Решение по дело №553/2018 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 163
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20181840100553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Ихтиман, 16.10.2018 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 553 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от У............, ЕИК ........, с който се иска установяване на вземане срещу ответника Ж.Р.Б. ЕГН ********** *** в размер на 422,00 лева, представляваща стойността на предоставени медицински услуги за периода от ………..2017 г. до ………...2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ………….2018 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство

В исковата молба се твърди, че на .....2017 г. ответникът е постъпил в У.....в клиниката по кардиология, като е бил с прекъснати здравноосигурителни права. За периода от .....2017 г. - ………...2017 г. бил хоспитализиран и окончателната му диагноза е ИБС, преживян преден миокарден инфаркт с неясна давност, ДКМП, тежка ЛК систолна дисфункция, умерени митрална и трискупидиална регургитация, пулмонална хипертония. Стойността на предоставените медицински услуги възлиза на претендираната сума.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, макар и да е редовно уведомент, не представя писмен отговор, не взема становище по иска

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 187/2018 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 127/23.02.2018 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 422,00 лева, представляваща цената на предоставена медицинска услуга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията. Длъжникът не е намерен на регистрирания му постоянен адрес и няма сключени трудови договори, като е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК, поради което и в изпълнение на разпоредбата на 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането.

По делото е представена медицинска документация /история на заболяването, фишове с резултати от извършени изследвания и епикриза/, от която се установява, че ответникът Ж.Б. е бил хоспитализиран в Клиника по кардиология в У………………..за периода .....2017 г. – …………..2017 г., когато му е проведено и лечение.

Съгласно представения контролен лист за заплащане на медицинската помощ, който не е оспорен от ответника, стойността на проведените медицински дейности във връзка с лечението на Ж.Б., възлиза на 422,00 лева.

От представената справка от ТД на НАП се установява, че към  .....2017 г. Б. е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая обстоятелството, че ответникът дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ.

В хода на производството се установи, че на ответника е била оказана медицинска помощ от ищеца, чиято стойност възлиза на 422,00 лева, а Б. към момента на приемането му в лечебното заведение е бил с прекъснати здравноосигурителни права.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване, като това са всички български граждани, които дължат заплащане на осигурителни вноски. В чл. 52 ЗЗО е предвидено, че неосигурените лица  заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения.

Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Слез като ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, той е бил неосигурен, поради което и дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ, чиято стойност е определена от лечебното заведение.

Ето защо съдът приема, че така предявеният иск за установяване на вземането на У……………..е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. В случая нему следва да бъдат присъдена сумата от 50,00 лева, включващи сторените в хода на заповедното и на исковото производство за заплатени държавни такси.

 

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.Р.Б. ЕГН ********** *** дължи на У............, ж.к. М., ул. „Д. М.“ № ….., ЕИК ........,  сумата от 422,00 лв. /четиристотин двадесет и два лева/ – представляваща стойността на предоставени медицински услуги за периода от .....2017 г. до ………..2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от …………..2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ж.Р.Б. ЕГН ********** *** да заплати на У............, ж.к. М..., ул. „Д. М.“ № 1, ЕИК ........,  сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ разноски в заповедното и в исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                              /Р. Йорданова/