3
Производството е по чл.389, ал.1 от ГПК. Ищецът – въззиваем в настоящото производство, ЕТ “Дениз – Мелекпер Мехмед” – гр.Кърджали, със собственик Мелекпер Иляз Мехмед, представляван от процесуалния си представител адв. Н.Маргаритов, сочи в молбата си, че извършил транспортни услуги на ответното дружество “Устра-Мостремонт” ООД – гр.Кърджали, за което били съставени три броя фактури. Дружеството заплатило част от дължимата сума в размер на 4 826.30 лв., като останало неизпълнено задължение в размер на 24 941.43 лв. Освен това ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на 4 469.98 лв. По повод тези задължения предявил иск и било образувано гр.д. № 1097/2012 г. по описа на РС – Кърджали, като с решение по делото “Устра-мостремонт” ООД било осъден да му заплати посочените суми. Сочи, че с оглед цената на иска имало реална опасност ответното дружество да се разпореди със собственото си имущество в полза на трети лица, поради което за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по едно бъдещо осъдително решение. Твърди, че били налице предпоставките на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като предявените искове били подкрепени с убедителни писмени доказателства – фактури, заключение на вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да допусне обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на вземането на “Устра-Мостремонт” ООД – гр.Кърджали от “ИПС Инфраструктури” АД – гр.София до размера на претенцията и да издаде обезпечителна заповед. Въззивният съд, след като прецени данните по делото намира молбата за допускане на обезпечение за допустима, тъй като е подадена от ищеца в предвидения от разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК срок. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Гр.д. № 1097/2012 г. по описа на РС – Кърджали е било образувано по предявени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане възнаграждение за извършени транспортни услуги по фактура № 59/08.01.2009 г., фактура № 88/28.04.2010 г. и фактура № 97/31.08.2010 г. общо в размер на 24 941.43 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на 4 469.98 лв. Преди предявяване на исковете по искане на ищеца ЕТ “Дениз – Мелекпор Мехмед” – гр.Кърджали, с определение № 1657/12.04.2012 г. по ч.гр.д. № 941/2012 г. по описа на РС – Кърджали е било допуснато обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и цена 29 411.41 лв., представляващи неплатена цена по фактура № 97/31.08.2010 г., фактура № 88/28.04.2010 г. и фактура № 59/08.01.2009 г., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 4 469.98 лв., чрез налагане на запор на банкови сметки на ответното дружество. Със същото определение е даден едномесечен срок за предявяване на исковете. В дадения му срок ищецът е предявил исковете, като е било образувано гр.д. № 1097/2012 г. по описа на РС – Кърджали. В случая е било допуснато обезпечение на предявените от въззиваемия искове преди тяхното завеждане чрез налагане на обезпечения на банкови сметки на ответника, като по този начин е била обезпечена обезпечителната нужда на ищеца. С настоящата молба се иска допускане на второ обезпечение на предявените искове като в същото време не са представени доказателства дали по първото допуснато обезпечение са били запорирани парични средства на ответника или не. Ако, такива средства са били запорирани, то тогава второто обезпечение би било недопустимо. Молбата за допускане на второ по ред обезпечение би била основателна, ако първото обезпечение не е постигнало целта си поради липса на банкови сметки или поради друга причина, но такива доказателства не са представени от въззиваемия, поради което молбата за допускане на обезпечение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл.396, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕТ “Дениз – Мелекпер Мехмед” – г.Кърджали, със собственик Мелекпер Иляз Мехмед, представляван от процесуалния си представител адв. Н.Маргаритов, за допускане на обезпечение на предявени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и цена 24 941.43 лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 4 469.98 лв., чрез налагане на запор на вземането на Устра-Мостремонт” ООД – гр.Кърджали от “ИПС Инфраструктури” АД – гр.София до размера на претенцията и издаване на обезпечителна заповед, като неоснователна. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на въззиваемия.
Председател:
Членове:1. 2.
|