Р Е Ш Е Н И Е
260112
гр. Пазарджик, 03.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на деветнадесети ноември…….....………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател: МИНА
ТРЪНДЖИЕВА
Членове:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
АЛБЕНА ПАЛОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 731 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 778/27.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 281/2020 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на „Орион МВ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо
Войвода“ № 5, против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район
„Централен“, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът „Орион МВ“ ООД не дължи на ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД сумата в размер на 4754,47 лв. с вкл. ДДС, представляваща корекция вследствие на установено неотчетено и незаплатено количество електрическа енергия в
обект, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 29, клиентски №
**********, ИТН 4169348, за периода 18.04.2019 г. – 17.07.2019 г., която е
остойностена във фактура № **********/28.08.2019 г.
Осъдил е „Орион МВ“ ООД, ЕИК *********, да заплати, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в общ
размер на 450 лв., представляваща разноски в производството пред районния съд.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Орион МВ“ ООД чрез неговия процесуален
пълномощник адв.Ч. *** с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата
се твърди, че решението било постановено
при неправилно прилагане на материалните норми и допускане на съществени
процесуални нарушения, накърняващи и ограничаващи правото на защита на доверителя
му, както и при напълно погрешно и превратно тълкуване на събраните
доказателства изцяло в полза на монополиста - ответник ЕР ЮГ. Изводите и
мотивите на съда били противоречиви и непоследователни.
Фактическите
констатации на съда не съответствали на обективната истина и действителния
смисъл на събраните доказателства, а се базирали на едностранчив анализ на
представените от ответника доказателства /частни документи/ изцяло в негова
полза. Съдът буквално се бил предоверил на писмените доказателства, представени
и съставени от ответника и изградил своите мотиви изцяло на тях, приемайки ги
за напълно достоверни. Доказателствата по делото (особено констативните
протоколи и справката за коригиране на ел.енергия, представени от ЕР ЮГ),
буквално били изопачени от съда и били тълкувани превратно, само и единствено в
полза на ответника.
Изцяло
пренебрегнати и игнорирани от съда били изложените от него в исковата молба,
допълнителната молба преди 1-то ОСЗ и писмената защита, твърдения, аргументи и
доводи, досежно допуснати нарушения на ПИКЕЕ и ОУ на ЕВН ЕР от страна на
ответника при начисляването на процесната сума, определянето на размера й и
формирането на корекционния период.
Съдът
бил допуснал съществени процесуални нарушения, като не бил уважил направените
от негова страна своевременни доказателстсвени искания по чл. 190 и чл. 192 ГПК.
Отделно
от това съдът игнорирал направените от ищеца оспорвания и изводи по
представените от ответника писмени доказателства, като е приел същите за
абсолютно истински, автентични и верни, както и вписаните в тях данни - частни
записвания, удостоверяващи изгодни за ответната страна факти. По този начин
съдът достигнал до напълно грешни, противоречиви, необосновани правни и
фактически изводи, непочиващи на установените по делото факти, които
обективирани в неправилно решение, неосновано на действителния смисъл на
събраните по делото доказателства и неправилно тълкуване и прилагане на
релевантните правни норми. Счита, че съдът е бил явно предубеден и е проявил
видимо пристрастие към ответника при решаване на настоящия спор, като е приел
без каквото и да било съмнение за вярност представените и съставени от него
писмени доказателства.
Съдът
неправилно бил приел, че съществува облигационно правоотношение между
доверителя му и ЕР ЮГ за доставка на ел.енергия. Този извод бил абсурден и бил
в категорично противоречие с приложимата нормативна уредба - Директива 2009/72/
ЕО, ЗЕ а и самият съществуващ Договор с ЕР ЮГ. Още в исковата молба ищецът бил
изложил твърдения, че ответникът ЕР ЮГ няма правомощие по ЗЕ (вж. чл. 44. ал.З.
чл. 98а. ал. 1 и ал.2.т.6. б. ..а", чл. 104а. ал. 2. т.5. б. ..а" от
ЗЕ) да доставя и продава ел. енергия, а още повече да претендира заплащането й
от крайните потребители. Такова правомощие - да продава ел.енергия и да
претендира заплащането й имал само крайният снабдител - ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД. С ЕР ЮГ доверителят му имал облигационно правоотношение
единствено за ползване на мрежата и предоставяне на съпътстващите мрежови
услуги „достъп", „пренос" и „разпределение" на ел.енергия при
публично известни общи условия.
Доверителят
му нямал правоотношения по доставката и продажбата на ел.енергия с ответника ЕР
ЮГ, било то измерена или неправилно, неточно и въобще неизмерена ел.енергия, за
да издават фактури от ЕР ЮГ и да се претендира от това дружество заплащането на
неизмерена ел.енергия. Съгласно чл. б.т.З и т.5 от ОУ на ЕВН ЕР, при
установяване на неточно измерване или неправилно отчитане на измереното
количество електрическа енергия, коригирана сметка следвало да се издава от ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД. Съгласно чл. 8. т. 5 от ОУ на ЕВН ЕР Клиентът
се задължавал да не променя самоволно схемата на свързване на електрическите
съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементи на средствата
за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средствата за
търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено
на тях от представител на ЕВН ЕР или овластен орган, да не се присъединява
самоволно към електроразпределителни линии, уредби и съоръжения - собственост
на ЕВН ЕР, да не ползва електрическа енергия без тя да се отчита от средство за
търговско измерване, да не изменя показанията на средствата за търговско
измерване или да препятства правилната им работа.
