№ 1618
гр. София, 15.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604868 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба, подадена от М. АТ. М. – подсъдим в
първоинстанционното производство, чрез защитника му – адвокат М.М.,
срещу протоколно определение от 01.12.2021 г., постановено по НОХД №
14081 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 94-ти състав, с което е било оставено
без уважение искането на подсъдимия да му бъде разрешено напускането на
пределите на Република България за времето от 21.12.2021 г. до 03.01.2022 г.
В жалбата се твърди неправилност на доводите на СРС, че декларативно
в графа „терапия“ в амбулаторния лист била отбелязана необходимостта от
консултация в Германия касателно здравословното състояние на подсъдимия.
Това се обяснявало с по-облекчения начин на протичане на разговора и
документооборота при медиците. Сочи се, че за резервацията на преглед в
клиника „Хелиос“ в гр. Ерфурт, Германия били проведени множество
телефонни разговори, които няма как да бъдат обективирани. Доктор Т.М.
бил медицинско лице, което препоръчало на подсъдимия терапия именно в
клиниката в Германия, не в друга държава, тъй като в Република България
такава терапия не била възможна преди месец февруари 2022 г., като се
позовава на амбулаторен лист № 004078/07.12.2021 г. Отбелязва се, че било
поискано напускане на пределите на страната за две седмици, а не три, тъй
като макар в имейл кореспонденцията с клиниката да бил посочен
приблизителен период от две-три седмици, в допълнителни телефонни
разговори било уточнено, че само двуседмичен период на престой е
достатъчен. Касателно мотивите на СРС относно резервирания престой в друг
град се правят възражения, че след направена справка в интернет престоят в
гр. Айзенах бил преценен съобразно финансовите възможности на
подсъдимия и близостта му до гр. Ерфурт. Инвокират се възражения срещу
релевантността на изводите на СРС, че подсъдимият е известен на
правоохранителните органи в други съседни държави. Сочи се, че
1
подсъдимият е трудово и семейно ангажиран, че живее на известен по делото
адрес заедно с неговата съпруга и че до момента не е ставал причина за
отлагане на делото. Прави се искане за отмяна на обжалваното протоколно
определение и постановяване на разрешение за напускане на пределите на
страната за времето от 21.12.2021 г. до 03.01.2022 г.
Прокуратурата не е взела становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди изложените в частната жалба
доводи и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено
следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С постановление от 26.03.2020 г. на прокурор при СРП е било
забранено на подсъдимия М. АТ. М. да напуска пределите на страната, освен
с разпореждане на прокурора. С постановление за привличане на обвиняем от
07.07.2020 г. е била потвърдена взетата мярка за процесуална принуда.
Съдебното производство е било образувано на 23.10.2020 г. с внасянето
на обвинителен акт, от който момент нататък съгласно разпоредбата чл. 68,
ал. 7 от НПК съдът, който разглежда делото, има правомощията да
контролира въпросите касателно мярката за процесуална принуда.
При преценката по чл. 68 от НПК се изисква наличието на две
обстоятелства – подсъдимият да е привлечен за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК или за друго престъпление, с
което е причинена смърт, и след анализ на събраните доказателствени
материали да е налице риск от укриване в чужда държава. В настоящия
случай подсъдимият М. АТ. М. е бил привлечен към наказателна отговорност
за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК
– и двете съставляващи престъпления от общ характер, първото от което
съобразно санкционната част на нормата съставлява тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Предвид езиковата формулировка на
цитираните текстове и разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НК, и двете по-горе
посочени престъпления са умишлени.
Правилно първоинстанционният съд в обжалвания акт, за да постанови
крайната си воля, е разгледал въпросите за наличието на обоснованото
предположение за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното
деяние, доколкото става въпрос за мярка за процесуална принуда, опасността
от укриване на подсъдимия, доколкото се отнася за искане на разрешение
касателно наложена вече забрана за напускане на пределите на страната, и
въпроса за основателността и доказаността на причината, мотивирала
искането.
На първо място, от събраната по делото доказателствена маса и
доказателствени средства на този етап от производството – в началото на
съдебната фаза, се извежда обоснованото предположение за съпричастност на
подсъдимия към престъпленията, в чието извършване е обвинен, а именно –
от показанията на разпитаните полицейски служители и свидетелите,
обитавали процесното жилище, протоколите от разпознаването, протоколите
от другите извършените процесуални действия (огледи, претърсване,
2
изземване, обиск), както и от заключенията по назначените експертни
изследвания.
Въззивният съд не споделя поддържания в частната жалба довод, че не
е налице опасност подсъдимият да се укрие в чужда държава и да
възпрепятства нормалния ход на процеса. В действителност до момента
подсъдимият се е явявал редовно в съдебни заседания, но съдебното
производство е още на много ранен етап - проведено е разпоредително
заседание, но не е даден ход на съдебното следствие. Настоящият съдебен
състав счита за достатъчно сериозни и непренебрежими за преценката си за
наличие на опасност от укриване данните за обремененото съдебно минало на
подсъдимия и данните, събрани на досъдебното производство, за фигуриране
на подсъдимия в информационните масиви на правоохранителните органи в
други държави (л. 35, том V от ДП). Тези изводи на съда не се разколебават и
от твърдяната уседналост на подсъдимия с оглед семейната и трудовата му
ангажираност. Прави впечатление, че подсъдимият е посочил един адрес за
призоваването си в досъдебната фаза на процеса, а друг – в съдебната, като по
делото няма данни същият да е адресно регистриран на адреса, последно
посочен от него при сваляне на самоличност в съдебна фаза. Допълнително
съмнение в твърдяната уседналост на подсъдимия внася и представеният към
частната жалба трудов договор, в който като месторабота е посочено
„Провадия“, а не гр. София, където се твърди, че пребивава подсъдимият.
Наред с това, заявената от подсъдимия претенция за разрешение да
напусне пределите на страната се явява доказателствено неподкрепена и
оттам – необоснована в необходимата степен, за да може да суспендирана
наложената забрана за претендирания двуседмичен период. По делото е
представена Епикриза № 649, от която може да се изведе, че подсъдимият е
пострадал при полет с малък частен самолет и е бил настанен за лечение с
диагноза „многофрагментна фрактура на тялото на Л-1 с костни фрагменти в
гръбначно-мозъчен канал. Компресия на гръбначния мозък“ в УМБАЛ „Св.
Анна“ АД– София на 14.08.2021 г., от където е бил изписан на 21.08.2021 г..
Пред първоинстанционния съд е бил представен амбулаторен лист №
003543/22.10.2021 г., издаден от доктор Т.М. и в който е посочено, че
подсъдимият е с диагноза „счупване на гръбначен прешлен“, а като терапия е
посочено, че „за здравословното състояние на пациента е добре да се
консултира с травматолог в Германия“. Във времевия период от
постановяване на първоинстанционното определение до депозиране на
жалбата е издаден нов амбулаторен лист от 07.12.2021 г. от същия
медицински специалист, като в графа „терапия“ е посочено, че „за
здравословното състояние на пациента е важно да осъществи консултация с
неврохирург спешно, поради ковид епидемията такава е отказана в София в
водещи болници – като първата възможност е за м. февруари 2022 г., а в
клиника Хелиос Ерфурт по гръбначна хирургия, намираща се в Германия –
има записан преглед за 22.12.2021 г. 10.30 ч.“. Въззивният съд констатира в
представените по делото писмени доказателства липсата на яснота и
аргументираност на наложителността за консултацията с медицински
специалист именно в посочената клиника във Федерална република
3
Германия, а не в което и да е друго болнично заведение, включително и в
страната. В частната жалба се посочва, че тази клиника е била препоръчана от
лекаря, издал амбулаторния лист. В амбулаторния лист от 07.12.2021 г. се
споменава епидемичната обстановка в страната, но със Заповед № РД-01-973/
26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването за периода от 01.12.2021 г. до
31.03.2022 г. е преустановено провеждането само на планов прием и на
планова оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска
помощ, но не и на прегледи и консултации с пациенти. Видно от приложените
по делото амбулаторни листи, имейл кореспонденция с клиниката и хотелска
резервация в настоящия случай подсъдимият иска разрешение за посещение
на клиника в друга държава за осъществяване на консултация (първичен
преглед), а не за прием в болнично заведение за оперативна или друга
интервенция, още повече, че планира по време на периода да остане не в
болничното заведение, а в друг град, намиращ се на около 70 км от
болничното заведение. В приложената имейл кореспонденция на л. 179 от
делото се посочва датата и часа на записания час за първичен преглед и се
споменава последващ необходим период от приблизително две – три седмици,
но не се посочва този период след прегледа за какво е предназначен. В
амбулаторния лист е посочено, че във водещи болници в столицата са
отказали консултация, като такава е възможна най-рано през месец февруари
2022 г. Следователно не е налице невъзможност да се осъществи такава
консултация изобщо на територията на страната - консултация не е отказана
изобщо поради наличието на обективни причини (напр. няма такъв
специалист), за да е необходимо да се посети такъв в чужбина. В
амбулаторния лист е посочено, че „водещи“ болници са отказали за момента,
но от това не може да се заключи, че подобна консултация не може да се
осигури на подсъдимия в друга болница в столица или в други населени места
в страната, в които има медицински лица с такава специалност, още повече че
към момента подсъдимият е с мярка за неотклонение „парична гаранция“,
която не ограничава предвижването му в пространството. В амбулаторния
лист се споменава за важността от спешна консултация, но от вписаното в
него обективно състояние на подсъдимия и от липсата на други представени в
тази насока доказателства не става ясно какво налага посочената спешност.
В заключение, въззивният съд счита, че от представените по делото
доказателства и посочените пропуски в доказаността на искането не може с
обоснованата доказаност да се изведе необходимостта от спешна медицинска
консултация с исканата продължителност, която да бъде извършена не където
и да е, а непременно в клиниката Хелиос, гр. Ерфурт, Федерална република
Германия, която да обуслови постановяването на разрешение за напускане на
пределите на страната за искания период. В действителност правото на здраве
се ползва с примат на върховно право, но във всяка конкретна ситуация
следва да бъде отчитан балансът между правата на личността и защитените от
правото интереси на всички страни в процеса. Предвид недостатъчната
доказаност на основателността на искането на подсъдимия
първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение същото, като
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
4
законосъобразно. Следва да бъде отбелязано, че произнасянето на настоящата
контролна инстанция не прегражда възможността на подсъдимия в бъдеще
при наличието на обосновано доказана нужда от медицинска помощ в
чужбина да направи ново искане за разрешение да напусне пределите на
страната.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.12.2021 г.,
постановено по НОХД № 14081 по описа за 2020 г. на СРС, НО, 94-ти състав,
с което е било оставено без уважение искането на подсъдимия М. АТ. М. да
му бъде разрешено напускането на пределите на Република България за
времето от 21.12.2021 г. до 03.01.2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5