Р Е Ш
Е Н И Е № 154
гр. Габрово, 09.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в
открито заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ:
Валентина Генжова
Галина Косева
при секретаря В.
Венкова, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№107 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
С
решение №492/16.12.2019г. по гр.д.№1952/2018г. Габровският районен съд е
оставил без уважение предявените искове от „Кредитреформ
България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, срещу В.М.М., с с адрес: за
заплащане на: сумата 350,00 лева- главница, дължима по Договор за кредит №
**********/14.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
11.10.2018г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателно изплащане на
вземането; сумата 81,71 лева- наказателна лихва върху просрочената главница по
Договор за кредит № **********/14.09.2015г.
за периода от 15.10.2015г. /денят следващ падежа/ до 31.01.2018г., като
неоснователни и недоказани. В
законният срок решението е обжалвано от „Кредитреформ България" ЕООД, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че по
делото е доказано наличието на валидно сключен договор за кредит, представени
са доказателства за предоставяне на сумата на кредитополучателя, поради което
неправилно първата инстанция е отхвърлила претенциите. Неправилно не било
допуснато искането за изготвяне на
съдебно- техническа експертиза със задачата, посочена от ищеца. Спазени били всички разпоредби на ЗПФУР за
сключване на договора за кредит в електронна форма, както и Регламент /ЕС/
№910/2014г. Съгласно чл. 3 ал.2 ЗЕДЕУУ
писмената форма била спазена със съставянето на електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Изпълнено било и изискването за предоставяне на договора
и приложимите общи условия на подсигурен PDF формат- чл. 10
ал. 1 ЗПФУР. С предоставяне на личните данни на кредитополучателя на интернет
страницата на кредитодателя и изпращането на съгласие, се потвърждавала волята
на потребителя да сключи договора, както и приемането на общите условия от
същия. Приложеният към исковата молба документ за реалното получаване на сумата
по договора от кредитополучателя още веднъж доказвало сключването на реалният договор. Същият
съдържал трите имена на ответника, ЕГН и номера на договора за кредит.
Претендирано
е обжалваното решение да бъде отменено и
претенциите на ищеца да бъдат изцяло уважени, като се присъдят и разноските по
делото.
Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител на В.М. не е представил отговор на
въззивната жалба и не се е явил в с.з.
Въззивният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, с оглед правомощията си по
чл. 269 ГПК, приема следното:
Районен съд Габрово е бил сезиран с
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от цесионера
"Кредитреформ България" ЕООД, гр. София против В.М. ***, иск за
заплащане на сумата от 350 лв. – главница по Договор за кредит № **********/14.09.2015г.,
сключен с цедента "4финанс"
ЕООД, гр. София, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане и акцесорен иск за заплащане на наказателна
лихва в размер на 81,71 лв. за периода от 15.10.2015г. до 31.01.2018г. Предявените искове са с правно основание
чл. 79 от ЗЗД,
вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр.
с чл. 99 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Вземанията са цедирани от кредитора
"4финанс" ЕООД, гр. София на цесионера "Кредитреформ
България" ЕООД, гр. София с Договор за прехвърляне на вземания от
01.02.2018г.
За да отхвърли предявените искове районният съд е
приел, че ищеца не доказал изпълнението
на изискванията на нито една от точките на чл. 18 ал. 1 от ЗПУФР, в това
число получено съгласие на ответника за сключване на договора за кредит. Счел
е, че няма доказателства за сключване на твърдяния от ищеца договор за кредит и
защото от записите в платежните
документи също не можел да се направи извод за сключване на договор за кредит,
тъй като никой от тях не съдържал запис предоставен кредит или с подобно
съдържание. Причините за „получаване на
пари в брой” можело да бъдат разнообразни,
в това число и заплащане на стоки и
услуги. При отсъствие на доказателства за сключен договор за кредит между „4финанс" ЕООД и ответника и
предоставена сума на ответника въз основа на посочения договор, предявените искове за главница и лихва следвало
да бъдат оставени без уважение.
Въззивната инстанция не споделя тези
изводи и счита, че същите не кореспондират с доказателствата по делото.
Не се спори по делото, че е налице е
валидна цесия, която е съобщена на длъжника и е породила спрямо него правни
последици. Договорът за кредит е бил сключен между "4финанс" ЕООД,
гр. София и длъжника В.М., като вземането по същия е прехвърлено с договор за цесия между кредитора
"4финанс" ЕООД, гр. София и "Кредитреформ България" ЕООД,
гр. София от 01.02.2018г. С исковата молба ищецът е представил за връчване и
уведомлението за цесията на длъжника, което е връчено на особения представител и представлява надлежно
уведомяване на длъжника- ответник.
По отношение на договора за кредит са
приложими разпоредбите на специалния закон - ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от
ЗПФУР, "договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние" /за какъвто се твърди, че е сключен от цедента с ответника/, е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е
всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и
на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл
представляват средства за комуникация от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР,
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията
по чл. 8 от ЗП,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18,
ал. 1, т. 1 и т. 3/, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ,
а в случаите на електронни изявления- ЗЕДЕП /сега- ЗЕДЕУУ/. Ищецът по делото е
представил заверени копия от договор за кредит № **********/14.09.2015г., Общи
условия на договора за кредит и разписка за извършено плащане на ответника на сумата
350 лв. от 14.09.2015г. към EasyPay. За първите два документа заявява, че са
потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на
кредитора- цедент /"4финанс"
ЕООД, гр. София/ - www. vivus. bg.