Съгласно
чл. 53, т.1 и т.З от ОУ на ЕВН ЕР Клиентът носел имуществена отговорност за
щети, нанесени на ЕВН ЕР, в следните случаи: Самоволно променя схемата на
свързване на електрическите съоръжения, снема или поврежда средство за
търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено
от ЕВН ЕР и/или овластен орган; Ползва електрическа енергия, без тя да се
отчита от средство за търговско измерване, или изменя показанията на средствата
за търговско измерване или препятства правилната им работа.
ПИКЕЕ
от 2019 г. не можели да изменят изрично договорения виновен характер на
отговорността между страните за неизпълнение техни задължения по сключен
договор. Ако се приемело обратното, нямало смисъл от договорната свобода по чл.
8 ЗЗД и въобще от договорите, които следвало да имат силата на закон за
страните, съгл. чл. 20а, ал.1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 39, ал.1, т.10 ЗЕ, снабдяването /доставката и продажбата по см. на §1, т.
16 от ДР на ЗЕ) с ел.енергия на крайните клиенти била дейност, която също подлежала
на лицензиране.
Тази
дейност била предоставена на крайния снабдител по см. на §1, т.28а, б. „а"
от ДР на ЗЕ - „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, който притежавал
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 /13.08.2004
г. изд. от ДКЕВР.
Доставките
на ел.енергия (електроснабдяването) в имота си, а и самата ел.енергия като
движима вещ доверителят му получавал именно от крайния снабдител „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД - друго различно и самостоятелно юридическо лице. Чл.
98а, ал.1 ЗЕ императивно регламентирал, че крайният снабдител - ЕВН ЕС, а не
ответникът ЕР ЮГ е дружеството, което продава електрическа енергия на крайните
потребители при публично известни общи условия.
Ответникът
ЕР ЮГ е собственик на електроразпределителната мрежа, но не и на ел.енергията,
която се пренася през нея. Ел. енергията като движима вещ следвало да се
разглежда като самостоятелен обект на правото на собственост, като нещо
различно от разпределителната мрежа, по която се пренася. ЕР ЮГ се намесвал в
чуждо облигационно правоотношение като претендира заплащането на чужда движима
вещ - ел.енергия, собственост на крайния снабдител ЕВН ЕС, която ответникът имал
правомощия само да „транспортира" по своята мрежа. Ответникът ЕР ЮГ не
следвало да търси директно компенсиране на технологичните си загуби от крайните
потребители, без да докаже, че именно тези разходи са причинени по вина на
потребителя. Потребителите не следвало да заплащат на ЕР ЮГ загубите по мрежата
или да понасят последствията от неизправните му електромери, без да се доказва
тяхната намеса в върху електромерите. С издаването на процесната фактура, ЕР ЮГ
целял да получи компенсация (плащане) за свой технологичен разход, в тежест на
потребителя своите технически загуби.
Счита,
че съдът погрешно е възприел доказателствената стойност на едностранно
съставените от ответника частни документи, като е приел, че съставеният по
случая констативен протокол представлява официален удостоверителен документ.
Процесният електромер №04052104, за който е издадена и фактурата по настоящото
дело, бил монтиран в специално електромерно табло на улицата, извън имота на
доверителя му, което табло се заключвало с ключ на ЕР ЮГ. Достъп до това табло
имат само служителите на ЕР ЮГ.
Съгласно
чл. 120, ал.1 ЗЕ, чл. 29, ал.4 от Наредба №6 за присъединяване на производители
и потребители и чл. 44, т. 1 от Закона за измерванията, тези вещи /ел.табла и
електромери/ били собственост на оператора на ЕРМ, в случая - „ЕР ЮГ".
Именно
ответникът ЕР ЮГ, като собственик и лице, което ползва СТИ, било длъжно да
осигурява техническата изправност и метрологичната годност на собствените си
вещи; да поддържа техническо изправно състояние своите СТИ, да отстранява в
кратки срокове неизправностите, да осигури точното измерване на ел.енергия, и
да обслужва редовно същите; да носи отговорност съгл. чл. 50 от ЗЗД за
неблагоприятните последици от неправилна работа поради дефекти или от
неправилният им монтаж, поддръжка и експлоатация. Електромерът не бил поддържан
в изправност от страна на ЕР ЮГ, щом вещото лице инж. К.. по СТЕ твърдяло, че
манипулацията била настъпила на 03.07.2018 г, а проверката е извършена на
17.07.2019 г. - т.е 1 година по-късно.
Съвсем
уместен бил въпросът, след като ЕР ЮГ са знаели за датата на манипулацията,
предвид, че те представят по делото точни сведения за нея, защо 1 година са
бездействали и не са привели измервателната система в изправно състояние, за да
измерва точно и реално консумираната в обекта на доверителя ми ел.енергия. По
делото липсвали каквито и да било доказателства за законосъобразното определяне
на корекционния период, за който е била начислена допълнителната ел. енергия. В
настоящият случай корекционният период обхващал 90 дни за времето 18.04.2019 г.
- 17.07.2019 г.
Съдът
напълно бил игнорирал същественото обстоятелство, че новите Правила за
измерване на количеството ел.енергия са обн. в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и са
в сила на 04.05.2019 г. Съгласно чл,14, ал. 1 и 2 ЗНА, те нямали обратно
действие, защото такова не им е изрично придавано нито с преходните им правила,
нито със ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).
