ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
08.01.2020 г.
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 888 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
А.Г.С. чрез адв. С.П. против определение от 18.10.2019 г. по гр.д. № 507 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Елин Пелин, с което е оставена без уважение
молбата на А.С. от 09.09.2019 г. за изменение и допълване на определение № 566
от 28.08.2019 г., постановено по посоченото дело, в частта му за
разноските.
В жалбата се твърди, че обжалваното
определение на първоинстанционния съд е неправилно. Излагат се аргументи, че
разноските в първоистанционното производство следва да бъдат възложени в тежест
на ищеца, а не на ответника.
Уведомен
за частната жалба на 25.11.2019 г., ищецът в първоинстанционното производство Р.
„Р.“*** се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор в срока по чл.
276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва жалбата. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е присъдил разноските по делото на ищеца. Посочва, че в случая
ответницата по делото няма право на разноски, въпреки прекратяването на делото.
Твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима, тъй като с
подаването на възражение против заповед за незабавно изпълнение № 37/24.01.2014
г., ответницата е дала повод за завеждане на делото, независимо от това, че
възражението е било подадено извън срока.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност
на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това
лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на
частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1,
изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
определението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2
от ГПК ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по
жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на Р. „Р.“*** против А.Г.С., с която е предявен установителен иск
по чл. 422, ал. 1 от ГПК за сумата от 1 859,60 лева – главница по акт за
начет, сумата от 683,04 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2010 г. до
22.07.2013 г., както и сумата от 100,38 лева – мораторна лихва за периода от
22.07.2013 г. до 23.01.2014 г., за които суми е издадена заповед № 37 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
24.01.2014 г. по ч. гр. д. № 42/2014 г.
по описа на Районен съд – Елин Пелин.
Длъжницата А.Г.С. е подала възражение по чл. 414,
ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение и поради това с разпореждане от
20.05.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя Р. „Р.“*** да предяви иск
за установяване на вземането си.
С определение № 566 по гр. д. № 507/2019 г. по
описа на Районен съд – Елин Пелин производството по делото е прекратено, тъй
като първоинстанционният съд е приел, че възражението на длъжницата е подадено
извън законоустановения преклузивен срок. Съдът е счел, че заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжницата още на 08.04.2014 г. заедно с поканата
за доброволно изпълнение по изп. дело № 17/2014 г. по описа на ДСИ при Районен
съд – Елин Пелин. С определението съдът е осъдил ответницата да заплати
сторените от ищеца разноски по делото, в размер на 323,53 лева.
С молба от 09.09.2019 г., ответницата по делото
е поискала изменение на определението в частта, с която е натоварена да заплати
разноски в полза на ищеца, както и да бъде допълнено като ищецът бъде осъден да
заплати разноските, сторени от нея. В случая за допустимостта на молбата не е
било необходимо представянето на списък на разноски от ответницата защото се
иска изменение на разноски присъдени на другата страна, а не присъдени на нея
/в този смисъл е и определение № 361 от 1.08.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2513/2018 г., IV г. о., ГК/. Допълнителен аргумент за това е и, че според чл.
80 от ГПК списъкът на разноските следва да бъде представен най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция, но при прекратяване
на производството по делото такова заседание може и да няма. Също така за
ответника не е регламентирано процесуално задължение да представи списък на
разноските с отговора на исковата молба. Ето защо правилно първоинстанционният
съд е разгледал молбата. На следващо място за допустимостта на молбата за
допълване на определението в частта за разноските също не е необходимо
представянето на списък /така т. 8 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС/ и правилно
съдът се е произнесъл и в тази част.
Съгласно чл. 81, ал. 1 от ГПК
във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски. Правилото е, че разноските се понасят
от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Така, съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, когато искът е уважен, ответникът дължи на ищеца
заплатените от последния такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв. При отхвърляне на иска, при прекратяване на
делото, както и когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца - чл. 78, ал. 2, 3
и 4 от ГПК. Доколкото с подаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение ответницата е дала повод за предявяване на иска и
завеждане на делото, то тя следва да заплати на ищеца сторените от него
разноски за производството. Същевременно ответницата няма право на разноски по
чл. 78, ал. 4 от ГПК, тъй като причината поради която производството по делото
е прекратено, не зависи от поведението на ищеца /напр. оттегляне или отказ от
иска, връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК/, а е защото
подаденото от ответницата възражение е било извън законоустановения срок и
искът е недопустим. Ищецът е предявил недопустим иск, тъй като е трябвало да
спази дадените му от заповедния съд указания. В противен случай издадената в
негова полза заповед за изпълнение е щяла да бъде обезсилена. Ответницата няма
право на разноски и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като, както беше
посочено, тя е дала повод за завеждане на делото, а и не е признала претенцията
на ищеца.
Съобразно тези аргументи и с
оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
оспореното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
от 18.10.2019 г. по гр.д. № 507 по описа за 2019 г. на Районен съд – Елин
Пелин, с което е оставена без уважение молбата на А.С. от 09.09.2019 г. за
изменение и допълване на определение № 566 от 28.08.2019 г., постановено по
посоченото дело, в частта му за разноските.
Определението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.