№ 122
гр. Враца, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20211420200997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на „РВ Спед” ЕООД,
гр.Монтана, ЕИК: *********, представлявано от управителя Ростислав Илиев, чрез
адв.Д.Ю. АК-Благоевград против Наказателно постановление (НП) № 26-0000555 от
20.09.2021 г., издадено от директора на регионална дирекция „Автомобилна
администрация”-гр.Враца (РД”АА”-гр.Враца), с което за нарушение на чл. 9, ал.4 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари (Наредбата) и на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) вр. чл.53 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
Дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, оспорва НП
като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като АУАН и НП не съдържали изискуемите реквизити, което
затруднявало организирането на защитата. В жалбата се твърди, че описаното деяние е
несъставомерно, вследствие на което издаденото НП следвало да бъде отменено.
Алтернативно се твърди, че е налице маловажност на случая. В съдебното заседание и
в приложената писмена защита, процесуалният представител на дружеството
поддържа горните доводи и твърди, че наложеното административно наказание е явно
несправедливо.
Въззиваемата страна – РД ”АА”-гр.Враца, редовно призована – не се явява, не се
представлява и не изразява становище по случая.
Врачанският районен съд (ВрРС), като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 7(седем)-
1
дневен срок и същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е образувано на 09.09.2021 г.,
около 14:45 часа в гр.Враца, ул. „Васил Кънчов” № 78, в РД ”АА”-гр.Враца със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А-
2020 № 282548 за това, че „РВ Спед” ЕООД, притежаващо лиценз № 20570 на
общността за международен автомобилен превоз на товари, не е уведомило в 30
(тридесет) - дневен срок РД ”АА”-гр.Враца за промяна в обстоятелствата, изразяваща
се в назначаване на ново професионално компетентно лице, видно от справка Regix.
Отразено е в акта, че като професионално компетентно лице е назначен Иво Даринов
Войнов на 22.07.2021 г., а 30-дневният срок за уведомяването е изтекъл на 22.08.2021
г. Актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл. 9, ал.4 от Наредба
№ 11 от 31.10.2002 г. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал
при установяване на нарушението и съставяне на акта. На управителя на дружеството-
жалбоподател е връчен екземпляр от акта.
Въз основа на горния акт и след преценка на събраните доказателства по случая,
наказващият орган е издал атакуваното НП № 26-0000555 от 20.09.2021 г., с което за
нарушение на чл. 9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., на основание чл. 104а от
ЗАвПр вр. чл. 53 от ЗАНН, на „РВ Спед” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя Ростислав Илиев е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева.
При обжалването на НП пред ВрРС са събрани гласни доказателства, като са
допуснати до разпит свидетелите, посочени в акта. В показанията си актосъставителят
и свидетелят потвърждават описаното в АУАН, а именно че дружеството-
жалбоподател не е уведомило РД”АА”-гр.Враца в тридесетдневен срок за смяната на
професионално компетентното лице. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата
свидетели, същите са достоверни, непротиворечиви и се припокриват с изложеното в
акта и в писмените материали към него.
Материалната компетентност на наказващия орган е доказана: Директорите на
регионални дирекции „Автомобилна администрация” в т.I.6. от заповед № РД-08-30 от
24.02.2020 г. са определени да издават наказателни постановления за установени
нарушения на Регламенти на Европейския парламент и Съвета, ЗАвПр, Закона за
движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
тях
По делото са приети и съответно приложени следните писмени доказателства:
АУАН № 282548 от 09.09.2021 г.; НП № 26-0000555 от 20.09.2021 г.; Лиценз № 2 0570
за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение; Трудов договор 014/22.07.2021 г. за назначаване на ръководител,
отдел в транспорта; Заповед № 004/22.07.2021 г. за прекратяване на трудов договор
001/15.02.2019 г. с ръководител, отдел в транспорта; Справка за приети и отхвърлени
2
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ; Справка за сключване, изменение или прекратяване
на трудови договори и уведомления за промяна на работодател; копие на писмо изх.
30-01-22-828/4 от 24.08.2021 г. и Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на МТИТС.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно
приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва
правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила. В настоящия случай,
както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че дружеството
– жалбоподател не е уведомило в 30 - дневен срок РД ”АА” - гр.Враца за промяна в
обстоятелствата – назначаване на ново професионално компетентно лице на 22.07.2021
г., като срокът за уведомяването е изтекъл на 22.08.2021 г. Тъй като в настоящия
случай административното нарушение е извършено чрез бездействие от страна на
задълженото лице, то за дата на извършване на нарушението следва, съобразно
константната практика на съдилищата, да се приема датата, на която е изтекъл срокът
за извършване на съответното действие - в случая 22.08.2021 г., когато нарушението е
било довършено и съставът осъществен, т.е. първият ден след изтичане на
законоустановения срок.
Разгледано по същество делото: в АУАН и НП като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата, съгласно която при настъпване на промени в
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 8 от Наредбата, лицето по чл. 2,
ал. 1 от същата Наредба е длъжно в 30-дневен срок да подаде в Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" заявление по образец - Приложение №11б към чл.9,
ал.4 от Наредбата. Документи в чл. 8 от същата наредба са изрично изброени, като
релевантни за настоящия случай са посочените свидетелство за съдимост и
удостоверение за професионална компетентност на лицето, което ръководи
транспортната дейност. С оглед установените по делото факти, съдът намира че
изводът за осъществено нарушение е обоснован и законосъобразен. Настъпилата
промяна в обстоятелствата подлежи на заявяване именно по реда на чл.9, ал.4 от
Наредба 11/2002 г., тъй като се касае за обстоятелства, удостоверени с документите по
чл.8 от същата наредба. Промяната на лицето, изпълняващо длъжността ръководител в
транспортната дейност е промяна на обстоятелствата, удостоверени с посочените
документи.
В случая не се касае за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН,
тъй като не се установяват обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението.
При издаване на НП е приложена санкционната разпоредба на чл.104а от ЗАвПр,
съгласно която превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването
на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници
или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за
отразяването им извън случаите по чл. 10, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в
размер 1000 лв. Тази разпоредба в случая е неприложима, тъй като касае само
нарушения на задължението по чл.10, ал.1 ЗАвПр. В конкретния случай не се касае за
промяна в обстоятелства , които се отразяват с вписване в съдържанието на лиценза, а
3
за такива попадащи в обхвата на чл.9, ал.4 от Наредба № 11/2002 г. Настоящето
административно нарушение следва да се санкционира на основание чл.105, ал.1
ЗАвПр., съгласно чиято разпоредба „за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за
превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага
наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.“. Ето защо НП следва да се измени,
като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, съгласно правомощията на
въззивната инстанция при субсидиарното приложение на чл.84 ЗАНН вр. чл.337, ал.1,
т.2 НПК. Размерът на наказанието е фиксиран.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските по делото, като
е доказал такива в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение. Ето защо на
основание чл.143 вр. чл.144 АПК вр. чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК жалбоподателят има право
на присъждане на разноските, съразмерно уважената част от иска. Претенцията на
въззивника следва да се уважи по съразмерност, пропорционално на изменения размер
на наказанието. Предвид изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143,
ал.1 АПК, АНО следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
по съразмерност, намалени с пропорцията, с която е намален и размера на наказанието,
в случая разноските следва да се присъдят в размер на 100 /сто/ лева.
По горните съображения, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000555/20.09.2021 г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация”-гр.Враца, с което за нарушение на
чл.9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 104а от ЗАвПр,
на „РВ Спед” ЕООД, гр.Монтана ЕИК ********* е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 (хиляда) лева, като за същото
нарушение, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, НАЛАГА на „РВ Спед” ЕООД,
гр.Монтана ЕИК ********* административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН РД „Автомобилна администрация“
гр.Враца да заплати на „РВ Спед” ЕООД, гр.Монтана разноски по делото в размер на
100 /сто/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4