Съдът
въобще не бил обсъдил възраженията, направени както с исковата молба, така с
допълнителната молба преди 1-то ОСЗ, че за една част от корекционния период /от
18.04.2019г. до 04.05.2019 г. вкл./ не е имало действащи ПИКЕЕ, нито действаща
и законосъобразна методика за изчисляване на неизмереното количество ел. енергия.
Не
е съществувало правото мрежовият оператор ЕР ЮГ да извършва едностранна корецкия
на сметката за изминал период от време и да издава фактури за неизмерена
ел.енергия.
Предходно
действащите ПИКЕЕ от 2013 г. били отменени изцяло с Решение № 13691 от 08.11.2018
г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС. 5 чл. с-в. 1-ва колегия. Отменените ПИКЕЕ
от 2013 г. давали право на крайния снабдител - друго юридическо лице - ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, а не на ЕР ЮГ да извършва едностранна корекция
на сметката на крайните си клиенти, на които доставя ел.енергия !
Предвид
липсата на облигационно правоотношение по доставката на ел.енергия, няма как за
периода 18.04.2019 г. - 04.05.2019.г., когато не е имало действащи ПИКЕЕ, да се
приложат нормите на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД, уреждащи задължението за
заплащане на продажна цена от купувача по договора за продажба, защото договор
за продажба на ел.енергия между моят доверител и ответника - оператор на
електроразпределителна мрежа ЕР ЮГ никога не е имало .
В
настоящият случай не можели да намерят приложение и «абсурдните» решения на
решенията на ВКС /Решение № 124/18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС -
3-то отд и Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС - 3-то
ГО,/ с които ВКС иззел законотворческата функция на НС в тези обществени
отношения, защото те касаели дейността на крайния снабдител, а не на оператора
на мрежата!
Крайният
момент на процесната корекция - 17.07.2019 г., била датата на извършването на
техническата проверка, на която е съставен КП на ЕР ЮГ. По отношение на
началния момент - 18.04.2019 г. - това не била дата на предходна техническа
проверка на електромера. Именно такова било изискването на чл. 50, ал.1 ПИКЕЕ
за определяне корекционния период от време. Месечният отчет на показанията на
СТИ от отчетник не бил метрологична или техническа проверка на изправността на
СТИ и не можел да служи като фактическо основание за определяне на корекционния
период предвид нормите, които го изключвали от техническите проверки за
изправността на СТИ. Фиксирането на корекционния период с датата на извършен
предходен месечен отчет на показанията на СТИ от страна на ответника било още
едно доказателство за самоволното и незаконосъобразно определеляне на
корекционния период от време, в разрез с императивните норми на чл. 46, ал.2 и
чл. 50, ал.1 ПИКЕЕ от 2019 г..
Не
можело да се приеме, че във всички случаи ответникът може да начислява ел.
енергия за самоволно и едностранно определен от него период. Не следвало и
установяването на такива проверки на СТИ да се възлага на доверителя на
жалбоподателя, тъй като електромерът не бил негова собственост, а на оператора
на електроразпределителната мрежа - ЕР ЮГ, който следвало да следи за
техническото му състояние.
Счита,
че първоинстанционният сьд не прави разлика между отделните участници в пазара
на ел. енергия, регламентирани от ЗЕ, техните правомощия и липензионен режим.
Това поставяло в категорична опасност правата на потребителите, които щели да
бъдат тепърва потвърпевши от монополистичния произвол на ответника.
Първоинстанционният
съд не правел разлика между „оператор на електроразпределителната мрежа"
по см. на §1, т.34б, б."а" от ДР на ЗЕ /какъвто бил ответникът ЕР ЮГ/
и „краен снабдител" - „ЕВН ЕС" и отделните дейности, които извършват,
както и правомощията им. Първоинстанционният съд не правел разлика между
легалните понятия „разпределение" на ел.енергия и „снабдяване" /доставка/
на ел.енергия. Именно поради това първоинстанционният съд бил направил грешни
правни и фактически изводи, които водят до необоснованост на
първоинстанционното решение.
Ответното
дружество ЕР ЮГ притежавало единствено Лицензия № Л-140~07 от 13.08.2004 г. за
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, издадена на
основание чл.39. ал.1. т.З от ЗЕ от ДКЕВР. ЕР ЮГ бил лицензиран оператор на
електроразпределителната мрежа на обособена територия по см. на чл. 88, чл. 89
от ЗЕ, чл. 104а и §1, т.34б, б. „а" от ДР на ЗЕ.
Съгласно
лицензионните правомощия ответното дружество ЕР ЮГ извършвало единствено
мрежовите услуги по „разпределение" на електрическа енергия през ЕРМ (чл.
2.7.1 от лицензията) и съгл. чл. 2.5 от същата - нямало право да извършва други
дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато било снабдяването и
търговията с ел.енергия. ЕР ЮГ не можел и не следвало да претендира от
доверителя на жалбоподателя заплащането на чужда движима вещ - ел.енергия,
която била собственост на крайния снабдител ЕВН ЕС и се доставя от него на крайния
потребител.
Легална
дефиниция на „разпределение" била дадена и в чл. 2, т.5 от Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно
общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която била транспонирана в
българското законодателство с редакцията на Закона за енергетиката т 17.07.2012
г. (§ 1а от ДР на ЗЕ) и съгласно Закона за енергетиката.
Съгласно
чл. 2, т.5 от Директива 2009/72/ЕО «разпределение» означавало преноса на
електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с
цел да бъде доставена до клиенти,
Счита,
че понастоящем липсвали всякакви правни основания в Директива 2009/72/ЕО от
13.07.2009 г и в Закона за енергетиката за оператора на мрежата
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД да извършва едностранна корекция на сметката
на вече доставена от друго лице - ЕВН ЕС ел.енергия за изминал период от време
на моя доверител, както и да претендира заплащането й.
Именно
тази директива била приета, за да раздели мрежовите услуги «разпределение» от
доставката /продажбата и препродажбата/ на ел.енергия въведе изискването тези
дейности в държавите членки на ЕС да бъдат предоставени на различни правни
субекти, каквито са ЕР ЮГ - оператор на ЕРМ и ЕВН ЕС - краен снабдител и
доставчик от последна инстанция на ел.енергия. Чрез предоставянето с ПИКЕЕ на
непредвидено, неустановено и нерегламентирано в Закона за енергетиката право на
оператора на мрежата ЕР ЮГ да издава фактури за неизмерена ел.енергия, изминали
периоди от време, вкл. да претендира заплащането й от потребителите, КЕВР
излизали от границите на предоставената им нормотворческа компетентност и
правомощия по приемането на акта. Това енергийният регулатор бил сторил свръх
правомощията си и в противоречие на нормативен акт от по-висок ранг - Закона за
енергетиката. Никъде в Директива 2009/72/ ЕО и ЗЕ не била предвидена, а
напротив - изключена била всякаква възможност разпределителните дружества да
търгуват с електроенергия, още повече че дейността им е строго лицензирана.
Точно
чл.97, ал.1, т.4 и чл. 98а ЗЕ регламентирали кой субект (краен снабдител)
следва продава ел.енергия на крайните клиенти по регулирани от КЕВР цени. Чл.
83. ал. 1. т.6 от ЗЕ императивно очертавал предмета на ПИКЕЕ. Тези правила
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа,
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Този
извод следвал от разпоредбата на чл.2. ал.2 от ЗНА, според който
компетентността за издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна,
от което следва, че делегирането е изключение, като обхваща само изрично
предвидени в закона предели.
Така
в резултат на законова делегация КЕВР действително следвало да приеме само
правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества ел.енергия, но
не и да определя кой от участниците на енергийния пазар да събира начислените
суми за неизмерени количества ел. енергия. Следователно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ
изчерпателно определял Правилата, изработени от ДКЕВР, единствено да уреждат
процедурата за констатиране и протоколиране на неотчитане или неточно отчитане
на електрическа енергия и методиката за изчисление на неизмереното количество
ел.енергия.
Предвиденият
в ПИКЕЕ ред за установяване на неизмерените количества ел.енергия следвало
единствено да регламентира способите по които да бъде установено наличието на
неправилно измерване и надлежното му документиране - т.е разпоредбите относно
начина на извършване на проверките на електромерите и документирането на
действията на служителите при установяване на неточност в измерването.
Регламентирането
на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно
измерена ел.енергия, обаче, не може да урежда отговорността на потребителя на
енергия или прехвърлянето нему на риска от неправилно отчитане на доставена
енергия.
Обективният
характер на отговорността на потребителя за възстановяване на настъпило без
основание имуществено разместване следвало да се предвиди и регламентира
изрично като институт на гражданското право от законодателя, а не да се извежда
по тълкувателен път чрез законови препратки, делегация на нормотворческа
компетентност и тълкуване на акт с много по - ниска нормативна степен от закон,
какъвто е ПИКЕЕ.
Жалбоподателят
твърди, че съдът не бил съобразил нормата на чл.50 от ЗЗД, както и нормата на
чл.82, ал.2 от ЗЗД. След като ответникът представял доказателства за датата на
точната поява на неправилното отчитане, което презумирало знанието му за този
факт, то възниквал уместният въпрос защо не е предприел действия незабавно или
в най-кратки срокове, за да предотврати настъпването на вредите - неправилно
измерване на ел.енергия и да приведе електромера в изправно състояние. В
подкрепа на казаното по-горе била и нормата чл. 89. ал. 2. т. 6. от ЗЕ, според
която операторът на ЕРМ - ЕР ЮГ осигурява измерването на електрическата енергия
в електроразпределителната мрежа. Несвоевременното извършване на контрол
относно годността на СТИ, несвоевременното отстраняване на грешката на
измерване и допускането за продължителен период от време на неточно измерване
на ел.енергия, представлявало неизпълнение на задълженията на оператора именно
по поддръжка на собствените му вещи.
Недопустимо
било ответникът да черпи права от неизпълнението на своите задължения по
поддръжката на СТИ. Процесната фактура остойностявала една непоискана доставка
на стока по см. на чл. 62 от ЗЗП отр. от страна на жалбоподателя към лице,
което няма лицензия за доставянето й (лиценз за снабдяване или търговия с
ел.енергия), и с което лице - ЕР ЮГ същият нямал правоотношения по доставката
на ел.енергия. Допълнително начисленото количество ел.енергия, което се твърди
да било неизмерено, но потребено, представлявлоа „непоръчана от потребитея
доставка" по смисъла на чл. 62 от ЗЗПотр. и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите. С чл. 27 от
Директива 2011/83/ЕС от 25.11.2011 г. относно правата на потребителите, се
поставяла категорична яснота по отношение на стоките, които се включвали в
непоръчаните доставки, за които потребителят е освободен от заплащане а именно:
Потребителят бил освободен от задължението за насрещна престация в случай на
непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа енергия. В тези случаи
липсата на отговор от потребителя след такава непоръчана доставка или
предоставяне на услуга не представлявало израз на съгласие.
Директивата
била транспонирана в ЗЗПотр. съгл. §13а, т.4 от ДР на ЗЗП (обн. ДВ, бр. 61 от
2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) и тази забрана за предоставяне на непоръчана
доставка и освобождаването на потребителя от заплащането й било регламентирана
в чл. 62 от ЗЗП, който категорично забранявал доставката на ел. енергия без
искане от потребителя. При такава непоръчана доставка на стоки потребителят не бил
длъжен да възстанови стоката и не дължал заплащане на стоката или услугата на
този, който я е изпратил или предоставил. Липсата на отговор от страна на
потребителя относно доставката на стоки не се смятала за съгласие. Жалбоподателят
не бил изразявал писмено желание да променя своя доставчик на ел.енергия от ЕВН
ЕС на ЕР ЮГ. Фактурираното от последното дружество количеството ел.енергия му било
„натрапено" противно на волята му и се явява непоискана доставка на стока.
Правната
уредба на института на непоръчаната доставка на стока, както и правото на
потребителя да откаже заплащането й, уредена е чл. 62 от ЗЗПотр. и чл. 27 от
Директива 2011/83/ЕС от 25.11.2011 г. била специална по отношение на общия
принцип по чл. 183 ЗЗД, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
му стока, именно защото ЗЗП е специален по отношение на ЗЗД. Чл. 28 от ПТЕЕ
гласял, че битовите и небитовите крайни клиенти заплащат всички мрежови услуги
за съответния ценови период на крайния снабдител /ЕВН ЕС/. Крайният снабдител
събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за количеството
електрическа енергия.
Същият
начин на разплащане бил регламентиран и в чл. 8, ал.2 и в чл. 42 от ОУ на ЕВН
ЕР, който съгласно чл. 20а, ал.1 ЗЗД, има силата на закон за страните, които са
го сключили.
Противоречащия
на нормативен акт от по-висок ранг незаконният нормативен административен акт
не можел да бъде правно основание нито за разместване на блага между
частноправни субекти, нито за възникване на граждански субективни права.
Аргументът в подкрепа на този извод се извличал от това, че нормативният
административен акт никога не влизали във формална сила и никога не се
стабилизирали, както напр. влизал в сила един незаконен (унищожаем), но
неатакуван по административен или съдебен ред, индивидуален или общ
административен акт - арг. чл. 187, ал. 1 АПК.
С
оглед на всичко казано жалбоподателят счита, че чл. 50, чл. 51 и чл. 56 от
ПИКЕЕ, които предоставят на ЕР ЮГ като мрежови оператор правото да начислява,
фактурира и претендира заплащането на неизмерени количества ел.енергия, която е
доставена на крайните потребители от друго лице - крайния снабдител,
категорично противоречат на нормативни актове от по-висока степен, какъвто е
транспонираната в ЗЕ Директива 2009/72/ЕО, както и на чл. 44. ал.З ЗЕ (забрана
за извършване на други дейности освен разпределение). на чл. 98а. ал.2. т.6.
На
основание Чл. 267 от ДФЕС, респ. чл. 628 и сл. от ГПК прави искане за
преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на Общностното право и даване на
отговор на поставените въпроси.
Иска
се отмяна на обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и се постанови ново, с което да се уважи изцяло като основателен
иска. Претендират се разноски по делото на двете инстанции.
В
законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Твърди се, че жалбата е неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение. Излагат се подробни съображения във връзка с
подадената въззивна жалба и се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Претендират се разноски.
С определение в открито съдебно заседание, проведено на 19.11.2020 г., въззивният съд остави без уважение искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване.
Настоящата съдебна инстанция, като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по селото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба ищецът „Орион МВ“ ООД е твърдял,
че притежава недвижим имот в гр. Пазарджик на ул. „Царица Йоанна“ № 29, който бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и бил регистриран в мрежата като място на
потребление с ИТН 4169348. Като клиент на ответното дружество ползвал
предоставените от него мрежови услуги: достъп, пренос и разпределение на
електрическа енергия, която била доставяна от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, като редовно заплащал на доставчика дължимата цена за консумираната електроенергия
и мрежовите услуги. През месец август 2019 г. ответникът „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД предявил към него претенция за заплащане на сумата от 4754,47 лв. с
вкл. ДДС, представляваща коригирана цена за консумираната електроенергия в
обекта поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електроенергия за периода 18.04.2019 г. – 17.07.2019 г. Ищецът оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ответника за продажба на
електроенергия, както и за доставката на количеството електроенергия, чието
заплащане се претендира от ответника. Твърдял е, че това количество
представлявало непоръчана доставка по смисъла на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС
от 25.10.2011 г. Счита, че не дължи исковата сума от 4754,47 лв. с вкл. ДДС,
защото не е консумирал допълнителната електроенергия, чиято цена се претендира.
Оспорва размера на вземането при твърдение, че допълнителната електроенергия е
определена неправилно, без да е налице основание за едностранна корекция на
задълженията за процесния период, които е заплатил на доставчика „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Оспорва справката за
коригиране на сметката за електроенергия като неподписан документ, както и
съдържанието на изготвения от служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД
констативен протокол от 17.07.2019 г., като твърди, че представител на
дружеството не е присъствал на проверката. Твърдял е, че е недопустимо
извършването на корекция на сметката за доставена електрическа енергия, ако не
е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане
на доставяната ел. енергия. Твърдял е, че на измервателната система не е
извършвана рутинна техническа проверка за изправност от служители на ответното
дружество на всеки три месеца, съгласно изискването на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ. Предявява
възражение за липса на материална легитимация на ответника, тъй като
електроенергията била доставена от трето неучастващо лице „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Ищецът моли съда да установи, че не дължи плащане на
процесната сума към ответника. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в който не оспорва твърденията в исковата
молба, че е доставчик на мрежови услуги – „достъп“, „пренос“ и „разпределение“
на електроенергия през електроразпределителната мрежа до обект на ищеца в гр.
Пазарджик с ИТН 4169348. Твърди, че допълнителното количество електрическа
енергия за периода 18.04.2019 г. – 17.07.2019 г. е изчислено по реда на чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), тъй като при проверка на
средството за търговско измерване в обекта, извършена на 17.07.2019 г.,
служители на дружеството установили промяна в схемата на свързване, водеща до
неточно отчитане на потреблението. Поддържа, че на посоченото основание като
оператор на разпределителната мрежа е коригирал сметката на ищеца за период от
90 дни преди датата на проверката като е начислил допълнително 25336 kWh на стойност 4754,47 лв. и е издал фактура № ********** от 28.08.2019 г. Твърди, че съгласно ПИКЕЕ (в сила от 04.05.2019 г.)
преизчислението на количеството ел. енергия се извършва от оператора на
съответната електрическа мрежа – в случая от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а
не от крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В тази връзка,
считано от 04.05.2019 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не издава фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Установява
се от събраните по делото писмени доказателства, че с Констативен протокол № 503488 за техническа проверка и подмяна на средство
за търговско измерване, кл. № **********, ИТН 4169348, на 17.07.2019 г.
служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на
измервателната система на клиента „Орион МВ“ ООД за обект – промишлена сграда
за търговия, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоанна“ № 29 - електромер с
фабричен № 04052104, като проверката е
извършена в присъствието на лицето В Л Р – управител на клиента и свидетеля Д Б
А. В тази връзка следва да се приеме за опровергано твърдението на
жалбоподателя, че проверката е извършена в отсъствие на негов представител. При
проверката е установено, че електромерът се намира в ТЕПО – заключено,
непломбирано. В протокола е посочено, че при контролно измерване с еталонен
уред е установено, че електромерът отчита с грешка над допустимата, а именно –
56,09 %. Констатирани са шунтирани токови вериги под междинен клеморед (заголена изолация и допрени проводници
бандажирани с проводник) на I и II токови вериги. Схемата е възстановена, като
служителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД отстранили шунтовете, таблото било
захранено с проводник, след което същият електромер отчитал с грешка от + 0,56
%. Отразено
е, че за констатираното нарушение е регистрирано обаждане на тел. 112.
Протоколът е подписан както от лицата, извършили проверката, така и от
управителя на ищцовото дружество и свидетеля Д.А.. Законният представител на
ищеца - В.Л.Р. е направил следното възражение при подписване на констативния
протокол – „нямам достъп до таблото“. От представените по делото справка за коригиране на
сметката за електроенергия от 22.07.2019 г. и фактура № **********/28.08.2019
г. се установява, че сметката на ищцовото дружество е била коригирана за 90 дни
- за периода 18.04.2019 г. - 17.07.2019 г., като му е била начислена
допълнително сумата в размер на 4754,47 лв. с ДДС, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия (за неотчетени 25336 kWh ел. енергия).
От показанията
на свидетеля Н С, който е единият от служителите на „Електроразпределение Юг“
ЕАД, извършили проверката на процесния електромер на 17.07.2019 г., се
установява, че при проверката било установено, че външната врата на таблото не
е била пломбирана. Потърсили абоната за извършване на проверката в негово
присъствие, като на място установили служител на ищцовото дружество, в
присъствието на който отворили вратата на ел. таблото. Проверката на
електромера също била извършена в присъствието на служителя на ищцовото
дружество с еталонен уред, който отчел грешка в отчитането на електромера извън
допустимите стойности – 56,09 %. Проверяващите не предприели действия за установяване
на причината, поради която електромерът не отчита консумираната ел. енергия в
граници. Регистрирали обаждане на тел. 112 и се свързали с управителя на
ищцовото дружество. След като последният пристигнал на място, служителите на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД отново замерили в негово присъствие електромера,
за да му покажат, че същият не отчита в границите консумираната ел. енергия,
след което започнали да установяват причината за това. В присъствието на В.Л.Р.
– управител на дружеството проверяващите установили, че две от жиците на
клемореда са заголени и шунтирани – с проводник отгоре и върху тях е сложена
кабелна опашка. Съставили констативен протокол и премахнали шунтовете, след
което отново замерили електромера дали отчита в допустимите граници. В резултат
на извършеното замерване установили, че след премахването на шунтовете
електромерът отчита ел. енергия в границите.
По делото е
разпитана и свидетелката Г.Л., която твърди, че няколко дни преди 17.07.2019 г.
е видяла как екип на ЕВН отваря процесното табло, като незнае дали са
извършвали някакви дейности в него. Твърди, че на 17.07.2019 г. служители на
ЕВН отново отворили таблото, правили нещо в него и после я извикали като
свидетел, че са отворили таблото и да подпише протокола за това, тъй като
констатирали нередност. Тя отказала да подпише протокола, след което се обадили
на В.Р., който след като пристигнал на място подписал констативния протокол с
възражения.
За изясняване
на спора от фактическа страна по делото е назначена и изслушана техническа
експертиза, която установила, че констатираното в представения по делото
протокол от техническата проверка на средството за търговско измерване (СТИ) № 503488/17.07.2019 г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - шунтирани токови
вериги под междинен клеморед (заголена изолация и допрени проводници бандажирани с
проводник) на I и II токови вериги, доказва техническото състояние на
неправилна схема на свързване на имота на ищеца. Извършената манипулация -
шунтирани токови вериги под междинен клеморед на I и II токови вериги не въздейства върху точността на отчитане на монтирания
електромер, тъй като е по вторичните вериги на електромера, ползван от клиента.
Вещото лице е посочило, че част от действително консумираната електроенергия от
клиента не преминава през електромер с фабр. № 04052104 – не се отчита и не се
заплаща. В момента на проверката на 17.07.2019 г. е отчетена грешка на
измервателната група – F изм. група – 56,09 %. Според експерта правилно е приложена методиката за
изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия така, както е
заложена в чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е коригирана сметката за период от 90
дни назад от датата на констатираната манипулация на електромера от
електроразпределителното дружество на база на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели и проводници), свързващи инсталацията на
клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Неизмереното
количество ел. енергия също е остойностено правилно в съответсквие с чл. 56,
ал. 3 от ПИКЕЕ. Вещото лице е посочило, че началният момент на неизмерване на
електрическата енергия от електромер фабр. № 04052104, монтиран в ИТН 4169348,
на кл. № **********, с титуляр „Орион МВ“ ООД, може да се установи, тъй като в
ТП „Царица Йоанна“ има изградено балансово мерене и могат да се съпоставят
товаровите профили на балансовия електромер ВЕ 12978825 и търговския електромер
фабр. № 04052104. Установено е, че началният момент на манипулацията на
измервателната група е 03.07.2018 г. в 22,00 ч. Крайният момент на
манипулацията на измервателната група е 17.07.2019 г., 11,00 ч., след
възстановяване на схемата на свързване на електромера от служители на ответното
дружество. Върху процесния електромер има изискуемите знаци за премината
първоначална проверка и последваща, пломби – държавна и на клем. блок.
Електромерът попада в групата на „Електромери – трифазни използвани по
предназначение за отчитане на електроенергия при мощност до 10 MVA, включително-периодичност на проверките – 4 години“.
Извършени са първоначална и последваща метрологични проверки, като е спазен
срока за периодичност на метрологичния контрол. Заплатеното количество
електроенергия от потребителя за периода от 18.04.2019 г. до 17.07.2019 г.,
съгласно издадените месечни фактури за коментирания период е измерено от
процесния електромер с фабр. № 04052104, отчетено е в електронната система на
ответника, съставени са фактури, които са платени. Неизмереното количество
електроенергия от 25336 kWh, което е
доначислено за периода от 18.04.2019 г. до 17.07.2019 г. представлява
коригирана сметка за електроенергия по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, приети от КЕВР,
обн. ДВ 35/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г.
Съдът кредитира
заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза като обективно,
обосновано и компетентно изготвено от вещото лице и не е оспорено от страните.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна въззвният съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци,
обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На първо място
въззивният съд категорично възразява срещу недопустимите внушения, направени от
пълномощника на жалбоподателя във въззивната жалба относно способността на
районния съд да разграничава понятията „доставка“ и „пренос“ на електроенергия
и лицата, които извършват тази дейност. Същото се отнася и за недопустимите
квалификации относно цитирани в жалбата решения на ВКС. Няма никакво значение
дали процесуалният пълномощник споделя изразеното в тях становище или не, тъй
като несъгласието с теза на който и да било съд в постановено решение може и
следва да бъде изразено с правни аргументи, а не с обидни квалификации!
Основната теза в многословната въззивна жалба се свежда до възражението, че между ищеца и ответника няма сключен договор за доставка на електроенергия, поради което ответникът не е материалноправно легитимиран да претендира заплащането на неизмерена или неточно измерена електроенергия, а такова право има само доставчикът.
Принципно вярно е твърдението, че е налице ясно разграничение във функциите на оператора на разпределителната система, оператора на преносната мрежа и крайния снабдител на електроенергия, регламентирани както в ЗЕ, така и в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 г. Съгласно чл.47 от преамбюла на Директива 2009/72/ЕО обаче следва да е възможно държавите-членки да определят доставчик, който да действа в краен случай. Този доставчик може да бъде отделът, който се занимава с продажби във вертикално интегрирано предприятие, което изпълнява и функциите на разпределение, при условие че отговаря на изискванията на настоящата директива за отделяне. В настоящия случай в рамките на вертикално интегрираното предприятие ЕВН България Електроразпределение Юг е оператор на разпределителната мрежа за района, чийто потребител е ищецът, а Електроснабдяване ЕАД е крайният снабдител и без съмнение функциите на двете юридически лица са строго разграничени съгласно Директивата.
Според чл.110, ал.1 от ЗЕ за целите на измерването на количествата електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи в съответствие с издадените им лицензии осигуряват:
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) техническо и метрологично
обезпечаване, развитие и модернизация на средствата за търговско измерване;
2. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от датата на вписване в Търговския регистър на решението за преобразуването на "Национална електрическа компания" - ЕАД, но не по-късно от 1.01.2007 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) поддържане на бази данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно чл.111, ал.1, т.4 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа администрира сделките с електрическа енергия, които се сключват по регулирани и свободно договорени цени, и организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2, като прилага методика за изчисляване и определя цени на балансиращата енергия за всеки период на сетълмент. Понятието „сетълмент“ от своя страна е пояснено в т.53 на §1 от ДР на ЗЕ и представлява система, прилагана от оператора на електроенергийната система за индивидуално изчисляване на отклоненията на реално потребената или произведена електрическа енергия от договорените количества за даден период, по методика, уредена в търговски правила, определени с наредба. Цитираните норми сочат на това, че уредите за измерване на потребената електрическа енергия са собственост не на доставчика, а на операторите на електропреносната или електроразпределителните мрежи. Редът за измерване на електроенергията е уреден в Глава Седма от Правилата за търговия на електрическа енергия. Така съгласно чл.89, ал.1 от ПТЕЕ всеки собственик на измервателна система носи отговорност за отчитането на всички измерени стойности съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Съгласно ал.5 на чл.89, в редакцията, действала към момента на извършване на проверката, в случай на липсващи почасови данни от отделните измервателни системи с оглед спазване на сроковете за предоставяне на информация на независимия преносен оператор, собственикът на измервателните системи може да използва заместващи стойности съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, изчислени на база предишни периоди на сетълмент, или по начин, уточнен в договора за достъп до разпределителната/преносната мрежа на търговския участник. При липса на заместващи стойности от страна на собственика на измервателните системи независимият преносен оператор прилага служебна стойност 0 за съответните липсващи почасови данни.
Цитирането на всички посочени по-горе норми има за цел да опровергае произволното твърдение на жалбоподателя, че операторът на разпределителна мрежа няма право да измерва и изчислява потребена електроенергия. Именно във връзка със съгласуване на всички закони и подзаконови нормативни актове, уреждащи производството, преноса, разпределението и търговията с електроенергия, с ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. ДКЕВР е включил дейността по установяване на неточно измерена или неизмерена, но потребена електроенергия в правомощията на оператора на елекроразпределителната мрежа.
В случая няма спор, че ищецът има сключен договор с Електроразпределение ЮГ за достъп, пренос и разпределение на ел. енергия през разпределителната мрежа, чийто оператор е ответникът. Безспорно е също така, че измервателното устройство на ищеца е собственост на „Електроразпределение“ ЮГ, което означава, че той разполага и с правото да измерва и изчислява потребената електроенергия в съответствие с нормативно предоставените му правомощия. В този смисъл е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не се намира в материалноправна връзка с ответника.
Абсолютно произволно е и твърдението, че „Електроразпределение“ ЮГ няма право да издава фактури за измерени количества електроенергия. Такава забрана няма както в Директива 2009/72/ЕО, така и в ЗЕ, нито пък в подзаконовите нормативни актове, уреждащи материята.
Доколкото Директива 2009/72/ЕО има за цел да осигури конкуретност и равнопоставеност на лицата – участници в правоотношенията, свързани с производство, пренос, разпределение и потребление на електроенергия, а ПИКЕЕ регламентира измерването на електрическата енергия, е неоснователно твърдението, че тези правила противоречат на Директивата. В иначе многословната си жалба жалбоподателят не сочи конкретни доводи за нарушаване на принципите на конкурентност и равнопоставеност, залегнали в Директивата. В тази връзка съдът взема предвид правосубектната обособеност на лицата, извършващи дейност по разпределение и продажба на електроенергия и липсата на смесване на тези дейности при осъществяването им, поради което приема, че конкуренцията на пазара на електроенергия не е нарушена и никой от посочените субекти не „изземва“ функциите на другия.
В случая безспорно е
установена неправомерната намеса в измервателното устройство по начин, че за
дълъг период от време то да отчита по-малко от потребеното количество
електроенергия. Възможността за извършване на едностранна корекция на сметките за предоставена
електрическа енергия е законово
регламентирана с приемането на изменението на ЗЕ – обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. В раздел IX от
приетите ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г., се урежда редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените ПИКЕЕ се
разкрива по-детайлна правна регламентация. С новите ПИКЕЕ титуляр на вземането
по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това
негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,
както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност)
и за „задължения към
обществото“, като
ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата
сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1.
Практиката на ВКС, която жалбоподателят категорично отрича, трайно
приема, че е налице законово основание за извършване на
едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период от време при спазване на процедурата предвидена в
ПИКЕЕ, като не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие
от самия потребител върху средството за измерване. Тази практика изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
По отношение на останалите възражения, въведени във въззивната жалба,
доколкото те дословно преповтарят вече изложените в исковата молба твърдения,
на които районният съд дал подробен и изчерпателен отговор в обжалваното
решение, въззивният съд се присъединява към изложените от районния съд мотиви и
на основание чл.272 от ГПК препраща към тях по всички въпроси, по които не е
взел отношение в настоящото решение.
Тъй като спорът е търговски поради това, че и двете страни са търговци
по занятие, и тъй като цената на иска е под
20 000 лв., решението няма да подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. На съда е известен фактът, че по този въпрос има
образувано тълкувателно дело пред ВКС, но по него все още няма произнасяне.
В
полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 778/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 281/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Орион МВ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 5, да заплати на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район
„Централен“, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, разноски за
въззивна инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: