Р
Е Ш Е Н И Е
№ / 19.02.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 404 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник жалба от М.М.Ф., ЕГН **********,***, срещу
заповед № 593/31.05.2019г. на кмета на община Балчик, с която е одобрен проект
за изменение на ПУП – ПР за УПИ V и УПИ VІ и ПЗ за УПИ V в кв.4 по плана на с.
Соколово, община Балчик, като се променя регулационната линия между двата
урегулирани поземлени имота в съответствие с одобрената кадастрална карта,
образуват се нови УПИ ХІІ и УПИ ХІІІ и ПЗ за УПИ ХІІ в кв.4 по плана
с.Соколово, община Балчик, така както е показано на приложените към заповедта
проекти. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 – 5 от АПК. Жалбоподателката твърди, че в качеството си на заинтересован собственик на
имот, предмет на плана, не е била редовно уведомена за започналото
административно производство, както и за заповедта на кмета на община Балчик по
чл.135, ал.3 от ЗУТ, с която е разрешено да се изработи проект за изменение на
плана. Счита, че одобреното изменение на плана цели узаконяване на незаконно
изграден строеж в УПИ VІ – 254 в кв.4 по плана на с.Соколово, община Балчик, съставляващ
сграда с идентификатор 67951.501.118.3 по КК на с.Соколово, община Балчик, което
е недопустимо с оглед на разпоредбата на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ. Сочи също
така, че между нея и заявителите на изменението е налице висящ гражданскоправен
спор по отношение на тази сграда, поради което административният орган е бил
длъжен да спре административното производство на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, а не да се произнася с обжалваната заповед. По тези съображения иска
отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответната
страна – кмета на община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата по съображения, че процесната заповед е издадена при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалния закон. Твърди, че жалбоподателката е била надлежно
уведомена за започналото административно производство и е имала възможност да
направи своите искания и възражения срещу проекта за изменение. Сочи, че
заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ е влязла в сила и не може да бъде предмет на
разглеждане в настоящото производство. Счита за неоснователно твърдението, че
обжалваният план цели узаконяването на незаконно изграден строеж, тъй като не е
установено с влязъл в сила административен акт наличието на незаконно
строителство в имота на заинтересованите страни. Сочи, че по отношение на
искането за спиране на административното производство е налице произнасяне на
съда по адм. дело № 235/2019г. по описа на Административен съд – Добрич. Иска
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
възразява срещу размера на платеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованите
страни Ш.А.Р. и С.А.Р., чрез процесуалния си представител, изразяват становище
за неоснователност на жалбата. Считат, че обжалваната заповед е издадена при
спазване на приложимите материалноправни и процесуалноправни норми. Твърдят, че
не са допуснати нарушения по уведомяването на жалбоподателката, но дори и да са
налице някакви неточности, те по никакъв начин не са й попречили да упражни
правата си в административното производство. Считат за ирелевантни възраженията
за нередовното съобщаване на заповедта, с която е допуснато да се изработи
проект за изменение на плана, тъй като тя е влязла в сила и не е предмет на
обжалване в настоящото производство. Сочат, че изменението на плана е допуснато
на годно правно основание – чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, като регулационните линии
са променени въз основа на влязло в сила изменение на кадастралната карта,
извършено в резултат на неприложена дворищна регулация на място. Искат съдът да
отхвърли жалбата, както и да им присъди сторените разноски по делото. Правят също
така възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените
от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа страна:
Видно
от представените по делото нот. акт № 21, т.V, вх.рег. № 3090, дело № 409/2009г.
на нотариус с рег.№ 314 от регистъра на НК и нот. акт № 79, т.ІV, вх.регистър №
4456, дело № 558/2008г. на нотариус с рег. № 314 от регистъра на НК, жалбоподателката
М.М.Ф. е собственик на поземлени имоти с идентификатори 67951.501.299 и 67951.501.300,
които попадат в УПИ VІ – 254, в кв.4 по ПУП – ПРЗ на с.Соколово, община Балчик,
предмет на самия план, с оглед на което тя се явява заинтересовано лице по
смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, имащо право да обжалва заповедта в частта
относно одобрения с нея проект за изменение на ПУП - ПР. Жалбоподателката е
процесуално легитимирана да обжалва заповедта и в частта относно одобрения с
нея ПЗ за новообразувания УПИ ХІІ - 1118, тъй като с него е предвидено
запазване на съществуваща сграда в имота с идентификатор 67951.501.1118.3. Видно
от графичната част към заповедта, тази сграда не е на необходимото нормативно
отстояние от страничната регулационна граница с имота на жалбоподателката съгласно
чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ, като най-близките й ъглови точки на запад лежат на общата
регулационна граница между двата имота. Следователно с процесното изменение на
ПЗ са допуснати намалени отстояния, които на основание чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ
обосновават правния интерес на Ф. да обжалва заповедта и в тази й част.
С оглед
на изложеното и с оглед на обстоятелството, че жалбата е подадена в законоустановения
срок, видно от приложената на л.28 от делото обратна разписка за съобщаване на
заповедта, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, следва да
се приеме, че тя е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата
е частично основателна.
Видно от
приложените по делото заверени копия на нот. акт № 194, т.І, вх.рег. № 519,
дело № 52 от 2009г. на нотариус с рег.№ 314 от регистъра на НК, нот. акт № 84,
т.ІІІ, рег.№ 1700, дело № 232 от 2018г. на нотариус с рег. № 109 от регистъра
на НК и нот. акт № 26, т.V, рег.№ 3347, дело № 467 от 2018г. на нотариус с
рег.№ 109 от регистъра на НК, заинтересованите лица С.А.Р. и Ш.А.Р. се
легитимират като собственици на бивши поземлени имоти с идентификатори 67951.501.297
и 67951.501.298, урегулирани в УПИ V-251 и VІ-254, кв.4 по регулационния план на с.Соколово, общ. Балчик.
Със заявление
с вх.№ УТ-2002-10/03.10.2018г. до кмета на община Балчик те са поискали да се допусне
изработването на проект за изменение на ПУП – ПР на с.Соколово, общ.Балчик, за
УПИ V-251 и УПИ VІ-254 в кв.4 на основание чл.134, ал.1,2 от ЗУТ и §8, ал.1 от
ПР на ЗУТ поради изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 за прилагане на
плана. Към заявлението е приложена скица с предложение за изменението на плана
и техническо задание, в което е посочено, че урегулираните поземлени имоти,
предмет на изменението, покриват частично или напълно имоти по КК с
идентификатори 67951.501.297, 67951.501.298, 67951.501.299 и 67951.501.300, два
от които са собственост на заявителите. С проекта за изменение се предвижда да
се заличат УПИ V и VІ, да се проектират два нови УПИ ХІІ и ХІІІ, като границата
между тях съвпада с кадастралните граници между имоти 67951.501.298,
67951.501.299 и 67951.501.300. Предложено е УПИ ХІІ да се отреди за имотите на
заявителите, а УПИ ХІІІ – за техните съседни имоти, като е посочено, че преди
внасянето на проекта за одобряване е необходимо да се изработи проект за
нанасяне на новообразуваните имоти в кадастралната карта чрез
отпадане на границата между ПИ 67591.501.297 и 67591.501.298.
В
отговор на заявлението главният архитект на община Балчик е изпратил писмо с изх.№
УТ-2002-10-001/23.10.2018г., с което е уведомил заявителите, че искането им не
отговаря на условията на чл.134, ал.2, т.2 или т.6 от ЗУТ, поради което следва
да допълнят приложените документи в посочения обхват. Посочено е, че след
допълване на преписката с нужните документи главният архитект на общината ще се
произнесе по заявлението им.
Със
заявление с вх.№ УТ-2002-10-002/28.11.2018г. до архитекта на община Балчик С. и
Ш.Р. са приложили допълнителни документи, в т.ч. скица и удостоверение за
приемане на проект за изменение на КККР № 25-205159/22.11.2018г. на началника
на СГКК – Добрич, удостоверяващи извършено изменение на КККР на с.Соколово чрез обединяване на ПИ 67951.501.297 и 67951.501.298 в един
общ ПИ с идентификатор 67951.501.1118, както и писмо с изх. №
94-00-8926/А1/29.01.2019г. на директора на РИОСВ – Варна, с което е удостоверено,
че проектът за изменение на плана не подлежи на процедура по оценка на
въздействието върху околната реда или екологична оценка и не е необходимо
провеждане на процедура по реда на Глава втора от Наредбата за ОС. В
заявлението е посочено, че искането е по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ.
На
05.12.2018г. главният архитект на община гр.Балчик е дал становище с изх.№
УТ-2002-10-003, че на основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ може да се допусне
изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ V и VІ в кв.4 по плана на с.Соколово, община
Балчик, с цел промяна на регулационните линии между двата УПИ и ПЗ за
новообразувания урегулиран поземлен имот.
Въз
основа на това становище кметът на община гр.Балчик е издал заповед №
1306/14.12.2018г., с която на основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ е разрешил да
се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ V и УПИ VІ в кв. 4 по плана
на с.Соколово, община Балчик, с цел промяна на регулационните линии между двата
УПИ и ПЗ за новообразувания УПИ. Заповедта е публикувана на интернет страницата
на община Балчик на 17.12.2018г., както и в бр.5/07.02.2019г.-13.02.2019г. на
общински вестник „Балчик“, като в първоначалното обявление на сайта на общината
е допусната техническа грешка при изписването на един от УПИ (вместо УПИ VІ е
посочен УПИ ІV в кв.4), която е отстранена на 05.02.2019г. Заявителите са
уведомени лично за издадения акт на 28.12.2018г., видно от писмо с изх.№
УТ-2002-10-005/21.12.2018г. на община Балчик и известие за доставяне на л.72 от
делото. Копие от заповедта е изпратено и на жалбоподателката, която съгласно писмо
с изх.№ УТ-2002-10-004/21.12.2018г. на община Балчик и известие за доставяне на
л.70 от делото го е получила на 08.01.2019г.
Със
заявление с вх. УТ-2117-1/22.01.2019г. по описа на община Балчик Ш.Р. и С.Р. са
внесли проект за изменение на УПИ V и VІ в кв.4 по ПУП – ПРЗ на с.Соколово,
общ.Балчик с искане за неговото одобрение. В обяснителната записка към проекта
е посочено, че с изменението на плана за регулация се предвижда регулационната
линия между УПИ V и УПИ VІ да се постави по кадастралните граници на ПИ
67951.501.1118, като урегулираните имоти получават нови идентификационни номера
и се отреждат за поземлените имоти, които обхващат, без да се променя
предназначението им за жилищни нужди. С плана за застрояване на новообразувания
имот е предвидено в имота да се извърши ново свободно застрояване с височина до
10 м при включване на съществуващите сгради в режим на застрояване и при
спазване на устройствените показатели за зона от типа “Жм”: П застр. до 60 %, К
инт. до 1,2, П озеленяване над 40 %. В записката е посочено, че застрояването е
указано с ограничителни линии на разстояние 3, 00 м от уличната регулация и от
страничните регулационни линии, и на 5, 00 м от дъното на УПИ. Към
обяснителната записка е приложена и графична част, в която са нанесени конкретните
предвиждания на проекта за изменение на ПУП – ПР и ПЗ за новообразувания УПИ.
Жалбоподателката
е уведомена за изготвения проект с писмо с обратна разписка на 31.01.2019г., видно
от известие за доставяне на л.33 от делото, като на основание чл.128, ал.3 от ЗУТ й е дадена възможност в 14 –дневен срок да направи своите искания и
възражения по плана.
На
18.02.2019г. служители от общинската администрация в Балчик са констатирали, че
не са постъпили писмени искания и възражения в законния срок, за което са
съставили нарочен акт (л.32 от делото).
На
01.02.2019г. адвокат Г.П.В. като пълномощник на М.М.Ф. е подал молба с вх.№
94-00-155/01.02.2019г. до кмета на община Балчик, с която е направено
възражение, че жалбоподателката не е била редовно уведомена за започналото
административно производство, както и за издадената заповед, с която е
допуснато да се изработи проект за изменение на плана, като е отправено искане да
й бъде осигурен достъп до материалите по преписката, както и да бъде издадена заповед,
с която да се прекрати административното производство. Посочено е, че заявлението
за допускане на изменение не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е
налице съгласие за изменение на плана от страна на жалбоподателката като
заинтересован собственик по смисъла на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, както и че с
искането за изменение се цели узаконяване на незаконен строеж – пристрояване на
сграда с идентификатор 67951.501.1118.3.
Молбата
е разгледана на заседание на ОбЕСУТ при община Балчик, който с решение № 7 по
протокол № 1/08.02.2019г. я е отхвърлил като неоснователна с мотива, че
искането за изменение на плана не е по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, а по чл.134,
ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е налице несъответствие в границите на
съществуващите УПИ с имотните граници по действащата КК. В мотивите към
решението е посочено също, че заповед № 1306/14.12.2018г. на кмета на община
Балчик е редовно съобщена на М.М.Ф. съгласно обратна разписка, като в
законоустановения 14-дневен срок не е постъпила жалба срещу нея.
С писмо
с изх. № 94-00-155-001/13.02.2019г. на главния архитект на община Балчик
жалбоподателката е уведомена за решението на ОбЕСУТ чрез нейния
пълномощник.
С молба
с вх. № 26-00-217/01.03.2019г. до кмета на община Балчик, подадена чрез адвокат
Г.П.В., М.М.Ф. е отправила искане за спиране на административното производство
на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК поради наличие на висящо гражданско дело №
113/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик, образувано по предявени от нея
срещу заявителите в административното производство обективно съединени искове
по чл.109 от ЗС, по чл.124, ал.1 от ГПК и по чл.26, ал.1 от ЗЗД, касаещи сграда
с бивш идентификатор 67951.501.298.1 и настоящ идентификатор 67951.501.1118.3. Към
молбата са приложени удостоверение от районния съд за съществуващия спор между
страните, както и копие от исковата молба и уточняващата молба по този спор.
С писмо
с изх.№ 26-00-217-001/22.03.2019г. кметът на община Балчик е уведомил
жалбоподателката, че по нейните искания има произнасяне с решение № 7 по
протокол № 1/08.02.2019г. на ОбЕСУТ, като в случай на несъгласие с мотивираното
предписание за изработване на проект за изменение на плана е имала възможност
да го обжалва.
М.М.Ф.
е подала жалба срещу мълчалив отказ на кмета на община Балчик да спре
производството по изменение на плана пред Административен съд – Добрич, който с
влязло в сила определение от 22.04.2019г. по адм. дело № 235/2019 г. я е
оставил без разглеждане като процесуално недопустима поради липса на годен
предмет за обжалване и е прекратил производството по делото.
На 16.05.2019г.
е проведено заседание на ОбЕСУТ при община гр.Балчик, на което е взето решение
за приемане на представения проект – така т.4 от протокол № 3 от 16.05.2019г.
на ОбЕСУТ – Балчик.
На 31.05.2019
г. е издадена обжалваната заповед, с която на основание чл.136, ал.1 от ЗУТ
кметът на община гр.Балчик е одобрил изработения проект за изменение на ПУП –
ПР за УПИ V и УПИ VІ и ПЗ за УПИ V в кв.4 по плана на с.Соколово, община
Балчик, като се променя регулационната линия между двата урегулирани поземлени
имота в съответствие с одобрената кадастрална карта, образуват се нови УПИ ХІІ
и УПИ ХІІІ и ПЗ за УПИ ХІІ в кв.4 по плана на с.Соколово, община Балчик, така
както е показано на приложените към заповедта проекти.
Съобщението
за издаване на заповедта е връчено по пощата на процесуалния представител на
жалбоподателката на 12.06.2019г.
По
искане на жалбоподателката по делото е назначена и изслушана съдебнотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Видно
от заключението на вещото лице, както и от обясненията му, дадени в съдебно
заседание, имотите на жалбоподателката и заинтересованите страни попадат в
бивши парцели ІХ-42, Х-41, ХІ-36 и ХІІІ-36 по кадастралния и
дворищнорегулационния план на с.Соколово, общ. Балчик от 1951 г., очертани в
приложение № 2 към заключението. По този план в УПИ Х-41 е нанесена полумасивна
жилищна сграда, очертана в жълт цвят на приложение № 2 към заключението,
свързана на запад с полумасивна жилищна сграда в същия парцел. На 17.06.1976г.
е издадена виза за изграждането на лятна кухня на площ от 20 кв.м. на мястото
на съществуващата полумасивна жилищна сграда, свободно разположена в парцела на
отстояние от полумасивната жилищна сграда на запад. През 1991 г. е одобрен нов
кадастрален и дворищнорегулационен план на с.Соколово, по който имотите на
жалбоподателката и заинтересованите лица съответстват на имоти с пл. № № 251 и 252
(на заинтересованите лица) и пл. № № 253 и 254 (на жалбоподателката). За два от
тези имоти са отредени самостоятелни парцели V-251 и VІІ-254, а останалите два
имота (252 и 253) заедно с част от имот с пл. № 254 са включени в парцел VІ –
254. По този план полумасивната жилищна сграда по плана от 1951 г. не
съществува. Вместо нея в кадастралния план е нанесена нова сграда с друга форма
и площ, разположена на около 1 м от северната граница на имот с пл. № 252. Тази
сграда е оцветена в оранжево на приложение №5 към заключението, като според мнението
на вещото лице тя е изградена на мястото на разрешената лятна кухня. На
приложение № 6 към заключението е представен фрагмент от застроителния план от
1991 г., по който сградите в парцел V-251 и VІ – 254 (новата жилищна сграда) се
запазват. В тези два парцела не е предвидено ново строителство, но то е
допустимо при спазване на нормативните разстояния до регулационните линии. През
2003 г. е одобрена кадастралната карта на с.Соколово, общ. Балчик, съгласно
която имотите на жалбоподателката с пл. № № 253 и 254 са отразени съответно
като имоти с идентификатори 67951.501.299 и 67951.501.300, а имотите на
заинтересованите лица с пл. № № 251 и 252 - като имоти с идентификатори
67951.501.297 и 67951.501.298. По тази карта в имот с идентификатор 67951.501.298
(бивш пл.№ 252) е нанесена същата сграда, която е планоснета в кадастралния
план от 1991г. Нейният идентификатор е 67951.501.298.1, като според данните от КРНИ
застроената й площ е 55 кв.м. Със заповед № КД-14-08/24.01.2008г. на началника
на СГКК – Добрич е одобрено изменение на КК на с.Соколово по отношение на
имотите на заинтересованите лица с идентификатори 67951.501.297 и
67951.501.298, съгласно което общата граница между двата имота е изместена
навътре в имот с идентификатор 67951.501.297г. и площта на имот с идентификатор
67951.501.298 е увеличена от 212, 80 кв.м. на 280 кв.м. С това изменение е
заличена и жилищната сграда с идентификатор 67951.501.298.1, като на нейно
място е нанесена нова по - голяма по площ сграда с различни размери и конфигурация.
Тази сграда е разширена до западната граница, без да покрива калкана на
сградата в съседния ПИ с идентификатор 67951.501.300, собственост на
жалбоподателката, като според проекта за изменение застроената й площ е 98 кв.м.
През 2018 г. е извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите
имоти, като заинтересованите лица С.Р. и Ш.Р. са вписани като изключителни
собственици съответно на ПИ с идентификатори с 67951.501.297 и 67951.501.298. На
06.11.2018 г. те подават заявление за изменение на КК с искане за обединяване
на двата поземлени имота, в отговор на което е издадено удостоверение №
25-205159/22.11.2018 г. на началника на СГКК – Добрич за приемане на проект за
изменение на КК и скица – проект № 15-874202/23.11.2018 г. за съединяване на
имотите в един общ поземлен имот с идентификатор 67951.501.1118. За извършеното
изменение на КК не е издадена заповед, а само скица на новообразувания поземлен
имот, по който сградата на площ от 98 кв.м. получава нов идентификатор
67951.501.1118.3. Според вещото лице тази сграда съставлява нов строеж и не
съвпада с границите на заличената сграда в КК през 2008г., като в община Балчик
не се съдържат никакви строителни книжа освен визата за проектиране на лятна
кухня от 1976 г. В заключението е посочено, че процесната сграда съответства на
действащия ПУП – ПРЗ на с.Соколово и на изискванията на ЗУТ и Наредба №
7/22.12.2003 г. за ПНУОВТУЗ по отношение на предназначението на имота и
показателите на застрояване, но не и по отношение на разполагането в имота, тъй
като при свободно застрояване не е спазено минималното разстояние от 3, 00 м до
северната странична вътрешнорегулационна граница на УПИ VІ-254 съгласно чл.31,
ал.1, т.1 от ЗУТ. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че по плановете от 1951 г. и 1991 г. дворищнорегулационните парцели са отредени
за ниско жилищно строителство, като при огледа на място е установено, че имотните
граници по КК съвпадат с материализираните граници с огради между
новообразувания имот с идентификатор 67951.501.1118 (между имотите, от които е
образуван, няма фактическа граница) и съседните два имота с идентификатори
67951.501.299 и 67951.501.300, собственост на жалбоподателката.
Съгласно
представеното по делото удостоверение с рег.№ 357000-559/23.01.2020г. на
директора на ОД на МВР – Добрич, при направена справка в масивите на МВР е
установено, че постоянният адрес на жалбоподателката М.М.Ф. за периода 2006 г.
– 2020 г. е с.Соколово, община Балчик, ул. „Тунджа“ № 15.
Видно
от удостоверение с изх.№ 94-00-131-001/27.01.2020 г. на главния архитект на
община Балчик, в архива на община Балчик не са налични строителни книжа за
строеж с идентификатор 67951.501.1118.3, както и за останалите строежи, находящи
се в УПИ V-251, в кв.4 по плана на с.Соколово, общ.Балчик.
Съгласно
представеното по делото становище с изх.№ 94-00-42-001/27.01.2020г. на главния
архитект на община Балчик, сграда с идентификатор 67951.501.1118.3, реализирана
преди 01.04.2001г., се явява търпим строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното :
Административното
производство се е развило по реда на чл.135, ал.1 и сл. от ЗУТ и е приключило със
заповед № 593/31.05.2019г. на кмета на община Балчик, с която е одобрен проект
за изменение на ПУП – ПР за УПИ V и УПИ VІ и ПЗ за УПИ V в кв.4 по плана на с.
Соколово, община Балчик, като се променя регулационната линия между двата
урегулирани поземлени имота в съответствие с одобрената кадастрална карта,
образуват се нови УПИ ХІІ и УПИ ХІІІ и ПЗ за УПИ ХІІ в кв.4 по плана
с.Соколово, община Балчик, така както е показано на приложените към заповедта
проекти.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентния за това административен орган съгласно
чл.129, ал.2 от ЗУТ, в кръга на предоставените му по закон правомощия и в
необходимата писмена форма.
При
извършената проверка от съда не се констатират пороци в процедурата по уведомяване,
които да са възпрепятствали заинтересованите собственици да участват в
административното производство. Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, тъй
като в качеството си на заинтересовано лице не е била редовно уведомена за
започналото административно производство в момента на подаване на заявлението, както
и за издадената заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ. Първо, тези възражения имат
отношение към законосъобразността на заповедта на кмета на общината за
допускане изработването на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, която не е
обжалвана пред съда и е влязла в сила. Второ, административният орган няма
задължение да уведомява заинтересованите собственици за започналото
административно производство към момента на подаване на заявлението, защото ЗУТ, който се явява специален по отношение на АПК, изисква
единствено те да бъдат уведомени за издадения акт по чл.135, ал.3 от ЗУТ, респективно
изработения проект по чл.128, ал.1 от ЗУТ, а не и за подаденото искане за
изменение на плана. От друга страна, от представеното и неоспорено от
страна на жалбоподателката известие за доставяне е видно, че тя е надлежно
уведомена за мотивираното предписание на кмета на общината на 08.01.2019г.
Действително писменото съобщение е изпратено на адрес с.Соколово, ул. „Тунджа“
№ 13, а съгласно приложеното по делото удостоверение от директора на ОД на МВР
– Добрич постоянният адрес на Ф. ***, но от данните по делото е видно, че това
са съседни административни адреси, които са определени за нейните поземлени
имоти 67951.501.299 и 67951.501.300 по КК на с.Соколово, общ. Балчик, поради
което не може да се приеме, че е налице нередовност в съобщаването на заповедта
по чл.135, ал.3 от ЗУТ. Независимо от всичко, дори и да са допуснати някакви
пропуски в процедурата по уведомяване на
жалбоподателката, то те са несъществени, тъй като не са повлияли на правото й
защита. От данните по делото е видно, че в хода на административното
производство тя е подавала няколкократно молби и възражения, които са
разгледани преди приемането на проекта от ОбЕСУТ и
одобряването му от кмета на общината. Следователно жалбоподателката
не е била лишена от участие в административното производство и е имала
възможност да направи своите искания и възражения, а с подаването на жалбата до
съда е реализирала в пълен обем правото си на защита, с оглед на което не е
налице незаконосъобразност на обжалваната заповед на това основание.
По
отношение на оспореното изменение на ПУП – ПР не се констатират други съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната му.
Административното
производство е започнало по инициатива на заинтересувани лица – собственици на
имот, предмет на изменението, които са подали заявление за изменение на ПР с
цел привеждане в съответствие на регулационните граници на имота им и съседните
му такива с кадастралните граници, установени с кадастралната карта. В
изпълнение на чл.135, ал.3 от ЗУТ кметът на общината е допуснал изработване на
проект за изменение на ПУП – ПР въз основа на експертно становище на главния
архитект по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. Проектът е съобщен на заинтересованите
лица (в случая жалбоподателката) по реда на чл.128, ал.3 ЗУТ и е приет с
решение на ОбЕСУТ, след което е одобрен от кмета на общината.
Оспореното
изменение на ПУП – ПР съответства и на материалния закон.
Изменението
в регулацията е с правно основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, съгласно който
(редакция, ДВ, бр.82/2012г.) влезлият в сила подробен устройствен план се
изменя, когато е налице одобрено по надлежния ред изменение на кадастралния
план, респ. се одобри или измени кадастралната карта в урегулирана територия, в
резултат на което имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с
регулационните. Целта на изменението на ПУП – ПР е привеждане на регулационните
граници в съответствие с имотните.
От
доказателствата по делото, в т.ч. и от заключението на вещото лице е безспорно
установено, че по отношение на процесните имоти е действащ ПУП – ПРЗ на
с.Соколово, община Балчик от 1991г. През 2003 г. е одобрена кадастралната карта
на селото, последвана от две нейни частични изменения през 2008г. и 2018г. С
второто от тях ПИ с идентификатори 67951.501.297 и 67951.501.298, собственост
на заинтересованите лица Ш. и С.Р., са обединени в един нов поземлен имот с
идентификатор 67951.501.1118. Това изменение е направено по искане на собствениците
на двата имота, които са едни и същи, и не засяга други съседни имоти, поради
което е влязло в сила с одобряването му. От съпоставката на имотните граници по
приложените към проекта скици се установява, че кадастралните граници на новообразувания
имот на заинтересованите лица с идентификатор 67951.501.1118 и съседните два имота
с идентификатори 67951.501.299 и 67951.501.300, собственост на
жалбоподателката, не съвпадат с регулационните граници на УПИ V-251 и VІ – 254
по действащия ПУП, в които те попадат. При това положение и при наличие на
надлежно подадено заявление от С. и Ш.Р. (поправено след последното изменение
на КК от 2018 г.) административният орган правилно е изменил регулационните
линии по установените в кадастралната карта имотни граници. Регулационните
граници са приведени в съответствие с нанесените в кадастралната карта имотни
граници по начин, че вътрешните регулационни линии на отредените за имотите на
заявителите и жалбоподателката УПИ по действащия ПУП – ПР на населеното място
да съвпаднат с кадастралните им граници, което е и целта на изменението по чл.134,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че процесното
изменение на плана е незаконосъобразно, тъй като тя не е дала съгласие за това
в качеството си на заинтересован собственик на част от засегнатите имоти. Правилно
административният орган е преценил, че изменението на ПУП – ПР не е по чл.134,
ал.2, т.6 от ЗУТ, а по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, за приложението на който не се
изисква съгласие на всички собственици на УПИ, предмет на изменението. Без
правно значение са възраженията за наличие на гражданскоправен спор по чл.109
от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК между жалбоподателката и заявителите, тъй като той
се отнася за една от сградите в ПИ 67951.501.1118, собственост на
заинтересованите лица, а не за самия имот и няма никакво отношение към изменението
на плана за регулация. Освен това спорът за собственост не е въздигнат от
закона като пречка за процедиране на изменение на ПУП – ПРЗ, поради което и не
е основание за незаконосъобразност на заповедта. При заявено искане за
изменение на регулационни линии по установените с влязла в сила кадастрална
карта имотни граници административният орган действа при условията на обвързана
компетентност с оглед на задължението му да съобрази вътрешните регулационни
линии с имотните граници. С влизането в сила на кадастралната карта или нейното
изменение се установяват границите на имотите, които стават задължителни при
урегулирането им. Извън материалната компетентност на решаващия орган в
производството по чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ е да извършва преценка дали нанесените
имотни граници съответстват на правата на собственост върху засегнатите имоти,
а е длъжен единствено да съобрази установеното с кадастралната карта.
Недопустимост
на изменението на действащия ПУП – ПР на това основание би било налице само ако
при изместването на вътрешните регулационни линии по кадастралните граници
поземлените имоти остават без лице (изход) към улица или пък се създава недопустимо
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи в противоречие с
общите правила и норми за разполагане на сградите по чл.31 и сл. от ЗУТ, което
в случая не е налице с оглед на графичните материали към проекта. Действително една
от заварените сгради в ПИ с идентификатор 67951.501.1118 опира на
новопроектираната вътрешна регулационна линия между новообразуваните УПИ ХІІ и
УПИ ХІІІ, но доколкото за нея няма данни да е законно изградена, регулацията не
следва да се съобразява с нея и не е налице нарушение на нормите за отстояния,
водещо до незаконосъобразност на процесната разработка.
С оглед
на изложеното следва да се приеме, че одобреното с оспорената заповед изменение
на ПУП – ПР по отношение на УПИ V и VІ в кв.4 е в съответствие с материалноправните изисквания
на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ и целта на закона, тъй като с него е постигнато
съвпадение между вътрешните регулационни граници и имотните граници на имотите
по действащата КК, поради което жалбата срещу тази част на заповедта следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По
отношение на оспореното изменение на ПУП – ПЗ обаче съдът намира, че са налице
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и
неговата цел, които го опорочават до степен на унищожаемост.
Несъмнено
когато в резултат на изменението на плана за регулация одобрените строителни
петна не съответстват на имотните граници, се предписва и изменението на плана
на застрояване, за да се обезпечи спазването на действащите правила и нормативи
по устройство на територията. В случая това не е така, тъй като с ПЗ за
новообразувания УПИ ХІІ е предвидено запазване на съществуваща сграда с
идентификатор 67951.501.1118.3, която съгласно данните по делото, включително и
заключението на вещото лице е изградена без законоизискуемите строителни книжа
и се явява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Установено
е, че сега съществуващата сграда с площ от 98 кв.м. е нанесена за първи път в
кадастралната карта на с.Соколово през 2008 г. на мястото на сграда с площ от
55 кв.м. Новата сграда е вещ, различна от старата сграда, която е предвидена за
запазване по ЗРП от 1991г., тъй като е с друга конфигурация, площ, размери и
разположение. Тя е незаконна и неправилно е включена като елемент на
предвиденото застрояване в имота, като по делото липсват доказателства, които
да опровергават или разколебават този извод на съда.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не е установено с влязъл в сила административен
акт наличието на незаконно строителство. За да се приеме, че един строеж е
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е достатъчно да се установи,
че не са налице строителни книжа за изграждането му, без да е необходимо да е
съставен констативен акт за това. В случая заинтересованите лица не са
представили строително разрешение или каквито и да е други строителни документи
за сградата. Дори напротив, от приложеното от жалбоподателката удостоверение от
главния архитект на община Балчик се установява, че в архива на общината не са
налични строителни книжа за строеж с идентификатор 67951.501.1118.3, което
потвърждава извода за неговата незаконност.
Неоснователно
заинтересованите лица се позовават на представеното по делото становище на
главния архитект на община Балчик за търпимост на строежа, защото то не
притежава характеристиките на удостоверение по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Независимо от
това, търпимостта на сградата не я прави законна. Затова е ирелевантна за плана
и не следва да бъде съобразявана при неговото одобряване или изменение.
Съгласно разпоредбата на §21 от ЗР на ЗУТ, когато във връзка с устройството на
територията се държи сметка за заварени строежи, се има предвид законните
строежи, израз на което са и разпоредбите на чл.125, ал.5 и чл.134, ал.4, т.1
от ЗУТ. Законни са строежите, извършени при съблюдаване на императивните
изисквания за разрешаването им. Търпимият при условията на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строеж не е законен – такъв строеж единствено по силата на специалната
разпоредба не подлежи на премахване като незаконен и на забрана за ползване.
Ето
защо, административният орган не е следвало да одобрява проекта за ПЗ, с който
процесната сграда се запазва, допускайки при това намалено отстояние спрямо
имота на жалбоподателката дотолкова, доколкото част от сградата (в най-близките
й западни ъгли) е разположена на самата граница и не отговаря на изискващото се
отстояние от страничната регулационна линия по смисъла на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ,
видно от графичните материали към заповедта. Действително ЗУТ допуска
отклонения от правилата и нормативите за застрояване за запазване на заварени
годни сгради, но това първо става само с РУП съгласно чл.36 от ЗУТ, във вр.
чл.113, ал.2 от ЗУТ, който може да бъде изработен едновременно с ПУП на
основание чл.113, ал.1 от ЗУТ, и второ се отнася само за законно изградените
сгради. Въпреки че в хода на административното производство Ф. е направила два
пъти възражения, че сграда с идентификатор 67951.501.1118.3 е изградена без
каквито и да е строителни книжа в периода 2008 г. – 2009 г. и с изменението на
плана се цели узаконяване на незаконно изграден строеж в противоречие с чл.134,
ал.4, т.1 от ЗУТ, административният орган не е предприел никакви мерки да
изясни статута на сградата и може ли тя да се включи в застроителния режим на новообразувания
УПИ, с което е допуснал съществено нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. В
текстовата част на заповедта не са изложени каквито и да е фактически и правни
основания за запазването на сградата и допускането на намалени отстояния спрямо
имота на жалбоподателката. Обосновка за това не се съдържа и в съпътстващата
издаването на заповедта документация, включително и в решенията на ОбЕСУТ, което
заедно с нарушението на нормите за отстояния ЗУТ сочи незаконосъобразност на
заповедта на основание чл.146, т.3, 4 от АПК. И доколкото устройственият план следва
да се съобразява само със законните строежи съгласно §21 от ЗР на ЗУТ, то е
налице и противоречие с целта на закона, което е още едно основание за
незаконосъобразност на заповедта по смисъла на чл.146, т.5 от АПК.
С оглед
на изложеното и с оглед на обстоятелството, че елементите на бъдещото
застрояване съставляват единно устройствено решение, оспорено изменение на ПЗ
следва да бъде отменено изцяло, макар че останалите предвиждания относно новопредвиденото
свободно ниско жилищно застрояване и запазване на останалите две съществуващи
сгради в новообразувания УПИ са в съответствие с нормативноизискуемите
отстояния по чл.31 и чл.26 от ЗУТ и устройствените показатели за зона от типа “Жм”.
В
съответствие с изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателката
има право на сторените от нея разноски съразмерно на уважената част от жалбата,
които следва да бъдат възстановени от бюджета на административния орган. Основателно
е възражението на ответника и заинтересованите лица за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което съдът
следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част в съответствие с
разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение. С оглед на това ответникът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски по делото в размер на 525
лева, включващи такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за един адвокат. По
аргумент от чл.143, ал.4 от ЗУТ ответникът също имат право на разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от жалбата в размер на 100 лева.
Заинтересованите лица не са представили доказателства за извършени разходи по
делото, в т.ч. платено адвокатско възнаграждение, поради което и такива не им
се присъждат.
Водим от горното, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на М.М.Ф., ЕГН **********,***, заповед № 593/31.05.2019г. на кмета на
община Балчик В ЧАСТТА, в която е одобрен ПУП – ПЗ за новообразуван УПИ ХІІ в
кв.4 по плана с.Соколово, община Балчик, така както е показано на приложените
към заповедта проекти.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.М.Ф., ЕГН **********,***, срещу заповед № 593/31.05.2019г. на
кмета на община Балчик В ЧАСТТА, в която е одобрен проект за изменение на ПУП –
ПР за УПИ V и УПИ VІ, в кв.4 по плана на с. Соколово, община Балчик, като се
променя регулационната линия между двата урегулирани поземлени имота в
съответствие с одобрената кадастрална карта и се образуват нови УПИ ХІІ и УПИ
ХІІІ в кв.4 по плана на с.Соколово, община Балчик, така както е показано на приложените
към заповедта проекти.
ОСЪЖДА община Балчик да заплати общо на
М.М.Ф., ЕГН **********,***, сумата от 525 лева, представляващи сторени разноски
по делото.
ОСЪЖДА М.М.Ф., ЕГН **********,***,
да заплати на община Балчик сумата от 100 лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на заинтересованите страни Ш.А.Р.
ЕГН ********** и С.А.Р. ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България.
Административен
съдия :