Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.Варна, 29.04.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОБЛИГАЦИОННО ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ състав в
публично заседание,
проведено на десети март две хиляди
и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на
секретар А. Я., като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело № 55 по
описа за 2009г, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване в условията на евентуалност
от М.И. срещу Д.П.К. и Д.Т.К. иск с
правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен
договор за замяна, обектвиран в нот. акт №109, томІ, регистър 1333, нот. дело
№101 от 07.04.2006г., по силата на който М.И. прехвърля на Д.К. ¼ ид.ч.
от своите ¾ ид. части, притежавани от нея по наследство и прекратена СИО
от недвижим имот, представляващ: апартамент №48, находящ се на 3 ет., вх.Е, в
жилищна сграда в ********************************************* с площ от 66, 25 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м. срещу дамска чанта
от естествена кожа на стойност 85 лв. поради липса на съгласие, в условията на
евентуалност иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен процесният договор
поради противоречие с добрите нрави, в условия на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД поради липса на предписаната от закона форма, изразяващо в извършване
на нищожно нотариално действие по смисъла на чл.472, а именно изповядване на
сделка противоречаща на добрите нрави и извършване на нотариално действие при
нарушение на чл.478 от ГПК /отм./ и в условия на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД
да бъде прогласена за унищожаем процесният договор сключен от ищцата, в
качеството й на лице, което при сключването му не е могло да разбира и ръководи
действията си.
В исковата си молба ищцата твърди, че между
страните е сключен процесния договор. Същият е нищожен, поради липса на
съгласие, тъй като от една страна подписът положен под заменител не е на
ищцата, отделно от това се твърди, че при изповядване на сделката ищцата е била
с волята за прехвърляне на ид.ч. от имота срещу задължение на ответниците за
издръжка и гледане. Излага се, че сключеният договор е нищожен и поради
противоречие на добрите нрави, тъй като е налице съществена неравностойност на
насрещните престации/ стойността на ид.ч от имота е била в размер на
23951.90лв., стойността на дамската чанта е в размер на 85лв./ С това е нарушен
принципа за справедливост. На следващо място се твърди, че договорът е нищожен,
тъй като при изповядване на сделката нотариусът не е имал право да я извърши,
тъй като сама по себе си същата противоречи на добрите нрави. Отделно се сочи,
че към момента на изповядване на сделката ищцата е била чужд гражданин и не е
владеела български език, което е налагало назначаването й на преводач. Сочи се,
че при сключване на договора ищцата в следствие на психично напрежение/лични
проблеми от влошени отношения с внука на ищцата/, намаления слух и зрение не е
могла да разбира свойството и значението на действията си.
В съдебно заседание ищцата М.И., лично и чрез
процесуалния си представител адв. Б. и
адв. Д. поддържа исковата
молба, моли съдът да уважи предявените искови претенции. Моли за
присъждането на съдебни разноски.
Ответниците Д.П.К. и Д.Т.К.,
лично и чрез процесуалния си представител адв. И.
оспорва предявените искове. В депозирания отговор по реда на чл.131 от ГПК
оспорва предявените искове по основание. Твърди се, че ищцата е имала намерение
за сключването на сделката, като за целта била консултирана и от адвокат.
Ищцата сключила сделката с ясното съзнание за стойността на насрещната
престация, ръководена от изключително близките отношения между страните. Оспорва
се факта, че ищцата при изповядване на сделката не е знаела български език,
доколкото същата пребивала в България от 45 години. Оспорва се и факта, че
подписът под нотариалния акт не е положен от ищцата, като се твърди, че същата
го е положила пред ответницата и пред нотариуса. Оспорва се и обстоятелството,
че в следствие на стрес и намаление на слуха ищцата не е могла да разбира и
ръководи действията си. Моли за присъждането на разноски.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа
страна:
По делото е представен нот. акт №109,
томІ, регистър 1333, нот. дело №101 от 07.04.2006г. на наториус О. С. с район на действие
Районен съд – гр. Варна, обективиращ договор за замяна, по силата на който по
силата на който М.И. прехвърля на Д.К. ¼ ид.ч. от своите ¾ ид.
части, притежавани от нея по наследство и прекратена СИО от недвижим имот,
представляващ: апартамент №48, находящ се на 3 ет., вх.Е, в жилищна сграда в *********************************************** площ от 66,25 кв.м., ведно с прилежащото
му избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м., ведно с припадащите се 1.2224%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място по плана на ХХІV подрайон на гр. Варна срещу дамска чанта от естествена
кожа на стойност 85 лв. В договора е вписано, че заменителката запазва правото
на ползване над притежаваната част от земеняното жилище лично за себе си
пожизнено и безвъзмездно. В нот. акт е посочено, че данъчната оценка е в размер
на 23951.90лв.
По делото е приложено и удостоверение за
данъчна оценка на ¼ ид.ч. към 2008г. на ограниченото вещно право, която
е в размер на 20485.90лв.
Съгласно представения по делото
констативен нот. акт №85/26.09.1969г., нот. дело №4285/1969г. се установява, че
К.и.и. е придобил право на собственост чрез
прокупко – продажба върху жилище, апартамент №48, находящ се на 3 ет., вх.Е, в
жилищна сграда в **********************************************с площ от 66,25 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м. на основание чл.55г
от ЗПИНМ по време на брака си с М.И..
Видно от удостоверение от 22.05.2009г. от
ТД на НАП – Варна ищцата М.И.И. е полагала труд по трудово правоотношение в
Република България за периода 1960г. до 1992г.
Съгласно удостоверение от Областна
Дирекция на МВР – Варна, сектор „Миграция” М.И. има излизане и влизане от
страната на 19.01.2009г.-08.04.2009г. и 14.09.2005г. -09.12.2005г.
По делото е изготвено заключение по
допусната съдебно графологична експертиза се установява, че подписът положен
под заменител в нот. акт №109, томІ,
регистър 1333, нот. дело №101 от 07.04.2006г. е на М.И..
По делото са ангажирани гласни
доказателства.
Разпитана в съдебно
заседание св. Г.излага, че познава М. от 1992 год. Дъщеря й замила
месец декември 2004 год. за Гърция, като М. се грижела за децата й. М. била
тормозена от големия си внук К., обиждал, блъскал я. Бил подведен по
наказателна отговорност за кражба. М. плачела и искала да сложи край на живота
си, била в нервна криза. Свидетелката познава Д., с която се запознала, когато
дъщерята на М. се върнала от Гърция. Д. и Д., идвали на лозето в „Боровец”,
където носели продукти на М.. Д. е живяла в дома на М., като студентка и М. я
има като своя дъщеря. Свидетелката излага, че с М. общуват на български,
разбира като й се говори, гледа българска телевизия – някой филм, новините. М.
не чувала добре, поради което трябвало да й се повтарят думите по няколко пъти.
М. смятала да прехвърли част от апартамента срещу гледане, но като видяла
документите установила, че е срещу дамска чанта.
Разпитана в
съдебно заседание св. Г. излага, че познавам М. от
Разпитан
в съдебно заседание св. Д. излага, че познава Д., Д. и М. от 5 год, тъй като
живее в м. „Боровец”. Виждал е Д. да помага на М.. М. има Д. като своя дъщеря, като тя е е отгледала. Д. и
Д. носели продукти и вода на М. ***.Свидетелят не познава дъщерята на М.. С М.
говорят на български. Тя чува добре.
Разпитан в
съдебно заседание св. Ч., излага, че познава Д. и Д., а М. от 20 години. Д. е
отгледана от М., като втора майка й е. Д. и Д. помагали на М. в грижата за
насажденията в двора, в грижата за къщата /поправка на сайвант/. М. говори на
български език, въпреки, че е украинка. Знае, че е волята на съпруга на М.
- Д. и Д. да наследят имота на
„Боровец”, а апартамента да остане на С.ъщерята на М./ и така е направена
сделката. Свидетелят е виждал, дамската чанта. Свидетелят знае, че М. не
вярвала на дъщеря си С., и се опасявала,
че ако прехвърли имота срещу издръжка и гледане С. ще го оспори всичко. Свидетелят
закарал страните на сделката.
По делото е изготвено заключение по
допусната съдебно медицинска експертиза, съгласно, която ищцата страда от
двустранен неврит на слуховия нерв, което намаление на слуха се квалифицира
като тежко чуване от 15-20% загуба на слуха, но социално адекватна на слухови
възприятия.
Съгласно заключението по допусната
съдебно психиатрична и психологична експертиза ищцата М.И. е с нарушения на
паметта, страда от слабоумие. Волята й е изцяло манипулирана и затруднени
екзекутивни функции, което не й е давало възможност за правилна преценка на
действията към момента на 2006г. Към момента на сделката не е била в състояние
правилно да възприеме и предвиди своето поведение.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
По
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за замяна,
обектвиран в нот. акт №109, томІ, регистър 1333, нот. дело №101 от
07.04.2006г., по силата на който М.И. прехвърля на Д.К. ¼ ид.ч. от
своите ¾ ид. части, притежавани от нея по наследство и прекратена СИО от
недвижим имот, представляващ: апартамент №48, находящ се на 3 ет., вх.Е, в
жилищна сграда в**********************************************с площ от 66, 25 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м. срещу дамска чанта
от естествена кожа на стойност 85 лв. поради липса на съгласие, поради това, че
подписът положен в нотариалния акт не е на ищцата.
Според нормата чл. 26, ал. 2 ЗЗД липса на
съгласие е налице когато тя е съзнателна. Ако е несъзнателна се прилагат
правилата за унищожаемостта. Когато сделката е сключена от дееспособно лице,
което при сключването й не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя
не може да се квалифицира, като нищожна поради липса на съгласие по чл. 26, ал.
2 ЗЗД, защото при тази хипотеза законът има предвид съзнателна липса на воля, а
подлежи на унищожаване съгласно чл. 31 ЗЗД. Решение № 488 от 7.10.2003 г. на
ВКС по гр. д. № 11/2003 г., I г. о., докладчик съдията Л.б., Решение № 1344 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр. д. №
1864/2001 г., IV г. о., докладчик съдията М.с..
В конкретния случай към датата на
атакуваната сделка прехвърлителката/ищцата не е била поставена под запрещение,
следователно е била дееспособна. Не се доказа, че договора не е подписан от
ищцата, а напротив съгласно изготвената съдебно графологична експертиза
безспорно се установи, че автор на подписа положен под заменител е на ищцата.
Следователно по делото не се установи по категоричен и несъмнен начин, че у
ищцата е липсвала съзната липса на съгласие за прехвърляне на недвижимия
имот.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
искът за нищожност поради липса на съгласие е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
С оглед отхвърлянето на главният иск,
съдът следва да разгледа основателността на всеки един евентуално съединен иск.
По
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен процесният договор
поради противоречие с добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива
са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалетност за
престации. Сключената при това положение сделка е нищожна.
Съдът съобразно събраните по делото
доказателства намира, че процесният договор е действителен и същият не е
сключен в нарушение на добрите нрави.
Факт е, че срещу ¼ ид.ч от
процесния апартамент ищцата е получила дамска кожена чанта на стойност от
85лв., но е и факт, че същата е получила от ответниците и пожизнено,
безвъзмездно вещно право на ползване върху тази прехвърлена част, съгласно
вписаното в нотариалния акт учредяване от страна на прехвърлителите.
Следователното ответниците са станали титуляри на право на собственост, но
същото не е получено от тях в пълния му обем/”гола собственост”/, тъй като сами
те, чрез учредяване на ограниченото вещно право са се лишили от неговото
ползване, както и от получаване на полезните добиви от веща, които по силата на
чл.56 от ЗС се следват на ищцата. Данъчната оценка на ¼ ид.част на
процесният имот се равнява на 5987.97лв. към 2006г., а данъчната оценка на
вещното право на ползване към 2008г. е 6659.90лв. Предвид изложеното съдът намира, че
ищцата е получила както движима вещ по този договор, така и право на ползване в
целия му обем, чиято данъчна оценка макар и към 2008г. е за сума, по – голяма
от данъчната оценка на ¼ ид. част от имота, т.е налице е равностойност
на престациите. В тази връзка не може да се приеме, че е налице нарушение на принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
По изложените съображения предявеният иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен договора за нищожен, поради липса
на предписаната от закона форма, изразяващо в извършване на нищожно нотариално
действие по смисъла на чл.472, а именно изповядване на сделка противоречаща на
добрите нрави и извършване на нотариално действие при нарушение на чл.478 от ГПК /отм./.
Съдът вече, формира мотиви, че не е
налице нарушаване на принципите на справедливост и, че сделката не противоречи
на добрите нрави. Следователно извършеното нотариално действие е действително и
не нищожно по смисъла на чл.472 от ГПК /отм/, вр.чл. 470 от ГПК /отм/, т.е
нотариусът не е изповядал сделка, която е противна на закона или на добрите
нрави.
По делото не се доказа и второто
възведено основание за липса на форма, а именно, че при изповядване на сделката
нотариусът е следвало да назначи преводач на ищцата тъй като същата не е
разбирала официалния за Република България български език.
Събраните гласни доказателства и писмени
доказателства / писма с автор ищцата/ са еднозначни, че ищцата владее говоримо
и писмено български език, гледа българска телевизия. Същата пребивава на
територията на Република България в период от 40г., през който е работила за
български работодатели, подписвала е документи на български език. Следователно
макар и същата да е била с украинско
гражданство, към датата на сключване на сделката е владеела български език, в
степен на средна грамотност, поради което и за изповядващия процесната сделка
нотариус не е съществувало задължението да назначава на една от страните, в
случая ищцата преводач.
Предвид изложеното съдът намира, че и
този евентуален иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По
иск с правно основание чл.31 от ЗЗД да бъде прогласен за унищожаем процесният
договор сключен от ищцата, в качеството й на лице, което при сключването му не
е могло да разбира и ръководи действията си.
Съгласно нормата на чл.31 от ЗЗД унищожаем
е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си. Това са случаите, при които едно лице
не е поставено под запрещение, но се намира в невъзможност да разбира или
ръководи собствените си правни действия, понеже се намира в състояние,
обосноваващо поставянето му под запрещение, например душевна болест и др.
От доказателствата обсъдени в тяхната
съвкупност не се установява, че към датата на изповядване на процесният договор
ищцата се е намирала в състояние, което я препятства да разбира и ръководи
действията си, т.е в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието, или тежко слабоумие”.
В заключението си по допусната съдебно
психиатрична и експертиза вещите лица са посочили, че към момента на
експертизата/26.02.2010г./ ищцата страда от слабоумие, което се дължи на спад в
интелектуалните възможности, на нарушение на фиксационната и репродуктивната
памет. Терминът слабоумие според вещите лица означава, че лицето трудно може да
си спомни какъвто и да е факт, име, дата, невъзможност за абстрактно мислене,
намалена е възможността на индивида да мисли, научава, решава комплексни
задачи, каквато представлява и вземането на решение, респективно извършването
на действие за сключване на сделката. Но съдът не кредитира заключението на
вещите лица, че ищцата се е намирала в това състояние към момента на сключване
на сделката. Този си
извод съдът основава от следните доказващи се факти, в хода на производството.
На първо място се твърди за състояние на
ищцата от 04.2006г., т.е за състояние от преди четири години, а изследването на
вещите лица е извършено към 02.2010г. Налице е голям период от датата на
сделката до изследването на вещите лица. Липсват каквито и да е било
доказателства установяващи, че ищцата към 2006г. е била в състояние, което е
довело до намаляване на интелектуалните и възможности, както и способността да решава
комплексни задачи. Напротив от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че това състояние на ищцата е започнало да се развива към 2007г. и
към настоящия момент се е изострило до степен да доведе до такова,
охарактеризирано от вещите лица, като слабоумие, като отделен е въпросът дали
се касае за тежко такова. Медицински документи за състояние у ищцата, като забравяне,
напрегнатост са представени за период от 10.2007г. до 10.2008г., като съгласно
удостоверението от МБАЛ „Света Марина” ЕАД Варна, ищцата не е лекувана в
психиатрична клиника за периода 2000г. до 2009г.
Обсъдени всички гласни доказателства в
своята съвкупност са непротиворечиви относно факта, че ищцата е имала формирала
воля да прехвърли част от процесният имот на ответницата Д.К., поради
изключително близките отношения и влошените такива с дъщеря си. В подкрепа на
извода на съда за намеренията на ищцата, и че същата е действала в пълно
съответствие на своите интереси, е обстоятелството, че процесният договор сам
по себе си не може да се окачестви, като ощетяващ я в имуществено отношение,
което по принцип е като последващ резултат от действия на лица, неразбиращи
свойството и значението на постъпките си, поради което за защита на техните
интереси законът в чл.31 от ЗЗД е предвидил възможност за унищожаване на такива
техни действия. Това е така защото, както посочи съдът по – горе ответниците са
получили т.н.”гола собственост”, като ищцата е запазила за себе си правото да
ползва веща и да получава гражданските плодове от нея. Факт е също, че ищцата
не е прехвърлила целия си имот, а само ¼ ид.ч., което по никакъв начин,
не е довело до накърняване на запазената част на нейната дъщеря, като се е
вместила в квотата на разполагаемата й такава.
За неоснователни съдът приема доводите на
ищцата, че намаленият й слух е фактор, довел до ограничаване на възможността да
възприема правилно факти от действителността, което от своята страна да доведе
до опорочаване на волята й за сключването на процесният договор. В хода на
настоящото производство се установи по безспорен начин /изготвената СМЕ, която
е еднозначна и съдът кредитира като компетентно дадена/, че ищцата макар и страдаща от старческо
намаление на слуха, то в е границите на нормалното и същата е социално
адекватна, като наблюденията на вещото лице са, че ищцата комуникира добре, от
което следва, че същата е била в състояние да чуе и възприеме прочетения
нотариален акт от нотариуса и да направи изявление, за приемането му или
отхвърлянето му.
За пълнота следва да се отбележи, че по
делото не се събраха никакви доказателства за наличието на намалено зрение у
ищцата към датата на сделката, което отново, в твърдяното му качество на
решаващ фактор, да повлияе за опорочаване на волята на прехвърлителката.
Предвид гореизложеното съдът приема, че
ищцата е формирала правно валидна воля за извършването на разпоредителната сделка, като
липсват доказани обстоятелства за опорочаване на нейната воля.
В тази връзка предявеният искът за
унищожаемост на договора е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид изходът от спора и направеното
искане от ответната страна за присъждането на разноски на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 300лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие №9.
Мотивиран от така
изложените съображения,
Варненски районен съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.,
ЕГН **********,*** срещу Д.П.К., ЕГН ********** и Д.Т.К., ЕГН **********,*** , ************************************ иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за замяна, обектвиран в нот.
акт №109, томІ, регистър 1333, нот. дело №101 от 07.04.2006г. на наториус О.с. с район на действие Районен съд – гр. Варна, по
силата на който М.И. прехвърля на Д.К., по време на брака й с втория ответник,
¼ ид.ч. от своите ¾ ид. части, притежавани от нея по наследство и
прекратена СИО от недвижим имот, представляващ: апартамент №48, находящ се на 3
ет., вх.Е, в жилищна сграда в **********************************************с площ от 66, 25 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение, цялото с площ от 10 кв.м. срещу
дамска чанта от естествена кожа на стойност 85 лв. поради липса на съгласие, в
условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за
замяна, обектвиран в нот. акт №109, томІ, регистър 1333, нот. дело №101 от
07.04.2006г. на наториус Орлин Стефанов с район на действие Районен съд – гр.
Варна, по силата на който М.И. прехвърля на Д.К., по време на брака й с втория
ответник, ¼ ид.ч. от своите ¾ ид. части, притежавани от нея по
наследство и прекратена СИО от недвижим имот, представляващ: апартамент №48,
находящ се на 3 ет., вх.Е, в жилищна сграда в ********************************************* с площ от 66, 25 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м. срещу дамска чанта от естествена кожа на
стойност 85 лв. поради противоречие с добрите нрави, в условия на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за замяна, обектвиран в нот. акт
№109, томІ, регистър 1333, нот. дело №101 от 07.04.2006г. на наториус Орлин
Стефанов с район на действие Районен съд – гр. Варна, по силата на който М.И.
прехвърля на Д.К., по време на брака й с втория ответник, ¼ ид.ч. от
своите ¾ ид. части, притежавани от нея по наследство и прекратена СИО от
недвижим имот, представляващ: апартамент №48, находящ се на 3 ет., вх.Е, в
жилищна сграда в ********************************************* с площ от 66, 25 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение, цялото с площ от 10 кв.м. срещу дамска чанта от естествена кожа на
стойност 85 лв.поради липса на предписаната от закона форма, изразяваща в
извършване на нищожно нотариално действие по смисъла на чл.472, а именно
изповядване на сделка противоречаща на добрите нрави и извършване на нотариално
действие при нарушение на чл.478 от ГПК /отм./ и в условия на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД
да бъде прогласен за унищожаем договор за замяна, обектвиран в нот. акт №109,
томІ, регистър 1333, нот. дело №101 от 07.04.2006г. на наториус О.С. с район на действие Районен съд – гр. Варна, по
силата на който М.И. прехвърля на Д.К., по време на брака й с втория ответник,
¼ ид.ч. от своите ¾ ид. части, притежавани от нея по наследство и
прекратена СИО от недвижим имот, представляващ: апартамент №48, находящ се на 3
ет., вх.Е, в жилищна сграда в **********************************************с площ от 66, 25 кв.м., ведно с прилежащото му избено
помещение, цялото с площ от 10 кв.м.
срещу дамска чанта от естествена кожа на стойност 85 лв., сключен от
ищцата, в качеството й на лице, което при сключването му не е могло да разбира
и ръководи действията си.
ОСЪЖДА М.И.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.К.,
ЕГН ********** и Д.Т.К., ЕГН **********,***,
************************************ сумата от 300.00/триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен
срок от връчване на решението на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/