П Р И С Ъ Д А
№
гр. Брезник, 18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. БРЕЗНИК, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ХАЙДУШКИ
при секретаря М. Г.
като сложи за разглеждане докладваното
от съдията наказателно частен характер дело № 34 по описа за 2018 год.,
ВЪЗ ОСНОВА на ЗАКОНА и
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по ДЕЛОТО
П Р И С Ъ Д
И:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Й.Б. роден на *** г. в гр. *******, бълг., бълг. гр., бакалавър - философия, живущ на
семейни начала, неосъждан, работи в „******* ********“ – началник смяна, с адрес ***,
с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 28.01.2019 година, около 11.30 часа, пред магазина в с. Б., общ. Брезник публично е отправил към С.Р.С. обиден
жест „******
*****“ и публично я нарекъл „*****“, „ще те оправя аз теб“, престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и тъй като за това престъпление се предвижда
наказание глоба от три хиляди до седем хиляди лева и обществено порицание, от
него не са настъпили имуществени вреди, подсъдимия не е осъждан за престъпление
от общ характер или освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от НК, поради което и на осн. чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000 лева, вносима в полза на Държавата по сметка на Бюджета на
Съдебната власт.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Й.Б. - със
снета по делото самоличност да заплати на С.Р.С. ***, сумата от 600 /шестотин/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в душевни страдания, притеснения, срам в следствие на разпространената обида,
уронила доброто й име пред семейството й и нейните съселяни, причинили й
емоционален стрес и унижение на личното достойнство, причинени с деянието по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр чл. 146, ал. 1, пр. 1 НК, ведно със законните лихви от
датата на причинените й вреди – 28.01.2019г., като за разликата до пълно предявения
размер на иска от 3000 /три хиляда/ лева, ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Й.Б. - със
снета по делото самоличност да заплати по сметка на Районен съд гр. Брезник
сумата от 50.00 /шестдесет/ лева, представляваща 4% държавна такса върху
уважената част на гражданския иск, но не по-малко от 50.00 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.Й.Б. - със
снета по делото самоличност да заплати на С.Р.С. ***, сумата в размер на 415,00
лева, направени разноски по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване
в 15- дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд гр. Перник.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
и
тъй като за това престъпление се предвижда Лишаване от свобода до шест месеца
или „Пробация”, или глоба от сто до триста лева, от него не са настъпили
имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан за престъпления от общ характер или
освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, поради което
и на осн. чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на по 1000 лева, вносима в
полза на Държавата по сметка на Бюджета на Съдебната власт.
Мотиви към присъда №21 /29.03.2017 г. по нчхд №
170/2017 г. по описа на Брезнишки районен съд.
С частни тъжби Пенка Кирилова Стоянова,
ЕГН:********** и Стоян Боянов Стоянов, ЕГН:********** са повдигнали обвинение
срещу Малин Боянов Стоянов, ЕГН:********** за престъпления по чл. 130, ал. 1,
от НК и по чл. 146 от НК.
С Определение от открито съдебно заседание
от 30.11.2016г., съдът на основание чл. 41, ал. 1 от НПК е обединил
производствата по НЧХД № 208/2016г. и НЧХД № 170/2016г. и двете по описа на
БрРС за 2016г., като производството им е продължило в едно общо производство –
НЧХД № 170/2016г.
Частната тъжителка и гр. ищец Пенка
Кирилова Стоянова, чрез повереника си - адв. Мими Соколова от АК - Перник,
поддържа повдигнатите обвинения и моли, след като подсъдимия бъде признат за
виновен, да му бъде наложено съответно справедливо наказание, като подържа
предявеният и приет за съвместно разглеждане гр. искове за причинени в резултат
на деянията неимуществени вреди, както и да и бъдат заплатени направените по
делото разноски.
За съвместно разглеждане в съдебното
производство е приет предявените искове от Пенка Кирилова Стоянова, срещу
подсъдимия Малин Боянов Стоянов, за претърпените от нея неимуществени вреди
изразяващи се във физически болки и страдания за сумата от 5 000лв. за деянието
по чл. 130, ал. 1 от НК и 5 000лв., за деянието по 146, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на причинените й увреждания до окончателното
изплащане на сумите и същата е конституирана като граждански ищец в
производството.
Частния тъжител и гр. ищец Стоян Боянов
Стоянов, чрез повереника си - адв. Мими Соколова от АК - Перник, поддържа
повдигнатите обвинения и моли, след като подсъдимия бъде признат за виновен, да
му бъде наложено съответно справедливо наказание, като подържа предявеният и
приет за съвместно разглеждане гр. искове за причинени в резултат на деянията
неимуществени вреди, както и да и бъдат заплатени направените по делото
разноски.
За съвместно разглеждане в съдебното
производство е приет предявените искове от Стоян Боянов Стоянов, срещу
подсъдимия Малин Боянов Стоянов, за претърпените от него неимуществени вреди
изразяващи се във физически болки и страдания за сумата от 4 000лв. за
деянието по чл. 130, ал. 1 от НК и 4 000лв., за деянието по 146, ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва от датата на причинените му увреждания до
окончателното изплащане на сумите и същият е конституиран като граждански ищец
в производството
Подсъдимият Малин Боянов Стоянов дава
обяснения, в които посочва, че истинският насилник е брат му Стоян и снаха му Пенка
и той бил нападан от тях много пъти, след отправени обиди и провокации от
страна на частните тъжители, първоначално бил избутан в гаража си и заключен,
след като успял да излезе и тръгнал към етажа си на процесната дата се стигнало
до инцидента на който инициатор, била тъжителката- Пенка, на стълбищната
площадка бил бит и ритан от двамата тъжители. Не се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия – Малин Боянов
Стоянов, адв. Красимир Миланов от АК - Перник, пледира спрямо подсъдимия и за
двете деяния да бъде постановена оправдателна присъда, поради недоказаност на
обвинението, по гражданските искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият Малин Боянов Стоянов е роден
на *** г. в гр. Брезник, бълг., бълг. гр., със средно образование, неосъждан,
разведен, пенсионер, с адрес ***, с ЕГН **********.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
На 24.05.2016 година около 14.30 часа,
тъжителите Пенка Стоянова и Стоян Стоянов се намирали в гр. Брезник, ул. „Ясна
поляна“ № 12. Там живеели в двуетажна къща на отделни етажи заедно с
подсъдимият Малин Стоянов, който е брат на Стоян. Подсъдимия, Малин живее на
първия етаж, а частните тъжители на втория етаж, в сградата се ползват общо
стълбите до етажите и общ коридор в приземния етаж, където страните имат по
един гараж, от където може да се достига до стълбите за етажите, като дворното
място е разделено, относно ползването му. Двамата братята и съпругата на Стоян
имали конфликти, които датирали от дълго време, за които са сезирани различни
институции – РУ- гр. Брезник и РС Брезник с приключили производства и от
гражданско правен характер и НЧХ. Между братята съществувала вражда и размяна
на жалби от двете страни, между същите възниквали многократно словесни
разправии и се стигало до размяна на обиди и заплахи и физическа саморазправа.
Към 14-14.30ч., подсъдимият Малин се прибрал от село и установил, че лампите в
общия коридор светят, а консумираната ел. енергията се заплащала от него, за
което той многократно правил забележка на брат си и снаха си да бъдат гасени
лампите. Пред гаражите се намирали двамата тъжители – Пенка и Стоян, като Малин
се приближил към тях се стигнало до разправия, размяна на обидни реплики, като
словесното спречкване прераснало във физическо избутване от страна на
тъжителите на подсъдимият в неговия гараж и заключен, след като успял да излезе
и тръгнал към етажа си, на стълбищната площадка застигнал тъжителите и между
тях и подсъдимият, разправията прераснала във физическа схватка, подсъдимия
нанесъл удари в областта на главата и на двамата тъжители, от своя страна и
тъжителите се отбранявали, също нанесли
удари в областта на главата на подсъдимият и ритници по тялото. Подсъдимият бил
избутан по стълбите, паднал, двамата тъжители се оттеглили към техния етаж, а
подсъдимият след като се изправил, подал
сигнал в полицията за инцидента, като на място пристигнали служители на РУ -
гр. Брезник.
На следващият ден тъжителите, посетили – МБАЛ "Р. Ангелова"
АД-Перник, където били освидетелствани и видно от приложеното съдебномедицинско
удостоверение № 86 от 25.05.2016г. е че, при прегледа на Пенка Стоянова се е
установило – кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане по лява предмишница.
Видно от приложеното съдебномедицинско удостоверение № 85 от 25.05.2016г. е че,
при прегледа на Стоян Стоянов се е установило - субконюнктивален кръвоизлив на
ляво око, отоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи и лек оток на меките
тъкани зад лява ушна мида.
