележи, че в случая
сградата е актувана като частна общинска собственост с АЧОС № 11633/28.01.2013 г.,
като този акт има характер на официален удостоверителен документ относно
правото на собственост на Община Казанлък, с обвързваща съда материална
доказателствена сила за отразената в него принадлежност на това право. Изхождайки от легалната дефиниция за акт за общинска
собственост по чл.
5 ЗОС, следва да се приеме, че той представлява официален документ,
съставен от длъжностно лице по определен в закона ред и форма, с който се
удостоверява възникване, изменение и погасяване правото на собственост на
общината върху недвижими имоти. Актовете за общинска собственост имат констативно,
а не конститутивно действие. Като официален свидетелстващ
документ, удостоверяващ правно значими факти, актът за общинска собственост не
е от категорията на административните актове по смисъла на чл.
21 от АПК, подлежащи на проверка от административния съд, вкл. и по
отношение на истинността на констатираните с него обстоятелства актове. Въпреки
че предмет на съдебно-административен контрол може да бъде волеизявлението, с
което се декларират или констатират права или за издаване на документ от
значение за признаване и упражняване на права, както и отказът за издаването му
(чл.
21, ал. 2 и 3 от
АПК ), недопустимо е съдебното оспорване по реда на АПК на самото
съдържание на документа, по аргумент от чл.
81, ал. 2 от АПК. Документите могат да се преценяват относно
тяхната истинност, но в случай на относимостта им към
решаване спора по процесуално допустимо оспорване, каквото в случая не е
налице.
По тези съображения и на основание чл.159 т.1. и т.4 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Н.Т. против Решение № 726/30.06.2022г на Общински съвет –
Казанлък, с което на основание
чл.21,ал.1,т.8 от Закона за местно самоуправление и местна администрация във
връзка с чл.8, ал.1 от Закона за общинската собственост, чл. 197 от Закона за
устройства на териториите е взето решение да се премахнат сгради с
идентификатори № 35167.502.5777.1 и 35167.502.5777.2 и № 35167.502.5778.1,
находящи се в УПИ ХVІІІ, кв.166 на гр .Казанлък, с
административен адрес ул. „……………. № ………...
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 452
по описа на Административен съд Стара Загора за 2022 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: