Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 22.04.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12344 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от У.Б. АД, с която са предявени срещу Х.К.Т. искове с правно основание чл.203, ал. 2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД както следва:

            за сумата от 350000 лв., представляваща част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 616257,10 лв., представляващи липсваща касова наличност, установена при проверка на 24.06.2013 г.

за сумата от 10000 лв., представляваща част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 146340 лв., представляващи липсващи парични средства в касата на АТМ-устройство (банкомат), установена при проверка на 24.06.2013 г.

Ищецът твърди, че с ответника е бил в трудово правоотношение и са му възложени отчетнически функции, сред които касиерска дейност и дейност по зареждане на АТМ-устройство (банкомат) във филиала на банката „Възраждане“, където работел. При ревизия на 24.06.2013 г. е установено, че отразената в съответните книги касова наличност от 616257,10 лв. липсва, а в банкомата, поверен на ответника, липсва сумата от 146300 лв. В писмено обяснение до работодателя си ответникът признал липсите на поверените му парични суми и посочил, че те се дължат на негови лични действия. При извършена проверка се установило, че ответникът зареждал банкомата само с част от предназначените за това пари, а разликата взимал за себе си. Установило се още, че ответникът генерирал счетоводни записвания за неизвършени действия, с цел да прикрие получени от него самия суми от поверената му каса. С действията си нанесъл на ищеца имуществени вред в размер на липсващите от касата и от банкомата парични суми.

            Ответникът оспорва исковете. Твърди, че не му е възлагано да отговаря за касата и банкомата, други служители от филиала също са имали достъп до паричните наличности, не е доказано да е присвоил пари, не е доказано да е причинил умишлено вреда на ищеца.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от трудов договор от 14.07.2004 г. и допълнителните споразумения към него, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ответникът заемал длъжността „специалист отношения с бизнес клиенти“ във филиал „Възраждане“. Със заповед от 08.08.2012 г. на ответника е възложено да извършва ограничен брой касови операции – вноски на каса. С приемо-предавателен протокол от 19.04.2013 г. на ответника са предадени ключове за АТМ-устройството, както и шифър за касата на банкомат. Трудовото правоотношение е прекратено на 23.09.2013 г. с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Поради което съдът приема, че в периода от 08.08.2012 г. на ответника са били възложени трудови функции по приемане на пари от вноски и съхраняването им на каса, а от 19.04.2013 г. – по зареждане на АТМ-устройство. Представените длъжностни характеристики няма да се обсъждат – не е от значение дали с тях на ответника в рамките на трудовата функция за конкретната длъжност се възлагат отчетнически функции или такива са му фактически възложени с изричен акт на работодателя, както е в конкретния случай. Фактическото възлагане на отчетнически функции вменява задължение за ответника да събира, съхранява, разхожда и отчита парични ценности на работодателя.

Установява се от приетата по делото счетоводна експертиза, че съгласно вътрешните правила на банката, всеки касиер получава личен идентификатор (потребителско име и парола) за работа в банковата информационна система. На ответника са дадени личен номер, потребителско име и парола за достъп до системата, чрез които е придобил право да извършва операционни записвания и да осчетоводява извършените банкови операции, свързани с приемането на пари от клиенти, отнасянето им по сметките на вносителите, получаване на суми от главната каса и останалите касиери за зараждане на АТМ и опериране на касата. По делото липсват данни някой друг служител на банката да е знаел потребителското име и парола на ответника и да в ползвал личния му идентификатор, поради което съдът приема, че единствено ответникът е имал достъп до него и всички счетоводни вписвания и операции в банковата информационна система от този идентификатор са извършени от ответника.

Установява се от Протокол за извършена ревизия и Протокол за извършена ревизия на банкомат (л.56 и 57), че на 24.06.2013 г. са извършени ревизии на паричните наличности на касата на ответника и на банкомата, намиращ се в локация Възраждане. Ревизията на касата е установила различие между наличните парични средства и данните от информационната система, а именно – дефицит в размер на 616257,10 лв. Ревизията на банкомата също е установила разлика между наличността по счетоводни данни и фактическата наличност в касата, а именно – дефицит в размер на 146300 лв. И двата документа са подписани от ответника, а в Протокола от ревизията на банкомата последният саморъчно е вписал свое изявление, липсата се дължи на негови лични действия, без знание или съдействие на негови колеги от филиала.

Фактите, установени от тези писмени доказателства, се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели П.К. и Л.Ц.. Свидетелят Ц. установява, че по сигнал на главния касиер на банката относно поддържана касова свръх наличност във филиала на ответника, е извършена от свидетеля ревизия на 24.06.2013 г., която установила над 600000 лв. липса в касата на ответника и над 100000 лв. липси в банкомата. Т. присъствал при извършване на ревизиите, подписал протоколите, след установяване на липсите признал, че те се дължат на негови действия и други служители във филиала нямат участие. Показанията на свидетелката К. установяват, че единствено ответникът е оперирал с банкомата.  

Установява се от Обяснение от 24.06.2013 г. (л.58), представляващо изходящ от ответника частен свидетелстващ документ, че от месец декември 2012 г. е извършил приемане на вноски от клиенти на банката в брой, за което извършил съответните счетоводни операции, но не предавал физически паричните наличности на определените за това места. Наред с това уверявал колеги да му прехвърлят касови наличности, без в последствие да ги връща. В обяснението ответникът сочи още, че липсата на парични средства в банкомата се дължи на фиктивни зареждания от него, като отговарящият касиер му предавал сумите, но ответникът не ги зареждал в банкомата до пълния им размер. От показанията на Ц. се установява, че обясненията си ответникът е написал в деня на ревизията, без да му е упражняван натиск, в спокойна атмосфера и на собствения си компютър.

Установява се от счетоводната експертиза, че съгласно записите в банковата информационна система и чрез личния си номер в системата ответникът е заприходил сумата от 616257,10 лв. на касата, за която отговаря. Вещото лице е проверило сумите, заприходени от ответника, сред които като ценни пратки от клиенти на банката, касови вноски от клиенти на банката и суми, прехвърлени му от други касиери. От допълнителната експертиза се установява, че в периода 29.11.2012 г. – 24.06.2013 г. ответникът чрез получаване на налични пари в каса и усвояване на средства чрез банковата система ВОЛТ е получил общо 933252,37 г., като от тях е прехвърлил чрез системата ВОЛТ сумата от 316995,27 лв. и остатъкът, който се води по документи като касова наличност по неговото потребителско име в системата е в размер на 616257,10 лв. Установява се още от счетоводната експертиза – основното заключение, че в периода 23.04.2013 г. – 20.06.2013 г. на ответника е предадена сумата от 199000 лв. за зареждане на банкомата. При ревизията на касата на банкомата се установил дефицит в размер на 146300 лв.

В обобщение от обсъдените по-горе писмени, гласни доказателства и експертиза се установява, че ответникът в периода 29.11.2012 г. – 24.06.2013 г. е получил като ценни пратки от клиенти на банката, касови вноски от клиенти на банката и суми, прехвърлени му от други касиери, общо 616257,10 лв., за което създавал съответните счетоводни записи в банковата информационна система чрез личния идентификатор, но физически не е предавал паричните суми в касата на банката. При извършена на 24.06.2013 г. ревизия се установило, че е налице дефицит в размер на 616257,10 лв. в касата, за която ответникът отговаря – срещу удостоверената в документите наличност, в касата липсвала посочената сума, тъй като съгласно удостовереното от самия ответник в Обяснение от 24.06.2013 г. при получаване на парите, същият не ги е предавал в съответното за това помещение – каса на банката. В периода 23.04.2013 г. – 20.06.2013 г. ответникът е получил сумата от 199000 лв. за зареждане на банкомата. Съгласно удостовереното в Обяснение от 24.06.2013 г. ответникът не зареждал в банкомата пълния им размер на предадените му суми. В следствие на това ревизията на касата на банкомата установила дефицит в размер на 146300 лв.

Съгласно чл.203, ал.2 КТ за вреда, която работникът или служителят е причинил умишлено на работодателя си, отговорността се определя от гражданския закон. По делото се установи, че ответникът е получавал суми пари от клиенти на работодателя си и от други касиери в банката, но не ги е предавал в съответната каса, от което за банката е възникнала вреда в размер на липсващите суми - 616257,10 лв. Установи се още, че ответникът е получавал пари в брой за зареждане на банкомата на филиала, но не зареждал пълния размер на предадените суми, от което за банката е налице вреда в размер на липсващите суми - 146300 лв. Всички събрани доказателства сочат, че пропускът на ответника да внася парите в касата и да зарежда банкомата с пълния размер на предадените му суми представлява умишлено деяние – в резултат на изрична воля да задължи за себе си паричните средства. По делото няма данни пропускът на ответника да внесе парите в касата, съответно – да зареди банкомата, да се дължат на някакви външни причини, извън неговата воля и обективно препятствали го да изпълни задълженията си съгласно вменената му от работодателя отчетническа функция. Поради това за ангажиране на отговорността му следва да са налице следните елементи от фактическия състав на гражданския деликт: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. По делото се установи деянието, извършено чрез бездействие, същото е противоправно – съставлява неизпълнение за задълженията по трудовото правоотношение и разпореждането на работодателя, а освен това съставлява длъжностно присвояване, извършено е виновно и е причинило вреди в размер на 762597,10 лв. Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.203, ал.2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД. Предявените частични искове са основателни.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва от датата на откриване на вредите – 24.06.2013 г. По силата на чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава без покана от момента на възникване на вредите. В случая вредите са възникнали в момент, предхождащ откриването им, поради което претенцията за законна лихва от 24.06.2013 г. е основателна.

 

По разноските:

       На ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение – за сумата от 24380 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Х.К.Т., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на У.Б. АД, ЕИК:*********, адрес: ***, пл. ******** №*, както следва:

            на основание чл.203, ал. 2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 350000 лв., представляваща част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 616257,10 лв., представляващи липсваща касова наличност, установена при проверка на 24.06.2013 г., заедно със законната лихва от 24.06.2013 г. до окончателното плащане,

на основание чл.203, ал. 2 КТ, вр. чл.45 ЗЗД сумата от 10000 лв., представляваща част от обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 146340 лв., представляващи липсващи парични средства в касата на АТМ-устройство (банкомат), установена при проверка на 24.06.2013 г., заедно със законната лихва от 24.06.2013 г. до окончателното плащане,

            на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 24380 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: