РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Елин Пелин , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка С. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20201820100576 по описа за 2020 година
С исковата си молба Р. Т. Н., ЕГН ********** – лично и като баща и законен
представител на детето Й. Р. Н.а, ЕГН ........... двамата от с.гара Елин Пелин,
Софийска област, ул. „..........“ № , бл., ет. ап.2 чрез пълномощника си адв.
Апостолова със съдебен адрес за призоваване: гр.София, бул. „Шипченски
проход“ № 18, бл.Д, ет.1, офис 107 са предявили срещу ответника С. Й. К.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Твърди, че с
ответницата живеели на съпружески начала през 2009 г. в с.Гара Елин Пелин,
което съжителство продължило 11 години. От връзката им се родила дъщеря
им Й.Р. Н.а. През последната година ответницата променила отношението си
към ищеца, станала раздразнителна, крещяла на детето и на ищеца за
незначителни неща, била напрегната. Това й поведение не отговаряло на
моралното такова като майка и съпруга и довело до редица разправии, които
прераствали в скандали. Всичко това довело до неразбирателство помежду им
недоверие, омраза. Ищецът разбрал, че ответницата има връзка с друг мъж.
На 20.06.2020 г. ответницата напуснала ищеца, като взела и детето с нея и не
пожелала да обясни къде отива, но казала, че ще намери начин да осигурява
виждането на детето с бащата, като се обаждала на ищеца да взима детето от
1
паркинга на магазин „Джъмбо“ и настоявала на същото място детето да бъде
връщано на майката. Ищецът твърди, че не му е известно къде живее
ответницата и с кой живее. При срещите си с детето, ищецът забелязал
промяна в поведението на детето, тъй като то не искало да се разделя с
бащата, плачело и го молело да не го изоставя и да не го връща на майката,
като обяснявало, че майка й я заключва в апартамента, в който живеят докато
е на работа, сутрин закуска й носел чичо В., късно следобяд идвал чичо Б.,
който я извеждал в градинката, да играе с децата, докато майка й се прибере
от работа с батко Е.. Детето споделяло, че майка й се обаждала на всеки час и
я питала дали е яла, как е, а когато кажело че не е яло, ответницата я карала
да отиде до хладилника и да си вземе нещо за ядене, но хладилника бил
празен. Всичко това много притеснява ищеца, тъй като при условие, че той
има желание да отглежда детето си, то е оставяно от майката да бъде
отглеждано от трима непознати за него мъже и да стои заключено в жилище,
което дори за бащата не е ясно къде се намира, да няма храна, като се има
предвид, че става въпрос за дете на три години. Твърди, че има възможност
да осигури нормални условия за отглеждане на детето, тъй като има
собствено жилище, а помощ получава от своите близки – баща му, леля му,
семейството на брат му, както и от бащата на ответницата – Й., който също
много му помага, баба Ваня, която е негова съседка и е пенсионер и също е
дала съгласие да му помага, в случай, че се окаже, че никой от близките му не
могат да помогнат в някой случай. Твърди, че работи и доходите, които
получава са достатъчни, за да се справя с ежедневните потребности в
домакинството и за детето. Изложеното обуславя правния интерес от водене
на настоящия иск, като моли съдът да постанови съдебно решение, с което да
му предостави упражняването на родителските права спрямо детето Й.Р. Н.а
и да се определи местоживеенето на детето да е при бащата. Да се определи
следния режим на лични отношения на майката С. Й. К. с детето Й.Р. Н.а:
Всяка първа и трета седмица на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с преспиване; десет дни през лятото, който период не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата. Ответницата да бъде осъдена да заплати
ежемесечна издръжка на детето в размер на минимално установената за
страната, платима от първо до пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законови
основания за нейното изменение или прекратяване или изменение.
2
В хода на размяна на книжата по реда на чл.131 от ГПК, ответницата
С. Й. К. е депозирала писмен отговор, в който е инкорпориран и насрещен иск
чрез пълномощника адв.П.В. - САК, в който сочи, че оспорва предявения
иск, тъй като изложените от ищеца обстоятелства не отговарят на истината.
Твърди, че отношенията й с ищеца се влошили по негова изключителна вина,
защото той употребявал алкохол, ругаел най-цинично ответницата по повод
несъгласието й за посещение на питейни заведения вечер. Когато се налагало
ищецът да остане сам с детето, той го оставял без надзор и веднъж детето
погълнало Доместос и търсили лекарска помощ. Друг път, след раздялата,
когато детето било с ищеца, той отишъл на басейн и седнал да играе карти с
приятели, като оставил детето само във водата и при подхлъзване то
получило травма на крака и оток и синини. Многократно след употреба на
алкохол ищецът наричал ответницата курва скапана и други. Не е вярно
твърдението в исковата молба, че ответницата се е дразнела от детето, тъй
като не можела да го изтърпява и отивала в съседната стая, а напротив винаги,
когато ищецът оставал в жилището сам да се грижи за детето, той не го
наблюдавал и си спял спокойно. Често избухвал с груб и агресивен тон към
ответницата в присъствието на детето, а то много се плашело. Дори когато
детето имало висока температура, ищецът не го водел на лекар, а лягал да си
спи спокойно. На няколко пъти ищецът събирал багажа на ответницата и
детето и го изхвърлял пред прага крещейки, че повече не ги иска в дома си.
Това се случило и когато детето било на една годинака, поради което
ответницата живяла известно време в жилището на нейна приятелка. Заради
зачестили подобни прояви, ответницата се принудила да напусне жилището
заедно с детето и заживяли на адрес в кв.Б.бл..., вх.Б, ап.60 в дома на В. С.. От
половин година в отглеждането на детето й помагат В. и неговата майка и
съседка В.. Не е спирала срещите на детето с неговия баща след раздялата,
въпреки, че когато ищецът връща детето то е неугледно, мръсно и несресано.
Всичко изложено обуславя неоснователността на предявения иск, поради
което се моли съдът да постанови решение, с което да възложи грижите по
отглеждане и възпитание на детето ...... на ответницата, а ответникът да бъде
осъден да й заплаща като майка и законен представител ежемесечна
издръжка, считано от датата на завеждане на исковата молба в размер на
200.00 лева месечно, като на бащата се определи обичаен режим за срещи
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
3
часа в неделя с право на преспиване и по 10 дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на
майката. Ответникът по насрещция иск
Р. Т. Н. оспорва в срока по чл.131 от ГПК насрещната искова молба на
ищцата С. Й. К., с твърдения че изложените обстоятелства не отговарят на
действителността, като излага твърдения, които се припокриват с изложените
факти в исковата молба.
Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от представеното по делото
удостоверение за раждане № **********/16.03.2015 г. издадено от район
Младост Столична община се установява, че С. Й. К., ЕГН ********** и Р. Т.
Н., ЕГН ********** са родители на детето Й.Р.Н.а, ЕГН...........
От удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх. № ГСР-
08-97/10.09.2020 г. издадено от Община Елин Пелин е видно, че Р. Т. Н. има
дъщеря Й.Р.Н.а, ЕГН .............
Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от
25.11.2016 г. издадено от Р.Димов – държавен съдебен изпълнител при
Районен съд Елин Пелин, от което се установява, че на Р. Т. Н. е възложен
следния недвижим имот: апартамент, находящ се в с.гара Елин Пелин,
община Елин Пелин, блок № , вх., ет.1, ап.2 застроен върху държавна земя в
кв.3 по плана на с.гара Елин Пелин, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения със застроена площ от 54,82 кв.м..
Видно от писмо изх. № 1023-22-17-1/01.04.2021 г. по описа на НОИ
ТП София област и приложена към него справка и удостоверение изх. №
103/12.03.2021 г. по описа на „Чипита – България“ ЕАД е, че Р. Т. Н. работи в
„Чипита – България“ ЕАД и за месеците септември, октомври, ноември,
декември 2020 г. и януари и февруари 2021 г. е получил средно месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 2597,40 лева.
От служебна бележка № 24/23.09.2020 г. по описа на „СИА
ТРЕЙДИНГ“ ООД се установява, че С. Й. К. е назначена на постоянен трудов
4
договор считано от 13.08.2020 г. на длъжност продавач-консултант и същата е
осигурена за всички осигурителни рискове.
От удостоверение изх. № 3/09.02.2021 г. издадено от Сиа Трейдинг
ООД е видно, че за периода от месец август 2020 г. до месец януари 2021 г.
С. Й. К. е получила средно нетно трудово месечно възнаграждение в размер
на 460,17 лева.
Представена е епикриза издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД
на името на Й. Р. Н.а на 2 години, в която е отбелязана диагноза К20
Езофагит; Хематемеза К920 Хематемеза. Постъпила на 13.12.2017 г. изписана
на 17.12.2017 г., като по данни на майката детето е погълнало неуточнено
количество препарат Доместос.
Представен е сигнал СИГ/Д-0/362-09.11.20 до ДСП Оборище от С. Й.
К., в който се сочи, че на 07.11.2020 г. детето й Й. Р. Н.а е отведена без знание
и съгласие от бащата Р. Т. Н., докато тя била на работа, а за детето се грижела
нейна приятелка.
Видно от постановление от 21.01.2021 г. издадено по пр.пр. №
4685/2021 г. по описа на СРП е, че по образуваната преписка по повод
постъпили сигнали от С. Й. К. е отказано образуването на досъдебно
производство, тъй като се касае за спор между родители за режим на лични
контакти с детето и същият следва да бъде разрешен по реда на Семейния
кодекс и по правилата на исковото производство по ГПК.
Представено е заявление за записване № 05/21.09.2020 г. до директора
на ДГ № 44 Калина, район Кремиковци от С. Й. К. и Р.Н. за записване на
детето Й.Р.Н.а в детското заведение.
От изготвения по делото социален доклад от АСП Дирекция
Социално подпомагане Елин Пелин се установява, че същия е изготвен на
базата на посещение в жилището, разговор с бащата на детето и членове на
разширеното му семейство, беседа с детето, информация от личен лекар,
информация от оценяване на сигнал. Твърди се, че при посещение на адреса
на 05.01.2021 г., на който живее и се отглежда детето Й. от бащата Р. Н. е
установено, че малолетната е видимо обгрижена и в добро емоционално
състояние, налице са топли отношения с бащата. В разговор на социален
5
работник с детето прави впечатление, че детето се страхува да не бъде
върнато на майката и споделя, че не иска да се обажда на майка си, защото тя
ще я вземе, а там на детето не му харесва, защото по цял ден е прекарвало
само. Детето разказвало, че когато е било при майката, то често е оставяно на
различни „батковци“ да го гледат. При разговор с членове на разширеното
семейство на бащата Р.Н. се изяснява, че пред близките детето е споделило за
упражнявани физически наказания от обгрижващите го лица при майката.
Основни грижи за детето полага неговия баща – Р.Н., детето има записан
личен лекар – д-р Стоева, практикуваща на територията на с.гара Елин Пелин,
осигурени са подслон, храна, дрехи според възрастта и сезона, играчки. При
проведен разговор с личния лекар се съобщава, че детето е добре обгрижвано,
посещава прегледи при лекаря придружавано от баща си, има редовен
имунизационен статус. Жилището, в което се отглежда и живее детето заедно
с баща си е на адрес: с.гара Елин Пелин, ул. „Левски“ №.., бл..., ет.1 ап.2 и
представлява двустаен апартамент, като за детето има обособена
самостоятелна детска стая с всички мебели по предназначение. Хигиенно-
битовите условия са много добри, отоплението е на парно на газ. Социалният
доклад дава становище, че с оглед осигуряване законните права и интереси на
малолетната Й., е необходимо пълноценно да общува и с двамата родители,
което е предпоставка за правилното й развитие и пълноценно израстване.
Бащата Р.Н. притежава подходящи жилищни условия, подкрепяща среда и
финансова възможност да осигури потребностите на детето.
От получено уведомително писмо от Агенция за социално
подпомагане Дирекция Социално подпомагане Ихтиман се установява, че С.
Й. К. – майка на детето Й. Р. Н.а не е установена на адресите в гр. Ихтиман,
поради което ДСП Ихтиман не може да реализира проучване за лицата, тъй
като майката и детето не са открити на територията на Община Ихтиман.
Изготвен е и социален доклад от Агенция за социално подпомагане
Дирекция Социално подпомагане – Оборище на базата на проведен разговор
със С. Й. К., в който е отбелязано, че майката живее в гарсионера с месечен
наем 200.00 лева, в която за детето е осигурено лично пространство и вещи.
Обзавеждането на жилището е функционално, поддържа се добра хигиена и
битови условия. Майката С.К. е споделила, че е в добри взаимоотношения с
близките си роднини, както и детето Й. има свои приятели на нейните или
6
близки години. Г-жа К. има силна емоционална връзка с дъщеря си и споделя,
че и детето е привързано към нея и с нежелание си тръгва от домът й.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите К. А. Т. и
С. П.Т. – водени от ищеца и Н. Ц. В. и В. Б. Ц. – водени от ответницата.
Свидетелката К. А. Т. – семейна приятелка на ищеца и ответницата
разказва, че познава страните по делото и детето им Й.. Твърди, че след
раздялата на Р. и С. детето се отглеждало от майката, но условията при нея
били отвратителни, тъй като тя не полагала никакви грижи за дъщеря си.
Оставяла детето само по цял ден, заключено и го гледала по телефона,
оставяла го на съседи, които да го наблюдават и да му занесат нещо за ядене.
Това го знаела от разкази на С. и от самото дете, което й разказвало какво се
случва. Свидетелката твърди също, че след като С. и Р. се разделили и детето
било взето за отглеждане от майката, С. не позволявала на бащата да вижда
детето, а Р. дори не знаел къде се намират и къде живеят, като от
свидетелката разбрал къде е настоящия адрес на ответницата и детето. Тогава
Р. отшъл да види детето със своя братовчед и го взел със себе си, като
свидетелката също видяла детето, както и че било болно. Ищецът веднага
завел детето на лекар и му купил лекарства. Свидетелката разказва, че когато
Р. е на работа детето се гледа от негови близки. Откакто Й. започнала да
живее с баща си тя посещава детската гредина в с.гара Елин Пелин, а
апартамента на ищеца се намира срещу детската градина. Ищецът е
прекрасен баща и откакто детето е при баща си нищо не му липсва и се
чувства отлично и има близка връзка с баща си. Ответницата никога не се
обаждала предварително по телефона, когато иска да види детето, а направо
се обаждала на ответника, че е отвън пред блока и иска да види детето.
Известен й е случай при който детето не искало да се види с майка си и тя си
тръгнала, като съобщила в полицията, че Р. не й дава детето. Свидетелката
твърди, че не й е извество ищецът да е отказвал срещи на детето с майката,
напротив заявявал и пред нея, че връзката на детето с майката не бива да бъде
прекъсвана. Свидетелката сочи, че нейният син посещава детската градина,
която посещава и Й. и затова има постоянни наблюдения спрямо детето и Р..
Известно й е също така, че Р. и Й. често ходят у бащата на С., който помага в
отглеждането на детето, но Седефка е в лоши отношения с баща си и не се
интересува от него и не общува с баща си.
7
Свидетелката С. П.Т. разказва, че познава ищеца от дете, тъй като са
комшии, а С. я знае откакто заживяла заедно с Р.. Познава и детето им Й. и
знае, че през последните месеци детето посещава детска градина и живее с
баща си Р., който полага грижи за отглеждането му. Твърди, че всичко това й
е известно, защото жилището й е съседно на жилището, в което живее Р.,
дели ги само пътя. Откакто Р. отглежда Й. неговата леля, бащата на Р. и тя
самата му помагат в отглеждането на детето. Помощта се изразява във
взимане на детето от детската градина, когато бащата е на работа, като тогава
свидетелката отвеждала детето в своя дом до прибирането на бащата. Твърди,
че детето много обичало да посещава дома й и да е с нея. Била свидетел на
случай, когато С. дошла да вземе детето, но то се разплакало и не искало да
тръгва с майка си. Р. убеждавал Й. да отиде с майка си, но детето отказало. На
другия ден след като Р. говорил с детето, то се съгласило да се види с майка
си, но при условие, че ще я върне пак при бащата. Свидетелката твърди, че с
Радослав се виждат всеки ден и не го е виждала да злоупотребява с алкохол.
Условията за живот в дома на ищеца са добри, живее в собствено жилище,
като детето има детска стая и почти от раждането се отглеждало в това
жилище. Според свидетелката Т. Р. добре се грижи за детето, тъй като когато
е свободен извежда детето в парка на разходка и цялото си свободно време
прекарва с детето. Твърди, че няма впечатления Р.да е пияница и да залита по
улиците, никога не е виждала такова нещо. Винаги когато е виждала детето то
е чисто. Смята, че ответницата не се е грижела добре за детето докато
живеели заедно с ищеца, тъй като го оставяла само и за това свидетелката й
правела забележка, поради което се скарели с ответницата. Известно й е, че
докато ответницата и ищеца живеели заедно, Седефка не искала да спи в една
стая с детето, тъй като матрака му шумолел и й пречет и се преместила да спи
в хола, а ищецът спял в стаята с детето.
Според свидетелката Н. Ц. В. съжителството между ищецът и
ответницата било абсурдно още от самото начало, тъй като живеели в
неразбирателство и ищецът употребявал спрямо С. насилие. Затова се
разделили, като детето останало да живее с майката. Свидетелката заявява, че
при разговори със С. тя изразявала желание да постигне споразумение с
ищеца относно грижите за детето, като и двамата родители да полагат грижи
и то да може да бъде и с майката и с бащата, но ищецът отказал, като дори
8
заплашил ответницата, че ще й вземе детето. Разказва, че е виждала Р. да
злоупотребява с алкохол, тъй като при много посещения в дома й на гости по
покана от С., ищецът спял тъй като бил на поредна вечерна пиянска сбирка.
След подобно пиянство ищецът се опитвал да изглежда като добър родител и
това озадачавало свидетелката, тъй като на следващия ден С.идвала при нея
със синини по ръцете и краката от ритници. Заявява, че никога не е била пряк
очевидец на скандал при който С. да е била физически или психически
насилвана от Р., а за всичко знае само от разказите на С., тъй като
ответницата е живяла пет пъти в нейния дом заради такива скандали. Затова
се налагало понякога да живее в дома на свидетелката с дни. Разказва за
случай при който в студен зимен ден вечерта към 22,30-23.00 часа
ответницата й се обадила и казала, че Р. я е изхвърлил с малкото дете, взел й
ключа от колата и й изхвърлил дрехите. Тогава свидетелката дошла пред
жилището им с колата си и прибрала ответницата и детето. След такива
случай ищецът се молел на ответницата да се прибере и нещата се оправяли,
но за кратко след което ответницата отново идвала в дома на свидетелката.
Това наложило тяхната раздяла. Имало и случаи, при които Р. отказвал да
гледа детето, поради което се налагало ответницата да го води с нея на
работа. Основно за детето се грижела С., дори когато ищецът си бил в къщи.
Известен й е случай при който детето се нагълтало с препарат „Доместос“, а
ищецът не предприел нищо и казвал, че ще му мине, а като се прибрала от
работа, веднага го завела в Пирогов. Твърди, че в нейно присъствие Р. винаги
се отнасял добре със С., но й е чудно как при това поведение на другия ден С.
идвала при свидетелката със синини от побой. Според свидетелката
ответницата е добра майка, която много стрикно се грижи и спазва режима на
детето си за хранене, спане, водене на градина, посещение при лекар, поради
което детето било винаги спретнато, облечено, нахранено, изведено на
разходка. Ответникът обаче не спазвал този режим и когато детето било с
него детето било с мръсно бельо, като си личало, че не са полагани хигиенни
грижи за него. Самото дете й споделяло, че се страхува да идва при майка си,
защото така му били казали, но то прегръщало майка си, питало я „Мамо ти
искаше ли ме“, заспивало в прегръдката й, обяснявало че обича и двамата си
родители. Свидетелката разказва, че й е извество, че С. живее под наем, има
съседи и приятели, колеги, средата й е добра, а блока в който живее е в
близост до детската градина. Квартирата е самостоятелна и в нея е
9
предвидено място за детето, но ищецът още от самото начало отказал да даде
съгласие детето да бъде записано в детската градина, поради което то не
постъпило. Твърди, че не й е известно ответницата да има извънбрачни
връзки като към момента живее сама в жилището си и не съжителства с
никого. С. работи на график – два дни работи и два почива, но не са колежки
със свидетелката, като комуникират по телефона и не се виждат много често.
Свидетелката В.Б.Ц. твърди, че познава само ответницата по делото, а
ищецът виждала само когато със С. взимали детето от него. С. я познава от
година и нещо, тъй като са комшии – живеят в един блок но на различни
етажи в кв.Б.. Твърди, че понякога помага за детето да го пази, защото бащата
не искал да даде документи за детската градина, за да може С. да го запише.
Ходила е няколко пъти със С. да взимат детето от бащата на адреса, на който
живее бащата, но не знае как се казва населеното място. Първият път бащата
отказал да даде детето, а след това го дал, но то било много наплашено и
имало страх, че майката няма да го върне при бащата, но после когато се
прибрало, се поуспокоило, защото видяло, че майка й не е злонамерена и ще я
върне. Друг пък когато взели детето, то било болно и със запушено носле и
кашлица, но бащата не дал никакви лекарства, поради което свидетелката
смята, че не било водено на лекар. Според свидетелката бащата предавал
детето на майката в неподходящо облекло за сезона, което наложило С. да
преоблече детето. При преобличането на детето видяла, че то е с мръсни
гащички, поради което майката я изкъпала и преоблякла, за да я приведе в
приличен вид. Напоследък когато детето си тръгвало от майката казвало, че
го боли коремчето и си тръгвало притеснено. Споделяло със свидетелката, че
иска да е при майка си. Заявява, че майката работи три на три – три дни
работи и три дни почива и живее сама. Не й е известно някой друг да помага
на С. за отглеждане на детето освен нея.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до
следните правни изводи:
Производството по чл.127, ал.2 от СК не е исково, а представлява
спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати
и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това
10
производство не поражда последици, които да отричат или признават
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
администрирането им, като се определи начина на упражняването им.
Производството по спорната администрация е учредено, за да се даде
възможност за уреждане и реализиране на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл.127 от Семейния кодекс, тъй като са пряко
свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна
администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е
засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен
обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от
тях. Според нормата на чл.127, ал.2 от Семейния кодекс, когато
родителите не са съпрузи, не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие
при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който
се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата. Следователно, при този иск
съдът определя не само при кого от родителите да живеят децата им, но и кой
от тях да упражнява родителските права по отношение на тях, режимът на
лични отношения и издръжката.
В случая не е спорно между страните по делото,
че С. Й. К., ЕГН ********** и Р. Т. Н., ЕГН ********** са родители на детето
Й. Р. Н.а, ЕГН ......... Не
е спорно и обстоятелството, че дъщеря им Й. Р. Н.а се родила от съвместното
съжителство на страните по делото и от 20.06.2020 г. родителите живеят
разделени, като първоначално детето живяло с майка си, а към момента живее
и се отглежда от бащата Р. Н..
Спорен е въпроса на кого следва да бъдат предоставени родителските
права по отношение на детето Й., тъй като и двете страни заявяват желание
упражняването на родителските права да бъде предоставено на всяка една от
тях.
Съгласно чл.59, ал.4 от СК съдът предоставя упражняването на
родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата, което сочи, че основен и на практика единствен,
обективен критерий, за това на кого от двамата родители да бъде
11
предоставено упражняването на родителските права е интересът на децата.
Настоящият съдебен състав след като прецени събраните по делото
доказателства, намира, че в интерес на детето Йоанна е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на бащата Р. Т. Н., при когото
детето живее и понастоящем.
Установи се по делото, че към момента бащата притежава необходимия
родителски капацитет, полага необходимите грижи за отглеждане и
възпитание на детето, налице е и подкрепяща го среда от социалното
обкръжение – роднини и съседи, които винаги могат и имат желание да
съдействиат при необходимост свързана с отглеждането на детето Й. налице
са и много добри жилищни условия, в собствено на ищеца жилище, в което е
осигурена и обособена самостоятелна детска стая, бащата притежава и
финансов ресурс да задоволява потребностите на домакинството, в което
живее заедно с детето, както и тези на детето си. Тези обстоятелства се
потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели К. А. Т. и
С. П. Т., които познават бащата и детето и имат преки ежедневни впечатления
от живота им, така и от изготвения социален доклад от Дирекция Социално
подпомагане Елин Пелин, в който е отбелязано, че социалният работник е
посетил жилището, в което се отглежда детето, провел е разговори с членове
на разширеното му семейство, личния лекар и е преценил информация от
оценяване на сигнал. Тези доказателства ценени в съвкупност пресъздават
еднородна фактическа обстановка, в която не се установява да е налице
неглежиране от страна на бащата на задълженията като родител свързани с
отглеждането на детето Й., а напротив установява се, че видимо детето е
обгрижено, в добро емоционално състояние и се чувства добре в
присъствието на баща си, налице са топли отношения между бащата и
детето. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелките Н. Ц.
В. и В.Б.Ц., които твърдят, че детето имало занемарен и нехигиеничен вид и
че бащата не полага грижи за здравословното му състояние, тъй като както е
отбелязано и в социалния доклад след проведен разговор с личния лекар на
детето д-р Стоянова – практикуващ на територията на с.гара Елин Пелин, на
която живеят бащата и детето детето е добре обгрижвано, посещава
прегледите при лекаря придружавано от баща си и има редовен
имунизационен статус.
12
Както в показанията на свидетелите Т. и Т., така и в социалния доклад
се твърди от социалните работници, че при проведен разговор на социален
работник с детето Й., тя споделя че се страхува че майка й ще я вземе, а при
нея не му харесва, защото по цял ден е прекарвало само, като често е оставяно
на различни „батковци“ да го гледат. Пред членове на разширеното семейство
на ищеца детето е споделяло за упражнявани физически наказания от
обгрижващите го лица при майката.
От друга страна по делото не се установи по безспорен начин какви са
условията за отглеждане на детето в жилището, което обитава ответницата,
тъй като в изготвения социален доклад от Дирекция Социално подпомагане
Оборище е отбелязано, че същият е изготвен на база на социално проучване,
но липсват данни социален работник да е посетил жилището или пък да се е
срещнал с детето Й., тъй като се сочи, че констатациите са основно на база
споделени впечатления от ответницата К.. От показанията на свидетелките В.
и Ц., така и от социалния доклад изготвен от ДСП Оборище се установява, че
ответницата живее в жилище под наем, за което следва да заплаща месечен
наем в размер на 200.00 лева. От представената по делото справка за
доходите на ответницата е видно, че същата реализира месечен доход в
размер около минимално установеният за страната от 500.00 лева, което сочи,
че заплащайки наема за жилището и разходите по неговата поддръжка, за
същата ще е налице съществено затруднение да осигури нормален живот на
малолетното дете. Установи се също така, че ответницата не притежава и
необходимата подкрепяща я среда от своите близки, тъй като е в лоши
взаимоотношения със своя баща, а като подкрепяща среда при отглеждане на
детето се установи, че може да разчита единствено на свои съседи, като освен
свидетелката В. Ц., която бе разпитана в съдебно заседание и която заяви, че
познава ответницата от една година, по делото не се установи кои са
останалите лица от социалното й обкръжение, които могат да бъдат сигурна
опора в отглеждането на детето.
В този смисъл и преценявайки събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира, че към настоящия момент са налице всички
необходими предпоставки бащата да полага грижите за отглеждането и
издръжката на детето – същият живее в собствено жилище, в което са
създадени благоприятни условия за отглеждането на детето, подпомаган е от
13
свои близки роднини и съседи, детската градина, която посещава детето се
намира непосредствено до жилището, в което то живее с ищеца, в населеното
място, в което живее детето се намира и личния му лекар, ищецът реализира
доходи, които му позволяват да осигурявана необходимите средства за
издръжка на домакинството и своята дъщеря, жилището, което детето обитава
със своя баща му е познато, тъй като то е живяло в него почти от самото му
раждане.
Горните съображения мотивират съда да постанови решение, по силата
на което да предостави упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете Й. Р. Н.а на бащата Р. Т. Н., като уважи предявения от
него иск срещу С. Й. К. и отхвърли предявения от С. Й. К. срещу Р. Т. Н.
насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, като определи
местоживеенето на детето Й. Р. Н.а да е при бащата Р. Т. Н.
Съгласно чл. 127, ал.2 от Семейния кодекс при произнасяне относно
упражняването на родителските права, съдът е длъжен да определи мерките
относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено
упражняването на родителските права и детето, тъй като се касае за
неотменимо право на родителя. При определяне на подходящи мерки
решаващи са интересите на детето, които следва да бъдат защитени в
максимална степен, като следва да се има предвид съществуващата между
родителя и детето емоционална връзка, като настоящият състав намира, че
предлаганият от родителите режим на лични отношения не би задоволил
потребностите на детето, тъй като е силно ограничен. Както се сочи в
социалните доклади изготвени от социалните служби, в интерес и
осигуряване законните права на малолетното дете е то пълноценно да общува
и с двамата си родители, което е предпоставка за неговото правилно
развитие и пълноценно израстване. Освен гореизложеното, при преценката на
режима на лични отношения, който следва да бъде определен от съда, съдът
следва да съобрази и критериите заложени в ППВС № 1/12.11.1974 г. на
Пленума на ВС, изискващи защита всестранните интереси на децата по
тяхното отглеждане и възпитание, както и изискванията в Закона за закрила
на детето налагащи грижите за детето да бъдат в „най добър интерес на
детето”. Посочените в § 1, т.5 от Закона за закрила на детето обстоятелства
макар и в основни линии да се припокриват с критериите в ППВС №
14
1//12.11.1974 г. на пленума на ВС, също така ги допълват, като изискват да
се преценят и физическите, емоционалните и психическите потребности на
детето или вероятността на детето да бъдат причинени вреди и последиците
от тях. В този смисъл настоящият състав намира, че предвид
установените по делото факти, сочещи, че майката също заявява желание да
отглежда детето и не са установени действия от нейна страна, които да
застрашават физическото и психическото здраве на детето, то лишаването на
майката и детето да бъдат заедно и на важни за семейната общност празници,
несъмнено би повлияло на психоемоционалното развитие на детето и
правилното му израстване, тъй като същото не би имало възможност да
опознае традициите в семейната среда на своята майка, което пряко би
засегнало неговите лични права и интереси. В тази връзка съдът намира, че на
майката следва да се даде възможност по-активно да участва в отглеждането
на дъщеря си, което би могло да се получи с един по-разширен режим на
лични отношения, който ще предостави възможност на всеки един родител да
преживее и сподели с детето си всички празници, които са от съществено
значение за всяко семейство и несъмнено усилват връзката родител - дете.
Лишаването на единия родител от такова преживяване, очевидно не би било
в интерес на което и да било дете, тъй като същото няма да има възможност
да съпреживее тези семейни празнични дни и с другия родител и да опознае
традициите в неговото семейство, като това несъмнено ще се отрази на
емоционално и психическото му развитие, ще ограничи мирогледа му само до
съпреживяване на тези празници с единия родител. В този смисъл настоящият
състав намира, че следва да се предостави такъв режим относно празничните
дни, при който всеки един от двамата родители, ще може да има възможност
да прекарва всички празници със своето дете. Ето защо на майката следва да
се предостави възможност да взима детето на всяка първа и трета седмица от
месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с право на преспиване; по 20
/двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с ползвания годишен
отпуск на бащата; всяка четна година за Коледа, за времето от 10.00 ч. на
24.12. до 18.00 ч. на 26.12.; всяка нечетна година за Нова година, за времето
от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01.; всяка нечетна година за Великден,
за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. в понеделник - втория ден
от Великден; всяка нечетна година за 3 март – национален празник, за
времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.; всяка четна година за 6 май - Герьовден, за
15
времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.; всяка нечетна година за 24 май Ден на
св.Кирил и Методий, за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.; всяка четна година за
6 септември –Ден на съединението, за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.; всяка
нечетна година за 22 септември –Ден на Независимостта, за времето от 10.00
ч. до 18.00 ч.. Майката следва да има право да прекарва своя рожден ден
заедно с дъщеря си, независимо дали същия се пада по време, в което
съгласно съдебното решение детето следва да е при бащата, както и бащата
следва да има право да прекарва своя рожден ден заедно с дъщеря си,
независимо дали същия се пада по време, в което съгласно съдебното
решение детето следва да е при майката за осъществяване на режима на
лични отношения съгласно съдебното решение. Личните празници на детето –
рожден ден и имен ден следва да се празнуват съвместно с двамата родители,
тъй като разделянето на детето от който и да било родител в такъв ден, ще
бъде лош пример за взаимоотношенията в семейството и би му донесло
неудовлетвореност и неразбиране на ситуацията, в която единия родител ще
отсъства в такъв заначим за него ден. Така установената с решението времева
рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на детето родител, цели
да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на
отношенията родител - дете, като не ограничава родителите по общо съгласие
да прилагат и друг, по-разширен режим. Относно мястото, от което
майката следва да взима и връща детето, съдът съобрази и указанията
заложени в ППВС № 1/12.11.1974 г. на пленума на ВС, според което
поддържането на личните отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права, поначало трябва да става
в неговото местожителство или местопребиваване в зависимост от това, къде
живее родителят, който упражнява родителските права. В този смисъл съдът
намира, че майката следва да взима и връща детето от адреса на който то
живее постоянно със своя баща.
Относно иска за издръжка: В
чл.27, ал.2 от СК е посочено, че отговорните за осигуряване на издръжка на
всяко дете, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите
способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Ищецът претендира заплащане на издръжка в
минимално установения за страната размер. По делото не се установиха
данни да са налице специфични нужди, обуславящи по-висок размер
16
издръжка от обичайния минимален такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. В конкретния случай, както се
установява от събраните по делото доказателства и двамата родители са в
трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват
да осъществяват обичайните трудови дейности и реализират стабилни
трудови доходи. Не се твърди наличието на данни за задължения на някой от
родителите да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие
низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че са присъщите
за възрастта му от храна, облекло, посещение на извънучилищни занимания и
пр..
В процесния случай и двамата родители са в работоспособна възраст,
работят и получават трудово възнаграждение, което се установява от
представените удостоверения изходящи от работодателите им.
Предвид изложеното искът за заплащане на издръжка в минимален
размер се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от
165.00 лева. Началният момент на издръжката се дължи считано от датата на
предявяване на иска в съда, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови
предварително изпълнение на настоящото решение.
Относно разноските:
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК. Това разрешение
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
17
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора. (В този смисъл Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на
ВКС, ГК, I г.о.).
В тежест на ответницата следва да се възложи държавната такса
определена върху издръжката, изчислена при цена на иска по реда на чл.69,
ал.1, т.7 от ГПК – върху тригодишните платежи на присъдената издръжка в
размер на 118,80 лева, вносима по сметка на Районен съд Елин Пелин.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Й. Р. Н.а, ЕГН ...............на нейния баща и законен представител Р. Т.
Н., ЕГН ********** и определя местоживеенето на детето да е при
бащата. ОПРЕДЕЛЯ на майката С. Й. К., ЕГН ********** режим на
лични отношения с детето Й. Р. Н.а, ЕГН ..............., както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя с право на преспиване
по 20 /двадесет/ дни през лятото по време, което не съвпада с
ползвания годишен отпуск на бащата
всяка четна година за Коледа, за времето от 10.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на
26.12. всяка нечетна година за
Нова година, за времето от 10.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на
01.01. всяка нечетна година за
Великден, за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. в понеделник -
втория ден от Великден всяка нечетна година за 3 март – национален
празник, за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч.
всяка четна година за 6 май - Герьовден, за времето от 10.00
18
ч. до 18.00 ч. всяка нечетна
година за 24 май Ден на св.Кирил и Методий, за времето от 10.00 ч. до 18.00
ч. всяка четна година за 6
септември –Ден на съединението, за времето от 10.00 ч. до 18.00
ч. всяка нечетна година за 22
септември –Ден на Независимостта, за времето от 10.00 ч. до 18.00
ч. личните празници на детето –
рожден ден и имен ден да се празнуват съвместно с двамата
родители. Майката има право да прекарва своя рожден
ден заедно с дъщеря си, независимо дали същия се пада по време, в което
съгласно съдебното решение детето следва да е при бащата.
Бащата има право да прекарва своя
рожден ден заедно с дъщеря си, независимо дали същия се пада по време, в
което съгласно съдебното решение детето следва да е при майката за
осъществяване на режима на лични отношения съгласно съдебното
решение. ОСЪЖДА С. Й. К., ЕГН ********** да заплаща в
полза на детето си Й. Р. Н.а, ЕГН ........... чрез нейния баща и законен
представител Р. Т. Н., ЕГН ********** издръжка в размер на 165.00 лева /сто
шестдесет и пет лева/ месечно, считано от датата на предявяване на иска
в съда - 15.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване. ОСЪЖДА С. Й. К.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Елин Пелин сумата от 118,80
лева /сто и осемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
дължима държавна такса. Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
19