Подсъдимият Малин Стоянов на следващият ден, също е
посетил – МБАЛ "Р. Ангелова" АД-Перник, където е бил освидетелствана
и видно от приложеното съдебномедицинско удостоверение ЖЛ № 87 от 25.05.2016г. е че, при прегледа и
медицинската документация се установило - множество охлузни наранявания с
линейна форма в областта на лицето двустранно и по шията в дясно,
кръвонасядания по лигавичните повърхности на горната и долната устни на устата,
охлузвания по двете лакътни стави, кръвонасядане по ляво бедро.
По делото е извършена и приета комплексна
съдебномедицинска експертиза от вещите лица – д-р Антоанета Николова –
специалист по очни болести, д-р Антоанета Манолова – специалист по дентална
медицина и д-р Кирил Чакъров – специалист по съдебна медицина, видно от нейното
заключение, че на 24.05.2016 г., Пенка Кирилова Стоянова е получила следните
увреждания: кръвонасядане по лява ушна мида, кръвонасядане по лява предмишница.
Описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети
и е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава в тъжбата
цитирана в обстоятелствената част на експертизата, а именно: при инцидент
настъпил на 24.05.2016 г. Тези увреждания ще отзвучат за период от време около
една седмица, няма да оставят неблагоприятни последствия за здравето на
пострадалата, не изискват специализирана медицинска намеса и са й причинила
страдания.
От изложеното в обстоятелствената част на
експертизата е видно, че на 24.05.2016 г. Стоян Боянов Стоянов е получил следните
увреждания: субконюнктивален кръвоизлив на ляво око, отоци и кръвонасядания по
клепачите на двете очи и лек оток на меките тъкани зад лява ушна мида.
Описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи
предмети и е възможно да са получени по начин и време както се съобщава в
тъжбата цитирана в обстоятелствената част на експертизата, а именно при
инцидента настъпил на 24.05.2016 г. Тези увреждания ще отзвучат за период от
време около 1 – 2 седмици. Няма да оставят неблагоприятни последствия за
здравето на пострадалия, не са довели до нарушение на функциите на зрителния
орган и са му причинили страдание.
От изложеното в обстоятелствената част на
експертизата е видно, че на 24.05.2016 г., Малин Боянов Стоянов е получил
следните увреждания: множество охлузни наранявания с линейна форма в областта
на лицето двустранно и по шията в дясно, кръвонасядания по лигавичните
повърхности на горната и долната устни на устата, охлузвания по двете лакътни
стави, кръвонасядане по ляво бедро. Тези увреждания ще отзвучат за период от
време около 1 – 2 седмици, няма да оставят неблагоприятни последствия за
здравето на пострадалия и са му причинили страдание. Травматичен периодонтит на
първи, втори и трети зъби горе в дясно и на първи, втори, трети и четвърти зъби
горе в ляво. Подвижност от втора степен на първи и на втори зъби горе в дясно и
на първи и четвърти зъби горе в ляво. Тези увреждания са нарушили функцията на
дъвчене и следва да се квалифицират като увреждания причинили му временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. Описаните увреждания са получени
по механизма на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по
начин и време, както се съобщава в обясненията на подсъдимия дадени в съдебно
заседание и цитирани в обстоятелствената част на експертизата, а именно при
инцидент настъпил на 24.05.2016 г.
Тези твърдения на тъжителите се оспорват
категорично от подсъдимия, с твърдението, че е предизвикан с обидни изрази от
страна на частните тъжители, към подсъдимия и имено, че те са първи са нанесли
обиди и удари в лицето му, довело до разрастване на инцидента и той е
най-пострадал от действията на тъжителите.
По искане на тъжителите е допуснат и
разпитан като свидетел Соня Иванова Милошева, която заявява, че на
24.05.2016г., следобяд е била качена на площада в града от двамата тъжители,
които познавала и пътували за гр. Перник, установила, че Стоян е с подутини, с
кръв и по двете очи, Пенка и разказала,
че нараняванията на Стоян са от Малин и тя също била ударена от Малин в областта
на главата /ушите/, както и спрямо нея били отправени обидни, нецензурни думи
от страна на Малин, била много притеснена уплашена, пътували за оказване на
медицински обстоен преглед.
