РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Пловдив, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20215300102921 по описа за 2021 година
Ищцата Т. К. Г. с ЕГН **********, от ****, представлявана от пълномощника й
адвокат И. Г., твърди, че **** се е снабдило срещу нея по ч. гр. д. № 2409 по описа на
Районен съд – **** за 2012 г. със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземания за сумата от 687
914.86 евро - просрочена главница по Договор за Прокредит развитие № **** г. и
анекси към него, заедно с лихви, такси и разноски, за принудителното събиране на
които е образувано изп. д. № 445 по описа на ЧСИ рег.№*** - Л.М., за 2012 г., по което
в периода 01.08.2013 г. – 01.08.2015 г. не са извършвани валидни действия по
принудително изпълнение, нито са искани такива, поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона. На 18.04.2016 г. по силата на сключен между **** и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД договор за цесия последното е конституирано като взискател
по изпълнителното дело, което е прекратено на основание чл. 431, ал. 1, т. 8 ГПК с
постановление от 25.04.2019 г. на Г.К. - *** при ЧСИ Л.М.. По молба вх. №
8713/23.04.2019 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е образувано ново изпълнително дело
№ 346 по описа на ЧСИ рег.№*** - Л.М., за 2019 г., по което дружеството претендира
плащане на сумата от 30 540.42 лв. – остатък от законна лихва към 15.03.2019 г. върху
платена главница от 687 914 евро и сумата от 365.97 лв. – разходи на взискателя
съгласно изпълнителен лист от 26.03.2013 г. на Районен съд – ****, Гражданска
колегия, които вземания ищцата счита, че не дължи, тъй като са погасени по давност
още към 01.08.2016 г. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка тя моли
1
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не ги дължи на
ответника.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано
от *** Р. И. М.-Т., а също и от пълномощника му адвокат Н. К., със съдебен адрес –
****, оспорва предявените искове, като твърди, че : след образуване на
изпълнителното дело са искани и извършени изпълнителни действия, прекъсващи
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и погасителната давност за вземането; с образуването
на изпълнителното производство давността е спряна, като спирането на давността
следва да се счита преустановено от момента на обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г.;
преди тази дата са образувани изпълнителното производство с редовна молба, с която е
поискано прилагане на определен изпълнителен способ, което също е довело до
прекъсване на давността; освен това до 26.06.2015 г. са извършвани изпълнителни
действия, прекъсвали давността, поради което изпълняемото право и правото на
принудително изпълнение не са погасени; в настоящия случай приложение следва да
намери общият 5-годишен давностен срок; според господстващото становище в
правната теория и задължителната съдебна практика погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено, с
оглед на което иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума
означава иск за признаване за установено, че не съществува вземане за сумата при
твърдения за погасяване по давност на вземането, е неоснователен – вземането
продължава да съществува, но е придобило ново качество, станало е естествено
вземане; в исковата молба не се оспорва неизпълнението по сключен договор за
кредит, нито дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на
принудително изпълнение, с оглед на което моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Страните не спорят, а и се установява от приетите като доказателства заверени
преписи на изп. д. № 20128190400445 и изп. д. № 20198190400346 по описа на ЧСИ
рег.№*** - Л.М., че : по ч. гр. д. № 3651 по описа на Районен съд – **** за 2012 г. са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 2409/12.03.2012 г., поправена с разпореждане от закрито заседание на
23.03.2012 г., с която е разпоредено длъжниците „МИБОРТА“ ЕООД, ЕИК *********,
Т. К. Г. и Б.Л. Г. да заплатят солидарно на кредитора **** ЕАД : сумата от 687 914.86
евро – просрочена главница по Договор за прокредит развитие № **** г. и анекси;
сумата от 11 873.60 евро – лихва за периода 29.12.2011 г. – 21.02.2012 г.; сумата от 15
2
430.31 евро – наказателна лихва за периода 22.02.2012 г. – 07.03.2012 г. ведно със
законната лихва върху главницата от 09.03.2012 г. до окончателното й издължаване и
сумата от 28 031.96 лв. – разноски по производството за държавна такса, а също и
изпълнителен лист, както и че за принудителното събиране на тези вземания по молба
на третото лице **** 28.03.2012 г. /молбата е приложена в том 1, на лист 116 от
настоящото дело/, видно от която на съдебния изпълнител са възложени правата по чл.
18, ал. 1 от Закон за частните съдебни изпълнители, е образувано изп. д. № 445 по
описа на ЧСИ рег.№*** - Л.М., за 2012 г.
Видно от преписа на последното по него след 28.03.2012 г. е извършено следното
:
на 28.03.2012 г. : са направени справки в Служба по вписванията – **** за
вписванията, отбелязванията и заличаванията по персоналните партиди на тримата
длъжника, справки в Кадастъра и Имотния регистър на България за тримата длъжника,
справка да извършените вписвания във воденото в електронна форма дело за
„МИБОРТА“ ЕООД в Търговския регистър; е разпоредено да се наложат възбрани
върху ипотекирани недвижими имоти, собственост на длъжника „МИБОРТА“ ЕООД и
върху недвижим имот, собственост на длъжника Б. Г., като е насрочен и опис на
същите на 23.04.2012 г., а също и да се наложат запори върху банковите сметки на
длъжника Т. Г. във всички банки;
на 29.03.2012 г. са отправени искания от съдебния изпълнител до Агенция по
вписванията за вписване на възбрана върху следните недвижими имоти : СОС с
идентификатор 56784.10.3.24, находящ се в ****, собственост на „МИБОРТА“ ЕООД и
СОС с идентификатор 56784.476.2.2, находящ се в ****, собственост на длъжника Т. К.
Г., като възбраните са вписани на 29.03.2012 г. /Искания – том 1, листове 258 и 259 от
делото/;
на 04.04.2012 г. са оправени искания до НАП за издаване на документи по чл.
191, ал. 4 ДОПК и по чл. 74, ал. 1, т. 4 ДОПК;
на 05.04.2012 г. : са изпратени запорни съобщения до 28 банки за налагане на
запор на сметките /левови и валутни/, открити на името на Б. Г. и на Т. Г. /запорни
съобщения – том 1, листове 264-280, том 2, листове 281-319/;
въз основа на разпореждане без дата, с което е постановено, че се налага
възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника Т. Г. : 1/12 ид. ч.
от СОС 56784.521.474.3.4; 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.2.4; 1/12 ид. ч. от СОС
56784.521.474.1.4; 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.3.2; 1/12 ид. ч. от СОС
56784.521.474.3.1; 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.1.1; 48/513 ид. ч. от СОС
56784.519.724.1.1; СОС 56784.519.18.1.1; 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.8; 1/12 ид. ч.
от СОС 56784.521.474.5; СОС 56784.519.18.1; 1/36 ид. ч. от СОС 56784.519.18, на
09.04.2012 г. са изпратени четири искания от съдебния изпълнител до Агенция по
3
вписванията – Служба по вписванията – **** за вписване на наложена възбрана върху
следните недвижими имоти, собственост на длъжника Т. Г. : 48/513 ид. ч. от СОС
56784.519.724.1.1 /искане – том 2, лист 355 от делото/; СОС 56784.519.18.1.1; сграда с
идентификатор 56784.519.18.1; 1/36 ид. ч. от СОС 56784.519.18 /искане – том 2,
листове 357 и 358 от делото/; 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.3.4; 1/12 ид. ч. от СОС
56784.521.474.3.2; 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.3.1 и 1/12 ид. ч. от СОС
56784.521.474.8 /искане – том 2, листове 360 и 361 от делото/; 1/12 ид. ч. от СОС
56784.521.474.2.4; 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.1.4; 1/12 ид. ч. от СОС
56784.521.474.1.1 и 1/12 ид. ч. от СОС 56784.521.474.5 /искане – том 2, листове 386 и
387 от делото/, като възбраните са вписани на 09.04.2012 г. /искания – том 2, листове
442-448 от делото/;
на 10.04.2012 г : е издадено разпореждане от съдебния изпълнител, с което е
постановено налагане на възбрана върху : СОС 56784.521.1306.1.1 и СОС
56784.521.476.2.1 /разпореждане – том 2, лист 368 от делото/, като възбраната е
вписана на 11.04.2012 г. /искане – том 2, листове 449 и 450 от делото/; изискана е
информация от Агенция по вписванията за вписаните възбрани върху следните
недвижими имоти, собственост на длъжника Б. Г. – СОС с идентификатор
56784.521.476.1 и СОС с идентификатор 56784.521.1306.1.1, а също и собственост на
длъжника Т. Г. – СОС с идентификатор 56784.521.476.2.1; изпратени са покани за
доброволно изпълнение до длъжниците;
на 19.04.2012 г. е изпратено искане до Служба по вписванията за вписване на
наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на третото лице Т. Р.
Г., придобит от длъжника Б. Г. – СОС с идентификатор 56784.521.476.2.1, като
възбраната е вписана на 19.04.2012 г. /искане – том 3, лист 581 от делото/;
на 23.04.2012 г. е извършен опис на следните възбранени недвижими имоти : ПИ
с идентификатор 56784.521.476.2.2; ПИ с идентификатор 56784.521.476.2.1 и ПИ с
идентификатор 56784.524.10.3.24, както и е насрочена публична продан на имотите от
05.05.2012 г. до 05.06.2012 г. /протокол за опис – том 2, листове 491-493 от делото/;
на 06.06.2012 г. е съставен протокол от Д.Н. – **** при ЧСИ Л.М., посредством
който е констатирано, че по насрочената публична продан в периода от 05.05.2012 г. до
05.06.2012 г. на следните недвижими имоти : ПИ с идентификатор 56784.521.476.2.1 и
ПИ с идентификатор 56784.524.10.3.24, наддавателни предложения не са постъпили, с
оглед на което публичната продан не е осъществена;
на 07.06.2012 г. е подадена молба от Д. Д. – пълномощник на взискателя ****, с
която е поискано от съдебния изпълнител да насрочи втора публична продан на
описаните по делото недвижими имоти /молба – том 3, лист 585 от делото/;
на 20.06.2012 г. е издадено постановление от съдебния изпълнител, с което е
насрочена публична продан – втора по ред, на следните недвижими имоти : ПИ с
4
идентификатор 56784.521.476.2.1, собственост на третото лице Т. Г. и ПИ с
идентификатор 56784.524.10.3.24, собственост на длъжника „МИБОРТА“ ЕООД от
07.07.2012 г. до 07.08.2012 г. /постановление – том 3, лист 587 от делото/;
на 08.08.2012 г. е съставен протокол от съдебния изпълнител, с който
взискателят **** е обявен за купувач на ПИ с идентификатор 56784.524.10.3.24, като
му е предоставен едноседмичен срок за внасяне на обявената от него цена /протокол –
том 3, листове 610-613 от делото/;
на 09.08.2012 г. е депозирана молба от Д. Д. – пълномощник на взискателя ****,
в която се съдържа негово изявление, че банката се отказва от закупуване на имота и е
поискано имотите да бъдат изнесени на нова публична продан /молба – том 3, лист 619
от делото/;
с постановление от 30.08.2012 г. е насрочена нова публична продан на ПИ с
идентификатор 56784.521.476.2.1, собственост на третото лице Т. Г.а и на ПИ с
идентификатор 56784.524.10.3.24, собственост на длъжника „МИБОРТА“ ЕООД от
24.09.2012 г. до 24.10.2012 г. /протокол и постановление – том 3, листове 631и 632 от
делото/;
на 25.10.2012 г. е съставен протокол от съдебния изпълнител, с който
взискателят **** е обявен за купувач на ПИ с идентификатор 56784.521.476.2.1 и на
ПИ с идентификатор 56784.524.10.3.24, като му е предоставен едноседмичен срок за
внасяне на обявената от него цена /протокол – том 3, листове 668-671 от делото/;
на 09.11.2012 г. е изготвено разпределение от съдебния изпълнител на
постъпилите суми по изпълнителното дело, което е влязло в сила на 13.11.2012 г.;
на 16.11.2012 г. е съставено постановление от съдебния изпълнител, с което на
взискателя **** са възложени продадените на публична продан два недвижими имота,
което е влязло в сила на 23.11.2012 г. и е вписано в Служба по вписванията – **** на
28.11.2012 г. /постановление – том 3, листове 717 и 718 от делото/;
на 03.12.2012 г. е депозирана молба от Д. Д. – пълномощник на взискателя ****,
в която е посочено, че друг ипотекиран в полза на банката недвижим имот – ****, е
продаден по изп. д. № 103 по описа на ЧСИ В. А. за 2012 г., като в резултат на
извършени погасявания по последното дългът на длъжниците по изп. д. № 445/12 г.
възлиза на 15 615.07 EUR /молба – том 3, лист 719 от делото/;
на 02.04.2013 г. е депозирана молба от Д. Д. – пълномощник на взискателя ****,
с която е поискано налагане на запор върху дружествения дял на длъжника Т. Г. в
„МИБОРТА“ ЕООД, като на същата дата е издадено разпореждане в тази насока от
съдебния изпълнител /молба – том 3, лист 720 от делото/;
на 24.07.2013 г. е депозирана молба от Д. Д. – пълномощник на взискателя ****
/молба – том 3, лист 725 от делото/, с която е поискано налагане на запор върху
5
дружествените дялове на длъжниците Т. Г. и Б. Г.в „МИБОРТА - 07“ ООД, като на
30.07.2013 г. е издадено разпореждане в тази насока от съдебния изпълнител, на
01.08.2013 г. са изпратени запорни съобщения до Агенция по вписванията, като
запорите са вписани в Търговския регистър на 15.08.2013 г. /обстоятелство, което се
констатира при извършената от съда служебно справка във воденото в електронна
форма дело в Търговския регистър за „МИБОРТА – 07“ ООД/;
на 31.07.2014 г. е депозирана молба от Д. Д. – пълномощник на взискателя ****,
в която е посочено, че размерът на задълженията на длъжниците към банката възлиза
на 15 617.07 EUR – непогасени законни лихви и 107.87 EUR – съдебни разноски /молба
– том 3, лист 774 от делото/;
на 24.01.2015 г. е депозирана молба от Д. Д. – пълномощник на взискателя ****,
с която е поискано издаване на удостоверение за присъединяване към изп. д. № 4743
по описа на ЧСИ рег. №*** – Н. В. за 2013 г., като в същата е уточнено, че размерът на
задълженията на длъжниците към банката възлиза на 15 615.07 EUR – непогасена
законна лихва и 187.12 EUR – съдебни разноски /молба – том 4, лист 807 от делото/;
на 16.06.2016 г. е депозирана молба до съдебния изпълнител от Б. К. –
пълномощник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която на основание чл. 429 ГПК е
поискано конституиране на последното като взискател по изп. д. № 445/12 г. в
качеството му на цесионер във връзка със сключен на 18.04.2016 г. с **** договор за
цесия, посредством който банката е прехвърлила вземанията си по изпълнителното
дело на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД /молба – том 4, лист 861 от делото/;
с разпореждане без дата, възпроизведено върху разпечатка от воденото в
електронна форма дело за „МИБОРТА“ ЕООД в Търговския регистър, изготвена на
28.09.2016 г., видно от която длъжникът „МИБОРТА“ ЕООД е заличено от Търговския
регистър, е постановено : „Спирам изпълнителното производство срещу „МИБОРТА“
ЕООД на осн. чл. 638 ТЗ.“ /разпечатка – том 4, лист 876 от делото/;
на 02.09.2016 г. е депозирана молба до съдебния изпълнител от Б. К. –
пълномощник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е поискано да се връчат на
длъжниците по изпълнителното дело уведомления за извършена цесия на вземанията
на **** по Договор за кредит № **** г., а също и конституирането на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД като взискател по изп. д. № 445/12 г. /молба – том 4, лист 889 от
делото/;
на 20.04.2016 г. е депозирана молба до съдебния изпълнител от Д. Д. –
пълномощник на взискателя ****, с която съдебният изпълнител е уведомен за
оттегляне на предоставените му по реда на чл. 18 от ЗЧСИ право по изп. д. № 445/12 г.
/молба – том 4, лист 900 от делото/;
с постановление от 19.12.2016 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на основание чл. 429,
ал. 1 ГПК е конституирано като взискател по изп. д. № 20128190400445, както и е
6
прекратено изпълнителното производство по отношение на досегашния взискател ****
/постановление – том 4, лист 921 от делото/;
на 07.06.2017 г. е депозирана молба М. М. - пълномощник на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с която е поискано извършване на справка в ТД „НАП“ за наличие на трудови
договори и декларирано имущество на името на Б. Г. и Т. Г., както и предприемане на
„…съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането …“ /молба –
том 4, лист 928 от делото/;
на 19.01.2018 г. са изпратени две искания от съдебния изпълнител до НАП – ТД
– **** за снабдяване с информация по отношение на длъжниците Т. Г. и Б. Г. за
притежавани недвижими и движими имоти, декларирани доходи пред последната
изтекла данъчна година, трудови договори, банкови сметки, участия в търговски
дружества и данни за осигуряване, осигурител /искания – том 4, листове 926 и 927 от
делото/;
върху получена на 22.01.2018 г. справка от Регистъра на трудовите договори е
възпроизведено разпореждане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника Б. Г., дължимо от Сдружение **** /справка – том 4, лист 938 от делото/;
с постановление от 25.04.2019 г. на Г. К. – *** при ЧСИ Л.М., изпълнителното
производство по изп. д. № 445/12 г.е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото в
продължение на две години /постановление – том 4, лист 947 от делото/;
с молба вх. № 8370/22.04.2019 г. на Л. В. – пълномощник на взискателя „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД е поискано връщане на оригинала на изпълнителния лист поради
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /молба –
том 4, лист 945 от делото/;
Видно от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. №
2019819040046 по описа на ЧСИ рег.№*** - Л.М., след прекратяването на
изпълнителното производство по изп. д. № 445/2012 г., на 23.04.2019 г. е подадена нова
молба до същия съдебен изпълнител от Л. В. – пълномощник на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с която е поискано образуване на последващо изпълнително дело срещу
„МИБОРТА“ ЕООД, Б. Г. и Т. Г. въз основа на представен с молбата оригинал на
изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. № 3651 по описа на Районен съд – **** за 2012
г., като по тази молба е образувано изп. д. № 346/19 г., по което след 23.04.2019 г. е
извършено следното :
на 02.05.2019 г. е направено запитване до БНБ - Регистър на банковите сметки и
сейфове за притежавани от длъжниците Б. Г. и Т. Г. банкови сметки;
на 03.05.2019 г. е издадено разпореждане от съдебния изпълнител, с което е
постановено налагане на запор на банковите сметки на длъжника Б. Г. в „***“ АД и на
7
банковите сметки на длъжника Т. Г. в „***“ АД /разпореждане – том 4, лист 994 от
делото/;
на 10.05.2019 г. са изпратени искания до НАП - ТД - **** за снабдяване с
информация по отношение на длъжниците Т. Г. и Б. Г. за притежавани недвижими и
движими имоти, декларирани доходи пред последната изтекла данъчна година, трудови
договори, банкови сметки, участия в търговски дружества и данни за осигуряване,
осигурител /искания – том 4, листове 997 и 998 от делото/;
на 20.05.2019 г. е издадено разпореждане от съдебния изпълнител, с което е
постановено налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника Б. Г.,
дължимо от **** /разпореждане – том 4, лист 1023 от делото/.
Въз основа на наложения запор на банковите сметки на длъжника Т. Г. в „****“
АД по изпълнителното дело са постъпвали суми в периода месец юли 2019 г. – месец
май 2020 г., от които на взискателя са преведени както следва : на 05.07.2019 г. –
625.91 лв.; на 05.08.2019 г. – 703.19 лв.; на 04.09.2019 г. – 703.91 лв.; на 07.10.2019 г. –
774.12 лв.; на 05.11.2019 г. – 774.12 лв.; на 05.12.2019 г. – 774.12 лв.; на 07.01.2020 г. –
366.22 лв.; на 06.02.2020 г. – 703.91 лв.; на 06.03.2020 г. – 351 лв.; на 19.05.2020 г. –
1423.22 лв. /факти, които се констатират от приложените в том 5 от делото
разпореждания на съдебния изпълнител на листове 1041, 1044, 1048, 1053, 1057, 1060,
1065, 1070, 1074 и 1078, а също и от направените отметки върху изпълнителния лист,
намиращ се в кориците на приложения препис на изп. д. № 346/19 г./, в резултат на
което в разрез с твърденията на ищцата от представения с исковата молба и приет като
доказателство по делото заверен препис на Сметка за дължими и платени суми по и. д.
20198190400346 /том 1, лист 10 от делото/, налична и по приложения препис на изп. д.
№ 20198190400346, изготвена от съдебния изпълнител по искане на адвокат И. Г. в
качеството му на пълномощник на длъжника Т. Г., се установява, че към 04.10.2021 г.,
която дата предшества тази на подаване на исковата молба, по която е образувано
разглежданото дело – 11.11.2021 г., остатъкът по изпълнителното дело възлиза общо
на 33526.14 лв., в това число : 23642.04 лева – към вискателя; 2253.25 лв. – към ЧСИ т.
26 от ТЗЧСИ, 7630.85 лв. – към НАП за Б.Л. Г.. Следователно не отговаря на
действителната фактическа обстановка, известна и на ищцовата страна при подаване
на процесната искова молба в съда наведеното в нея фактическо твърдение, че „…към
момента Еос Матрикс ЕООД имат претенцията към мене да платя 30 906.39 лв., от
които 30 540.42 лв. – остатък от законна лихва към 15.03.2019 г. върху платена
главница 687 914 евро по изпълнителен лист от 26.03.2012 г. на Районен съд – ****,
Гражданска колегия, погасена от длъжника; 365.97 лева – направени разходи от
взискателя съгласно изпълнителен лист от 26.03.2012 г., на Районен съд – ****,
Гражданска колегия“. Ето защо само на това основание предявеният иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване на недължимостта на вземането за сумата
8
от 365.97 лв., а също и искът за установяване на недължимостта на остатъка от
законната лихва за разликата над 23642.04 лева до посочените в исковата молба 30
540.42 лв. като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Вземанията за лихви се погасяват с 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД
Съобразно чл. 116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с : признаване на
вземането от длъжника; предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че изп. д. № 445 по описа
на ЧСИ рег.№*** - Л.М., за 2012 г., имащо за предмет принудително събиране на
вземанията, установяването на чиято недължимост се претендира в настоящото
производство, е образувано на 28.03.2012 г., към който момент е в сила Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС по гр. д. № 3/80 г., постановяващо
задължително за всички съдилища, че с образуването на изпълнителното дело
давността се прекъсва, а по време на висящността му тя спира да тече. В хода на
производството по него - на 26.06.2015 г., бе прието Тълкувателно решение № 2/13 по
т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г., с което бе обявено за изгубило сила горното
постановление и се дадоха коренно различни разрешения по въпросите относно
спирането/прекъсването на давността по време на изпълнителния процес,
задължителни за всички съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт,
според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. ... В
изпълнителния процес давността не спира … Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
9
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/
...Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т.
14/
Тези нови разрешения на Тълкувателно решение № 2/13 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. станаха причина за постановяването на
противоречива практика по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 г. и дали това тълкувателно решение има обратно действие, т. е.
дали се прилага за вземания по изпълнителни дела, образувани преди приемането му,
за разрешаването на който пред ВКС на РБ е образувано т. д. № 3/20 г., решение по
което все още не е постановено. Тъй като, обаче, висящото тълкувателно дело не
съставлява процесуална пречка по смисъла на ГПК за движението на производството
по настоящото дело, то спорът по него следва да бъде решен.
Което и от двете разрешения да бъде възприето при решаване на разглеждания
спор, то крайният резултат по него ще е един и същ, тъй като след 24.07.2013 г., когато
е предприето налагане на запор върху *** на длъжниците Т. Г. и Б. Г. в „МИБОРТА –
07“ ООД, съответно след 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2 по т. д. №
2/13 г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.,
поради което то вече не се прилага и следва да се приеме, че давностният срок тече, по
изпълнителното дело липсват данни ответникът да е предприел действия, които да са
прекъснали давностните срокове. Такива не съставляват : депозирането на молба на
31.07.2014 г. от взискателя, в която е посочен размерът на задълженията на
длъжниците, искането на взискателя от 24.01.2015 г. за издаване на удостоверение за
присъединяване към изп. д. № 4743 по описа на ЧСИ рег. №*** – Н. В. за 2013 г.,
молбата на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД до съдебния изпълнител от 16.06.2016
г. за конституирането му на основание чл. 429 ГПК като взискател по изп. д. № 445/12
г., извършената от съдебния изпълнител справка в Търговския регистър за актуалното
състояние на длъжника „МИБОРТА“ ЕООД към 28.09.2016 г., искането на ответника
до съдебния изпълнител от 02.09.2016 г. за връчване на длъжниците по изпълнителното
дело на уведомления за извършена цесия на вземанията на **** по Договор за кредит
№ **** г., заявлението на взискателя **** от 20.04.2016 г. за оттегляне на
предоставените на съдебния изпълнител правомощия по реда на чл. 18 от ЗЧСИ,
конституирането на 19.12.2016 г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по изп. д.
№ 20128190400445, искането на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 07.06.2017 г.
10
до съдебния изпълнител за извършване на справка в ТД „НАП“ за наличие на трудови
договори и декларирано имущество на името на длъжниците Б. Г. и Т. Г.. А щом за
периода 24.07.2013 г./26.06.2015 г. – 26.06.2017 г. взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, в съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
съдът приема, че на 26.06.2017 г. изпълнителното производство е прекратено по право,
с оглед на което осъществените изпълнителни действия след тази дата са процесуално
недопустими и не следва да бъдат вземани предвид. Една година след датата на
прекратяване на изпълнителното производство по право, на 26.06.2018 г., е изтекъл и
3-годишният давностен срок за вземанията на дружеството за законната лихва, поради
което се е погасило и правото му на принудително изпълнение за същите.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за вземанията за законна лихва следва да бъдат
уважени като основателни до размера на сумата от 23 642.04 лв., а що се отнася до
преведените на ответника от съдебния изпълнител в периода месец юли 2019 г. – месец
май 2020 г. суми въз основа на наложения през месец май 2019 г. запор на банковите
сметки на ищцата в „****“ АД, с които са погасени част от процесните вземания за
законни лихви /за разликата над 23 642.04 лв. до 30 540.42 лв./ и направените разходи
от взискателя в размер на 365.97 лв., то същите са недължимо получени, но за тях
ищцата разполага с друг иск, а не с предявения по настоящото дело.
На ищцата разноски по производството не ще бъдат присъдени на основание чл.
78, ал. 1 ГПК поради липса на искане за това направено до приключване на съдебното
дирене по делото.
На ответника разноски по производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не ще
бъдат присъдени поради липса на доказателства за направата на такива.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. К. Г. с ЕГН **********, от ****, не дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от *** Р. И. М.-Т.,
следните вземания, прехвърлени му от ****, по издадените в полза на последното по ч.
гр. д. № 3651 по описа на Районен съд – ****, V гр. с. за 2012 г. Заповед за изпълнение
№ 2409/12.03.2012 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
поправена с разпореждане постановено в закрито заседание на 23.03.2012 г. и
изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. №
20198190400346 по описа на ЧСИ рег. № *** – Л. М.: за сумата от 23 642.04 лева –
11
остатък от законна лихва към 15.03.2019 г. върху платена главница 687 914 евро, като
над уважения до пълния предявен размер от 30 906.39 лв. – отхвърля предявените
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т. К. Г. с ЕГН **********, от ****,
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, представлявано от *** Р. И. М.-Т., следното вземане,
прехвърлено му от ****, по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 3651 по
описа на Районен съд – ***, V гр. с. за 2012 г. Заповед за изпълнение №
2409/12.03.2012 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
поправена с разпореждане постановено в закрито заседание на 23.03.2012 г. и
изпълнителен лист, за принудителното събиране на което е образувано изп. д. №
20198190400346 по описа на ЧСИ рег. № *** – Л. М. : за сумата от 365.97 лева –
направени разходи от взискателя.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12