Тези документи установяват валидното
сключване на договор за кредит по реда на чл. 6 от
ЗПФУР и предаването на договорената сума от кредитодателя, в чиито
права е встъпил ищцовият търговец. Обстоятелството, че същите не са подписани
на хартиеният си носител, не отнема действителността на договора и не отрича
съществуването му в правния мир. Страните са сключили договора за предоставяне
на финансова услуга от разстояние, използвайки изключително средство за
комуникация от разстояние – интернет страница на доставчика.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от ЗЕДЕУУ, "електронен документ" представлява всяко
електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2, ал. 1
от ЗЕДЕУУ "електронно изявление" е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис –
обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Представеният по делото върху хартиен
носител договор обективира електронен документ, тъй като съдържа електронно
изявление, запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на
доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане- т. е. визуализира
електронен документ. Доколкото същият не съдържа характеристиките на
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2
и ал. 3 от
ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на
авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето,
от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Р/ЕС № 910/14 г. - три
имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, имейл и други. Законодателят придава значение на подписан саморъчно
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е
закрепено изрично в чл. 13, ал. 4
от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ
/какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за авторството на
изявлението, съгл. чл. 180 ГПК,
а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността
на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК.
Представеното хартиено копие на договора не е оспорено от процесуалния
представител на ответника относно неговата автентичност- в писменият отговор на
особеният представител се оспорва сключването на договора с единственото
възражение, че не били спазени изискванията на чл.8-10 ЗПФУР за предоставяне
на определена по вид и обем информация.
Следователно в настоящия случай е
налице уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис е
придадена стойността на саморъчен, която се съдържа в точната, подробна и ясна
формулировка на чл. 1. 8 от Общите условия за кредит, станали неразделна част
от договора между доставчика и ответника с приемането им. На посочения от ищеца
сайт - www. vivus. bg на доставчика "4финанс" ЕООД, гр. София, са
предоставени приложимите общи условия, преддоговорна информация и проект за
договор, като от първите е видно, че е спазено изискването на чл. 10, ал. 1
от ЗПФУР, както и на чл. 18, ал.
1, т. 1 от ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна и позволява
извършването на информативна справка от всяко лице. Електронната система за
кандидатстване и сключване на договори от разстояние на vivus. bg, съдържа
алгоритъм, който е и описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност
за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията,
приемането им и сключването на договора от разстояние, който изключва
преминаването към всяка следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето
на предложението, приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на
преддоговорната информация и т. н., до сключването на договора/ без даване на
съответното съгласие в предходната и съответно - приключването на процедурата
по сключване на договора без полагането на обикновен електронен подпис съгласно
чл. 1. 8 от ОУ на всяка страница чрез натискане на бутон "подпиши".
При сключване на договора за кредит
ответникът е предоставил всички изискуеми данни- три имена, ЕГН, адрес, телефон,
имейл. Следователно са спазени изискванията на чл. 18, ал. 1
от ЗПФУР и са налице предпоставките на чл. 13, ал. 4
от ЗЕДЕУУ.
За сключването на процесния договор е
индиция и категорично доказаното от ищеца реално плащане от страна на
кредитодателя на уговорената сума от 350 лв. чрез изпращането й със системата ePay.bg, получена лично от В.М., видно от приложената на л.69
от делото разписка. С оглед наличието по
делото на тези доказателства за получаване на сумата в размер на 350 лева от М., установени по категоричен начин пред
първата инстанция, може да се приеме, че е налице постигната договореност между
страните както относно договора, така и за
размера на главницата.
Не се твърди по делото ответникът да е върнал в уговореният срок получената сума- такова
правопогасяващо възражение нито е заявявано, нито е доказано /тежестта на
доказване на този положителен факт лежи върху ответника/. Видно от договора
същият е за кредит в размер на 350 лева, със срок 1 месец, като не е уговорена
договорна лихва- ГПР и ГЛП са 0%. Следователно за кредитора- ищец се е породило правото да ангажира
отговорността за забавено изпълнение на ответника на паричното му задължение,
като поиска реално изпълнение на същото и обезщетение за забава.
На основание гореизложеното претенцията за сумата 350 лева, се явява основателна
и доказана, поради което следва да бъде уважена.
Основателна е и претенцията за заплащане на наказателна лихва на основание
чл. 13. 3 от Общите условия на договора, като тази претенция, с оглед
неизпълнението на главното задължение по договора е основателна и доказана в
претендирания размер от 81,71 лв. и следва да бъде уважена. Тази лихва е в
размер на законовата лихва върху
неизплатената сума- в конкретният договор други лихви не са уговорени.
Тъй като правните изводи на двете
инстанции не съвпадат, по изложените по- горе съображения, атакуваното решение
следва да бъде отменено изцяло, а предявените искове- да се уважат.
Разноски: Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции в размер на сумата 475 лева-
350 лева за първата инстанция и 125 за въззивната инстанция. Размерът на
възнаграждението за представителство на дружеството е определен съобразно чл.7
ал.2 т.1 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, предвид разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение №492/16.12.2019г. по
гр.д.№1952/2018г. на Габровският районен
съд, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА В.М.М., с
адрес:, да заплати на основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 6 от
ЗПФУР, вр. чл. 240 и сл.
от ЗЗД на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, сумата
350 лв., представляваща невърната главница, получена по договор за кредит № **********/14.09.2015г.,
сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР с "4финанс" ЕООД, гр. София, ведно със законната
лихва за забава, считано от завеждането на исковата молба на 11.10.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 81,71 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 15.10.2015г. до 31.01.2018г.
ОСЪЖДА В.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
"Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, сумата 475 лева разноски
по делото за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: