Р Е Ш Е Н И Е
N……….
гр. Варна………………2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, ІІІ тричленен състав, в
публично заседание на тринадесети януари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретаря Теодора Чавдарова, с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян , изслуша докладваното от
съдията Ганчева, кас.адм.нак. дело № 2754 по описа за 2021
г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от П.П.П.,
ЕГН **********, чрез адв. Ж.Г. срещу решение № 854 от 11.11.2021г. на ВРС,
постановено по н.а.х.д. № **********3258/2021
г., по описа на ВРС, ІV състав, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 21-6252-000218 от 28.04.2021 г. на Началник СПС към ОДМВР Варна, отдел
„Охранителна полиция“ Варна, с което за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на оспорващия
П. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от същия закон. С решението си съдът е осъдил
жалбоподателя да заплати на ответника - ОДМВР Варна, разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
В жалбата се твърди, че решението на ВРС е постановено
при допуснати съществени нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът
сочи, че липсва пълно описание на фактите в АУАН и НП. В НП било посочено, че
санкционираният П. е лишен от право да управлява МПС, без да е изяснено дали
същият изобщо притежава СУМПС, а ако притежава – за каква категория МПС е то,
както и следва ли да бъде санкциониран за това, че е управлявал автомобил без
СУМПС. Твърди се, че с това се прегражда правото на защита на санкционираното
лице, тъй като то не може да разбере за
какво точно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. В
заключение моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
се представлява. Депозирани са писмени бележки от адв. Ж. Г. в качеството на
процесуален представител на оспорващия П.,
с които поддържа изложеното в касационната жалба.
Ответникът в производството - Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна, в депозирани чрез процесуален
представител писмени бележки изразява становище по хода на делото, по
доказателствата и по съществото на касационния спор. Изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Посочва, че решението е правилно и
законосъобразно като постановено при правилно установени факти и при правилно
приложение на закона. Моли касационната инстанция да го остави в сила. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал.
5 от ЗАНН. Възразява срещу размера на претендираните от касационния
жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че съдът намери
касационната жалба за основателна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и пледира да бъде
оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Предмет на обжалване във въззивното
производство е било Наказателно постановление /НП/ № 21-6252-000218 от
28.04.2021 г. , издадено от Началник СПС към ОДМВР Варна, отдел „Охранителна
полиция“ Варна, с което за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на оспорващия П. са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал.1, пр.3
от същия закон.
От доказателствата, събрани в
административнонаказателната преписка и в съдебното производство, районният съд
е приел за установено от фактическа страна: на 09.04.2021 г. около 16,35 ч.
екип на ОД на МВР- Варна, в който влизали разпитаните по делото св. и св. Д., изпълнявали функции по контролна
движението в гр. Варна. Установени били на бул. „Цар Освободител“, до № 195.
Полицейските служители забелязали лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № В4497ТС,
който се управлявал от П. П..
Автомобилът се движел от бул. „3-ти март“, спускайки се по ул. „Вяра“, като
предприел маневра, за да се включи в движението по бул. „Цар Освободител“ в
посока към бул. „Хр. Смирненски“. Включването било осъществено от водача като
автомобилът от средната лента за движение на ул. „Вяра“, пререждайки другите
автомобили, навлязъл направо, усуквайки задната си част, при което изгубил
сцепление с пътната настилка. Създадена била опасност както за движещите се в
този момент автомобили, така и за пешеходците. Свидетелите и Д. лично възприели движението на автомобила
по ул. „Вяра“ към бул. „Цар Освободител“ и навлизането му в „Цар Освободител“
към бул. „Хр. Смирненско“ с т. нар. „дрифтене“.
На П. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, в който деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя за подпис,
при което той вписал, че не е искал да се хлъзне. Други възражения срещу АУАН
не са постъпвали в хода на административнонаказателното производство.
Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред
ВРС наказателно постановление. В него изцяло били възприети съдържащите се в
акта фактически констатации и правната квалификация, под която същите са
подведени. На основание чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП на П. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 3000 лева и административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.
При горните установявания, районният е приел,
че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.
Спазени са и изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на
нарушението, датата и мястото, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът счита, че описанието в акта и постановлението на възприетото от свидетеля
поведение, което е било квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
е позволило на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите
твърдения на контролните органи и да упражни правото си на защита. По
приложението на материалния закон районният съд приема за доказано от
субективна и обективна страна, че с действията си П. е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Посочено е в мотивите на съдебното решение, че правилно отговорността
на оспорващия П. е ангажирана по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП, в
който санкцията е определена в абсолютен размер. Излага и мотиви, че в
процесното НП не е възведено обвинение за липса на СУМПС у водача, поради което
този въпрос е извън предмета на делото и правилно не е бил обсъждан от
ответника в издаденото НП. След подробен анализ на представените от страните
доказателства и изложените от тях мотиви в хода на въззивното производство ВРС
достигнал до извод, че не са налице основания за отмяна на НП, поради което
постановил решение, с което го потвърдил.
При извършената служебна проверка съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на районния
съд е валидно, като постановено от материално и териториално компетентен съд и
в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е постановено от
законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и
по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно
постановление, поради което е допустимо.
В хода на въззивното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от
страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано от въззивния
съд. В тази връзка, касационната инстанция не споделя твърденията на
жалбоподателя, че е нарушено правото на защита на П.. Действително в НП е
посочено, че водача е лишен от СУМПС, но този факт е изследван от ВРС, по
делото е приложена справка за водач/нарушител, видно от която към момента на
извършване на нарушението П. е бил правоспособен водач на МПС, отделно от това
отговорността на лицето е ангажиране не за управление на МПС без съответния
документ, а за нарушение на чл. 104б от ЗДвП.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка
напълно се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. АНО
прецизно е посочил, че основанието е чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, която
разпоредба въздига в административно нарушение ползването на пътища, отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на товари и хора. Още с предявяването на АУАН и издаването на НП касаторът е бил наясно
по какъв ред и на какво основание се привлича към административнонаказателна
отговорност, а видно от мотивите на районния съд, предходната инстанция е
обследвала наличието на предпоставките за приложение на чл. 175а, ал. 1, предл.
3 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл.
104б, т. 2 от същия закон, излагайки мотиви в подкрепа на решаващото си
становище за наличие на нарушение
предвид установеното ползване на
отворените за обществено ползване пътища за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Настоящият състав намира, че въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил
правилни и законосъобразни изводи относно доказаността на нарушението. Правилно
ВРС е преценил, че със своите действия жалбоподателят е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е
ангажирана административно наказателната му отговорност. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда
забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че касаторът е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените от него
действия.
Предвид горното не са налице отменителните
основания по чл. 348, ал. 1 НПК и решението на въззивния съд следва да бъде
оставено в сила.
При този изход от производството следва да
бъде уважено искането за присъждане на разноски на ответника по касация на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 80 лева.
Въз основа на гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 854/11.11.2021 г. на Районен съд –
Варна, постановено по НАХД № **********3258, по описа на съда за 2021 година.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 80 (осемдесет)
лева възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: