Р Е Ш Е Н И
Е
№….
гр.Велинград, 13.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в публичното заседание на 17.05.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря
Виолета Шаркова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров
АНД № 103/2019 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т. КЪМПАНИ”
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Т.Т. против НП № 13-001222
от 14.12.2018 год. на директора на Дирекция
„ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.416
ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.63 ал.2 във вр.
с ал.1 от КТ на дружеството, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до това, че административното нарушение не е било извършено от
жалбоподателя. Навеждат се доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира
доказателства и иска отмяна на атакуваното НП.
АНО изпраща процесуален представител,
като оспорва жалбата и е на становище същата да се остави без уважение като
неоснователна.
Пазарджишкият
районен съд, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано
за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, на
26.10.2018г. е допуснало до работа като общ работник лицето М.А.А., без преди това да му предостави
копие от справка за регистрация на трудов договор в от ТД на НАП.
Всичко това съставлявало нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, която правна норма
императивно предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1, които пък са екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл.62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
Нарушението било
установено в хода на проверка извършена на 26.10.2018г. на място в обект на
дружеството – цех за производство на пелети, находящ се в гр.Велинград, ул.
„Стара планина” № 2А, когато горепосоченото лице било заварено да работи като
общ работник и в последствие, при документална проверка на дружествената
документация в сградата на Дирекция „ИТ”-Пазарджик на 12.11.2018 год.
За констатираното нарушение бил съставен е АУАН от св.С.Г. ***, въз основа
на който било издадено атакуваното НП.
Последното бил връчено на дружеството по пощата на 18.02.2019г. /виж
обратна разписка за пощ. доставка на лист 16 от материалите по АНД № 460/19г.
по описа на ПзРС/, а жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез
наказващия орган по куриер на 25.02.2019 год. /виж куриерска разписка на лист
24 от материалите по АНД № 460/19г. по описа на ПзРС/, т. е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН. При това положение съдът
приема, че въззивната жалба е процесуално допустима като подаден в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства и показанията на актосътавителя - св.Г., както и
от тези на свидетелите А. и Т..
Съдът кредитира изцяло събраните по
делото писмени и гласни доказателства, т.к те са непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че
жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства извършването на вмененото административно
нарушение не бе доказано и то до изискваната от закона степен на несъмненост.
Не се доказа категорично,
че на процесната дата – 26.10.2018г., св.М.А. е бил в трудово правоотношение с
дружеството, както и че е изпълнявал каквито и да е трудови функции. Напротив, установи се безспорно от
показанията на актосъставителя - св.Г., че при пристигане на проверяващите в
горепосочения цех на дружеството, там били заварени две лица. Едното било св.Т.Т.
– син на управителя на дружеството, а другото - М.А.. Установи се пак от
показанията на актосъставителя, че в този момент в цеха не се извършвала
производствена дейност на пелети, т.е. същият не работел съобразно предмета на
дейност на дружеството. Тези две лица разчиствали цеха, т.к. предстояло
започването на производствена дейност в някой от следващите дни.
Това се потвърди
категорично и от неопроверганите от никое друго доказателство показания на
свидетелите Т. и А..
Специално от показанията на св.М.А., които съдът не намери
основание да не кредитира, още повече, че те не бяха опровергани от страна на
АНО съобразно разпределението на доказателствената тежест, безспорно се
установи, че в момента на проверката той не е полагал труд за санкционираното
дружество. Установи се, че той е следвало да започне работа в дружеството по
трудов договор, но считано от 01.11.2018 година. Това се доказва и от приетия
като писмено доказателство Трудов договор № 128/25.10.2018г., както и от
молбата на А. до управителя на дружеството за започване на работа от
25.10.2018г. В молбата е посочено, че лицето желае да бъде назначено на работа
като общ работник, считано от 01.11.2018г., а в от договорът става ясно, че е
съставен на 25.10.2018г., но е бил връчен и подписан от работника на
01.11.2018, т.е. когато реално е постъпил на работа. Достоверността на тези
писмени доказателства също не беше опровергана от страна на АНО, съобразно
разпределението на доказателствената тежест, поради което съдът не намери
основание да не им се довери.
Пак от показанията
на св.А. стана ясно, че в деня на проверката – 26.10.2018г., той не е полагал
труд в цеха на дружеството, а отишъл там по молба на св.Т.Т., за да му помогне
на доброволни начала, за 2-3 часа, за почистването на цеха, т.к. в следващите
дни предстояло започването на същинската производствена дейност. Стана ясно и
това, че за оказаната помощ на 26.10.2018г. св.А. не е получавал никакво
възнаграждение.
Единственото
писмено доказателство, уличаващо дружеството в извършването на нарушението, е
декларацията по чл.402 от КТ, която св.А. попълнил саморъчно на 26.10.2018г.,
след като тя му била предоставена от проверяващите. В тази декларация той
посочил, че работи в дружеството „от днес 26.10.2018”. Съдът обаче анализира
подробно показанията на св.А. и доби непосредствени впечатления за неговата
недостатъчно добра правна осведоменост, при което прие, че записаното от него в
тази декларация, относно това от кога работи в дружеството, не отговаря на
обективната действителност. Първо - защото самият А. поясни в показанията си,
че не е полагал труд, а само за няколко часа помагал за почистването в цеха и
второ - защото самият актосъставител посочи, че цеха не е работел съобразно
предназначението си /производство на пелети/, а бил почистван от заварените на
място две лица. С оглед на това съдът намери, че горекоментираното писмено
доказателство не е достатъчно да се ангажира администаритвоннаказателната
отговоронст на дружеството.
С оглед на това и
на всички събрани по делото доказателства, да се твърди, че М.А. е бил работник
в дружеството към 26.10.2018г. означава да се стъпи само и единствено на предположение.
Както е известно в правната теория и практика обаче, в АНП актът за
установяване на нарушение има статут като на ОА по смисъла на наказателното
право, а НП – на присъда. В този ред на мисли и съобразно нормата на чл.303
ал.1 от НПК, която е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН,
присъдата, респ. НП не могат да почиват на предположения.
Това е достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП
№ 13-001222 от 14.12.2018 год. на директора на Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на „Т. КЪМПАНИ” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя С.Т.Т., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер
на 2000лв. /две хиляди лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: