Решение по дело №57821/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9696
Дата: 30 август 2022 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20211110157821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9696
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110157821 по описа за 2021 година
ЮЛ е предявило срещу М. П. П. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че М. П. П.
дължи на ЮЛ сумата от 1990.74 лв., представляваща стойност на доставени
ВиК услуги през периода от 20.08.2013 г. до 19.01.2020 г. в обект, находящ се
в адрес, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК –22.05.2020 г. до окончателното изплащане,
както и за сумата от 815.28 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата
за периода 20.09.2013 г. – 19.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19234/2020 г.,
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия на ЮЛ. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги в качеството си на вещен ползвател и че за
процесния период е доставил на ответника ВиК услуги, като купувачът не
заплатил дължимата цена в тридесетдневен срок след датата на фактуриране
на сумата, както и дължимото обезщетение за забава върху нея. Посочва се,
че на 22.06.2017 г. между страните било подписано споразумение за
разсрочено плащане на задължения за периода от 20.09.2015 г. до 22.06.2017
г., по силата на което ответницата била заплатила сума в размер на 300 лв.
Претендира и присъждане на сторените разноски, като прави при условията
на евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Пред съда страната не
изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените срещу него искове. Посочва, че
ответникът имал право на ползване само по отношение на ½ част от имота.
Оспорва се да е била доставяна вода в количествата и на претендираните
стойности, като не били представени доказателства за реално измерени
количества вода. Вземанията били погасени при прилагането на кратката
тригодишна давност. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител н страната поддържа отговора на исковата молба и претендира
1
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получени ВиК услуги на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В
и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия
случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София
е ищцовото дружество. По делото е представен нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *** от 07.11.2003 г., том I, рег. № ***, дело № ***/2003 г.,
по силата на който М.П. и И.С. даряват на децата си К.И. и И.И. по ½ идеална
част от следния свой собствен, придобит чрез покупко-продажба недвижим
имот, а именно: апартамент, находящ се в адрес, като М.П. си запазвала
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху стаята вдясно от
коридора на посочения недвижим имот. По делото е представен
споразумителен протокол № СВ 630000009416 от 22.06.2017 г., сключен
между ищеца и ответника, в качеството му на титуляр на партидата по
отношение на процесния имот, по силата на който протокол страните се
договарят за разсрочено погасяване на натрупаните задължения за периода от
20.09.2015 г. до 22.06.2017 г. В протокола е направено изричното отбелязване,
че при неговото подписване ответникът е заплатил частично задължението в
размер на сумата от 300 лв. в брой. Така декларираното обстоятелство, че
ответникът се явява титуляр на партидата представлява по своя характер
2
признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав
по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема,
че то отговаря на истината. Извънсъдебното признание относно
титулярството в правото на собственост е достатъчно за формиране на извод
относно възникването на облигационно правоотношение между ответното
дружество и ищеца в качеството му на собственик на водоснабдения имот. С
оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, дефиниция Софийски районен съд приема за доказано, че
ответницата е потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на
оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на
представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4,
изр. 2 ОУ/. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от
поне един свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на
възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1м/с.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5
куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0, 1 куб. м за
всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване /вила, бунгало и др./,
жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0, 5 куб. м за всеки
куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
По делото е приета комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че по отношение на процесния
имот с адрес адрес при ищеца е била регистрирана партида с клиентски №
***. Съгласно заключението в нейната техническа част имотът се явява
водоснабден, като обемът на доставените до процесния имот ВиК услуги за
периода от 20.08.2013 г. до 19.01.2020 г. е 937.003 куб. м. на стойност 2001.36
лв., като от това количество бил изключен периодът от м.07.2015 г. до
м.11.2017 г. / предмет на споразумителен протокол № СВ 630000009416 от
22.06.2017 г./. Количеството ВиК услуги за исковия период били формирани
въз основа на отчети по 4 бр. водомери, извършени от проверител, на
самоотчети и за периодите между посещенията на проверител – по
изчисление въз основа на предишен реален отчет. От счетоводната част на
3
приетата комплексна експертиза се установява, че след извършена проверка в
счетоводството на ищеца за процесния период ищецът бил начислил сумата
от 3013.58 лв. за предоставени ВиК услуги, 1354.18 лв. мораторна лихва
начислена върху главницата, както и старо салдо в размер на 4917.11 лв.
Съгласно заключението било били извършени плащания от ответника в
размер на 1110.86 лв., както и била извършена корекция в размер на сумата от
5367.99 лв., като били останали като задължения в размер на 1990.74 лв.
главница и 815.28 лв. лихва. В открито съдебно заседание вещото лице по
техническата част от комплексната експертиза заяви, че след 2016 г. не се
съставяли хартиени карнети, като отчитането се осъществява електронно и се
записвало в системата за електронно отчитане.
Съгласно чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради - етажна собственост, или за водопроводно отклонение
с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави отчет на общия водомер, а след това
се отчитат индивидуалните водомери. Установяването на извършения отчет и
резултатите от него се извършва по определен в Наредбата начин. Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Относно случаите, в които
потребителят на ВиК услуги не е изпълнил задължението си да осигури
достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това
обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата.
Ответникът е оспорил изцяло съществуването на претендираното вземане
по доводи за липса на реална доставка в твърдения от ищеца обем. Описаните
в заключението на комплексната експертиза по делото документи и справки
не са представени по делото, поради което за съда не съществува обективна
възможност да установи фактите, които се твърдят, че установяват. При
липсата на други доказателства съдът намира, че в доказателствена тежест на
ищцовото дружество е било да установи начинът на снемане на данните и как
се констатират отчитаните чрез него количества. В този смисъл при
оспорване на дължимите количества водоснабдителното дружество е
следвало да установи каква е била методологията по отчитането на
посочените количества. При липсата на такива доказателства съдът не би
могъл да направи извод, че посочените данни отразяват реалното потребление
на ВиК услуги в претендирания размер - както по общия водомер, така и по
индивидуалния такъв. В Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат
само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения,
които са изброени изчерпателно. С оглед това съдът приема, че в проведеното
производство не е доказано реално потребление на ВиК услуги за исковия
период, през който от страна на ищеца са издавани фактури за начислените и
дължими суми от ответника. Не е доказано и наличие на визираните в чл. 35 и
чл. 39 от Наредба № 4/2004 г. изключения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
ответното дружество не е провело пълно и главно доказване на количеството
4
и стойността на реално доставените и отчетени ВиК услуги за процесния
период, поради което предявеният иск за главница се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. За пълното следва да се посочи, че с
действително със споразумителния протокол № СВ 630000009416 от
22.06.2017 г., сключен между страните безспорно е установено, че
задълженията за предоставените ВиК услуги за периода от 20.09.2015 г. до
22.06.2017 г. са на стойност 696.01 лв., която сума съгласно счетоводната част
на комплексната експертиза е била заплатена от ответника, поради което и за
този период не следва да се присъждат суми.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите и доколкото главният иск се явява неоснователен, то
такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде
отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед неоснователността на исковите претенции
ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на направените
разноски, като страната претендира сумата от 427 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство и сумата от 200 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Настоящият състав
на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намира за неоснователно възражението на
ищеца за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в исковото
производство, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. По
отношение на претендираните от ответника разноски в заповедното
производство съдът намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
5
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на по 50
лева за длъжника. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира с
оглед константната практика на СГС, че следва да посочи, че изоставя своята
практика за недължимост на адвокатско възнаграждение на длъжника в
заповедното производство и намира, че такова се дължи в посочените по-горе
размери. 1679,31
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление адрес, срещу М. П. П., ЕГН **********, с адрес адрес,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание л. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД с искане спрямо
М. П. П. да бъде признато за установено, че дължи на ЮЛ сумата от 1990.74
лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
20.08.2013 г. до 19.01.2020 г. в обект, находящ се в адрес, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
22.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 815.28 лв. –
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 20.09.2013 г. –
19.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19234/2020 г., по описа на СРС, 39
състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, да
заплати на, М. П. П., ЕГН **********, с адрес адрес, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 477 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6