Разпитаните в хода на делото, свидетели по
искане на подсъдимия Радослав Малинов Боянов – син на подсъдимия и Иво
Владимиров Михайлов /комшия/, без родство и дела със страните, същите не са
преки очевидци на инцидента, свидетелстват – Михайлов – на процесната дата и
час, бил в двора си и почиствал клетките на кучетата си, като чул „викове и
едни епитети, от рода на простак, идиот беше женски глас“. След известно време
дойде полиция, бърза помощ. „Малин беше бушониран, течеше му кръв от лявата
страна, целия беше в кръв в лицето, устата му беше разкървавена, веждата му
беше разкървавена“, което се потвърждава и от св. показания на сина на
подсъдимия – Радослав.
По делото са разпитани по искане и на
двете страни служителите на РУ-Брезник, посетили адреса в процесния ден –
свидетелите – Славчо Иванов Боянов, Валентин Й. Симов и Слави Н. Славев. От
свидетелските им показания се установява, че на 24.05.2016г., че след подаден
сигнал в дежурната част на РУ – Брезник, били изпратени на адреса и при
пристигането си на място установили подсъдимия Малин, който бил с наранявания в
областта на главата и охлузвания по ръцете, което наложило да повикат екип от
ФСМП гр. Брезник за оказване на медицинска помощ. При пристигане на екипа, са
дошли и двамата тъжители, свидетелите установяват, че Стоян е имал хематоми-
подутини под двете очи. И двете страни са заявили, че им е нанесен побой от др.
страна и в присъствието на служителите на РУ – Брезник започнали спор, който
бил прекратен от свидетелите, като били съставени протоколи за предупреждение.
Страните отказали да подпишат протоколите и се отправили за оказване на мед.
помощ в болницата гр. Перник.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
прие за установена като взе предвид частично обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните по делото свидетели, изложеното от страна на
тъжителите в тъжбите, приетите по делото писмените доказателства, след анализ
на същите поотделно и в съвкупност помежду им и след преценка за наличието на
индиция за заинтересованост при част от тях по отношение на подсъдимия и
стремежа за преувеличаване от страна на тъжителите.
Основното в настоящия казус е установяване
на обстоятелствата нанесени ли са удари на частните тъжители, въобще и именно
от подсъдимия, така както се твърди в тъжбите. За решаването на този въпрос
годно доказателствено средство съставляват показанията на свидетелите и
приетите по делото съдебномедицински удостоверения и заключението на
комплексната съдебномедицинската експертиза. Именно въз основа на тези
доказателства и интерпретацията на фактите и обстоятелствата, съставляващи
предмет на доказване, следва да се формират изводите от фактическа и правна
страна, тъй като твърденията в тъжбите не са доказателствено средство, а само
очертават предмета на доказване.
По обвинението по чл. 130, ал. 1, от НК.
Преценявайки събрания доказателствен
материал в съвкупност се налага извод, че обвинението срещу подсъдимия е
доказано. Изложените в тъжбите фактически твърдения по отношение механизма на
причиняване на телесните повреди се подкрепят, от показанията на свид. Соня
Иванова Милошева и служителите на РУ – Брезник –св. Славчо Иванов Боянов,
Валентин Й. Симов и Слави Н. Славев, становището на медицинския специалист в
представените съдебномедицински удостоверения и заключението на комплексната
съдебномедицинската експертиза, според които нараняванията на тъжителите са
получени именно по начин, както са посочили тъжителите – инцидента възникнал на
24.05.2016г..
Доказателствения материал по делото дава
основание без съмнение да се приеме, че на инкриминираната дата в гр. Брезник в
къща, находяща се на ул. „Ясна поляна“ № 12, е възникнал конфликт между
подсъдимия – Малин Стоянов и тъжителите Пенка Кирилова Стоянова и Стоян Боянов
Стоянов, при който последните са получили посочените по-горе телесни
увреждания. По делото не се спори относно естеството им, относно характера на
телесната повреда, в която са се изразили, както и относно времето и мястото на
получаването им. Доказателствените източници в тази насока са непротиворечиви -
свидетелските показания са затвърдени от обективните данни отразени в
медицинските документи, изготвени по отношение на пострадалите при прегледите
им непосредствено след инцидента/на др. ден/.
Спорните въпроси в случая са какъв е
механизма на физическото стълкновение между страните по делото и действително
ли процесните телесни увреждания са осъществени по начина, описан в
обстоятелствената част на тъжбите.
В
тази насока позицията на подсъдимия е, че действително при гореописаните
обстоятелства помежду им е възникнал конфликт. Подсъдимия твърди, че е бил
провокиран от самите тъжители, чрез обиди – „миналата година те бихме и сега
пак ще те бием, започнаха да ме плюват, започнаха да ме дърпат, бутат ме зад
вратата и ме заключват в моя гараж“. Заявява, че той се е защитавал от частните
тъжители – „нанесоха ми побой и ме бутнаха по стълбите“, „на площадката стана
бой“ с взаимно нанасяне на удари, посочва, че вследствие на сбиването, той е
най-пострадал – видно от приложеното
съдебно медицинско удостоверение от прегледа на следващия ден.
В контекста на събрания доказателствена
материал, съдът счита, че обясненията на подсъдимия относно конфликтната
ситуация имат своето доказателствено значение, макар и в определени аспекти
интерпретацията му да не може да се възприеме в цялост, предвид това, че не е
подкрепена с други доказателства и доказателствени средства. Обясненията на
подсъдимият, Малин Стоянов, остават
недоказани и предвид обстоятелството, че обясненията му в процеса са преди
всичко средство за защита, съдът не може да ги кредитира безрезервно като
достоверни в тази им част, че не е нанасял удари на тъжителите въобще, а още
повече противоречат на писмените доказателства. Авторството на извършеното
престъпление косвено намира подкрепа и в показанията на разпитаните по делото
свидетели, посочени от страните и служителите на РУ – гр. Брезник, посетили
мястото след приключването на инцидента.
Въз основа на изложеното съдът намира, че
доказателствената съвкупност дава основание за формиране на несъмнен извод, че
при описаните в тъжбите обстоятелства, Малин Боянов Стоянов на 24.05.2016
година около 14.30 часа, в гр. Брезник, обл. Перник на ул. „Ясна Поляна” № 12е причинил лека
телесна повреда на Пенка Кирилова Стоянова, изразяваща се в кръвонасядане по
лява ушна мида и кръвонасядане по лява предмишница, довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК, както и на същата дата, час и адрес е причинил лека телесна повреда на
Стоян Боянов Стоянов, изразяваща се в субконюнктивален кръвоизлив на ляво око,
отоци и кръвонасядания по клепачите на двете очи и лек оток на меките тъкани
зад лява ушна мида, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Здравето на човека представлява съвкупност
от анатомичната цялост на органите в организма, както и правилното
функциониране на същите, така и на отделни физиологични нужди в човешкия
организъм. Здравето на човека е обект на наказателно правна защита. С оглед на
това обект на престъплението са обществените отношения осигуряващи телесната
неприкосновеност и физиологичната цялост на човека.
Субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице.
В настоящия случай изпълнителното деяние е
извършено с действия осъществени от подсъдимия. Действието му представлява
нанасяне на удари с ръце в областта на главата на пострадалите.
Престъплението по чл. 130, ал. 1 НК е
резултатно, а именно – трябва да е настъпила лека телесна повреда, довела до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Съгласно т.
15 от Постановление № 3 от 1979 година на Пленума на Върховния съд лека телесна
повреда с разстройство на здравето представлява кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма
или тъканите, както и до леки изменения във физиологическите функции извън
болката и страданието. В цитираното постановление, като лека телесна повреда по
чл. 130, ал. 1 НК се акцентира на случаите на нараняване на кожата, насинявания
на части от тялото и други. Посочва се още, че при незначителни наранявания,
изразяващи се в одрасквания и зачервявания на кожата не съществуват увреждания
с разстройство на здравето.
Настоящият съдебен състав съобразявайки т.
15 от Постановление № 3 от 1979 г. на Пленума на Върховния съд и заключението
на комплексната съдебно – медицинска експертиза касаещо получените наранявания,
стига до извод, че се касае до лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.
1 НК. Това е така, тъй като получените наранявания /охлузвания, кръвонасядания
и отоци/, представляват разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на
тези последици. Обстоятелство, че е нанасял удари с ръце в областта на главата
на пострадалите означава, че подсъдимия е предвиждал и е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, както и е искал настъпването на нараняванията.
Това е така, тъй като по естеството си нанасянето на многократни удари с ръце
неминуемо води до поражения в телесната цялост на организма какво са
охлузвания, кръвонасядания и отоци.
За подсъдимия – Малин Стоянов, съдът
намира, че е налице материално-правните предпоставки за приложение на института
на реторсията във
връзка с чл. 130, ал.1 от НК. На 24.05.2016 година в гр.
Брезник, Пенка Стоянова и Стоян Стоянов са отвърнали веднага със също такава
телесна повреда, а именно лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.1 от НК. С оглед гореизложеното съдът
намира, че следва да освободи и тримата от наказание.
Причини
за извършване на деянието -наличие на междуличностни отношения, незачитане
неприкосновеността на личността, както и позволяване на емоциите да вземат връх
над разума.
Съдът прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства спрямо подсъдимия чистото му съдебно минало, дадените обяснения,
с които от части съдейства за разкриване на обективната истина по делото.
Не
намери отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът, след като призна Малин Боянов
Стоянов за виновен по 130, ал. 1 от НК и като взе предвид, че за това умишлено
престъпление се предвиждат наказания "лишаване от свобода" до две
години или "пробация", намира, че са налице материално-правните предпоставки
за приложение на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК.
По гражданския иск.
Съдът, след като призна подсъдимия Малин
Боянов Стоянов за виновен в извършване на престъпление по 130, ал. 1 от НК, и
се съобрази с установеното по делото от фактическа страна, като взе предвид
тежестта на престъплението, засягащо неприкосновеността на личността и телесния
интегритет на едно лице, чрез причиняване увреждане с характер на лека телесна
повреда, изразяващо се разстройство на здравето за пострадалите, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и отражението, което същото
е оказало върху здравето на тъжителите – физически болки и страдания в периода
на възстановяване, който в конкретния случай е продължил около една-две
седмици, и след като се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, прие: че сумата 800лв. ще обезщети
справедливо частният тъжител и граждански ищец Пенка Стоянова, за претърпените
от нея в резултат на това деяние неимуществени вреди-болки и страдания, а за
разликата до пълния предявен размер на иска - от 5 000 лв., отхвърли същия,
като неоснователен и недоказан.
За частният тъжител и граждански ищец
Стоян Стоянов, прие: че сумата 700лв. ще обезщети справедливо за претърпените
от него в резултат на това деяние неимуществени вреди-болки и страдания, а за
разликата до пълния предявен размер на иска - от 4 000 лв., отхвърли същия,
като неоснователен и недоказан.
Съдът определи именно тази суми, след като
се съобрази както с увреждането на тъжителката и тъжителя, то и с оглед
заключението на вещите лица по комплексна съдебномедицинска експертиза, така и
със семейното и имотно състояние на подсъдимият.
По обвинението по чл. 146 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението
обида по чл. 146 от НК се извършва в казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Т.е обидата е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство
на гражданите, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за
собствената си личност и обществена ценност. За да е налице обида, то следва
деецът да е казал в присъствието на тъжителя думи, които са годни да накърнят
честта или достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични. Това
следва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като присъдата не
може да се основава на предположения.
По настоящото дело липсват безспорни
гласни или писмени доказателства подсъдимия – Малин Стоянов да е отправил
каквито и да било обидни изрази спрямо частните тъжители Пенка и Стоян на
посочената в тъжбите дата - 24.05.2016г. и още по-малко, ако са отправял такива
те не съответстват на обстоятелствата,
изложени от тях в тъжбите. Свидетелката Соня Иванова Милошева, която е косвен
свидетел на случилото се, посочва и цитира обидни думи и реплики, казани и от
частната тъжителка Пенка, а другите свидетели отричат да са чули отправяне на
обидни реплики от когото и да било.
Както бе посочено и по-горе, подсъдимият
следва да бъде признат за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Присъдата не би могла да почива на предположения и
частните тъжители следва да докажат твърденията си, визирани в частните тъжби -
нещо, което не е сторено в настоящото производство. Предвид на това съдът
призна подсъдимият Малин Стоянов за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправда по така възведеното с
частните тъжби обвинение за извършено от него престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.
По гражданския иск.
Съдът след като призна подсъдимия за
невиновен по така повдигнатите му обвинения, отхвърли предявените граждански
искове против него от частните тъжители и граждански ищци Пенка Стоянова и
Стоян Стоянов, граждански искове за сумите от 5000 лв. и 4000лв. за нанесени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК
По разноските.
Разноски са поискани и от двете страни, съгласно Решение № 464 от 24.IХ.1981 г. по н. д. №
466/81 г., I н. о. на ВС - При реторсията тъжителят също е виновен. Затова подсъдимият не му дължи
разноски по воденето на делото. Всяка от страните понася направените от нея
разноски.
С оглед изхода на делото, съдът осъди
подсъдимия Малин Стоянов да заплати по сметка на Брезнишкия районен съд сумата
от 100 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважената част на
гражданския иск, не по-малко от 50 лв.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: