№ 263
гр. Перник, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Д. Бл. И.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201718 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5120914 на ОД на МВР
Перник, с който на Р. К. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 09.08.2021г. в
17:07 часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 85+500, тъй като при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управлявал лек
автомобил „Мини Купър 1.6“ с рег. № ******** със скорост от 102 км/ч, при
което превишението е 22 км/ч и е установено с автоматизирано техническо
средство № 11743d0.
С бланкетна жалба Р. К. П. моли ЕФ да бъде отменен, като като
неправилен и незаконосъобразен.
Жалбоподателят лично не участва в хода на съдебното производство,
за което е депозирал писмени бележки с рег. № 10931 от 23.11.2021г., в които
прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,
1
свързани с отразените обстоятелства в съставения протокол по чл 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.).
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
От фактическа страна:
На 09.08.2021г. в 17:07 часа на ПП І-6, в участъка на км 85+500,
намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0 заснело лек автомобил „Мини Купър 1.6“
с рег. № ******** със скорост от 105 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч,
въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., който бил регистриран на 10.08.2021г. с № 1158р-7675.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на Р. К. П., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
2
ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лв. В
обжалвания фиш след приспадане на толеранса от минус 3%, релевантен към
максимално допустимата грешка при измерване на скорост над 100 км/ч
отчетената скорост била редуцирана на 102 км/ч, т.е. превишаването на
максимално допустимата скорост на движение било с 22 км/ч.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5
и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрация на пътни превозни средства доказва, че лек
автомобил „Мини Купър 1.6“ с рег. № ******** е собственост на Р. К. П.,
ЕГН **********. Разпечатката от показанията на автоматизираното
техническо средство-статичното изображение с № 11743D0/0388968,
установява, че на 09.08.2021г. в 17:07 часа автомобил с рег. № ******** е
засечен със скорост от 105 км/ч, която съвпада с обективираната такава от
102 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст. Съдебният
състав кредитира към доказателствения материал протокола от 09.08.2021г. за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5125 от 07.09.2017г. доказващо, че преносимата система
за контрол на скоростта на мотори превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е вписана в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване под № 5126, протокол за
последваща проверка № 01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди” на Българския институт по метрология, приложение издадено от
производителя за техническите и метрологични характеристика на
процесната систем, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник и писмо изх. № 11-00-397 от 04.11.2021г. на Областно пътно
управление Перник, ведно с извадка за съществуващата организация на
движението в процесния участък, доказващи, че км 85+500 на Път І-6 попада
в рамките на населеното място гр. Перник и че скоростта в участъка е
регламентирана с пътен знак В26 (80 км/ч), монтиран на км 84+390 в посока
3
към гр. София.
От правна страна:
Приложената справка от регистрация на пътни превозни средства
доказва доказва, че Р. К. П. е собственик на автомобила, чиято скорост е била
фиксирана от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с
вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на
последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания
с регистрационен номер автомобил. Предвид на тези доказателства съдът
прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното
нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата
на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което
нарушението е извършено.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото
на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на
нарушението – участъка на км 85+500 на ПП І-6, намиращ се в района на гр.
Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с №
11743D0/0388968 на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка
удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология
установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №
5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи
в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който
само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система
измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния
4
номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната
система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са
получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат
променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил
в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по
реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за
съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към
административнонаказателната преписка протокол за проверка № 01-С-
ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология. При наличието на тези доказателства
административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин
установяването и заснемането на нарушението с годно за използване
техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че
когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на
разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно
наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0388968 скорост от 105 км/ч, с която
се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 102 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената
5
и разрешената скорост - 22 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена
стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и
липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не
съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава
правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Наличието
и на други превозни средства на изображението не може да разколебае горния
извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното
средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на
заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на
четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите
е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и
регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това
положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912
от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е
вписало, на определеното място, името и фамилията си, след което
документът е регистриран с рег. № 1158р-7675 от 10.08.2021г., с оглед на
което и няма съмнение кой е неговия автор. Същевременно с оглед
кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че
6
полицейският служител И.И. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР
Перник, които са определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на
директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на
нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под
съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното
нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в
протокола обстоятелства.
Не е спорно, че в протокола за използване на АТСС изрично са
означените обстоятелства, че в конкретното място на контрол е извършвано
измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия
трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен” режим на измерване,
поради което съдът прие възраженията, направени от жалбоподателя в
регистрираните с № 10931 от 23.11.2021г. писмени бележки за непопълване
на данни за началото и края на контролирания участък като некоректни.
Настоящият състав отбелязва, че не е било дължимо попълването на тези
графи от контролния орган, тъй като това е необходимо, когато техническото
средство е с режим на измерване „в движение” по смисъла на чл. 10, ал. 2, вр.
чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. В конкретния случай
техническото средство е работило на определено място за контрол, а не се е
движило в пътнотранспортния поток, за да се навеждат твърдения да
попълване на данните, релевантни за отбелязване на началото и края на
контролирания участък.
Конкретизираният по недвусмислен начин времеви отрязък през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера
на първото и на последното изображение, които са били заснети, не
съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по издаване на
ЕФ е опорочена или материалният закон е приложен неправилно, след като
възпроизведения час на заснемане на процесната снимка – 17:07 часа е
именно в периода през който системата е била експлоатирана – от 16:15 часа
до 18:30 часа.
7
За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че
непопълването на протокола в частта, отнасяща се до приемането на
протокола, съответно удостоверяваща свалянето на статичните
изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде–
компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената
информация от използваната АТС, не е съществен пропуск тъй като е била
извършена последваща проверка от съответното структурно звено - в
конкретния случай от инсп. В. Б. от АСКПД, която чрез вписване на името си
и със своя подпис е удостоверила, че данните за установените 32 броя
статични изображения се съхраняват по надлежния ред и във вида, изготвен
от АТСС на компютърна конфигурация, тъй като системата включва
стационарно преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран
софтуер, интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система
„Администратинонаказателна дейност” за обработка на нарушенията за
скорост и генериране на съответния ЕФ.
Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат
за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по
административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано
статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален
идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушение-
дата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек
автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които
изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите
кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно
монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на
което е била разположена.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените
в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и
сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от
ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление,
8
не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на
МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и е релевантна за процесния случай.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на
населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с
пътен знак В26 (80 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в
изготвения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з - 532 от
12.05.2015г. Посоченият пътен знак е разположен на км 84+390 в посока към
гр.София, предвид приобщеното към доказателствения материал по делото
писмо изх. № 11-00-397 от 04.11.2021г. на Областно пътно управление
Перник, т.е. посоченото във фиша място на нарушението попада в зоната на
действието на въведеното ограничение на скоростта от 80 км/ч, като
наличието на този знак променя общото ограничение, въведено с чл. 21, ал.1
от ЗДвП за движение в населено място, което по несъмнен начин
потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на
нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение - превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 22 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което и
законосъобразно отговорността на Р.П. е ангажирана на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева).
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ не
е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
9
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5120914 на ОД на МВР
Перник, с който на Р. К. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 09.08.2021г. в 17:07
часа, в гр. Перник, ПП І-6, км 85+500, тъй като при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В26 от 80 км/ч, е управлявал лек автомобил „Мини
Купър 1.6“ с рег. № ******** със скорост от 102 км/ч, при което
превишението е 22 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10