№ 1848
гр. Варна , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503016 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 264337/04.09.2020г. на Главна Дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Христофор Колумб“
№1, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.Н., срещу решение № 3772 от
07.08.2020г., постановено по гр.дело № 16312/2019г. на Варненски районен съд, 14-ти
състав, с което въззивникът е осъден да заплати на П. А. М., ЕГН ********** от гр. Варна
сумата 1690.40 лева, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата 224.10 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., на
осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, като
излага подробни съображения. Намира за неправилно становището на съда, че с
преобразуването на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143 се заплаща положен и
незаплатен извънреден труд. Намира, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение и е недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ. Моли за отмяна на
решението и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР /изменени по размер в хода на производството/ от П. А. М. срещу Главна Дирекция
„Гранична полиция“ в МВР за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от сумата
1690.40 лева, претендирана като незаплатено дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата 224.10 лева, претендирана като
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 12.10.2016г. до 30.09.2019г.
В исковата молба са изложени твърдения, че през периода от 12.10.2016г. до
30.09.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение, възникнало с ответника
на „ст.полицай“ в ГПУ – летище Варна, при РДГП Аерогари, която е на структурно
подчинение на ответника, със статут на държавен служител. През процесия период ищецът е
отработил 1704 часа нощен труд, за който счита, че следва да бъде преизчислен с
коефициент 1.143 и разликата да му бъде заплатена.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания
период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време, на база общите норми на НСОРЗ при положение, че има
действащи специални норми. Отделно излага, че разликата в следствие на превръщането на
нощен в дневен труд не представлява извънреден труд, а е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд. Извънреден труд би бил налице, ако служителите действително
работят извън установеното за тях работно време, което в конкретния случай не твърди, че
не е налице. Сочи, че с оглед неоснователността на главния иск е неоснователен и
акцесорния иск за лихви.
С обжалваното решение предявените искове са изцяло уважени.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че в периода 10.10.2016г. –
10.10.2019г. помежду им е съществувало служебно правоотношение, по силата на което
Преслав Миленов е заемал длъжността „старши полицай“ в ГПУ летище – Варна към РДГП
Аерогари към ГД „Гранична полиция“ при МВР.
От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за
процесния период ищецът е отработил 1704.00 часа нощен труд, които след преизчисляване
на положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се получават 1947.67 часа положен
труд или незаплатени часове труд са в размер на 243.67 часа на стойност 1690.40 лева. За
незаплатения преизчислен нощен труд, който е положен от служителя Миленов общия сбор
от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в периода от 12.10.2016г. до 10.10.2019г., считано от падежа на
всяко отделно задължение е в размер на 224,10 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
2
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е със статут на държавен служител. Приложимият закон, уреждащ този
вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г). От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период 01.04.2015г. до 30.11.2017г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
3
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен
това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се
приложи общото правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и на
нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време за
държавните служители в МВР, е 1,143.
По изложените съображения исковите претенции за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
и за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в претендираните размери, се явяват
доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
атакуваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3772 от 07.08.2020г., постановено по гр.дело №
16312/2019г. на Варненски районен съд, 14-ти състав, с което Главна Дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №1 е осъдена
да заплати на П. А. М., ЕГН ********** от гр. Варна сумата 1690.40 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
12.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението
и сумата 224.10 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата,
считано от 12.10.2016г. до 30.09.2019г., на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес за призоваване гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ №1 да заплати на П. А. М., ЕГН ********** от гр. Варна
сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
4
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Деспина Георгиева
За да бъде уважен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на
служител за положен от него извънреден труд, следва да бъде установено, че ищецът е бил
на служба за посочения период и че действително е положил труд, който се счита за
извънреден и че същият не му е бил заплатен.
По първата предпоставка няма спор и от доказателствата по делото се установи, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение, заемайки посочената
длъжност, като е работил на 12/ 24-часови смени.
Твърденията на ищеца са, че при даване на 12/ 24-часови смени фактически е полагал
труд над нормативно установената продължителност на служебното време, който не бил
компенсиран. Затова спорният въпрос е правен. Същият се концентрира върху това
доколко положените от ищеца часове нощен труд надвишават нормативно определените
такива, поради което следва да бъдат преизчислени в часове дневен такъв чрез умножаване с
коефициент 1,143, т.е. следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и заплати като такъв с допълнително възнаграждение, на осн.чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР.
Затова в тежест на ищеца е установяването на положения труд извън нормативно
определеното служебно време, а за ответната страна - че ищецът е бил компенсиран с
дължимата почивка, респ.с допълнително възнаграждение.
За процесния период са приложими нормите на ЗМВР /обн.ДВ бр.53/27.06.2014г,
посл. изм. бр.26/ 28.03.2017/.
Действащият ЗМВР в чл.142 ал.1 урежда две категории служители в МВР–държавни
служители, чийто статус се урежда със ЗМВР, и лица, работещи по трудово
правоотношение, чийто статус се урежда от КТ и ЗМВР. В рамките на действащия закон за
две години статусът на служителите в МВР е бил променян два пъти:
С §36 от ЗИД ЗВМР (обн.ДВ бр.14/20.02.2015/ разпоредбата на чл.142 ал.1 ЗМВР е
изменена и са обособени вече три категории служители:
т.1 държавни служители–полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението;
т.2 държавни служители и
т.3 лица, работещи по трудово правоотношение.
Съгл.§86 от същия изменителен закон, разпоредбите на действащото законодателство
за държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в
МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.
Независимо от извеждането в две отделни категории полицейските органи и органите
по пожарна безопасност и защита на населението от една страна, и държавните служители
от друга, законодателят продължава да придава на държавните служители по чл.142 ал.1 т 2
5
ЗМВР статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР.
Въз основа на горното следва, че ищецът попада в категорията субекти по
служебно правоотношение, за които са приложими изключително нормите на ЗМВР.
Нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР визира, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. В ал.3 /в редакцията от 14.10.2016/ е посочено, че „работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по
изключение. Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. От това следва, че трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители, в интервала от 22.00 до 6.00 часа, се явява
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал.3 в редакцията й от 2016г - и по-нова, което изключва прилагането на по-
стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се
в наредби, правилници и пр. Казано с други думи, специалният закон въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8
часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови
правоотношения, установени по КТ. В последния, съгл.чл.140 ал.1, е предвидено, че
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица,
през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на
служителите от МВР-за защита на правата и свободите на гражданите, противо действието
на престъпността, защита на националната сигурност, опазването на общественият ред и
пожарна безопасност и защита на населението, напълно кореспондираща с нормата по
чл.105 ал.2 от Конституцията овластяваща изпълнителната власт да осигурява обществения
ред и националната сигурност на гражданите и Държавата.
На следващо място. Необходимо е да се прави разграничение между нощен и
извънреден труд.
Както се посочи по-горе, нощен е трудът, полаган през нощта между 22.00 и 6.00ч.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 /в редакцията й
от 2015г/ лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал.5 и ал.6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл.179 ал.1 ЗМВР. В ал.2 на същия член е посочено, че размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден
труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал.6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата
вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни
нормативни актове.
6
В нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М-ра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015г по гр.д.№ 5169/2014г на ВКС-III
ГО/.
На осн.чл.187 ал.9 ЗМВР са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР,отм. с Решение № 8585/11.07.2016г на ВАС по
адм.д. № 5450/2016г /обн.ДВ 59/29.07.2016г/, и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР /обн.ДВ 60/02.08.2016г, в
сила от 2.08.2016г/. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР е възможно да
полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да
надвишат средно 8-часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР.
Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-
791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи, в която в т.1 е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0,25лв. В т.5 от същата заповед е посочено, че допълнителните
възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в
съответните финансови звена на протокол–приложение № 5 към чл.32 ал.1 и чл.33 от
Наредбата № 8121з-407/11.08.2014г.
Или, ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време
от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по
определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.
В обощение следва, че липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното
приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа
на КТ, и по-конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен
труд /НСОРЗ/ с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните
правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се
явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е
еднаква – по 8 часа.
В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1,143 е определен в Писмо
изх.№ 94-НН-198/29.08.2011г на МТСП, което се явява задължително предписание за
всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на
орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство „когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение като за 8 часа. Следователно, превръщането на нощните часове в дневни,
съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не
бъде ощетен работникът, работил през нощта и да получи по-малко ТВ от този , който е
работил през деня/, а не е с цел заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ.
Да се мисли противното /като се преизчисляват часовете нощен труд с коефициент 1,143 и
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд/ би довело до
поставяне в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите по служебни правоотношения, регламентирани от ЗМВР, които два вида
7
правоотношения са установени в закона, както се посочи по-торе.
По отношение на конкретния случай следва да се приеме, че ищецът през процесния
период е работил на смени по утвърдени графици за дежурства. Отработеното време се
отчита в часове, което се сравнява с нормата за съответния месец, получена при
умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не
превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25лв за всеки час нощен труд. Само в случай, че е отработил в
повече от нормата, тогава часовете в повече следва да бъдат компенсирани с
възнаграждение за извънреден труд.
По делото се изясни, че на ищеца са били заплатени всичките часове нощен труд,
остойностени по съответната тарифна ставка. Не се установява ищецът да е полагал
часове труд над установената норма за процесния период.
Следва да се посочи и това, че още в обстоятелствената част на исковата си молба
ищецът не твърди да е полагал извънреден труд над установения в ЗМВР норматив, а
претендира само преизчисляване на положения от него нощен труд, попадащ в рамките на
12/24-часовите дежурства по график.
Изложеното дотук налага извода за неоснователност на претенцията, тъй като не се
установи да е работил реално извън установеното за него работно време по график, т.е.
да е полагал труд над установения норматив, който извънреден труд също е лимитиран,
съгл.чл.189 ал.7 ЗМВР, и не би могъл да надвишава 70 часа за тримесечен период и 280 часа
годишно.
Поради изложеното претенцията се явява неоснователна.
окр.с-я Д. Георгиева ……………………………….
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8